КТ. Относно планирането и отчитането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време
TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд
Всеки четвърти понеделник от месеца безплатна публикация: ТРУД
► Абонирай се и чети още коментари на тема трудово право:
Практически въпроси относно формата и момента на прекратяване на трудовия договор
Ненко Салчев, експерт в МТСП
Работа на граждани на Обединеното кралство и Северна Ирландия в Република България след Brexit
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. КСО. Командироване на работници за извършване на дизайнерски услуги в Белгия
Михаил Илиев, Димитър Бойчев
КТ. Относно прекъсването и отлагането на платен годишен отпуск
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно превръщането на договора за допълнителен труд в основен
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Относно задълженията на работодателя при промяна на фирмата на търговеца
Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Въпрос. В практиката се изготвят графици за работа, при които има нощни смени. Обикновено при планирането на нощни смени се получава извънреден труд поради изискването за превръщане на нощните часове в дневни.
Въпрос:
Допустимо ли е да се изготви график за работа, при който продължителността на работното време съответства на уговорената в трудовия договор, но поради превръщането на нощните часове в дневни в края на периода да се получава извънреден труд, който да се отчита и заплаща като такъв?
Отговор: Ненко Салчев, експерт в МТСП
Актуално към 15.09.2021 г.
Полагането на нощен труд е свързано с редица неблагоприятни последици за работника или служителя, като:
- нарушаване на биологичните функции на човешкия организъм,
- по-бързата и по-голяма умора,
което се отразява върху безопасността и здравето при работа.
Поради това нормалната продължителност на работното време през нощта е намалена в сравнение с тази за работа през деня.
Съгласно чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) нормалната продължителност:
- на дневното работно време е до 8 часа,
- докато за работа през нощта е до 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ).
Видно от посочените разпоредби, продължителността на работното време през деня и през нощта е в съотношение 8 към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни по чл. 9а, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при изготвянето на графиците за сумирано изчисляване е 1,143.
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят е длъжен да утвърди поименни графици за работа за целия период, за който то е установено.
Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време.
Нормата на продължителност на работното време следва да се съобразява за целия период на сумирано изчисляване.
В чл. 9б от НРВПО е регламентиран начинът за изчисляване на нормата.
Тя се определя в часове, като:
- броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане,
- се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1, изр. 2 от НРВПО).
Поради това нормата за продължителност за периода на сумирано изчисляване е в зависимост:
- от уговореното работно време в трудовия договор и
- от продължителността на периода, т.е. колко работни дни има общо в него.
Следва да се има предвид обаче, че нормата може да се повлияе от два фактора, които водят до нейната промяна, а именно:
- ползването на отпуск и
- полагането на нощен труд.
При която и да е от тези две хипотези нормата за периода следва да се намали, съобразно предвиденото в НРВПО.
При ползване на отпуск нормата се намалява по различен начин според вида на отпуска.
При ползването на отпуск:
- за временна неработоспособност,
- за бременност и раждане и
- при осиновяване на дете до 5-годишна възраст,
нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата за периода се извадят съответните часове по утвърдения поименен график (чл. 9б, ал. 3 от НРВПО).
Поради това при ползване на тези изрично определени видове отпуск нормата се намалява според заложените часове в графика на съответния работник или служител.
При ползване на всеки друг вид отпуск, регламентиран в Кодекса на труда, в т.ч. платен годишен отпуск, нормата за продължителност на работното време на работника или служителя се преизчислява, като:
- от броя на работните дни по календар
- се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО).
Поради това нормата при ползване на отпуск, който не попада в хипотезите на чл. 9б, ал. 3 от НРВПО (трите вида отпуск, посочени по-горе), се намалява:
- според уговорената продължителност на работното време в трудовия договор и
- съответния брой работни дни по календар (от понеделник до петък), през които работникът или служителят ползва отпуск.
Освен това при сумирано изчисляване на работното време нормалната продължителност на работното време през нощта е по-малка от тази през деня.
Това изискване е предвидено и в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ, която установява по-кратка нормална продължителност на работното време през нощта, отколкото е регламентираната през деня.
В тази връзка в чл. 9а, ал. 4 от НРВПО е предвидено, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента, който е посочен по-горе - 1,143.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., поради което на превръщане подлежи само положеният труд в рамките на тези часове и то ако смяната има 4 и повече от 4 часа труд през тях.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредният труд е забранен.
Полагането на извънреден труд е забранено независимо от начина на изчисляване на работното време в предприятието.
Поради това работодателят е длъжен при изготвяне на поименния график на работника или служителя, за който се предвижда да работи през нощта, да се съобразява с намалената продължителност на нощното работното време, като съобразно заложените нощни смени следва да се намалява общата норма за работа за периода, например като се планират за работа по-малко на брой смени.
Видно от изложеното, превръщането на нощните часове в дневни следва да се направи при изготвяне на поименния график, а не в края на периода на сумираното изчисляване.
В противен случай работодателят още при утвърждаването му ще планира полагането на извънреден труд, което е нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ.
В тази връзка следва да се отбележи, че превръщането на нощните часове в дневни не води до „изкуствен“ извънреден труд, а е свързано с изискването за различна продължителност на работното време на работника или служителя през деня и през нощта.
През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя:
- при промяна на числеността на заетите работници и служители или
- на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО), като например:
- ползването на отпуск (вж. по-горе),
- напускането на работници и служители и т.н..
При изменение на поименните графици работодателят също има задължението да спазва установената норма за периода, както и разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, регулираща превръщането на нощните часове в дневни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9г от НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от НРВПО, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.
Предвид гореизложеното, при установено сумирано изчисляване на работното време превръщането на нощните часове в дневни се извършва:
- за целите на изготвянето на поименните графици и
- за целите на отчитането и заплащането на положения труд,
като превръщането следва да се извършва още при първоначалното изготвяне на поименните графици или при евентуалното тяхно изменение, а не в края на периода.