Ревизирана Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници и други предложени промени

 
Някои акценти от европейския дневен ред в областта на труда и социалната политика
 
 
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
                              
Актуално към 06. 07. 2018 г.
 
 
От началото на мандата на Европейската комисия под председателството на Жан-Клод Юнкер, тя направи редица законодателни и незаконодателни предложения в областта на труда и социалната политика, които продължават да се обсъждат в работните групи към Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент.
 
Целта на настоящото изложение е да се направи общ преглед на някои от тези предложения, като в изложението по-долу се представят основните им елементи.
 
Всички те, с изключение на ревизираната Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, която беше приета, са в проект и се разглеждат в подготвителните групи на Съвета и Парламента или са в процес на преговори между Съвета и Парламента (т. нар. „триалози“).
 
Поради това и следва да се направи уточнението, че тук се представят само възможни бъдещи промени в европейското трудово и социално законодателство, които ще станат факт едва след окончателното приемане на съответните законодателни актове.
 
Докато това се случи, всички те е възможно да претърпят съществени промени в процеса на обсъждането им и поради това окончателното им съдържание да се различава от представеното в настоящото изложение.
 
След като бъдат окончателно приети част от тези законодателни предложения ще породят необходимостта от определени промени в българското трудово и осигурително законодателство.
 
Затова по-долу на съответните места ще бъдат посочени неизчерпателно основните нормативни актове, за които е възможно да възникне необходимост от промени.
 
 
I. Законодателни предложения
 
 
1. Предложение за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
 
Това законодателно предложение беше публикувано от Европейската комисия на 8 март 2016 г. по време на Нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз.
 
Още от самото начало то се оформи като политически чувствително и доведе до географско разделение на позициите на държавите членки на „източни“ и „западни“. Страните от Западна Европа застъпиха позиция в подкрепа на предложението за ревизия, докато тези от Централна и Източна Европа бяха против.
 
Целта на предложението е:
 
  • да се създадат справедливи и достойни условия на труд за командированите работници,да се подобри тяхната защита,
  • като същевременно се гарантира свободата на предоставяне на услуги в условията на лоялна конкуренция.
След усилена работа на Малтийското, Естонското и Българското председателства по време на Българското председателство на Съвета беше постигнато окончателно споразумение по него между Съвета и Парламента.
 
Окончателният текст на ревизираната директива беше подписан на 28 юни 2018 г. и се очаква публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
 
Основните изменения на директивата се свеждат до следните елементи:
 
Въвеждане на срок на дългосрочно командироване
 
Въвежда се срок от 12 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца с мотивирано уведомление от доставчика на услуги до контролните органи в приемащата държава, през който срок ще се прилагат условията на труд, предвидени в чл. 3 от Директивата.
 
След този срок ще се прилага изцяло трудовото законодателство на приемащата държава с изключение на разпоредбите за конкурентна дейност, сключване и прекратяване на трудовото правоотношение и разпоредбите за допълнително пенсионно осигуряване по професионални схеми.
 
 Замяна на понятието „минимални ставки на заплащане“ с „възнаграждение“
 
Това е една от най-съществените и същевременно най-спорни промени на предложението, с която се установява принципът за равно заплащане за еднакъв или равностоен труд.
 
С нея се въвежда задължение за доставчиците на услуги да заплащат всички елементи на възнаграждението, които са обявени за задължителни от националното законодателство или практика в приемащата държава.
 
Прави се и важното уточнение, че когато се сравнява:
 
  • възнаграждението, платено на командирования работник, и
  • възнаграждението, дължимо в съответствие с националното право и/или практиката на приемащата държава членка,
следва да се взема предвид брутният размер на възнаграждението.
 
Сравняват се общите брутни размери на възнагражденията в приемащата и изпращащата държава, а не техните съставни елементи, определени за задължителни. Това създава гаранция, че доставчиците на услуги, установени в друга държава членка, няма да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо доставчиците на услуги в приемащата държава, като им бъде наложено задължение да заплащат по-високо възнаграждение, от това, което обичайно се дължи на местните работници в приемащата държава.
 
Въвежда се и задължение за държавите членки да публикуват информация за задължителните съставни елементи на възнаграждението на единния национален уебсайт на съответната държава членка.
 
Изпращане от предприятия, осигуряващи временна работа (агенции за времена заетост)
 
Въвеждат се промени, с които се цели да се осигури равно третиране между:
 
  • местните работници и служители, наети от такива предприятия, и
  • работниците и служители, изпратени от такива предприятия, които са установени в други държави членки.
 
Основната промяна, която се въвежда в тази връзка е свързана с уреждане на случаите на т. нар. „прекомандироване“ или „верижно командироване“.
 
Това са случаи, при които:
 
  • работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа, установено в една държава членка, е
  • изпратен в предприятие ползвател в друга и
  • след това е прекомандирован от това предприятие ползвател или предприятието, което осигурява временна работа, в друга (трета държава членка).
Такъв ще бъде случаят, когато:
 
  • българско предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работник или служител в немско предприятие ползвател и
  • след това немското предприятие ползвател или българското предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работника или служителя в Австрия.
В този случай работникът или служителят се счита за „командирован“ на територията на третата държава членка (в дадения пример Австрия) и предприятието, което осигурява временна работа, ще следва да се съобрази с условията на труд, предвидени в австрийското законодателство, доколкото те са обхванати от чл. 3 от Директивата.
 
Въвежда се и задължение за предприятието ползвател да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, когато командирова работника или служителя в такива случаи.
 
Колективно договаряне и колективни трудови договори
 
Основната промяна тук се свежда до разширяване на обхвата на колективните трудови договори, които вече ще могат да се прилагат към командированите работници и служители от всички сектори.
 
Припомняме, че по действащата директива държавите членки могат да изискват доставчиците на услуги да прилагат само колективни договори за сектора на строителството.
 
В допълнение към това, могат да се прилагат и:
 
  • общоприложими колективни трудови договори, както и
  • колективни трудови договори, които са с общо приложение за конкретна територия, регион, отрасъл или професия.
Добавки, свързани с командироването
 
Уреждат се случаите на заплащане на добавки, свързани с командироването (командировъчни пари).
 
В случаите, когато работник или служител е командирован на територията на друга държава членка и:
 
  • бъде командирован или
  • пътува от мястото си на работа там до друго работно място
в същата или друга държава членка, той ще има право на командировъчни пари като тези, предвидени за работниците и служителите в приемащата държава членка за тези случаи.
 
По отношение на добавките за командироване, извън посочените случаи, се предвижда, че те се заплащат съобразно законодателството или практиката на държавата членка, чието законодателство се прилага към трудовото правоотношение на работника или служителя.
 
В тази връзка се пояснява и че когато от условията на работа, приложими към трудовото правоотношение, не е възможно да се определи дали и кои елементи на специфичната добавка, свързана с командироването, се изплащат като възстановяване на разходи, които са направени реално във връзка с командироването, тогава цялата добавка се счита за платена като възстановяване на разходи, свързани с командироването и поради това следва да бъде заплатена в допълнение към възнаграждението.
 
Международен сухопътен транспорт
 
Въпросът за прилагане на Директивата за командироването за сектора на международния сухопътен транспорт е безспорно един от най-проблемните и дискусионни въпроси.
 
Затова в ревизираната директива за командироването се отчитат особеностите на този сектор, произтичащи от силно изразеният му мобилен характер.
 
В тази връзка, в нея се предвижда, че тя ще се прилага за сектора на международния сухопътен транспорт от датата на прилагане на специалното секторно законодателство (lexspecialis), което ще уреди условията и реда за прилагане на Директивата за командироването за този специфичен сектор.
 
Тук обаче е важно да се направи уточнението, че до датата на прилагане на специфичното секторно законодателство продължава да се прилага действащата Директива 96/71/ЕО с всичките практически проблеми и недостатъци, които произтичат от това.
 
Това означава, че до датата на прилагане на специалното секторно законодателство за сектора на международния сухопътен транспорт:
 
  • временно ще продължат да се прилагат действащите и към момента правила, в това число минимални ставки на заплащане, като
  • няма да се прилагат новите правила, свързани със:
-   заплащане на възнаграждение,
-   заплащане на добавки, свързани с командироването,
-   прилагане на колективни трудови договори, сключени в приемащата държава за този сектор и
-   други.
 
Единен национален уебсайт и санкции
 
Предвижда се когато информацията относно прилаганите правила към командированите работници и служители, действащи в приемащата държава, са публикувани неправилно на единния й национален уебсайт и това е довело до нарушение на правилата за командироване от доставчика на услуги, това обстоятелство да се вземе предвид като смекчаващо при определяне на санкцията.
 
Периоди за транспониране и прилагане
 
Предвижда се период за транспониране и период за прилагане от две години.
 
В този срок за транспониране държавите членки следва да направят необходимите промени в законодателството си, за да въведат разпоредбите на ревизираната директива.
 
Важна особеност, произтичаща от срока за прилагане е, че дори някоя държава членка да приеме необходимото законодателство по-рано, тя не може да го прилага преди изтичане на 2-годишния срок от влизане в сила на директивата.
 
С това се въвежда единен (унифициран) срок за всички държави членки, от който ще се прилага новата директива.
 
Тези промени ще породят необходимостта от изменение и допълнение на:
 
  • Кодекса на труда и
  • Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги.
 
 2. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск
 
Това законодателното предложение беше представено от Европейската комисия на 28 април 2017 г. по време на Малтийското председателство, като споразумение в Съвета по него беше постигнато по време на Българското председателство.
 
Общата цел на това предложение е:
 
  • да се подобри достъпът до схемите за постигане на равновесие между професионалния и личния живот (като например отпуските и гъвкавите схеми на работа), както и
  • да се увеличи използването на отпуските по семейни причини от мъжете, като по този начин се подпомогне участието на жените на пазара на труда.
По-специално, предложението цели:
 
  • да укрепи съществуващите минимални стандарти за родителски отпуск и гъвкави схеми на работа, както и
  • да въведе нови минимални стандарти за отпуск по бащинство и отпуск за лица, полагащи грижи.
 
Основните елементи на предложението на Комисията са:
 
  • Отпуск по бащинство
Предлага се въвеждане на общ за целия Европейски съюз минимален стандарт от 10 работни дни отпуск за бащинство, заплащан на равнището на отпуска поради общо заболяване.
 
  • Родителски отпуск
Предлага се подобряване на съществуващия минимален стандарт за родителския отпуск, предвиден в Директивата за родителския отпуск (2010/18/ЕС), която предвижда индивидуално право на четири месеца за всеки работник и служител, един месец от които е непрехвърляем.
 
Комисията предлага:
 
-   увеличаване на непрехвърляемия период на четири месеца;
-   промяна на възрастта на детето, до която следва да се ползва отпускът, която се предлага да се увеличи от до осемгодишна на дванадесетгодишна възраст на детето;
-   установяване на минималното възнаграждение за четирите месеца поне на нивото на това за отпуска поради общо заболяване.
 
  • Отпуск за лица, полагащи грижи
Предлага се въвеждането на минимален стандарт от 5 работни дни годишен отпуск за лица, полагащи грижи, заплащан на равнището на отпуска поради общо заболяване.
 
  • Гъвкави схеми на работа
Предлага се разширяване на обхвата на тези схеми, като в тях се включва и работата от разстояние, като в допълнение към това се дава право на лицата, които полагат грижи да поискат да ползват гъвкави схеми на работа.
 
Всички посочени по-горе условия бяха променени в процеса на преговорите в Съвета.
 
Очаква се Парламентът да одобри позицията си по досието, след което да започнат преговори между двата съзаконодателя за неговото окончателно приемане.
 
Самото предложение е възможно да породи необходимост от промени основно в:
 
-   Кодекса на труда,
-   Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
-   Кодекса за социално осигуряване и
-   Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
 
 
3. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и за отмяна на Директива на Съвета 91/533/ЕИО от 14 октомври 1991 г. за задължението на работодателя да запознава работниците и служителите с условията, приложими към трудовия договор или трудовото правоотношение
 
Това законодателно предложение беше публикувано от Европейската комисия на 21 декември 2017 г. по време на Естонското председателство, като за кратко време по време на Българското председателство беше постигнато споразумение в Съвета по него.
 
Общата цел на предложената директива е да се насърчи по-сигурната и предвидима заетост, като същевременно се осигури адаптивност към пазара на труда.
 
Целта на предложението е да подобри условията на труд на всички работници в Европейския съюз, като основен фокус се поставя върху тези, заети в нестандартни (нетипични) форми на заетост, като лицата, работещи:
 
-   на платформи,
-   на договори за 0 часа,
-   на договори за работа на повикване и други.
 
 
Основните елементи на предложението на Комисията са:
 
  • Въвеждане на дефиниция за работник, работодател и трудово правоотношение
Предлага се въвеждане на единна дефиниция за „работник“ за целите на директивата, съобразно критериите, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз.
 
Съобразно тези критерии „работник“ е всяко физическо лице, което за определен период от време извършва услуги за и под ръководството на друго лице срещу възнаграждение.
 
Съгласно предложението на Комисията „работодател“ е едно или повече физически или юридически лица, които са пряко или косвено страна по трудово правоотношение с работник.
 
Трудово правоотношение“ означава трудовото правоотношение между работниците и работодателите, съгласно посочените определения.
 
  • Разширяване на обхвата на информацията за условията на труд, която следва да бъде предоставяна на работника или служителя от работодателя
Предлага се разширяване на обхвата на тази информация в сравнение с действащата Директива 911/533/ЕИО (която се предвижда да се отмени) със следните допълнителни елементи:
 
-   срок на изпитване (ако такъв е уговорен);
-   обучения, предоставяни от работодателя;
-   условия за полагане на извънреден труд и неговото заплащане;
-   информация за работното време при ясно определен (фиксиран) график и при график, който не е фиксиран или се определя от работодателя;
-   социалноосигурителната институция, в която се внасят осигурителните вноски.
 
Запазва се изискването за предоставяне на информация за:
 
-   страните по трудовото правоотношение,
-   мястото на работа,
-   наименование на длъжността,
-   описание на длъжността (длъжностна характеристика),
-   начало на изпълнението на работата,
-   продължителността на трудовия договор,
-   платения годишен отпуск,
-   периода на предизвестие,
-   възнаграждението и
-   други,
 
като в действащата Директива 91/533/ЕИО.
 
  • Предлага се информацията да се предоставя на първия ден
 В действащата директива е предвидено тя да се предоставя в двумесечен срок от началото на заетостта.
 
  • Уреждат се някои материални права:
-   максимален срок на изпитване от 6 месеца;
-   възможност за паралелна заетост;
-   минимална предвидимост на заетостта (непредвидимостта на условията на труд е характерна за повечето нетипични (нестандартни) форми на заетост, като договори за 0 часа, договори за работа на повикване и други) – предвижда се задължение за предварително определяне на часове или дни, в които ще се извършва работата и предварителен период от време преди началото на работата, в който работникът може да бъде извикан да работи;
-   право на преход към друга заетост;
-   обучения, предоставяни от работодателя безплатно.
 
  • Урежда се още:
-   презумпция за по-благоприятни условия на труд, в случаите, когато на работника или служителя не е предоставена информация за условията на труд, както и правото на работника или служителя да подава жалби, при тези случаи;
-   право на обезщетение за работника или служителя при нарушаване на негови права, предвидени в директивата;
-   забрана срещу неблагоприятно третиране и забрана за уволнение на работника или служителя, на основание, че е упражнил свои права, предвидени в директивата.
 
  • Въвежда се двугодишен срок за транспониране на директивата.
С приемане на предложението ще се отмени действащата Директива на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение.
 
Част от посочените по-горе елементи на предложението бяха променени в процеса на преговорите в Съвета. Очаква се Парламентът да одобри позицията си по досието, след което да започнат преговори между Парламента и Съвета за неговото окончателно приемане.
 
Самото предложение е възможно да породи необходимост от промени основно в Кодекса на труда.
 
 
4. Предложение за Директива на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа
 
Към настоящия момент Европейската комисия направи общо три законодателни предложения (три пакета) за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени на работното място.
 
Те предвиждат уеднаквено ниво на защита от рисковете, свързани с канцерогени и мутагени, чрез рамка от общи принципи, които дават възможност на държавите членки да гарантират последователното прилагане на минималните изисквания.
 
Във всяко едно от тези законодателни предложения се съдържат задължителните гранични стойности на професионална експозиция на предвидените в тях агенти (вещества), установени въз основа на наличната информация, включително на научни и технически данни, икономическата осъществимост, цялостната оценка на социално-икономическото въздействие и наличието на протоколи и техники за измерване на експозицията на работното място.
 
Минималните изисквания, предвидени в тях, имат за цел защита на работниците и служителите на равнището на Съюза, като държавите членки могат да определят по-строги задължителни гранични стойности на професионална експозиция.
 
На 12 декември 2017 г. беше приета Директива (ЕС) 2017/2398 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО, с което беше приет окончателно и първият пакет от агенти за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени.
 
В него се включват 13 канцерогенни агента, като бензен, винилхлориден мономер, етиленоксиди други. Самото предложение беше публикувано от Европейската комисия на 16 май 2016 г.
 
На 10 януари 2017 г., по време на Малтийското председателство, Комисията представи ново предложение за изменение на Директива 2004/37/ЕО, като публикува втори пакет агенти за защита на работниците.
 
С предложението се предлага да се ограничи експозицията на още 7 канцерогена (като масла, които са били използвани преди в двигатели с вътрешно горене за смазване и охлаждане на движещите се части на двигателя, смеси на полициклични ароматни въглеводороди — PAH и други), опасни за кожата или повишаващи риска от рак на работното място, като се въвеждат и пределно допустими стойности за експозиция на всеки от тях.
 
В момента по това предложение се провеждат преговори между Парламента и Съвета.
 
На 5 април 2018 г., по време на Българското председателство, Европейската комисия публикува и третия пакет агенти.
 
С него се добавят още 5 нови вещества (кадмий и неговите неорганични съединения, берилий и неорганични съединения на берилия, арсенова киселина и нейните соли, както и неорганични съединения на арсена, формалдехид и 4,4′-метилен-бис-(2-хлороанилин)(MOCA)) към Приложение III от Директива 2004/37/ЕО, както и пределно допустимите стойности за експозиция на такива вещества.
 
Поради липсата на техническо време за продължаване на дискусиите по време на Българското председателство обсъждането на това досие на техническо равнище ще бъде продължено от Австрийското председателство в подготвителните органи на Съвета. След постигане на съгласие по предложението в Съвета и след одобряване на позицията на Парламента, предстои провеждането на преговори между двата съзаконодателя за окончателното приемане на акта.
 
И трите законодателни пакета, свързани със защитата срещу експозиция на карциногени и мутагени на работното място, ще породят необходимост от промени основно в:
 
  • Закона за здравословните и безопасни условия на труд и
  • Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа.
 
5. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004
 
Това законодателно предложение беше представено от Европейската комисия през месец декември 2016 г. по време на Словашкото председателство. Преговори по него в Съвета бяха проведени по време на Малтийското, Естонското и Българско председателства, като след усилена работа по време на Българското председателство беше постигнато цялостно споразумение в Съвета.
 
Тези регламенти уреждат ползването на права от системите за социална сигурност, когато лицата живеят и/или работят на територията на различни държави членки.
 
Целта на предложението е да се продължи процесът на модернизиране на законодателството на Европейския съюз в областта на координацията на системите за социална сигурност, предвиден в Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009, чрез допълнително улесняване на упражняването на правата на гражданите и чрез гарантиране на правна яснота, справедливо разпределение на финансовата и административната тежест между държавите членки.
 
Промените са насочени в следните основни направления, където според Комисията има необходимост от подобрения:
 
  • Достъп на икономически неактивните лица до социалноосигурителни обезщетения
В тази област се предлага да се изменят настоящите разпоредби за равно третиране на Регламент (ЕО) № 883/2004, така че да се направи позоваване на ограниченията, предвидени в Директива № 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, и да се отрази съдебната практика на Съда на ЕС.
 
  • Приложимо законодателство за командировани и изпратени работници и служители и лица, извършващи дейност на територията на две или повече държави членки
Промените в тази област целят да пояснят правилата за определяне на приложимо право към командированите работници, като се поясни и връзката между:
 
-   координационните регламенти (883/2004 и 987/2009) и
-   Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
 
Предлага се и предоставянето на правомощие на Комисията да издаде акт за изпълнение, в съответствие с чл. 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с който да се въведе единен (унифициран) подход при издаването, проверката и оттеглянето на преносим документ за удостоверяване на приложимо законодателство А1.
 
  • Обезщетения за дългосрочни грижи
 В тази част се предлага въвеждането на отделна глава относно координирането на тези обезщетения в съответствие със съществуващите разпоредби относно обезщетенията за болест, както и създаване на определение за обезщетение за дългосрочни грижи и на списък на тези обезщетения по държави.
 
  • Семейни обезщетения
Основната промяна в тази част е свързана със създаването на отделна нова категория семейни обезщетени, които целят да заместят дохода през периодите на отглеждане на дете.
 
  • Обезщетения за безработица
В тази част се предлагат три основни промени:
 
-   сумиране на осигурителни периоди – предлага се въвеждането на период от три месеца на осигуряване в държава членка, за да възникне задължение за нея да сумира осигурителни периоди и да отпусне обезщетение за безработица.
 
-   износ на обезщетения за безработица - предлага се увеличаване на периода на износ на обезщетения за безработица от една държава членка в друга за минимален срок от шест месеца до изтичане на срока на обезщетението. По действащите правила износът е възможен за срок от три до шест месеца.
 
-   погранични работници (работници, които работят в една държава членка, но пребивават в друга, в която се завръщат всекидневно или най-малко веднъж седмично) и трансгранични работници – предлага се въвеждането на най-малко 12-месечен период, през който лицето следва да е работило в държавата членка по последна заетост, за да стане тя компетентна за изплащане на обезщетението за безработица. Ако лицето е работило по-кратък период, обезщетението се изплаща от държавата членка по пребиваване.
 
Предлага се и отмяна на действащата процедура на възстановяване на изплатени обезщетения за безработица между държавите членки.
 
  • Допълнителни разпоредби
В тази част се предлагат изменения от предимно от технически характер, свързани с процедурата за изчисляване на разходи, възстановяване на недължимо платени вноски и обезщетения и обмена на информация между институциите.
 
Всички посочени по-горе условия бяха променени в процеса на преговорите в Съвета. Очаква се Парламентът да одобри позицията си по досието, след което да започнат преговори между двата съзаконодателя за неговото окончателно приемане.
 
Предвид обстоятелството, че законодателният акт е регламент, който е акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки (чл. 288 ДФЕС), не се очаква той да доведе до необходимост от промени в националното законодателство.
 
 
6. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган по труда (ЕОТ)
 
Това законодателно предложение беше публикувано на 13 март 2018 г. по време на Българското председателство, като част от Пакета за социална справедливост, част от който е и предложението за Препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (вж. по-долу в частта незаконодателни инициативи).
 
Целта на предложението е да помогне мобилните граждани и предприятия да намират необходимата информация (относно приложимите правила за командироване, координацията на системите за социална сигурност, свободни работни места и други), както и да се укрепи сътрудничеството между държавите членки в тази област.
 
По конкретно се очаква новият орган да:
 
  • предоставя на гражданите и предприятията информация за възможности за работа, схеми за мобилност, стажове и обучения, както и насоки за правата и задълженията, когато живеят и/или работят в друга държава членка;
  • подкрепя сътрудничеството между националните органи в трансгранични ситуации, като им помага да гарантират лесното и ефективно спазване на правилата на Европейския съюз за защита и регулиране на мобилността, да насърчи обмена на информация и изграждането на капацитет между националните органи и да им помогне да извършват съгласувани и съвместни трудови инспекции. Това се очаква да доведе до повишаване на взаимното доверие между институциите на държавите членки, подобряване на ежедневното сътрудничество и предотвратяване на евентуални измами и злоупотреби с правилата за командироване и координиране на системите за социална сигурност.
  • предоставя медиация и да улеснява намирането на решения при трансгранични спорове, като например в случай на преструктуриране на дружество с участието на няколко държави членки.
ЕОТ ще бъде създаден като нова децентрализирана агенция на Европейския съюз.
 
И тук предвид обстоятелството, че законодателният акт е регламент, не се очаква той да доведе до необходимост от промени в националното законодателство.
 
 
7. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (Европейски акт за достъпност)
 
Това законодателно предложение беше публикувано на 2 декември 2015 г., като споразумение по него в Съвета беше постигнато по време на Естонското председателство. Работата по досието продължава, като в момента се провеждат преговори между Съвета и Парламента за окончателното му приемане.
 
То цели да подобри функционирането на вътрешния пазар за достъпни продукти и услуги чрез премахване на бариерите, създадени от различното законодателство. Това ще улесни работата на предприятията и ще донесе ползи за хората с увреждания и възрастните хора в Европейския съюз.
 
По конкретно:
 
  • фирмите ще се възползват от:
-   общи правила за достъпност в Европейския съюз, което ще доведе до намаляване на разходите;
-   улесняване на трансграничната търговия;
-   повече пазарни възможности за своите продукти и услуги.
 
  • ползите за хората с увреждания и възрастните хора са:
-   повече достъпни продукти и услуги на пазара;
-   достъпни продукти и услуги на по-конкурентни цени,
-   по-малко бариери при достъп до образование и пазара на труда;
-   повече работни места.
 
Това законодателно предложение е широкообхватно, като предлага въвеждане на изисквания, свързани с:
 
-   градския транспорт,
-   такситата,
-   туризма,
-   застроената среда,
-   обществените поръчки и концесии,
-   европейски фондове и други.
 
Затова и неговото приемане ще породи необходимост от промяна на редица законодателни актове.
 
 
8. Регламенти за трите агенции - Регламент за Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND), Регламент за Агенцията на Европейския съюз за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и Регламент за Европейския център за развитие на професионалното обучение (СEDEFOP)
 
Споразумение в Съвета по тези регламенти беше постигнато по време на Словашкото председателство в края на 2016 г. С тях се уреждат структурата и функциите на посочените три агенции.
 
Работата по тези предложения продължава, като в момента се провеждат преговори между Парламента и Съвета.
 
И тук предвид обстоятелството, че законодателният акт е регламент, не се очаква той да доведе до необходимост от промени в националното законодателство.
 
 
9. Предложение за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (Директива относно равното третиране)
 
Предложението за хоризонтална директива относно равното третиране се стреми да запълни празнина в законодателството на Европейския съюз относно защитата срещу дискриминация.
 
До момента двадесет председателства безуспешно са работили по това досие след първоначалното предложение през 2008 г. Причина за това е материята, която се урежда с тази директива – защита от дискриминация, за която съгласно чл. 19 ДФЕС се изисква постигането на Единодушие в Съвета между държавите членки.
 
Към момента такова не може да бъде постигнато, поради резерви по предложението, наложени от някои държави членки.
 
 
II. Незаконодателни предложения
 
 
1. Европейски стълб на социалните права
 
Европейският стълб на социалните права (Стълбът/ЕССП) беше подписан от Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Комисията по време на срещата на върха за справедливи работни места и растеж, проведена в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г.
 
Той е отговор на новите предизвикателства пред Европейския съюз в социалната област, породени от социалните, технологичните и икономическите промени. С него се цели постигането на нови и по-ефективни права за гражданите, посредством 20 принципа, разпределени в три групи: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване.
 
Стълбът представлява прокламация, която няма правна сила, затова тези принципи ще се прилагат на практика, посредством приемането на съответно законодателство. Част от изпълнението на Стълба например са двете директиви – за прозрачни и предвидими условия на труд и за равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (вж. по-горе).
 
 
2. Препоръката за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване
 
Проектът на препоръка беше предложен от Европейската комисия през месец октомври 2017 г. по време на Естонското председателство.
 
Тя беше приета от социалните министри през месец март 2018 г. на срещата на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (Съвет EPSCO), председателстван от България.
 
Чиракуването е съществен елемент от системите за професионално образование и обучение, което е от полза както за работодателите, така и за обучаващите се.
 
Препоръката насърчава формирането на високо квалифицирани работници с подходящи умения, които съответстват на потребностите на пазара на труда. Чрез прилагането на общи критерии за качествено и ефективно чиракуване държавите членки ще могат по-добре да развиват и насърчават своите национални схеми за чиракуване.
 
Препоръката няма задължителен характер (чл. 288 ДФЕС), поради което от нея не произтичат преки задължения за държавите членки.
 
 
3. Предложение за Препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила
 
Това незаконодателно предложение беше публикувано от Европейската комисия на 13 март 2018 г. по време на Българското председателство, като част от Пакета за социална справедливост, част от който е и предложението за Регламент за създаване на европейски орган по труда (вж. по-горе).
 
Тази инициатива на Комисията също е свързана с прилагане на Европейския стълб на социалните права.
 
Препоръката цели да се подкрепят всички самостоятелно заети лица и лица с нестандартни форми на заетост, които поради вида на своя договор или своя статут на пазара на труда не са защитени в достатъчна степен от схемите за социална закрила по отношение на безработица, болест, майчинство или бащинство, трудови злополуки и професионални заболявания и старост.
 
По-конкретно в нея се предвижда:
 
  • да се запълнят пропуските във формалната система за социална закрила, като се гарантира, че наетите и самостоятелно заетите лица в съпоставимо положение могат да се присъединят към съответните системи за социална закрила;
  • да се предприемат мерки, позволяващи на всички заети или самостоятелно заети лица да натрупват и да използват адекватни права като членове на съответна схема (ефективно (реално) покритие), и да се улеснят възможностите за прехвърляне на правата на социална закрила между различни схеми;
  • да се разшири обхватът на закрила на самостоятелно заетите лица за трудова злополука, професионална болест и за безработица.
По време на Българското председателство бяха разгледани всички разпоредби от оперативната част на препоръката. Работата по нея продължава и по време на Австрийското председателство.
 
Препоръката няма задължителен характер (чл. 288 ДФЕС), поради което от нея не произтичат преки задължения за държавите членки.
 
 
Всички представени по-горе законодателни и незаконодателни инициативи, предложени от Европейската комисия, се очаква дадат нов тласък на социалното измерение на Европа, посредством осигуряването на достойни и справедливи условия на труд и подобряването на социалната закрила на гражданите на Съюза. Постигането на тази цел зависи от окончателните споразумения, които ще бъдат постигнати между Парламента и Съвета по тях.

 


Безплатни публикации сряда и петък. Запиши се за е-бюлетина ни ТУК.