Постановление на Министерски съвет относно здравното осигуряване на лицата с временна закрила

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Постановление на Министерски съвет относно здравното осигуряване на лицата с временна закрила

 

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
управител на Бойчев консултинг

 

Актуално към  15.05.2022 г.

 

По отношение на лицата с временна закрила[1] и някои други пристигащи от Украйна лица бяха направени промени със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (закон за изменение и допълнение), който беше обнародван в "Държавен вестник" (ДВ), брой 32 от 26 април 2022 г. (Промените са разгледани в отделен материал, публикуван в настоящия брой на изданието).

 

В тази връзка, с промените в закона беше предвидено редица съществени аспекти от здравното осигуряване на въпросните лица да се уредят с постановление на Министерски съвет:

 

  • доходът, върху който се дължат здравноосигурителни вноски;
  • срокът, за който се внасят здравноосигурителни вноски;
  • датата, от която възниква задължението за здравно осигуряване;
  • датата, от която възникват правата на здравноосигурените лица;
  • редът за внасяне на здравноосигурителните вноски;
  • източникът на финансиране.

 

Съответното постановление вече е прието и обнародвано в ДВ (брой 35 от 10 май 2022 г.), а именно - Постановление № 69 от 5 май 2022 г. за здравно осигуряване на лицата с временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците и на лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от Закона за здравното осигуряване (постановление).

 

С постановлението се определя следното по отношение на правилата за здравното осигуряване на въпросните лица:

 

1. Възникване на задължението за здравно осигуряване:

 

  • За лицата с временна закрила задължението за здравно осигуряване възниква от датата на предоставянето на временна закрила  (основание чл. 1, т. 1, б. “а” от постановлението).

 

  • За лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължението за здравно осигуряване възниква от датата на пристигането им в Република България (основание чл. 1, т. 1, б. “б” от постановлението). Вероятно тук е уместно да припомним, че лица по чл. 39, ал. 6, т. 2 от ЗЗО са тези с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон и пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила[2], както и че разпоредбата на чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО касае възстановяване на здравноосигурителни права на лица по чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО[3], когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. Що се отнася до последните (лицата по чл. 40а, ал. 3а от закона) изрично е определено, че за тях не се прилагат разпоредбите на чл. 40а, ал. 1 и 2 от ЗЗО[4] (основание чл. 1, т. 1, б. “в” от постановлението), т.е. предвидени са един вид облекчени условия при възстановяване на здравноосигурителните права.

 

По този начин с постановлението се следва зададената от промените в ЗЗО линия, чиято цел е българските граждани, които пристигат от Украйна да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо чужденците с предоставена временна закрила. 

 

Следва да се отбележи, също така, че по отношение на лицата, които са пристигнали в Република България до влизането в сила на закона за изменение и допълнение, задължението за здравно осигуряване възниква от датата на влизането в сила на въпросния закон за изменение и допълнение, т.е. от 26 април 2022 г. Това е така на основание § 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към постановлението и се отнася за всички горепосочени лица (лицата с временна закрила, лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 от ЗЗО, както и тези по чл. 40а, ал. 3а от закона).

 

2. Възникване на здравноосигурителните права:

 

  • За лицата с временна закрила здравноосигурителните права възникват от датата на предоставянето на временна закрила (основание чл. 1, т. 2, б. “а” от постановлението).

 

 

3. Здравноосигурителни вноски:

 

  • За лицата с временна закрила до 18-годишна възраст и на възраст на и над 63 години за жените и на и над 65 години за мъжете е предвидено здравноосигурителните вноски да са за сметка на държавния бюджет[5] за срока на временната закрила, но само ако тези лица не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО (основание чл. 1, т. 3, б. “а” от постановлението).

 

  • За лицата с временна закрила на възраст на и над 18 години и на възраст под 63 години за жените и под 65 години за мъжете здравноосигурителните вноски също са за сметка на държавния бюджет, но:

 

- само за срок 90 дни от датата на предоставянето на временна закрила и 

- ако тези лица не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО (основание чл. 1, т. 3, б. “б” от постановлението).

 

А след изтичане на горепосочения (90-дневен) срок здравноосигурителните вноски би следвало да са по реда на чл. 40 от ЗЗО (на основание същата разпоредба - чл. 1, т. 3, б. “б” от постановлението). Лицата, които не са здравноосигурени на някое от другите основания посочени в ЗЗО (например на база трудово трудово правоотношение, в качеството на самоосигуряващи се по КСО, за сметка на държавния бюджет и много други), са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и имат задължение да подадат декларация (образец № 7) по силата на чл. 40, ал. 5, т. 1 от закона.

 

В продължение на гореизложеното следва да се отбележи, че с постановлението е определено вноските, които са за сметка на държавния бюджет да се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (основание чл. 1, т. 3, б. “в” от постановлението) в размера по реда на чл. 40, ал. 4а от ЗЗО (основание чл. 1, т. 4 от постановлението), т.е. 8 на сто върху 85 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица[6].

 

Ангажиментът за подаване на данни в Националната агенция за приходите (НАП) за здравното осигуряване на лицата с временна закрила, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет е възложен на Държавната агенция за бежанците (основание чл. 1, т. 6 от постановлението). Предвидено е тези данни да се подават по начина, реда и в сроковете за лицата по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗЗО в Наредба № Н-13 от 2019 г. на министъра на финансите[7] (на основание същата разпоредба - чл. 1, т. 6 от постановлението). Това на свой ред предполага подаване в компетентната териториална дирекция на НАП на декларация образец № 3, с код за вид осигурен 58, в срок до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните.

 

  • За лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2 и чл. 40а, ал. 3а от ЗЗО здравноосигурителните вноски за срока на пребиваването им в Република България са в размера и по реда на чл. 40 от закона (основание чл. 1, т. 3, б. “г” и т. 4 от постановлението), като по отношение на тяхното внасяне също се препраща общо към реда на ЗЗО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (основание чл. 1, т. 5 от постановлението).

Изрично е предвидено, също така, за неуредените в постановлението въпроси, свързани със здравното осигуряване да се прилагат ЗЗО и неговите подзаконови нормативни актове (основание чл. 2 от постановлението).

 

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ (основание § 3 от ПЗР към него), т.е. от 10 май 2022 г.  

[1] Временна закрила на лица, напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерски съвет, изменено с Решение № 180 от 30 март 2022 г. на Министерски съвет.

[2] Със закона за изменение и допълнение беше създадено ново, специално основание за попадане сред задължително осигурените в НЗОК по отношение на тези лица, като това не е обвързано с условието за 183 дни в България в рамките на календарната година, така както е за останалите лица с двойно гражданство.

[3] Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.

[4] Според чл. 40а, ал. 2 от ЗЗО, здравноосигурителните права след завръщането в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от закона.

[5] Това законодателно решение вероятно поражда асоциации с други групи сходни по възраст лица, за които здравните вноски са за сметка на държавния бюджет - например лицата по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО и лицата по чл. 40, ал. 3, т. 1 от закона.

[6] В размера, определен със закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

[7] Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Назад