Третиране на договор за предоставяне на персонал от чуждестранно юридическо лице на българско дружество – КТ, ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ

Казус. Българско дружество и македонско дружество са част от група предприятия. Дружествата са със статут на местни юридически лица съответно за България и Македония.

По решение на компанията-майка ще бъде извършен вътрешногрупов трансфер на служител на македонското дружество в българското дружество. Трансферът се налага поради започването на проект за строително - ремонтни дейности във връзка с недвижим имот, намиращ се на територията на България. Македонският служител ще бъде изпратен в България да изпълнява длъжността Ръководител Проект в рамките на предоставяне на услуга в предприятие от същата група предприятия за период от 15 месеца (01. 10.18 г. – 31.12.19 г.), тъй като притежава необходимата квалификация, знания и опит в областта на строително-ремонтни работи.

За целта е подписано допълнително трудово споразумение и длъжностна характеристика между македонския служител и македонското дружество към съществуващия основен трудов договор и длъжностна характеристика, в което се уточнява, че за периода на проекта служителят ще продължи да съвместява двете длъжности: по основния си трудов договор – мениджър ОСБ, и по допълнителното споразумение – ръководител Проект. В рамките на този продължителен период на проекта е предвидено регулярно служителят да се завръща до своята месторабота в Македония, също така и фиксирано по-продължително прекъсване на престоя на служителя в България през зимния сезон, съобразено с невъзможността за извършване на строително-ремонтни дейности. Договорено е, че всички разходи, свързани с регулярните пътувания на служителя от Македония до България и обратно, и по повод ползването на платен годишен отпуск, както и разходите за наем, консумацията на електричество, вода и други за наетото жилище, ще бъдат за сметка на българското дружество. Служителят ще има право да се възползва от консумацията на безплатна храна, предоставяна от българското дружество, като част от пакета социални придобивки на персонала. Договореното възнаграждение в допълнителното трудово споразумение ще бъде изплащано от македонското дружество през целия период на проекта, включително и за времето, през което служителят няма да работи по проекта. За времето на работа в България на служителя ще бъде осигурен офис, намиращ се на територията на завода на българското предприятие, както и служебен автомобил и телефон.

Между българското дружество и македонското дружество е сключен договор за услуга - предоставяне на персонал, като е уговорено възнаграждението да се формира от всички разходи на изпращащото дружество, в това число трудово възнаграждение, осигуровки, и други, в едно с надбавка в размер на 5%, като македонското дружество ще издава периодично фактури.

Въпроси:
 
  1. При така описаните обстоятелства считате ли, че е възможно македонското дружество да формира място на стопанска дейност в България заради услугата по предоставяне на персонал на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония и защо?
  2. При така описания случай какъв е режимът за облагане с данък върху доходите на трудовото възнаграждение на македонския служител за полагания труд в България и в полза на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония, и ЗДДФЛ?
  3. При какви условия би възникнало задължение за регистрация за целите на ЗДДС на македонското дружество?
  4. С оглед на факта, че българското дружество е регистрирано за целите на ЗДДС, то как се третира(място на изпълнение на сделката, данъчно събитие, дължим ДДС, документиране, и т.н.) тази услуга по предоставяне на персонал от македонското дружество на българското дружество, с оглед на разпоредбите на ЗДДС и от гледна точка на двете страни по договора за услуга в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Какъв е редът за облагане на този доход – изплатеното възнаграждение по договор за предоставяне на персонал, по смисъла на ЗКПО от гледна точка на българското дружество и на македонското дружество в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Разходите за пътни пари от Македония до България и обратно, за наем и консумативи за наетото жилище, за гориво и обслужване на служебен автомобил, за телефон, безплатна храна и други, извършвани от българското дружество във връзка с престоя в България на изпратения македонски служител, данъчно признати ли са по смисъла на ЗКПО и ако не, как следва да се обложат с данък – корпоративен данък, данък върху доходите, ДДС?
  2. Описаните по-горе –в точка 6, разходи, могат ли да се разглеждат като елемент на трудовото възнаграждение на македонския служител, и като такива следва ли да бъдат включени в облагаемия му доход? 

Отговор: Михаил Илиев
 
Актуално към 01. 08. 2018 г.
 
Относно характеристиките на вътрешно груповия трансфер съгласно трудовото законодателство
 
Независимо, че не се поставят пряко въпроси, свързани с третирането от гледна точка на трудовото законодателство, за да се даде коректен отговор на поставените от Вас въпроси, първо следва да се изясни статутът на работника или служителя от гледна точка на трудовото право.
 
В описания от Вас случай, според нас, е налице преместване на работник или служител, гражданин на трета държава (Македония), при условията на вътрешнокорпоративен трансфер по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Съгласно тази разпоредба: „"Вътрешнокорпоративен трансфер" е временно преместване с цел работа или обучение на работник - гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България“.
 
Определение на понятието „група предприятия“ се съдържа в т. 5 от ДР на ЗТМТМ.
 
Съгласно нея: „"Група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“.
 
Поради това и в този случай за допускане на гражданина на трета държава за извършване на дейност като „Ръководител“ в българското дружество ще е необходимо да бъдат спазени условията и редът за достъп на граждани на трети държави до пазара на труда в Република България, предвидени в ЗТМТМ и правилника за неговото прилагане (ППЗТМТМ) и по-специално, да бъде изискано издаване на разрешение за работа на гражданин на трета държава, преместен при условията на вътрешнокорпоративен трансфер.
 
За целта приемащото предприятие в България е необходимо да подаде заявление по образец Приложение № 2 ППЗТМТМ до Агенцията по заетостта за издаване на това разрешение.
 
Информация за самата процедура и необходимите документи може да намерите на сайта на агенцията на следния интернет адрес: https://www.az.government.bg/pages/vytreshnokorporativen-transfer-na-slujiteli/
 
Важно е да се има предвид и обстоятелството, че за периода на работа на лицето в България, работодател на работника или служителяпродължава да бъде македонското дружество, в което е сключен трудовия договор.
 
В разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗТМТМ е предвидено, че условията на труд за работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се определят при условията и по реда за командированите или изпратените работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
 
Тези условия и ред са уредени в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги (НУРКИРСРПУ).
 
В тази връзка е важно да се съобразят две основни задължения за:
 
 
  • работодателя и
  • местното лице (дружество), приело командирования работник или служител:
 
  • Първо, с оглед осигуряването на равнопоставеност и равно третиране между местните и чуждестранни работници по отношение на условията на труд, разпоредбата на чл. 9, ал. 1НУРКИРСРПУ изисква на командированите или изпратените работници или служители на територията на Република България да се осигурят най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени в действащото българско законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа, по отношение на:
  1. максималната продължителност на работната седмицаи на работния ден, минималната продължителност на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в Република България;
  2. минималния размер на работната заплата;
  3. условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им;
  4. минималния размер на платения годишен отпуск;
  5. здравословните и безопасни условия на труд;
  6. специалната закрила на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност;
  7. недопускане на дискриминация.
Видно от посочената разпоредба, внея не е предвидено изрично задължение за предоставяне на разходи за социално, битово и културно обслужване, но според нас, няма пречка такива да бъдат предоставяни с оглед изискването на т. 7 от посочената разпоредба за недопускане на дискриминация и чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ, който изисква предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд.
 
Още повече, че това обстоятелство следва да се удостовери с декларация от работодателя, която се прилага към заявлението за издаване на разрешение за работа на лице, преместено при условията на вътрешнокорпоративен трансфер (чл. 23, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 7 ППЗТМТМ).
 
Освен право на посочените права, на основание разпоредбата на чл. 53 във връзка с чл. 49, ал.2, т. 4 - 10ЗТМТМ, работниците и служителите, граждани на трети държави, преместени при условията на вътрешнокорпоративен трансфер, са равнопоставени на българските граждани и по отношение на:
 
  1. безопасността и здравето при работа;
  2. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз;
  3. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
  4. образованието и професионалното обучение;
  5. признаването на дипломи за завършено образование;
  6. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации;
  7. плащанията на придобити законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, свързани с приходите и по предходна заетост, в размер, приложим съгласно правото на държавата членка или на държавите членки - длъжници, при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство (ОВ, L 344/1 от 29 декември 2010 г.), както и на съществуващите двустранни споразумения с трети държави; същото се прилага и по отношение на плащанията за преживелите ги съпрузи.
 
  • Второ, следва да бъде спазена и разпоредбата на чл. 12 НУРКИРСРПУ, която възлага задължение за работодателя от трета държава, или определено от него лице (няма пречка това да е управителят на местното дружество) да подаде в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" заявление съгласно приложение № 2 от Наредбата, което съдържа данни за:
  1. работодателя;
  2. командирования или изпратения работник или служител;
  3. продължителността, началото и края на командироването или изпращането;
  4. адреса или адресите на работното място;
  5. местното лице, приемащо на работа командирования или изпратения работник или служител;
  6. предоставяните услуги, които обуславят командироването или изпращането;
  7. лицето, определено за осъществяване на връзка с компетентните органи в Република България и за изпращане и получаване на документи;
  8. лицето, определено за представител, чрез който съответните социални партньори могат да привлекат работодателя за участие в колективно трудово преговаряне за срока на предоставянето на услугите.
По принцип заявленията в бъдеще ще се подават по електронен път чрез единния национален уебсайт на инспекцията по труда, но тъй като все още такъв не е изграден, до неговото изграждане заявленията се подават на хартиен носител в съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" по работното място на командирования работник или служител (§ 2 от Преходните и заключителни разпоредби на НУРКИРСРПУ).
 
Заявлението следва да бъде подадено най-късно до започване на предоставянето на услугите.
 
При промяна на някои от посочените в него обстоятелство, работодателят е длъжен да уведоми незабавно Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с изключение в случаите на промяна на данните за работодателя, за които уведомлението се прави в 7-дневен срок.
 
Следва:

Третиране по реда на ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ.
 

Безплатни публикации сряда и петък. Запиши се за е-бюлетина ни ТУК.


 
 

Назад