Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за засилване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд между мъжете и жените

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

 

Извънредно публикация: ТРУД

 

Абонирай се за е-бюлетина ни  ТУК


Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за засилване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд между мъжете и жените 

 

 

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 05.03.2021 г.

 

На 04 март 2021 г. Европейската комисия представи Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за засилване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност между мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането и механизми за изпълнение, наричанo за краткост по-долу: „Предложението за Директива“.  

 

Целта на Предложението за Директива е да гарантира прилагането на принципа за равно заплащане за еднакъв или равностоен труд в целия ЕС, с което да се намалят:

 

  • разликите в заплащанията и
  • разликите при пенсиониране

между мъжете жените, като за нейното постигане то предвижда:

 

  • установяване на прозрачност на заплащането в рамките на организациите;
  • улесняване на прилагането на основните понятия, свързани с равното заплащане, включително „заплащане“ и „работа с еднаква стойност“; и
  • укрепване на механизмите за прилагане.

 

С Предложението за Директива се предлага да се даде право на кандидатите за работа преди постъпването на работа да получат от бъдещия работодател информация за първоначалното ниво на заплащане или неговия диапазон въз основа на обективни, неутрални спрямо пола критерии, която информация може да бъде включена в:

 

  • публикуваното обявление за свободни работни места или
  • да се предостави по друг начин на кандидата преди интервюто за работа.

Същевременно се предлага въвеждане на забрана за работодателя да разпитва кандидатите за тяхната история на заплащане по време на предишните им трудови правоотношения (чл. 5 от Предложението за Директива).

 

С Предложението за Директива се предлага и въвеждане на задължение за работодателите да предоставят всяка година информация на работниците и служители за:

 

  • индивидуалното равнище на заплащане и
  • средните нива на заплащане, разбити по пол, за категории работници и служители, извършващи същата работа като тях или работа, която има равна стойност (чл. 7 Предложението за Директива).

 

Предлага се още работодателят да предоставя по леснодостъпен начин на своите работници и служители критериите, използвани за:

 

  • определяне на нивата на заплащане и
  • израстване в кариерата,

които критерии трябва да бъдат неутрални по отношение на пола (чл. 6 Предложението за Директива).

 

Предлага се и въвеждане на задължение за работодателите да публикуват:

 

  • на своите уебсайтове или
  • по друг начин

информация за разликите в заплащането на мъжете и жените (чл. 8 Предложението за Директива).

 

Предложението предвижда и въвеждането на мерки и средства за гарантиране на правата на работниците и служителите, произтичащи от Предложението за Директива (Глава III).

 

Предлагат се и :

 

  • мерки за сътрудничество между инспекциите по труда и националните органи по въпросите на равенството (чл. 25 Предложението за Директива), както и

 

Предстои обсъждане на предложението в работните групи към Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент.

 

Предложението за Директива, заедно със съпътстващите го документи може да бъде намерено на сайта на Европейската комисия.

 

Приемането на Предложението за Директива ще наложи промени основано в:

 

  • Кодекса на труда,
  • Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, но и
  • в актовете, уреждащи възнагражденията на държавните служители, доколкото разпоредбата на чл. 2 от Предложението за Директива предвижда тя да се прилага:

- за публичния и частния сектор и

- за всички лица, които според националното право и практика се считат за  работници и служители, но

 

като се отчете практиката на Съда на европейския съюз.

 

Съгласно тази практика за „работник“ се приема всяко лице, което за определен период от време предоставя услуги на и под ръководството на друго лице срещу получаване на възнаграждение (вж. Решение по дело C- 66/85, т. 17 и 18).