КТ. Пътни, дневни и квартирни при командировка по чл. 121а от КТ

КТ. Въпрос. Работници са командировани с А1 в Белгия, като предмета на работа е подмяна на бордюри по жп линия. Въпросната жп линия преминава през няколко провинции и градове. Служителите са настанени в гр. А., за което имаме фактура за нощувки, за период докато е икономически изгодно да се превозват работниците. В следващият етап ги настаняваме в друг град.
 
Работниците се извозват с фирмени бусове до обектите, които първоначално са в гр. А., до свършване на отсечката, а в последствие преминават в други градове, но като настаняване са в гр. А., докато не се прецени, че икономически изгодно е да се смени градът за настаняване.
 
Съгласно Становище № 80-8 от 22.06.2017 г. относно прилагането на чл. 121а от Кодекса на труда и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги от български работодатели в други държави, на лицата не се полагат дневни пари.
 
Въпросите са:
  1. Прилага ли се общото правило за напускане на населеното място и мястото на работа, като основание за изплащане на дневни пари?
  2. Може ли да се приложи нормата на чл. 121 от КТ когато напускат гр. А. като месторабота, въпреки, че са командировани по чл. 121а от КТ? Преди влизането на сила на чл. 121а от КТ, винаги сме изплащали дневни пари, въпреки спорните моменти имаме ли задължение или не.
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
Актуално към 01. 06. 2018 г.
 
Въпросът за заплащането на командировъчни пари при командироване в рамките на предоставянето на услуги (какъвто е описаният от Вас случай) е уреден изрично в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 2, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 4 и чл. 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на префоставянето на услуги (Наредбата).
 
При командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги работодателят и работникът или служителят следва да уговорят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Споразумението следва да има съдържанието, посочено в чл. 2, ал. 2 от Нредбата и да определя:
 
  1. характера и мястото на работа;
  2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването;
  3. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;
  4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;
  5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава;
  6. размера на платения годишен отпуск;
  7. финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и 4;
  8. вида на транспортните средства и маршрута.
По съдържание тези условия следва да отговарят най-малко на минимални условия на работа(включително минимални ставки на заплащане), каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава (чл. 121а, ал. 4 КТ).
 
Конкретно по отношение на командировъчните пари, разпоредбата на чл. 215, ал. 2 КТ предвижда, че при командироване или изпращане в рамките на предоставянето на услуги работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари.
 
Поради това работодателят има задължение да заплаща само пътни пари.
 
Дневните и квартирните пари са оставени на свободата на договаряне на страните по трудовото правоотношение, т.е. работодателят няма задължение да ги предоставя, когато не са договорени в споразумението по чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
 
Дневните пари не са изрично предвидени в Наредбата, но на общо основание могат да бъдат договорени във финансовите условия на командировката по чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата.
 
За квартирните пари тази възможност е изрично предвидена в чл. 5 от Наредбата.
 
В този смисъл няма пречка на командирования работник или служител да се изплатят дневни и квартирни пари, когато те са договорени в споразумението по чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
 
Важно е да се има предвид обаче, че когато е договорено изплащането на дневни и квартирни пари, те не могат да са част от минималната ставка на заплащане в приемащата държава членка и следва да се заплащат в допълнение към нея.
 
Този извод следва от разпоредбата на чл. 3, § 7 от Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (въз основа на която директива бяха въведени разпоредбите на чл.121а КТ и Наредбата) съгласно който специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи.
 
По отношение на въпроса дали при напускане на населеното място (гр. А., Белгия) може да се приложи разпоредбата на чл. 121 КТ, като се заплащат командировъчни пари при условията и реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) считаме, че това не е възможно.
 
С въвеждането на разпоредбата на чл. 121а КТ и приемането на Наредбата, в българското законодателство се въведе нова уредба на командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги.
 
Тази уредба е специална спрямо общия режим на командироване в чужбина, предвиден в разпоредбата на чл. 121 КТ и НСКСЧ, поради което не е допустимо при командироване в рамките на предоставянето на услуги да се заплащат командировъчни пари по правилата на общия режим на командироване.
 
В допълнение към посоченото по-горе относно командировъчните пари, следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 9, § 1 от Директива 2014/67/ЕС, която установя процедурата за прилагане на Директива 96/71/ЕО, предвиди възможност за държавите членки да въведат задължение за доставчик на услуги, установен в друга държава членка, да представи обикновена декларация пред отговорните национални компетентни органи най-късно при започване на предоставянето на услугите, на официалния език на приемащата държава членка или на един от официалните ѝ езици, или на друг(и) език(ци), който(които) тя приема, и която съдържа съответната информация, необходима за допускането на фактически проверки на работното място, включително:
 
  • идентичността на доставчика на услуги;
  • очаквания брой командировани работници, чиято самоличност може ясно да се установи;
  • лице за контакт осъществяване на връзка с компетентните органи на приемащата държава членка;
  • планираните продължителност, начало и край на командироването;
  • адреса(ите) на работното място;
  • характера на услугите, които обуславят командироването.
Страната ни например, се е възползвала от тази възможност и такова задължение е въведено в българското законодателство по отношение на работодателите, установени в други държави членки, които командироват работници в България, които следва да подадат такава декларация по чл. 12 от Наредбата до инспекцията по труда.
 
Предполагаме, че Белгия (като една от държавите, които стриктно следят за спазване на правилата за командироване) също се е възползвала от тази възможност.
 
Поради това Ви съветваме при промяна на работното място (града, в който са настанени и работят работниците в Белгия) да подавате нова декларация до местните органи в страната, с което да информирате за промяната на това обстоятелство.
 
За улесняване на достъпа до информация относно условията на труд на командированите работници, разпоредбата на чл. 5 от Директива 2014/67/ЕС задължава всяка държава членка да поддържа тази информация на единен национален уебсайт на общодостъпен език.
 
Информация за единните национални уебсайтове може да намерите на следния интернет адрес:
 
На същия уебсайт може да намерите информация и за органите за връзка и лицата за контакт във всяка държава членка (включително Белгия), от които може да получите допълнителна информация за приложимите условия, включително дали е въведено изискване за подаване на посочената по-горе декларация.
 
Относно данъчната практика при командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги може да видите обзорния материал „Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги“, публикуван в септемврийския брой на сп. «Данъци Тита» за 2017 г.
 
 

Не пропускай най-новите ни безплатни публикации. Абонирай се за нашия е-бюлетин ТУК.