КТ. Сключване на два трудови договора с един работодател
КТ. Въпрос. Фирма има два обекта и иска да назначи едно и също лице на трудов договор, като в рамките на 8 часа ще работи според график на съответните работни места, като едната длъжност е аниматор, а другата продавач - консултант.
Как следва да бъде оформен договорът и каква длъжност и работно място следва да се посочи при условие че не може да се определи преобладаваща такава?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
Актуално към 01. 07. 2018 г.
По отношение поставения въпрос следва да се има предвид, че характерът на работа, т.е. трудовата функция или това, което ще работи работникът или служителят, е един от основните елементи от минимално необходимото задължително съдържание на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - КТ).
Той е определящ и за правата и задълженията на работника или служителя и на работодателя, поради което не е допустимо в един трудов договор да се уговаря изпълнението на повече от една трудова функция.
Всяка трудова функция представлява самостоятелен предмет на трудовия договор и основание за сключване на отделен такъв.
Поради това и в описания от Вас случай, следва да сключите два трудови договора:
- един - за длъжността „аниматор“ и
- друг - за длъжността „продавач-консултант“.
При това:
- единият трудов договор (първият сключен по време) ще бъде основен (независимо от уговореното работно време),
- вторият трудов договор (по време) ще бъде допълнителен,
поради което основанието за неговото сключване следва да бъде чл. 67, т. 1 или 2 КТ (в зависимост от това дали е срочен или за неопределено време) във връзка с чл. 110 КТ.
Работното време по двата трудови договора не може да превишава максимално допустимото работно време, предвидено в чл. 113 КТ:
- 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители и
- 48 часа седмично - за другите работници и служители.
При изрично писмено съгласие на пълнолетен работник или служител той/тя може да работи и повече от 48 часа.
В този случаина полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с Кодекса на труда:
- 12 часа междудневна (чл. 152 КТ) и
- два последователни дни, но не по-малко от 48 часа междуседмична (чл. 153, ал. 1 КТ).