КСО. ЗДДФЛ. Осигуряване и облагане на собственик на ЕООД – управител по ДУК за дейност като вещо лице

Казус. Собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност полага труд като управител по договор за управление и контрол и се осигурява в това си качество. Успоредно с това лицето е включено в списъка на вещите лица към съдебен район.

Въпроси:

1. Предвид извършваната дейност и реализираните доходи като вещо лице, задължителна ли е регистрацията като самоосигуряващо се лице?

2. Съществува ли възможност, при която полагащото се възнаграждение като вещо лице да се счита за работа без трудово правоотношение?

Отговор: Борислав Димчев, Евгения Попова

Актуално към 15.07.2023 г.

Относно прилагане на осигурителното законодателство:

Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно чл. 396, ал. 1 от ЗСВ вещото лице извършва експертизи и се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. Според чл. 398, ал. 1 от същия закон за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.

Към Министерството на правосъдието се създава Информационна система „Единен регистър на вещите лица“ , която съдържа данните, вписани в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 398, ал. 1 и 2 от закона.

Според легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредба № Н-1), „вещо лице“ е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от ЗСВ, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ. В чл. 18 от Наредба № Н-1 е посочено, че вещите лица имат право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.

Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като основен принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 на кодекса, а именно осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност. На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица и др.

Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от кодекса, според които задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Относно осигурените по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лица приложима е разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно тази норма за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.

Предвид изложеното лицето упражнява трудова дейност в качеството си на вещо лице (по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба №Н-1) и след като предварително е вписано в списъка на вещите лица към съответния съд, съответно в регистъра на вещите лица (по чл. 398 от ЗСВ) и съгласно разпоредбите на КСО и НООСЛБГРЧМЛ, е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. На основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ.

Упражняващите свободна професия подлежат на осигуряване по реда, предвиден за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Тези лица, както и лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от кодекса. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В този аспект възнагражденията, получени по чл. 18 от Наредба № Н-1, са осигурителен доход по смисъла на КСО и се дължат осигурителни вноски в качеството на самоосигуряващо се лице по реда и начина, определени с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО. С разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО е предвиден ред за ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер на осигурителния доход, когато лицето получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса. В тези случаи осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Относно прилагане на данъчното законодателство:

Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. За лицата, които извършващи стопанска дейност, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда облагаемият им доход да се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността. Според чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ разходите за дейността са в размер на 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква „г“ (упражняване на свободна професия като адвокат) или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Дефиниция на понятието „лица, упражняващи свободна професия“ е дадена в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ и това са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

осъществяват за своя сметка професионална дейност;
не са регистрирани като еднолични търговци;
са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

В случая лицето е експерт към съда (вещо лице), включено е в единния регистър на вещите лица и се квалифицира като лице, упражняващо свободна професия. Облагането на придобитите от тази дейност доходи е с данък върху общата годишна данъчна основа, като при авансовото облагане на доходите намира приложение разпоредбата на чл. 43 от ЗДДФЛ. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО следва да декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода и в тези случаи размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.

В годишен аспект тези доходи се декларират с код 306 в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.