Задължителни вноски за 2023 г. Преглед на промените.

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Задължителни вноски за 2023 г. Преглед на промените.

 

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
управител на Бойчев консултинг

 

Актуално към 01.08.2023 г.

 

Макар и със значително закъснение, вече са факт ежегодните промени в законодателството, свързано със задължителните вноски.

 

Въведени са основно със:

 

 

 

които са обнародвани в "Държавен вестник" (ДВ), брой 66 от 01 август 2023 г.

 

В това отношение, следва да се отбележат и:

 

 

 

Сред въведените нови положения, акцентът може би следва да се постави върху определените за 2023 г. размери на месечния осигурителен доход.

 

 

І. Вноски за социално осигуряване

 

 

1. Със ЗБДОО за 2023 г. са определени размерите на месечния осигурителен доход за годината:

 

 

За периода от 1 януари до 31 юли:

 

  • минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (така наречените минимални осигурителни прагове) съгласно приложение № 1 (към чл. 9, т. 1, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г.);

 

  • минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 710 лв. (чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.);

 

  • минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите – 710 лв. (чл. 9, т. 1, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.);

 

  • максимален месечен размер на осигурителния доход – 3 400 лв. (чл. 9, т. 1, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.).

 

Прави впечатление, че за горепосочения период (месеците от януари до юли, включително на 2023 г.) размерите на месечния осигурителен доход остават непроменени. Това е така, защото ЗБДОО за настоящата 2023 г. беше обнародван със забавяне, а когато бюджетът на държавното обществено осигуряване (ДОО) не е приет от Народното събрание (НС) до началото на бюджетната година, осигурителните приходи би следвало да се събират съобразно действащите нормативни актове - основание чл. 19, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка със Закона за прилагане, както и със ЗИД на Закона за прилагане, изрично беше уредено, че размерите, определени в чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2022 г. продължават да се прилагат до приемането на ЗБДОО за 2023 г., но не по-късно от 31 юли 2023 г. (основание чл. 2, ал. 1  от Закона за прилагане във връзка с удължаване на действието, направено с § 1, т. 1 от ЗИД на Закона за прилагане).

 

 

За периода от 1 август до 31 декември:

 

  • минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (така наречените минимални осигурителни прагове) съгласно приложение № 1А (към чл. 9, т. 2, б. “а” от ЗБДОО за 2023 г.).

 

Както и досега, приложението е таблица, с която са въведени размерите на минималните осигурителни прагове за групираните в колони от 1 до 9 класове професии, в зависимост от номера на реда, към който се отнася основната икономическа дейност на осигурителя, а икономическите дейности са обособени на общо 86 реда от приложението.

 

В тази връзка e важно да се подчертае, че механизмът за определяне на минималните осигурителни прагове не се променя по същество.

 

Що се касае до техните размери, следва да се отбележи, че най-ниските минимални осигурителни прагове от приложение № 1А са приведени в съответствие с новата минимална месечна работна заплата за страната (780 лв. за 2023 г.). А размерите на минималните осигурителни прагове в останалите позиции от приложението остават без промяна.

 

Традиционно със забележките към приложението са дадени обичайните допълнителни разяснения във връзка с прилагането на минималните осигурителни прагове.

 

- Една от забележките касае работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец. Минималният осигурителен доход за тези лица се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца (Забележка № 1 от приложението).

 

Тук е моментът за поредна година да насочим внимание, че освен съгласно условията на трудовия договор, непълното работно време може да се установява (въвежда) и едностранно от работодателя (вж. в тази връзка чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда).

 

Това предполага, че пропорционално се формират минималните осигурителни прагове за работниците и служителите, които работят при непълно работно време, но съгласно условията на трудовия договор. Освен въпросната Забележка № 1 от приложението, в този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

 

Предвид това, изглежда продължава да стои въпросът относно пропорционалността при определяне на минималните осигурителни прагове спрямо случаите на непълно работно време, което обаче е установено от работодателя.

 

И това е така, защото действащото осигурително законодателство предвижда пропорционалност един вид само когато непълното работно време е съгласно условията на трудовия договор, но няма изрична уредба по отношение на случаите, при които непълното работно време се въвежда едностранно от работодателя. Повърхностно погледнато излиза, че не би следвало да се прилага пропорционалност при определяне на минималните осигурителни прагове в случаите, при които непълното работно време се установява едностранно от работодателя.

 

По мое мнение обаче, това по-скоро е несъвършенство на нормативната уредба, отколкото поначало търсено законодателно решение, защото едва ли някой се съмнява като цяло в презумцията за пропорционалност на минималните осигурителни прагове при непълно работно време. За съжаление, предвид самото съдържание на горепосочената забележка изглежда, че за поредна година е неглижирана възможността да се отстрани въпросното несъвършенство, което на свой ред би елиминирало евентуални разнопосочни интерпретации в това отношение във връзка с прилагане на минималните осигурителни прагове.

 

- Друга забележка от приложението касае работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания. Минималният осигурителен праг за тези лица се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия (Забележка № 2 от приложението).

 

Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения.

 

Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

 

- Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности, основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор (Забележка № 3 от приложението).

 

- Пояснение е дадено и по отношение на работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. За тези лица не се прилага минимален размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Важно е да се подчертае, че минималните осигурителни прагове не се прилагат и по отношение на общинските съветници, както и спрямо избраните управител, контрольор, касиер и членове на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост. Всичко това изрично е определено в Забележка № 4 от приложението.

 

  • минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 780 лв. (чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г.), т.е. увеличен е със 70 лв. месечно.

 

По този начин размерът на минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица вече успява да настигне размера на минималната месечна работна заплата за страната (МРЗ)[1].

 

  • минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите – 780 лв. (чл. 9, т. 2, б. “в” от ЗБДОО за 2023 г.), т.е. и тук увеличението е със 70 лв. месечно.

 

В тази връзка обаче е необходимо отново да се напомни, че все още продължава да действа разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, което означава, че регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите запазват привилегията да не определят окончателен размер на осигурителния доход (за дейността по производство на непреработена растителна и/или животинска продукция). Използвам възможността, за да споделя убеждението, че тази несвойствена преференция е необходимо да бъде отменена, тъй като е нездравословна за системата на общественото осигуряване в България. В контекста на гореизложеното, намирам за препоръчително в бъдеще евентуално да се обмисли нейното премахване (чрез заличаване на ал. 10 в чл. 6 от КСО), което би довело до един действително комплексен подход по отношение формиране на осигурителния доход за всички самоосигуряващи се лица.

 

  • максималният месечен осигурителен доход е запазен в размер на 3 400 лв. (основание чл. 9, т. 2, б. “г” от ЗБДОО за 2023 г.).

 

Тази липса на увеличение по отношение на максималния месечен осигурителен доход определено не допринася за поддържане на някакво постоянно адекватно съотношение към минималния осигурителен доход, който от друга страна се повишава всяка една година без изключение. И ако минималният осигурителен доход по (неписано) правило обичайно следва минималната работна заплата, то може би е крайно време на дневен ред да се постави необходимостта от постигането на обществено приемлив консенсус относно въвеждането на надежден механизъм за ежегодното определяне на максималния осигурителен доход, което освен предвидимост при повишаване на неговия размер, би осигурило и базиран на ясни критерии системен подход за поддържане на нужния баланс спрямо минималния осигурителен доход.

 

 

2. Определени са размерите на осигурителните вноски за фонд “Трудова злополука и професионална болест” (“ТЗПБ”) по групи основни икономически дейности за 2023 г., както следва:

 

  • за периода от 1 януари до 31 юли съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 1 от  ЗБДОО за 2023 г.

 

За този период размерите на осигурителните вноски за фонд “ТЗПБ” остават непроменени. Това е така, защото ЗБДОО за настоящата 2023 г. беше обнародван със забавяне, а когато бюджетът на ДОО не е приет от НС до началото на бюджетната година, осигурителните приходи би следвало да се събират съобразно действащите нормативни актове (основание чл. 19, ал. 6 от КСО). В тази връзка със Закона за прилагане, както и със ЗИД на Закона за прилагане, изрично беше уредено, че размерите, определени в чл. 14, т. 2 от ЗБДОО за 2022 г. продължават да се прилагат до приемането на ЗБДОО за 2023 г., но не по-късно от 31 юли 2023 г. (на основаниечл. 2, ал. 1 от Закона за прилагане във връзка с удължаване на действието, направено с § 1, т. 1 от ЗИД на Закона за прилагане).

 

  • за периода от 1 август до 31 декември съгласно приложение № 2А към чл. 14, т. 2 от ЗБДОО за 2023 г.

 

Размерите и разпределението на осигурителните вноски за останалите фондове на ДОО остават непроменени (т.е. за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица”).

 

Запазват се, също така, размерите и разпределението между осигурителите и осигурените лица на осигурителните вноски за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

 

 

3. С § 5, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗБДОО за 2023 г. е създадено ново изречение второ в чл. 6, ал. 2 от КСО (в текста преди т. 1) със следното съдържание: „Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.“.

 

Важно е да се подчертае, че въпросното допълнение не въвежда някаква промяна по същество в концептуално отношение.

 

Това е така, защото полагането на труд винаги е било основополагащо за ДОО (основание чл. 10, ал. 1 от КСО), респективно доходът, върху който се дължат осигурителни вноски (осигурителният доход) винаги се е формирал на база доходите именно от трудова дейност и съответно се е отнасял за периодите на полагане на труда.

 

Нещо повече, в действащото осигурително законодателство (макар в подзаконов нормативен акт) и досега съществуваше разпоредба с напълно идентично съдържание, а именно в чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ, която обаче следва да се отбележи, че в определени случаи беше необосновано неглижирана от досегашната съдебна практика.

 

Именно поради това, изричното въвеждане на въпросното допълнение вече в самия кодекс (в чл. 6, ал. 2 от КСО) би следвало да е пълноценна предпоставка за предотвратяване на всякакви бъдещи разнопосочни интерпретации по темата.

 

 

ІІ. Здравноосигурителни вноски

 

 

На основание чл. 2 от ЗБНЗОК за 2023 г. здравноосигурителната вноска е определена в размер 8 на сто и се запазва спрямо 2022 г.

 

Отнася се и за първите седем месеца от настоящата година. За въпросния период размерът на здравноосигурителната вноски също остава непроменен. Това е така, защото ЗБНЗОК за настоящата 2023 г. беше обнародван със забавяне, а когато проектът не е приет от НС до началото на бюджетната година, осигурителните приходи би следвало да се събират съобразно утвърдения бюджет на НЗОК за предходната година - основание чл. 29, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В тази връзка със Закона за прилагане, както и със ЗИД на Закона за прилагане, изрично беше уредено, че размерът, определен в чл. 2 от ЗБНЗОК за 2022 г. продължава да се прилага до приемането на ЗБДОО за 2023 г., но не по-късно от 31 юли 2023 г. (основание чл. 3 от Закона за прилагане във връзка с удължаване на действието, направено с § 1, т. 1 от ЗИД на Закона за прилагане).

 

Запазено е и разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващите и осигурените лица в досегашното съотношение.

 

Що се касае до лицата, чийто здравноосигурителен доход съвпада или е обвързан с осигурителния доход за ДОО е необходимо да се имат предвид размерите на осигурителния доход, които са определени със ЗБДОО за 2023 г. (разгледани по-горе в настоящия материал), например лицата:

 

  • за които се прилагат минималните осигурителни прагове;

 

  • които са самоосигуряващи се по смисъла на КСО;

 

  • по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (осигуряват се здравно изцяло за своя сметка, тъй като не са осигурени на някое от другите основания, посочени в закона), за които съответно би следвало да се вземе предвид:

 

- за периода от 1 януари до 31 юли - половината от осигурителния доход по чл. 9, т. 1, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г., т.е. осигурителен доход в размер не по-малък от 355 лв.;

 

- за периода от 1 август до 31 декември - половината от осигурителния доход по чл. 9, т. 2, б. “б” от ЗБДОО за 2023 г., т.е. осигурителен доход в размер не по-малък от 390 лв.;

- др.

 

 

ІІІ. Вноски за фонд „ГВРС”

 

 

За 2023 г., за поредна година, не се внасят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Това изрично е определено с чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2023 г.

 

Отнася се и за първите седем месеца от настоящата година. В тази връзка със Закона за прилагане, както и със ЗИД на Закона за прилагане, изрично беше уредено, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2022 г. продължава да се прилага до приемането на ЗБДОО за 2023 г., но не по-късно от 31 юли 2023 г. (основание чл. 2, ал. 1 от Закона за прилагане във връзка с удължаване на действието, направено с § 1, т. 1 от ЗИД на Закона за прилагане).

 

 

В заключение следва да се отбележи, че ЗБДОО за 2023 г. и ЗБНЗОК за 2023 г. влизат в сила от 01 януари 2023 г., с изключение по отношение упоменатите до тук новости на § 5 от ПЗР към ЗБДОО за 2023 г., който влиза в сила от деня на обнародването на закона в ДВ (изключението касае по-специално разгледаното в настоящият материал допълнение в чл. 6, ал. 2 от КСО, тъй като въпросното допълнение е направено с т. 1 именно от § 5 на ПЗР към ЗБДОО за 2023 г. - в тази връзка вж. по-горе т. 3 от частта, касаеща вноските за социално осигуряване).

[1] МРЗ беше определена в размер на 780 лв. още от 01 януари 2023 г. (въз основа на Постановление № 497 от 29 декември 2022 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, брой 1 от 03 януари 2023 г.), като за първите седем месеца от годината това предполагаше донякъде необичайната възможност за самоосигуряващите се лица да избират авансово осигуряване върху осигурителен доход, който като размер е по-малък от МРЗ. Нещо повече, в определени специфични ситуации това предполагаше и възможно осигуряване на работници/служители върху осигурителен доход, който като размер също е по-малък от МРЗ - например при някои случаи на неначислени възнаграждения, тъй като осигурителните вноски при неначислени възнаграждения се дължат върху не по-малко от минималните осигурителни прагове, а за първите седем месеца от годината най-ниските минимални осигурителни прагове като размер също бяха по-малки от определената от началото на годината МРЗ.

Назад