КТ. Сключване на ТД по чл. 110 КТ или по чл. 114 КТ с един и същ работодател за сходни длъжности
TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд
Всеки четвърти понеделник от месеца безплатна публикация: ТРУД
► Абонирай се и чети още коментари на тема трудово право:
Изисквания при електронна обмяна на документи между работника или служителя и работодателя
Ненко Салчев, експерт в МТСП
Ненко Салчев, експерт в МТСП
КТ. КСО. ЗДДФЛ. Относно наемането, осигуряването и облагането на непълнолетно лице - художник
Михаил Илиев, Димитър Бойчев, Людмила Мермерска
Практика на МТСП
МТСП. Относно поправка в трудовата книжка при признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно
КТ. Въпрос. Възможно ли е да се сключи трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ или за работа през определени дни от месеца по чл. 114 от КТ между един и същи работодател и работник или служител, когато в трудовия договор се определи изпълнението:
- на сходни длъжности (не едни и същи според НКПД) и
- на различно работно място?
Отговор: Ненко Салчев, експерт в МТСП
Актуално към 15.10.2021 г.
Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която :
- не е в кръга на неговите трудови задължения,
- извън установеното за него работно време.
В чл. 114, ал. 1 от КТ е предвидено, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
Основно изискване на чл. 110 от КТ и на чл. 114, ал. 2 от КТ, за да може работникът или служителят да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, е трудовият договор да е за извършване на работа, която:
- не е в кръга на неговите трудови задължения,
- извън установеното за него работно време.
Следва да се има предвид, че Кодексът на труда не употребява израза „за същата длъжност“, а „работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения“.
Поради това длъжността в случая не е основният фактор, който се изследва при забраната за сключването на трудовия договор по чл. 110 и 114 от КТ, а същността на работата.
Според разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ в трудовия договор следва да се определи:
- наименованието на длъжността и
- характера на работата.
При сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика (чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ). С нея изрично се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от заеманата длъжност.
В длъжностната характеристика работодателят едностранно определя изискванията по отношение на:
- професионалната квалификация;
- вида, естеството и съдържанието на трудовите задължения;
- връзките в трудовия процес;
- изискващите се образование, лични способности и умения за изпълнението на длъжността
- и т. н.
Тя конкретизира обема и кръга на изискванията към работника или служителя за изпълнение на длъжността, неговите трудови функции и задължения.
Следователно за работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя се приема всяка работа, която:
- не е част от подписаната длъжностна характеристика и
- не следва от определения характер на работата в трудовия договор.
Легалното определение на понятието „работно място“ се съдържа в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КТ и според него това е:
- помещение,
- цех,
- стая,
- нахождение на машина, съоръжение или
- друго подобно териториално определено място в предприятието,
където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател.
Освен това, според чл. 118, ал. 2 от КТ не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е:
- преместен на друго работно място в същото предприятие,
- без да се променят:
- определеното място на работа,
- длъжността и
- размерът на основната заплата на работника или служителя.
В тази връзка промяната на работното място не е промяна на характера на работата или на основни елементи от трудовото правоотношение.
Основната цел на забраната за сключване на трудов договор по чл. 110 и 114 от КТ, при който се предвижда извършване на работа, която е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя по основния трудов договор, е да се предотврати възможността да се „заобикалят“ изискванията за ограничаване на извънредния труд и за заплащането му с увеличение.
Поради това, когато от длъжностната характеристика може да се установи, че:
- правата и задълженията на лицето са сходни/идентични и
- единствената разлика е работното място, на което се изпълняват служебните задължения,
то това ще представлява нарушение на трудовото законодателство.