КТ. Работно време и време на разположение при работа от разстояние, изразяваща се в комуникация по телефон

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки четвърти понеделник от месеца безплатна публикация: ТРУД

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

КТ. Въпрос. Характерът на работа на служителите се състои в отговаряне на телефонни обаждания и отбелязване на определени данни от тях в информационна система на работодателя. Работата е денонощна, като през деня се извършва в офиса на работодателя, а през нощта от дома на служителите, тъй като повикванията през деня са значителен брой, а през нощта са много на рядко. Служителите са длъжни да отговорят на всяко едно позвъняване и да обработят съответните данни, независимо дали е през деня или през нощта. Работодателят има желание да изготви график за лицата, които са на разположение през нощта от домовете си, така че да осигури непрекъснатост на дейността. В тази връзка има желание да задължи някои от работниците и служителите след като приключат работата в офиса да продължат да приемат обаждания при необходимост от дома си.

Въпроси:

Възможно ли е и при какви условия служителите да работят от вкъщи?
Времето, което са в домовете си, но са включени в графика за отговаряне на позвъняванията следва ли да се отчита като работно време?
Дължи ли се допълнително заплащане за реално извършената работа през нощта.

Отговор: Ненко Салчев, експерт в МТСП

Актуално към 15.06.2021 г.

Характерът на работата на работниците и служителите, определен в трудовия договор е свързан с:

приемане на телефонни обаждания и

въвеждане на данни в определена информационна система.

Видно от описаната хипотеза, характерът на работата позволява осъществяването й да се извършва:

както в помещенията на работодателя,

така и извън тях.

Поради това в описания случай страните биха могли да уговорят извършване на работа от разстояние при условията на чл. 107з и сл. от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 107з, ал. 1 от КТ работата от разстояние е форма за организиране на работа:

изнесена извън помещения на работодателя,

извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии,

която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.

В тази връзка е важно да се има предвид, че законодателството допускас индивидуалния или с колективен трудов договор да се уговорят смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане (чл. 107з, ал. 6, т. 1 от КТ). В този случай трудът може да се полага:

за определен период - в помещенията на работодателя, а

в друг - от място, определено от страните.

Според чл. 107з, ал. 2 от КТ работата от разстояние има доброволен характер. Поради това, за да се организира полагането на труд от дома на работника или служителя, между страните по трудовото правоотношение следва да се сключи допълнително споразумение към трудовия договор. В това споразумение трябва да са определени конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ.

Съществен елемент от допълнителното споразумение следва да е уговарянето и на работното време при извършването на работа от разстояние. Съгласно чл. 107л, ал. 2 от КТ с индивидуалния трудов договор може изрично да се изключи възможността за полагане на:

извънреден труд;

нощен труд;

труд по време на национални празници.

В случай, че не е изключена изрично тази възможност при сключване на допълнителното споразумение работодателят може да организира работата по начин, който позволява извършването й от разстояние от дома на работника или служителя през нощта.

Следва да се има предвид обаче, че работещите от разстояние се ползват с всички права, на които имат право и работещите в помещенията на работодателя.

Поради това за тях са в сила забраните за полагане на нощен труд при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 140, ал. 4 от КТ, според който нощният труд е забранен за:

работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
бременни работнички и служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Разпоредбата на чл. 107и, ал. 3 от КТ предвижда, че при извършване на работа от разстояние работодателят има задължение да осигурява за своя сметка:

необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му;
програмно (софтуер) осигуряване;
техническа профилактика и поддържане;
устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност;
защита на данните;
информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние;
система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство;
други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор.

От описаната организация на дейността е ясно, че независимо дали е на територията на предприятието или на друго място, работникът или служителят е длъжен в определените от работодателя часове да изчаква позвънявания и своевременно да изпълнява служебните си задължение (отговаряне на телефонно обаждане и обработката на данните от него).

В тази връзка разпоредбата на чл. 107л, ал. 3 от КТ предвижда задължение за работника или служителя, който извършва работа от разстояние, сам да организира своето работно време, така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка.

Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя, като работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните (чл. 107л, ал. 5 от КТ). Поради това независимо дали е в помещение на работодателя или в своя дом работникът или служителят има идентични задължения без местоположението му да оказва влияние върху характера на работата. Ето защо може да се направи заключението, че дори и в своя дом работникът или служителят няма възможност самостоятелно да организира своето време и да се посвети на свои интереси (например да не отговаря на обажданията, да излезе на разходка и т.н.).

В тази връзка за определяне на характера на времето – дали е работно време, почивка или време на разположение, важно значение има и задължителната практиката на Съда на Европейския съюз (ЕС) във връзка с разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на работното време. Според решенията на Съда на ЕС за работно време следва да се отчита и времето, когато работникът е в дома си или на друго доброволно избрано място, стига той да е задължен след повикване от работодателя да започне извършването на работата си в рамките на няколко минути (в тази връзка Решение на Съда на ЕС по дело C-344/19, Решение на Съда на ЕС по дело C‑518/15, Решение на Съда на ЕС по дело C-266/14, Решение на Съда на ЕС по дело C-303/98 и други[1]).

Ето защо в описания случай може да се приеме, че периодът, в който работникът или служителят е в своя дом и има задължение да отговаря на телефонните позвънявания и да обработва данните, следва да се приеме за работно време. От това произтичат и задълженията на работодателя да осигурява междудневна и седмична почивка на работника или служителя, независимо от обстоятелството къде се полага трудът.

Във връзка с изложеното може да се направи заключението, че възлагането на работа за извършване в дома на работника или служителя, непосредствено след като е приключил работата си в помещението на работодателя, е свързано с прекомерно увеличаване на работното време и може да доведе до нарушаване на минималните периоди за почивка и до полагане на извънреден труд.

Затова в описания случай е най-подходящо работодателят да организира работата в предприятието чрез въвеждане на смени за работниците и служителите. В тази връзка разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от КТ предвижда, че когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред (чл. 141, ал. 3 от КТ). Работодателят може да определи извършването на работа:

през дневните смени в помещенията на работодателя, като в тази смяна поради по-големия обем работа да са включени повече работници и служители, а

за нощните смени да се определят други работници и служители, които да извършват работа от разстояние.

В правилника за вътрешния трудов ред в този случай следва да се определи как ще се редуват смените, т.е. как ще се редува полагането на труд в помещенията на работодателя през някои от дните с работата от разстояние през други.

При организирането на работата по този начин следва да се има предвид, че е забранено да се възлага работа през две последователни работни смени (чл. 141, ал. 5 от КТ). Поради обстоятелството, че в този случай времето в дома на работника или служителя е работно време, на лицето се дължи трудово възнаграждение. В тази връзка разпоредбата на чл. 107м, ал. 2 от КТ предвижда, че работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има право на всички допълнителни трудови възнаграждения, установени:

в действащото законодателство,

във вътрешните правила за работната заплата,

в индивидуалния и/или

в колективния трудов договор.

В описания случай на работника или служителя ще се дължи и допълнително възнаграждение за нощен труд, с оглед на обстоятелството, че е предвидено извършването на работата от разстояние да е именно в нощните часове[2].

Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер:

не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната,

но не по-малко от един лев.

[1] По-подробно за тези решения и практиката на Съда на Европейския съюз Ви представихме в няколко броя на е-сп. „Данъци Тита“ - бр. 150 от 15 април 2021 г. – вж. Решение на СЕС относно третирането на периодите на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; Третиране на участието в обучения, конгреси и търговски изложения през двата дни на седмична почивка като „работно време“ и в бр. 109 от 01.11.2018 г. – вж. Относно третиране на участие в обучение през почивните дни като извънреден труд

[2] Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл. 140, ал. 2 от КТ). За работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст той е абсолютно забранен (чл. 140, ал. 4, т. 1 от КТ).