Промени в Регламент (EО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на приложимото осигурително законодателство

НАЙ-АКТУАЛНОТО, ВЕДНАГА - TITA.BG

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,
управител на Бойчев консултинг

Актуално към 27.10.2026 г.

Подробен коментар във връзка с промените очаквайте в ноемврийския брой на е-сп. "Труд и осигуровки ТИТА" .

На 27 октомври 2026 г. в Официалния вестник на Европейския съюз е публикуван Регламент (ЕС) 2026/2359[1] за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) и на Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламент за прилагане), като част от промените касаят и приложимото осигурително законодателство, най-съществените сред които са:

1. Регламент (ЕО) № 883/2004

в чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 - обхватът на забраната за заместване по отношение на командированите заети лица е разширен и прецизиран, като с оглед изпълнение на това задължително условие е необходимо те да не заместват както други командировани заети лица, така и командировани самостоятелно заети лица;

в чл. 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 - въвежда се забрана за заместване и спрямо командированите самостоятелно заети лица, която определя, че изпълнението на това изцяло ново задължително условие изисква те да не заместват други командировани заети или самостоятелно заети лица;

създаден е нов параграф 3 към чл. 12 на Регламент (ЕО) № 883/2004 - изрично са определени обстоятелствата и условията, при които е възможно да се направи изключение от забраната за заместване при командироване на заети или самостоятелно заети лица, а именно когато лицето не завърши съответната работа или дейност в другата държава членка и ако общата продължителност на работата или дейността на всички засегнати лица в другата държава членка не превишава 24 месеца[2];

създаден е нов параграф 4а към чл. 13 на Регламент (ЕО) № 883/2004 - изрично е въведено правило (за определяне на приложимото осигурително законодателство) по отношение на лицата, осъществяващи дейност в една държава членка (като заети или самостоятелно заети), които същевременно получават обезщетения за безработица от друга държава членка, а именно прилага се осигурителното законодателство на държавата членка, която изплаща обезщетенията за безработица. Въпросното правило се прилагаше и досега, но въз основа на разяснения от Практическия наръчник на Европейската комисия[3];

извършени са и някои други промени, касаещи приложимото осигурително законодателство, които обаче са по-скоро с редакционен или технически характер.

Промените в горепосочените разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилагат от 2 ноември 2028 г.

Регламент (ЕО) № 987/2009

в чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 - от един на три месеца е удължен периодът, през който наетите с цел командироване лица е необходимо да са били обхванати от законодателството на изпращащата държава членка, за да се приеме, че е изпълнено разглежданото задължително изискване, като количественият критерий за това вече е въведен в (горепосочената разпоредба от) самия прилагащ регламент, а не както досега в решение на Административната комисия[4] и разяснения от Практическия наръчник на Европейската комисия;

създаден е нов параграф 1а към чл. 14 на Регламент (ЕО) № 987/2009 - т.нар. двумесечно правило за необходимия период между командированията на заети или самостоятелно заети лица вече е въведено в (горепосочената нова разпоредба от) самия прилагащ регламент, а не както досега в решение на Административната комисия и разяснения от Практическия наръчник на Европейската комисия;

в чл. 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 - от два на три месеца е удължен периодът, през който командированите самостоятелно заети лица е необходимо да са упражнявали дейността си в изпращащата държава членка, за да се приеме, че е изпълнен този количествен критерий по отношение на задължителното условие за обичайно осъществявана дейност като самостоятелно заето лице за целите прилагането на член 12, параграф 2 от основния регламент, като въпросният количествен критерий вече е въведен в горепосочената разпоредба от самия регламент за прилагане, а не както досега в решение на Административната комисия и разяснения от Практическия наръчник на Европейската комисия;

в чл. 14, параграф 5а от Регламент (ЕО) № 987/2009 - въведени са някои допълнителни разяснения относно начина на установяване на седалището или мястото на дейност във връзка с определянето на приложимото осигурително законодателство;

в чл. 14, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 987/2009 - изрично е определен максимален срок от 24 месеца, за който се определя приложимото осигурително законодателство на основание чл. 13 от основния регламент (при дейност в различни държави членки), след което е предвидено приложимото осигурително законодателство да се оценява отново;

създаден е нов параграф 12 към чл. 14 на Регламент (ЕО) № 987/2009 - урежда се подходът за определяне на приложимото осигурително законодателство в специфичните ситуации, при които лицето работи в различни държави членки, но не пребивава на територията на Съюза;

в чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 - в случаите по чл. 12 от основния регламент (при командироване на заети и самостоятелно заети лица) е предвидено уведомяването на компетентната институция и искането за издаване на удостоверение А1 да се извършва задължително преди началото на дейността в другата държава членка (досегашната редакция предвиждаше “при възможност предварително”);

създаден е нов параграф 1а към чл. 15 на Регламент (ЕО) № 987/2009 - предвидено е, когато удостоверение А1 в горепосочените случаи (при командироване на заети и самостоятелно заети лица) не се издаде незабавно, компетентната институция да издава потвърждение за получаването на заявлението, което представлява доказателство, че тя е била уведомена;

създаден е нов параграф 1б към чл. 15 на Регламент (ЕО) № 987/2009 - разпоредбата определя, че горепосочените параграфи 1 и 1а не се прилагат за служебни пътувания[5] и за дейности с обща продължителност до три последователни дни работа в рамките на период от 30 последователни дни, т.е. за тях не важи задължението за предварително уведомяване и за изискване на удостоверение А1 (като от това не могат обаче да се възползват определени в специално приложение дейности в строителния сектор);

в чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 - предвидена е възможност уведомяването на това основание (при работа в различни държави членки) да може да се извършва не само от лицето, но и от работодателя (от името на лицето), като съответно в параграф 5 от същата разпоредба е определено, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно уведомява за това определяне не само лицето, но и неговия работодател.

Промените в горепосочените разпоредби от Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат също от 2 ноември 2028 г.

[1] Регламент (ЕС) 2026/2359 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2026 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

[2] Като, разбира се, следва да са изпълнени останалите условия, предвидени в параграф 1 или съответно в параграф 2 от чл. 12 на Регламент (ЕО) № 883/2004.

[3] Практически наръчник: Законодателство, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария.

[4] Решение № А2 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност към Европейската комисия.

[5] Дефиниция на служебно пътуване е въведена с нова точка дб) в параграф 2 на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009.