Приложимо осигурително законодателство по спогодбата между България и Черна гора

Приложимо осигурително законодателство по спогодбата между България и Черна гора

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
управител на Бойчев консултинг

Актуално към 15.11.2023 г.

В продължение на поредицата, свързана с приложимото осигурително законодателство по двустранните споразумения на България, следва спогодбата за социална сигурност с Черна гора[1].

Спогодбата е обнародвана в Държавен вестник, брой 80 от 11 октомври 2016 г. и е в сила от 01 октомври 2016 г.[2]. Процедурните правила за прилагане на спогодбата са уредени с административно споразумение[3], което е в сила от същата дата (01 октомври 2016 г.).

В настоящия материал ще бъдат представени някои основни аспекти, свързани с определяне и удостоверяване на приложимото по спогодбата осигурително законодателство.

Териториален обхват

Под териториален обхват се има предвид къде се прилага дадено двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

Въпросната спогодба се прилага на територията на Република България и Черна гора.

Материален обхват

Материалният обхват задава уредените с двустранното споразумение въпроси или иначе казано коя част от законодателството в сферата на социалната сигурност на договарящите държави е включена в приложното поле. Разглежданата спогодба се прилага за законодателството, посочено в чл. 2(1) от нея, което по отношение на България включва:

медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;

медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване;

държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица и смърт, и

месечните семейни помощи за деца.

Това показва, че материалният обхват на спогодбата с Черна гора касае цялото законодателство, свързано със задължителните осигурителни вноски по общественото осигуряване в България[4], в т.ч.:

фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО);

фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО;

фонд “Трудова злополука и професионална болест” на ДОО;

фонд “Безработица” на ДОО;

задължителното здравно осигуряване.

Иначе казано, за разлика от други двустранни споразумения на България в сферата на социалната сигурност, спогодбата с Черна гора е с възможно най-широк материален обхват[5], като в това отношение е съпоставима и сходна с вече разгледаната в първата част от поредицата спогодба със Сърбия.

Персонален обхват

Персоналният обхват определя за кои лица се прилага съответното двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност.

Визираната спогодба е приложима за лица, които са подчинени или са били подчинени на законодателството на една от двете договарящи държави (основание чл. 3(1) от спогодбата).

Определяне на приложимото осигурително законодателство

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 6 – чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на спогодбата.

Вследствие от определяне на приложимото по спогодбата осигурително законодателство, се определя и договарящата държава, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на това двустранно споразумение. А както вече беше отбелязано, спогодбата с Черна гора е с възможно най-широк материален обхват, т.к. касае цялото законодателство, свързано със задължителните осигурителни вноски по общественото осигуряване в България, вкл. задължителното здравно осигуряване.

Обща разпоредба (основно правило)

По отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето на територията само на едната договаряща държава, се прилага законодателството на тази държава, дори и когато пребиваването на наетото или самостоятелно заетото лице или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща държава (основание чл. 6 от спогодбата), т.е. в тези случаи се прилага осигурителното законодателство на държавата по трудова заетост.

Специални разпоредби

Изпратени работници/служители

Ако работодател, чието седалище е на територията на едната договаряща държава, изпрати свой служител да работи на територията на другата договаряща държава, такова лице се подчинява на законодателството на първата (т.е. изпращащата) държава за период, определен от споразумението, въз основа на което служителят е изпратен, и който не надвишава 24 календарни месеца от датата на изпращане, както ако той/тя е бил(а) назначен(а) на нейната територия (основание чл. 7(1) от спогодбата).

С други думи, спрямо работниците/служителите, които са изпратени в другата договаряща държава, се прилага осигурителното законодателство на изпращащата държава за период до 24 месеца.

В това отношение може да се отбележи, че разглежданото правило поставя значително по-малко ограничения при съпоставка например с аналогичното по регламентите на Европейския съюз (ЕС) за координация на системите за социална сигурност на държавите членки (вж. за сравнение чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

“Командировани” самостоятелно заети лица

Ако лице, което е самостоятелно заето в една от договарящите държави, се премести в другата договаряща държава с цел временно осъществяване на дейността си там, това лице се подчинява на законодателството на първата (т.е. изпращащата) държава за период, който не надвишава 12 календарни месеца, както ако той/тя е самостоятелно заето лице на нейната територия (основание чл. 7(2) от спогодбата).

Казано по друг начин, спрямо “командированите” самостоятелно заети лица[6], се прилага осигурителното законодателство на изпращащата държава за период до 12 месеца.

В това отношение също може да се отбележи, че въпросното правило поставя доста по-малко ограничения при съпоставка например с аналогичното по регламентите на ЕС за координация на системите за социална сигурност на държавите членки (вж. за сравнение чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Пътуващ персонал

Членовете на екипажа на въздушен или наземен транспорт, осъществяващи пътувания за компания, развиваща дейности с въздушен, сухопътен или железопътен транспорт, се подчиняват на законодателството на договарящата държава, където се намира седалището на работодателя (основание чл. 7(3) от спогодбата), т.е. в тези случаи се прилага осигурителното законодателство по седалището на техния работодател.

Корабни екипажи

Членове на екипажа, както и други лица, наети на борда на плавателен съд с флага на някоя от договарящите държави, се подчиняват на законодателството на тази договаряща държава (основание чл. 7(4) от спогодбата). Иначе казано, правилото спрямо такива лица е, че се прилага осигурителното законодателство на държавата под флага.

Що се касае обаче до лицата, ангажирани с натоварването, разтоварването, ремонта или контрола върху плавателен съд в пристанище на едната договаряща държава и плаващ под флага на другата договаряща държава, се прилага осигурителното законодателство на договарящата държава, в чието пристанище те се намират (основание чл. 7(5) от спогодбата).

Държавни служители

По отношение на държавните служители, приравнените към тях лица, лицата, наети в други публични служби, и официалните представители, изпратени на територията на другата договаряща държава, се прилага законодателството на договарящата държава, която ги е изпратила (основание чл. 7(6) от спогодбата). С други думи, въпросните лица остават подчинени на осигурителното законодателство на изпращащата държава[7].

Изключения

Не на последно място е необходимо да се отбележи, че на основание чл. 9 от спогодбата при съвместно искане на осигуреното лице и неговия работодател или на самостоятелно заетото лице компетентните институции на двете договарящи държави могат по споразумение да направят изключение от разгледаните до тук правила за определяне на приложимото осигурително законодателство (изключение от предвиденото в разпоредбите на чл. 6 и 7 от спогодбата).

За тази цел, компетентната институция на договарящата държава, в която е постъпило искането (от осигуреното лице и неговия работодател или от самостоятелно заетото лице), се обръща за писмено съгласие към компетентната институция на другата договаряща държава.

В това отношение е важно обаче да се подчертае, че съгласието на компетентната институция на другата договаряща държава е от решаващо значение за постигане такова споразумение (за изключение).

Вероятно не би било излишно да се спомене и един малко по-специфичен аспект, който прави впечатление, а именно, че Част II от спогодбата не съдържа разпоредба за определяне на приложимото осигурително законодателство при трудова дейност на територията на двете договарящи държави. На свой ред това предполага, че при възникнала такава ситуация би следвало да се прилага съответното национално осигурително законодателство.

Процедура

Процедурните правила за прилагане на спогодбата, които касаят приложимото осигурително законодателство, са въведени с чл. 4 от административното споразумение.

Предвидено е приложимото осигурително законодателство да се удостоверява с двуезичен формуляр BG/MNE 101 (MNE/BG 101). В тази връзка обаче е добре да се има предвид, че издаването на удостоверение е възможно само за част от правилата (разпоредбите) при определяне на приложимото осигурително законодателство, в т.ч.: изпратените работници/служители (чл. 7(1) от спогодбата), “командированите” самостоятелно заети лица (чл. 7(2) от спогодбата), пътуващия персонал (чл. 7(3) от спогодбата), държавните служители (чл. 7(6) от спогодбата) и споразуменията за изключения (по чл. 9 от спогодбата)[8].

По отношение на България удостоверението се издава от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) след становище от Централно управление на агенцията.

Удостоверението се издава по искане на наетото лице и неговия работодател или на самостоятелно заетото лице. Необходимо е обаче да се посочи, че по отношение подаваното в НАП искане не е предвиден образец, като в тази връзка отново може да се използва възможността, за да се отбележи, че това едва ли улеснява инициирането и администрирането на процеса, касаещ определяне и удостоверяване на приложимото по спогодбата осигурително законодателство.

[1] Спогодба между Република България и Черна гора за социална сигурност, подписана в София на 01 февруари 2016 г., ратифицирана със закон, който е приет от 43-ото Народно събрание на 21 юли 2016 г. и обнародван в Държавен вестник, брой 61 от 05 август 2016 г.

[2] От същата дата (01 октомври 2016 г.) в отношенията между България и Черна гора се прекратява действието на Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия.

[3] Административно споразумение за прилагане на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност (одобрено с Решение № 4 от 2016 г. на Министерския съвет).

[4] Спогодбата би следвало да е приложима за което и да било законодателство, включително изменящо или допълващо законодателството, посочено във въпросния чл. 2(1) от нея (основание чл. 2(2) от спогодбата), но за разлика от други двустранни споразумения на Бълария (например със Сърбия) не е предвидено да се прилага при разширяване законодателството на някоя от договарящите държави с нови категории правоимащи лица или с нови обезщетения.

[5] Извън материалния обхват на спогодбата остават вноските за фонд “ГВРС”, които поначало не са осигурителни вноски и така или иначе не попадат сред уредените въпроси по двустранните споразумения на България в сферата на социалната сигурност.

[6] Тук използваме понятието “командировани” само условно, за да представим по-достъпно модела на трудова активност на самостоятелно заетите лица в тази хипотеза от спогодбата.

[7] Осигурителното законодателство на изпращащата държава се прилага и спрямо лицата, назначени в дипломатически представителства и консулства, членовете на техните семейства, както и лицата, наети като персонал в частните домове на членовете на тези представителства и консулства, изпратени на територията на другата договаряща държава (основание чл. 8(1) от спогодбата).

В случай обаче, че някои от горепосочените наети лица не са изпратени от другата договаряща държава, то спрямо тях би следвало да се прилага осигурителното законодателство на договарящата държава, на чиято територия се намират дипломатическото представителство и консулството (основание чл. 8(2) от спогодбата). При все това, ако някои от тях са граждани на договарящата държава, на която принадлежи дипломатическото представителство или консулство, е предвидено те да могат, в срок три месеца от деня на постъпването им на работа, да изберат за тях да се прилага законодателството на тази договаряща държава (основание чл. 8(3) от спогодбата), т.е. да изберат спрямо тях да се прилага осигурителното законодателство на държавата, чието е дипломатическото представителство или консулството.

[8] Същевременно това означава, че в процедурно отношение не е предвидено издаването на удостоверение за приложимото по спогодбата осигурително законодателство в случаите на основното правило (чл. 6 от спогодбата), както и по отношение на корабните екипажи и лицата, които извършват дейност в пристанище (съответно чл. 7(4) и (5) от спогодбата).