КСО. Дължимост на осигурителни вноски върху разходи за дрескод, сешоар и маникюр на продавач – консултанти

КСО. Въпрос. Според вътрешните правила на магазин за диаманти за продавач – консултантите има задължителен дрескод (униформено облекло), вкл. задължителни изисквания за маникюр (специално определен цвят) и сешоар. Фирмата има сключен абонаментен договор със студио за красота.

 

Въпрос:

 

Това социален разход ли е, респ. трябва ли да се начисляват осигуровки? 

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,

с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев консултинг

 

Актуално към 15.11.2021 г.


ХИЛЯДИ е-статии ВЕДНАГА след като се абонираш (тук) за е-сп. "Данъци ТИТА" за 2022 г.


 

Осигурителният доход като понятие представлява основата, върху която се определят осигурителните вноски. Според чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, най-общо включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.

 

Средствата за социални разходи по Кодекса на труда (КТ) също са част от осигурителния доход, при условията и по реда на КСО[1].

 

Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт (основание чл. 6, ал. 14 от КСО). Това е Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

 

С НЕВДПОВ са определени, също така, елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които не се правят осигурителни вноски.

 

Това означава, че задължението за осигурителни вноски се обуславя от това:

 

  • дали доходът е от трудова дейност и
  • от начина, по който този доход бива третиран според НЕВДПОВ.

Преглед на НЕВДПОВ показва, че такива разходи (за прически и маникюр) определено не са сред освободените по наредбата от задължителни осигурителни вноски[2].

 

Но по-същественото в случая е техният характер и доколко същите поначало представляват доходи от трудова дейност. Иначе казано дали въпросните разходи се отнасят за възмездяване на положен от работника труд или по-скоро са във връзка със специфичната търговска дейност на работодателя и то с оглед нейното привеждане в съответствие с наложени от него стандарти.

 

В контекста на гореизложеното, личното ми мнение с някои условности е, че въпросните разходи по-скоро не се вписват в представата за доходи от трудова дейност (осигурителен доход) на лицата. Разбира се, ако същите не са (под някаква форма) “прикрит” доход от трудова дейност, който би следвало да участва при формиране на осигурителния доход.

 

 

(Бел. ред. Относно данъчното третиране по реда на ЗКПО и ЗДДС на извършените разходи вж. материала: „ЗДДС. ЗКПО. Разходи за дрескод, сешоар и маникюр на продавач – консултанти“, публикуван в бр. 163, Издание: Данъци и осигуровки.) 


[1] В конкретния случай обаче едва ли става дума за социални разходи по смисъла на КСО, тъй като въпросните средства трудно се вписват в представата за задоволяване на социално-битови и културни потребности (чл. 294 от КТ), начинът на използуването на които да е определен с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293, ал. 1 от КТ)

[2] В това число по мое мнение що се отнася до чл. 1, ал. 8, т. 4 от НЕВДПОВ, тъй като разпоредбата касае облекло (работно, униформено, протоколно и представително, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт).


ХИЛЯДИ е-статии ВЕДНАГА след като се абонираш (тук) за е-сп. "Данъци ТИТА" за 2022 г.