Задължителни вноски за 2024 г. Преглед на промените

Предлагаме в аванс коментар от януарския брой на е - сп. "Труд и осигуровки ТИТА"

Задължителни вноски за 2024 г. Преглед на промените.

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
управител на Бойчев консултинг

Актуално към 22.12.2023 г.

Вече са факт ежегодните промени в законодателството, свързано със задължителните вноски.

Въведени са основно със:

Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. (ЗБДОО за 2024 г.) и

Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. (ЗБНЗОК за 2024 г.),

които са обнародвани в „Държавен вестник“ (ДВ), брой 106 от 22 декември 2023 г.

Със ЗБДОО за 2024 г. са направени и промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Освен това, със Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, обнародван в същия брой на ДВ (брой 106 от 22 декември 2023 г.) е въведена нова категория осигурени лица в КСО и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а именно - лица, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, но темата ще бъде разгледана в отделен материал, който предстои да бъде публикуван в януарския брой на е – сп. „Труд и осигуровки ТИТА“.

Като положителен аспект безспорно може да се отбележи, че ЗБДОО за 2024 г. и ЗБНЗОК за 2024 г. бяха приети (и обнародвани) преди началото на бюджетната година.

Сред въведените нови положения, акцентът може би следва да се постави върху определените за 2024 г. размери на месечния осигурителен доход.

Вноски за социално осигуряване

1. Със ЗБДОО за 2024 г. са определени размерите на месечния осигурителен доход за годината:

минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. (така наречените минимални осигурителни прагове);

Както и досега, приложението е таблица, с която са въведени размерите на минималните осигурителни прагове за групираните в колони от 1 до 9 класове професии, в зависимост от номера на реда, към който се отнася основната икономическа дейност на осигурителя, а икономическите дейности са обособени на общо 86 реда от приложението.

В тази връзка e важно да се подчертае, че механизмът за определяне на минималните осигурителни прагове не се променя по същество.

Що се касае до техните размери, следва да се отбележи, че най-ниските минимални осигурителни прагове от приложението са приведени в съответствие с новата минимална месечна работна заплата за страната, която от 01 януари 2024 г. е определена в размер на 933 лв. (с Постановление на Министерски съвет № 193 от 12 октомври 2023 г., обнародвано в ДВ, брой 87 от 17 октомври 2023 г.). А размерите на минималните осигурителни прагове в останалите позиции от приложението остават без промяна.

Тук е моментът да се отбележи, че минималните осигурителни прагове преобладаващо вече съвпадат с минималната работна заплата за страната, вкл. в първата колона от приложението, където обичайно би следвало да са позиционирани тези с най-високите размери. Това в значителна степен обезсмисля съществуването и прилагането в този им вид на минималните осигурителни прагове, тъй като понастоящем изглеждат по-скоро като някакъв анахронизъм (отживелица), чиято роля очевидно е напълно ерозирала до само едно ненужно административно бреме, което обаче инерционно продължава да се пренася за всяка следваща година.

Традиционно със забележките към приложението са дадени обичайните допълнителни разяснения във връзка с прилагането на минималните осигурителни прагове.

- Една от забележките касае работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец. Минималният осигурителен доход за тези лица се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца (Забележка № 1 от приложението).

- Друга забележка от приложението касае работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания. Минималният осигурителен праг за тези лица се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия (Забележка № 2 от приложението).

- Осигурителят определя основната си икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения.

Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности, основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор (Забележка № 3 от приложението).

- Пояснение е дадено и по отношение на работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. За тези лица не се прилага минимален месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Минималните осигурителни прагове не се прилагат, също така, за общинските съветници и за избраните управител, контрольор, касиер и членове на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.

Като нов момент може да се отбележи, че е определено праговете да не се прилагат и за учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение)[1].

Всичко това изрично е посочено в Забележка № 4 от приложението.

минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (в т.ч. за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите) – 933 лв. (чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г.), т.е. увеличен е със 153 лв. месечно.

По този начин от началото на 2024 г. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица обичайно е приведен в съответствие с размера на минималната месечна работна заплата за страната. А запазването на равнопоставеността между самоосигуряващите се лица що се касае до минималния осигурителен доход, в т.ч. по отношение на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, може да се разглежда като правилно законодателно решение (прави впечатление, че минималният осигурителен доход за всички самоосигуряващи се лица, вкл. за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, вече е определен с една обща точка към чл. 9 от ЗБДОО за 2024 г., а именно горепосочената т. 2 към чл. 9 от ЗБДОО за 2024 г.).

В тази връзка обаче е необходимо да се напомни, че все още продължава да действа разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, което означава, че регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите запазват привилегията да не определят окончателен размер на осигурителния доход (за дейността по производство на непреработена растителна и/или животинска продукция). Използвам възможността отново да споделя убеждението, че тази несвойствена преференция е необходимо да бъде отменена, тъй като е нездравословна за системата на общественото осигуряване в България. В контекста на гореизложеното, намирам за препоръчително в бъдеще евентуално да се обмисли нейното премахване (чрез заличаване на ал. 10 в чл. 6 от КСО), което вече би довело до един действително комплексен подход по отношение формиране на осигурителния доход за всички самоосигуряващи се лица.

максимален месечен размер на осигурителния доход – 3 750 лв. (чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2024 г.), т.е. увеличен е с 350 лв. месечно.

Поддържането на разумно постоянно съотношение между максималния и минималния осигурителен доход безспорно е от значение за адекватното функциониране на системата за обществено осигуряване.

Но докато размерът на минималния осигурителен доход обичайно е равен на минималната работна заплата за страната, то определянето размера на максималния осигурителен доход не следва някакъв трайно установен подход, а продължава да се налага по преценка и предложение на администрацията. В това отношение може би действително е крайно време на дневен ред да се постави необходимостта от постигането на обществено приемлив консенсус относно въвеждането на надежден механизъм за ежегодното определяне на максималния осигурителен доход, което освен предвидимост при повишаване на неговия размер, би осигурило и базиран на ясни критерии системен подход за поддържане на нужния баланс спрямо минималния осигурителен доход.

2. Определен е размерът на осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности за 2024 г. съгласно приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО за 2024 г.

Размерите и разпределението на осигурителните вноски за останалите фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО) остават непроменени (т.е. за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Безработица”).

Запазват се, също така, размерите и разпределението между осигурителите и осигурените лица на осигурителните вноски за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

3. С § 5, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗБДОО за 2024 г. е направено изменение в ал. 5 на чл. 40 от КСО, където думата „три“ е заменена с „два“.

По този начин се намалява от три на два броят на началните дни от временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение на осигуреното лице, респективно обезщетение от ДОО би следвало да се изплаща не както досега от четвъртия, а още от третия ден на временната неработоспособност.

Увеличаването на три в броя на дните, за които осигурителят изплащаше възнаграждение на осигуреното лице, беше въведено преди повече от десетилетие (още през далечната 2010 г.) едва ли не само като временна (фискална антикризисна) мярка, но предпоставките за нейното съществуване понастоящем отдавна вече са отпаднали. Иначе казано тежест, която поначало би следвало да поема осигурителния орган (Националния осигурителен институт) беше прехвърлена прекомерно и за необосновано дълъг период към осигурителите (възнаграждението от осигурителя за първите дни от временната неработоспособност един вид замества съответното обезщетение от ДОО, още повече че като допълнителна тежест въпросното възнаграждение участва и при формиране на осигурителния доход на лицата, т.е. върху него се правят вноски за обществено осигуряване).

В контекста на гореизложеното, макар и закъсняло, разглежданото законодателно решение (намаляване броя на тези дни от три на два) може да се разглежда като стъпка в правилната посока, но единствено с това пътят едва ли е извървян докрай, тъй като и само първият (един) ден от временната неработоспособност, за който да изплащат възнаграждение, вероятно би бил напълно достатъчна мотивация за осигурителите да осъществяват форми на първоначална превенция срещу опити на осигурените лица за евентуални злоупотреби в това отношение.

Здравноосигурителни вноски

На основание чл. 2 от ЗБНЗОК за 2024 г. здравноосигурителната вноска е определена в размер 8 на сто и се запазва спрямо 2023 г.

Запазено е и разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващите и осигурените лица в досегашното съотношение.

Що се касае до лицата, чийто здравноосигурителен доход съвпада или е обвързан с осигурителния доход за ДОО е необходимо да се имат предвид размерите на осигурителния доход, които са определени със ЗБДОО за 2024 г. (разгледани по-горе в настоящия материал), например лицата:

за които се прилагат минималните осигурителни прагове;
които са самоосигуряващи се по смисъла на КСО;
по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (осигуряват се здравно изцяло за своя сметка, тъй като не са осигурени на някое от другите основания, посочени в закона) - следва да се вземе предвид половината от осигурителния доход по чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г., т.е. осигурителен доход в размер не по-малък от 466,50 лв.;
др.

Вноски за фонд “ГВРС”

За 2024 г. (за поредна година), не се внасят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Това изрично е определено с чл. 15, ал. 1 от ЗБДОО за 2024 г.

[1] Освен това е предвидено, но в сила от 01 април 2024 г., социалните и здравноосигурителните вноски за тези лица (учениците, включени в обучение чрез работа по т.нар. дуална система на обучение) да са изцяло за сметка на държавния бюджет (основание § 6 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗБДОО за 2024 г.)