Приложимо осигурително законодателство по спогодбата между България и Сърбия

Приложимо осигурително законодателство по спогодбата между България и Сърбия

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
управител на Бойчев консултинг

Актуално към 15.10.2023 г.

България прилага правила за координация на системите за социална сигурност далеч преди присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) и това е така въз основа на действащите двустранни споразумения. Едно от първите споразумения в това отношение е Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, която е в сила от 01 септември на далечната вече 1958 г.[1]

Действието на тази конвенция в отношенията между България и Сърбия е прекратено от 01.02.2013 г.[2], като понастоящем двете държави прилагат сравнително нова спогодба за социална сигурност[3], която е в сила от същата дата (01.02.2013 г.). Процедурните правила за прилагане на спогодбата са уредени с административно споразумение[4].

В настоящия материал ще бъдат представени някои основни аспекти, свързани с определяне и удостоверяване на приложимото по спогодбата осигурително законодателство като част от нова поредица, в която тази тематика ще бъде разгледана и по отношение на други двустранни споразумения на България в сферата на социалната сигурност.

Териториален обхват

Под териториален обхват се има предвид къде се прилага дадено двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

Въпросната спогодба се прилага на територията на Република България и Република Сърбия.

Материален обхват

Материалният обхват задава уредените с двустранното споразумение въпроси или иначе казано коя част от законодателството в сферата на социалната сигурност на договарящите държави е включена в приложното поле. Разглежданата спогодба се прилага за законодателството, посочено в чл. 2(1) от нея, което по отношение на България включва:

медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;

медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване;

държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица и смърт, и

семейните помощи за деца.

Това показва, че материалният обхват на спогодбата със Сърбия касае цялото законодателство, свързано със задължителните осигурителни вноски по общественото осигуряване в България[5], в т.ч.:

фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО);

фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО;

фонд “Трудова злополука и професионална болест” на ДОО;

фонд “Безработица” на ДОО;

задължителното здравно осигуряване.

Иначе казано, за разлика от други двустранни споразумения на България в сферата на социалната сигурност, спогодбата със Сърбия е с възможно най-широк материален обхват[6].

Персонален обхват

Персоналният обхват определя за кои лица се прилага съответното двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

Визираната спогодба се отнася до лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете договарящи държави (основание чл. 3(1) от спогодбата).

Определяне на приложимото осигурително законодателство

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 7 – чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на спогодбата).

Вследствие от определяне на приложимото по спогодбата осигурително законодателство, се определя и договарящата държава, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на това двустранно споразумение. А както вече беше отбелязано, спогодбата със Сърбия е с възможно най-широк материален обхват, т.к. касае цялото законодателство, свързано със задължителните осигурителни вноски по общественото осигуряване в България, вкл. задължителното здравно осигуряване.

Обща разпоредба (основно правило)

По отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето на територията само на едната договаряща държава, се прилага законодателството на тази държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава (основание чл. 7 от спогодбата), т.е. в тези случаи се прилага осигурителното законодателство на държавата по трудова заетост.

Специални разпоредби

Командировани наети лица

Ако работодател със седалище на територията на едната договаряща държава командирова наето от него лице, за което се прилага законодателството на тази договаряща държава, да работи на територията на другата договаряща държава, по отношение на тази работа за наетото лице се прилага законодателството само на първата договаряща държава все едно, че работата се извършва на нейна територия, но за не повече от 24 месеца (основание чл. 8(1) от спогодбата).

С други думи, наетите лица, които са командировани в другата договаряща държава остават подчинени на осигурителното законодателство на изпращащата държава за период до 24 месеца, при условие че преди командироването са обхванати от осигурителното законодателство на същата тази държава.

В това отношение може да се отбележи, че разглежданото правило поставя значително по-малко ограничения при съпоставка например с аналогичното по регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите членки (вж. за сравнение чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

“Командировани” самостоятелно заети лица

Ако за самостоятелно заето лице се прилага законодателството на едната договаряща държава и работи временно за своя сметка на територията на другата договаряща държава, по отношение на тази работа за лицето се прилага законодателството само на първата договаряща държава, но за не повече от 12 месеца (основание чл. 8(2) от спогодбата).

Казано по друг начин, “командированите” самостоятелно заети лица[7] остават подчинени на осигурителното законодателство на изпращащата държава за период до 12 месеца, при условие че преди “командироването” са обхванати от осигурителното законодателство на същата тази държава.

В това отношение също може да се отбележи, че въпросното правило поставя доста по-малко ограничения при съпоставка например с аналогичното по регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите членки (вж. за сравнение чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Пътуващ персонал

Лицата, които са членове на пътуващия персонал на предприятие, осъществяващо въздушен, автомобилен или железопътен транспорт са обхванати от законодателството на договарящата държава, на чиято територия предприятието има седалище (основание чл. 8(3) от спогодбата), т.е. в тези случаи се прилага осигурителното законодателство по седалището на техния работодател.

Корабни екипажи

Корабните екипажи и други лица, наети на борда на кораб са подчинени на законодателството на договарящата държава, под чийто флаг плава корабът (основание чл. 8(4) от спогодбата). Иначе казано, правилото спрямо такива лица е, че се прилага осигурителното законодателство на държавата под флага.

Що се касае обаче до лица, които извършват в пристанище на едната договаряща държава товаро-разтоварна дейност, ремонтни работи или надзор на кораб, плаващ под флага на другата договаряща държава, се прилага осигурителното законодателство на договарящата държава, на която принадлежи пристанището (основание чл. 8(5) от спогодбата).

Държавни служители

По отношение на държавните служители, приравнените към тях лица, лицата наети в други публични служби и официалните представители, изпратени на територията на другата договаряща държава се прилага законодателството на договарящата държава, която ги е изпратила (основание чл. 8(6) от спогодбата). С други думи, въпросните лица остават подчинени на осигурителното законодателство на изпращащата държава[8].

Изключения

Не на последно място е необходимо да се отбележи, че на основание чл. 10 от спогодбата при общо искане на наетото лице и неговия работодател или на самостоятелно заетото лице компетентните институции на двете договарящи държави могат по споразумение да направят изключение от разгледаните до тук правила за определяне на приложимото осигурително законодателство (изключение от предвиденото в разпоредбите на чл. 7 и 8 от спогодбата).

За тази цел, компетентната институция на договарящата държава, в която е постъпило искането (от наетото лице и неговия работодател или от самостоятелно заетото лице), се обръща за писмено съгласие към компетентната институция на другата договаряща държава.

В това отношение е важно обаче да се подчертае, че съгласието на компетентната институция на другата договаряща държава е от решаващо значение за постигане такова споразумение (за изключение).

Вероятно не би било излишно да се спомене и един малко по-специфичен аспект, който прави впечатление, а именно, че Част II от спогодбата не съдържа разпоредба за определяне на приложимото осигурително законодателство при трудова дейност на територията на двете договарящи държави. На свой ред това предполага, че при възникнала такава ситуация би следвало да се прилага съответното национално осигурително законодателство.

Процедура

Процедурните правила за прилагане на спогодбата, които касаят приложимото осигурително законодателство, са въведени с чл. 4 от административното споразумение.

Предвидено е приложимото осигурително законодателство да се удостоверява с двуезичен формуляр BG/SRB 101 (SRB/BG 101). В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че издаването на удостоверение е възможно само за част от правилата (разпоредбите) при определяне на приложимото осигурително законодателство, в т.ч.: командированите наети лица (чл. 8(1) от спогодбата), “командированите” самостоятелно заети лица (чл. 8(2) от спогодбата), пътуващия персонал (чл. 8(3) от спогодбата), държавните служители (чл. 8(6) от спогодбата) и споразуменията за изключения (по чл. 10 от спогодбата)[9].

По отношение на България удостоверението се издава от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) след становище от Централно управление на агенцията.

Удостоверението се издава по искане на наетото лице и неговия работодател или на самостоятелно заетото лице. Необходимо е обаче да се отбележи, че искането, което се подава в НАП не е по образец, а това едва ли улеснява инициирането и администрирането на процеса по определяне и удостоверяване на приложимото по спогодбата осигурително законодателство.

[1] За сравнение първият регламент за координация на схемите за социална сигурност на държавите от ЕИО също е от 1958 г., а именно Регламент (ЕИО) на Съвета № 3 от 25.09.1958 г.

[2] Към момента конвенцията продължава да действа в отношенията на България само с Босна и Херцеговина.

[3] Спогодба между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, подписана в Белград на 19 септември 2011 г., ратифицирана със закон, който е приет от 41-ото Народно събрание на 5 юли 2012 г. и обнародван в "Държавен вестник", брой 54 от 2012 г.

[4] Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, което е в сила също от 01.02.2013 г.

[5] Спогодбата би следвало да се отнася и към законодателството, което изменя или допълва въпросното законодателството (основание чл. 2(2) от спогодбата); предвидено е, също така, да се прилага и при разширяване на законодателството на едната договаряща държава с нови категории правоимащи лица или с нови обезщетения, освен ако тази договаряща държава уведоми другата договаряща държава, в срок до три месеца след влизането на това законодателство в сила, че спогодбата няма да се прилага за новата категория правоимащи лица или новите обезщетения (основание чл. 2(3) от спогодбата).

[6] Извън материалния обхват на спогодбата остават вноските за фонд “ГВРС”, които поначало не са осигурителни вноски и така или иначе не попадат сред уредените въпроси по двустранните споразумения на България в сферата на социалната сигурност.

[7] Тук използваме понятието “командировани” само условно, за да представим по-достъпно модела на трудова активност на самостоятелно заетите лица в тази хипотеза от спогодбата.

[8] Осигурителното законодателство на изпращащата държава се прилага и спрямо членовете на дипломатическите представителства и консулства, членовете на техните семейства, както и по отношение на частните домашни работници при членовете на тези представителства и консулства (основание чл. 9(1) от спогодбата).

В случай обаче, че някои от горепосочените работници не са изпратени, то спрямо тях би следвало да се прилага осигурителното законодателство на договарящата държава, на чиято територия се намира дипломатическото представителство или консулството (основание чл. 9(2) от спогодбата). При все това, ако някои от тях са граждани на договарящата държава, чието е дипломатическото представителство или консулството е предвидено те да могат, в срок от три месеца от деня на постъпването им на работа, да изберат за тях да се прилага законодателството на тази договаряща държава (основание чл. 9(3) от спогодбата), т.е. да изберат спрямо тях да се прилага осигурителното законодателство на държавата, чието е дипломатическото представителство или консулството.

[9] Същевременно това означава, че в процедурно отношение не е предвидено издаването на удостоверение за приложимото по спогодбата осигурително законодателство в случаите на основното правило (чл. 7 от спогодбата), както и по отношение на корабните екипажи и лицата, които извършват дейност в пристанище (съответно чл. 8(4) и (5) от спогодбата).