КТ. КСО. Относно допълнителното трудово възнаграждение (годишен бонус) за постигнати резултати

Казус. През месец декември работодател изплаща бонус на част от персонала, в зависимост от оборота, който търговските директори - получатели на бонусите, постигат през годината.

Въпроси:

Как следва да се оформят документално посочените бонуси от гледна точка на трудовото законодателство?
За какъв период се определят и внасят осигурителните вноски - разпределено за всеки месец от годината, през който съответният търговски директор е работил или само за месеца на изплащане на бонуса, в случая месец декември?

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

Актуално към 15.02.2022 г.

Пакет ТИТА.3.0 за 2022 г.:

■ ХИЛЯДИ е-публикации, удобно структурирани в е-каталози по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОПК, осигуровки, труд и счетоводство

■ ежемесечно е-сп. "Данъци ТИТА"

■ ежемесечно е-сп. "Труд и осигуровки ТИТА"

Абонирай се за календарната 2022 г. сега.

1. По отношение на трудовоправните аспекти:

От трудовоправна гледна точка посочените бонуси могат да бъдат квалифицирани като допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Посочената разпоредба позволява:

с колективен трудов договор,
с вътрешни правила за работната заплата и/или
с индивидуален трудов договор

да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения (освен изрично уредените в Кодекса на труда (КТ) и НСОРЗ – за извънреден труд, за нощен труд, за придобит трудов стаж и професионален опит и т.н.) за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период.

Това възнаграждение няма характера на такова с постоянен характер по смисъла на чл. 15 НСОРЗ (което е задължително за заплащане, когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получи от конкретния работник или служител), тъй като:

не се изплаща постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и
не е в зависимост единствено от отработеното време.

Напротив, то се дължи само доколкото работодателят е определил:

условията, при които ще се изплаща, и неговия размер,
в конкретния случай - в зависимост от конкретно постигнат резултат, съизмерим с оборота, който търговските директори постигат през годината.

Това становище се споделя и в константната съдебна практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че когато заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и

критерий за получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а
не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила,

то се касае за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното по чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ (в този смисъл вж. Определение № 292 от 15.04.2021 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 100 от 08.07.2020 г. На ВКС, ІV г. о. и др.).

Такива суми се дължат на работника само доколкото съответният ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите не са изплатени (Определение № 292 от 15.04.2021 г. на ВКС, IV г. о.).

По силата на чл. 13 НСОРЗ страните по трудовото правоотношение съответно работодателят (когато се предоставят едностранно от него с вътрешен акт) разполагат с пълна свобода да определят:

условията, при които възниква правото за заплащане на визираните премии, както и
реда, начина и сроковете за тяхното заплащане.

Затова в съдебната практика на ВКС се приема още, че тъй като посоченото възнаграждение няма постоянен характер съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение (в този смисъл вж. Решение № 176 от 10.01.2019 г. на ВКС, III г. о.).

По отношение на документалното оформяне на тези допълнителни възнаграждения разпоредбата на чл. 13 НСОРЗ изисква тяхното заплащане да бъде предвидено в един от следните актове:

колективен трудов договор;
вътрешни правила за работната заплата и/или
индивидуален трудов договор.

Преценката за това къде да бъдат уредени е на работодателя.

Необходимо е обаче да се има предвид, че всеки работодател има задължение да приеме вътрешни правила за работната заплата в съответствие с чл. 22 НСОРЗ, като едни от задължителните елементи, които следва да бъдат определени в тях са редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения (чл. 22, ал. 3, т. 4 НСОРЗ).

Разпоредбата на чл. 13 НСОРЗ не урежда изрична възможност такова допълнително възнаграждение за материално стимулиране на работниците и служителите да бъде предоставено само по силата на заповед на работодателя, без това да е предвидено (уговорено) в някои от посочените три акта.

Независимо от това, такава възможност не може да бъде отречена и предоставянето им само по силата на заповед на работодателя не съставлява административно нарушение, за което той да може да бъде подведен под административнонаказателна отговорност.

Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ, която изрично позволява на работодателя да увеличава едностранно, т.е. със заповед, трудовото възнаграждение. Също така, подобно действие на работодателя съответства на закрилната функция на трудовото право, тъй като осигурява допълнителен доход на работника или служителя, което безспорно е благоприятно за него.

Независимо от акта, в който ще бъдат уредени въпросните премии е препоръчително, с оглед избягването на спорове с работниците и служителите, в него ясно да се посочат условията, критериите и сроковете, при които се изплащат.

2. По отношение на задължителните осигурителни вноски:

Работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по Кодекса за социално осигуряване (основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от кодекса).

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски (осигурителният доход) включва най-общо всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване).

Допълнителните доходи от трудова дейност (каквито са и въпросните допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати) безспорно участват при формирането на осигурителния доход и върху тези възнаграждения би следвало да се правят вноски за:

държавното обществено осигуряване[1], респективно
евентуално за допълнително задължително пенсионно осигуряване,
както и за здравно осигуряване.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време (какъвто изглежда и конкретният случай), би следвало да се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (основание за това е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

С оглед на гореизложеното, личното ми мнение е, че визираните допълнителни трудови възнаграждения би следвало да участват при формиране на осигурителния доход на лицата за съответните месеци от годината, през които е полаган трудът и са постигнати упоменатите резултати[2]. На свой ред това означава, че за въпросните периоди е възможно да се наложи:

коригиране на подадените за лицата данни (с декларации образец № 1) във връзка с евентуално новоформиран по-висок осигурителен доход, както и
съответно увеличаване (с декларации образец № 6) в размера на декларираните задължения - съобразно предвиденото с Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица[3].

[1] Осигурителните вноски върху допълнителни доходи от трудова дейност (след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът), се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите (основание чл. 7, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване).

[2] Разбира се с уговорката, че осигурителни вноски се дължат до максималния месечен размер на осигурителния доход.

[3] Вж. Разясненията към т. 1 Код корекция от Указанията за попълване на декларация образец № 1 ”Данни за осигуреното лице” и чл. 9, ал. 11 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.