Предложение на ЕК за Директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи

Най-актуалното, винаги - TITA.BG


Предложение на ЕК за Директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи

 

Предложение на Европейската комисия за Директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи и начало на Oбществена консултация по проект на Насоки за колективни трудови договори относно условията на труд на самостоятелно заетите лица

 

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 10.12.2021 г. 

 

На 09 декември 2020 г. Европейската комисия представи пакет от законодателни и незаконодателни инициативи част от които е и Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета относно подобряването на условията на труд при работа през платформи[1].

 

Общата цел на предложената директива е да се подобрят условията на труд и социалните права на хората, работещи чрез цифрови платформи, включително с оглед подпомагане на условията за устойчив растеж на цифровите трудови платформи в Европейския съюз.

 

Специфичните цели, чрез които ще бъде постигната общата цел, са:

 

  1. гарантиране, че хората, работещи чрез платформи, имат – или могат да получат – правилния трудов статус в светлината на действителната им връзка с интернет платформата и да получат достъп до приложимите права за трудова и социална защита;
  1. гарантиране на справедливост, прозрачност и отчетност при алгоритмичното управление в работния контекст на платформата;
  1. подобряване на прозрачността, проследимостта и осведомеността за развитието на работата на платформите и
  1. подобряване на прилагането на приложимите правила за всички хора, работещи чрез платформи, включително тези, които работят зад граница.

В обяснителния меморандум на директивата се отбелязват положителните страни на платформите, като:

 

  • осигуряването на възможност за ефективно съпоставяне на търсенето и предлагането на работна сила;
  • възможностите за допълнителен доход, включително за хора, които са изправени пред бариери при достъпа до пазара на труда, като

- млади хора,

- хора с увреждания,

- мигранти,

- хора от малцинствата и

- хора с отговорности за полагане на грижа;

 

  • подобрен достъп на потребителите до продукти и услуги, които иначе биха били трудно достъпни, както и
  • достъп до нов и по-разнообразен избор от услуги.

Отбелязват се обаче и предизвикателствата, които платформите поставят по отношение на трудовото законодателство и социалната закрила на работещите чрез тях лица, като:

 

  • неправилното определяне на правния статут на заетост на лицата, работещи чрез цифрови платформи, които са подчинени в различна степен на контрол от платформите, което може да доведе до лоши условия на труд и недостатъчен достъп до социална закрила;
  • използването на алгоритмите за управление, които прикриват наличието на подчиненост и контрол на работниците по отношение на цифровите платформи;
  • възможните предпочитания на алгоритмите към определен пол, което води до дискриминация в алгоритмичното управление;
  • липсата на проследимост и прозрачност особено в трансгранични ситуации, поради ограничения достъп на националните власти до платформите и лицата, работещи чрез тях.

За адресиране на посочените предизвикателства в Съобщението на Комисията се отбелязва, че предложението за директива въвежда мерки за:

 

1.  Определяне на статуса на заетост

 

Предложената директива има за цел да се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, получават правния трудов статус, който съответства на действителните им условия на труд и договорености с платформата.

 

Тя съдържа списък с контролни критерии за определяне дали дадена платформата е „работодател.

 

Ако платформата отговаря на поне два от тези критерии, от правна гледна точка се приема, че тя е работодател.

 

Следователно хората, които работят през платформата, ще се ползват от трудовите и социалните права, които произтичат от статуса на „работник“, като:

 

  • минимална работна заплата (когато съществува такава);
  • колективно договаряне;
  • работно време и здравна защита;
  • право на платен отпуск;
  • подобрен достъп до защита срещу трудови злополуки;
  • обезщетения за безработица и болест, както и
  • основана на вноски пенсия за старост.

Платформите ще имат право да оспорват тази класификация, като те ще носят тежестта да докажат, че не съществува трудово правоотношение. С предложените от Комисията ясни критерии се очаква да се повиши правната сигурност за платформите, да се намалят съдебните им разноски и да се улесни бизнес планирането им.

 

В тази връзка разпоредбата на чл. 3 от Предложението за директива изисква:

 

  • държавите членки да въведат подходящи процедури за проверка и гарантиране на правилното определяне на статуса на заетост на лицата, извършващи работа в платформа, така че
  • да се даде възможност на лицата, които вероятно са неправилно класифицирани като самостоятелно заети (или друг статут), да установят, че са в трудово правоотношение – в съответствие с националните дефиниции – и, ако е така, да бъдат прекласифицирани като работници.

Тази преценка следва да се извършва на основата на принципа за предимството на фактите, т.е. да се ръководи преди всичко от фактите, свързани с:

 

  • реалното изпълнение на работата и
  • възнаграждението, като се има предвид
  • използването на алгоритми от платформата,

а не от начина, по който са уредени отношенията в договора.

 

Също така, разпоредбата на чл. 4 от Директивата въвежда презумпция, че съществува трудово правоотношение между цифровата платформа и лицето, извършващо работа чрез нея, ако платформата контролира определени елементи от изпълнението на работа. Разпоредбата на чл. 5 от Директивата урежда възможността за оборване на презумпцията.

 

2. Алгоритмично управление

 

С директивата се:

 

  • увеличава прозрачността при използването на алгоритми от цифровите трудови платформи;
  • гарантира човешко наблюдение на спазването на условията на труд и
  • дава право на оспорване на автоматизирани решения.

Тези нови права ще бъдат предоставени както на работниците, така и на действителните самостоятелно заети лица.

 

В тази връзка с разпоредбата на чл. 6 от Директивата се въвежда задължение за цифровите трудови платформи да информират работниците в платформата за използването и основните характеристики на:

 

  • автоматизирани системи за наблюдение, надзор или оценка на работата на работниците на платформата и
  • автоматизирани системи за вземане на решения – които се използват за вземат или подкрепят решения, които влияят значително на условията на труд на работниците в платформата.

Разпоредбата на чл. 7 от Директивата въвежда задължение за платформите да правят периодичен мониторинг на взетите автоматизирани решения и по-специално, да оценят рисковете за безопасността и здравето на работниците в платформата и да гарантират, че автоматизираните системи по никакъв начин не оказват прекомерен натиск върху работниците или по друг начин не излагат на риск физическото и психическото им здраве.

 

3. Прилагане, прозрачност и проследимост

 

С предложението на Комисията ще се подобри прозрачността около платформите, като:

 

  • се изяснят съществуващите задължения за деклариране на труда пред националните органи и
  • се въведе изискване платформите да предоставят на националните органи основна информация за своите дейности и за хората, които работят през тях,

с което да се преодолеят затрудненията, които националните органи срещат често по отношение на достъпа до данни за платформите и лицата, които работят през тях, особено когато те извършват дейност в няколко държави членки.

 

В тази връзка разпоредбата на чл. 11 от Директивата въвежда задължение за цифровите трудови платформи, които са работодатели, да декларират работата, извършена от работниците в платформата, пред компетентните органи по труда и социалната закрила на държавата членка, в която се извършва работата, и да споделят съответните данни с тези органи в съответствие с националните правила и процедури.

 

В допълнение разпоредбата на чл. 12 предвижда задължение за платформите да направят достъпна определена информация за контролните органи.

 

В директивата се уреждат и някои други права, като:

 

  • правото на защита и обезщетение при нарушаване на правата по директивата (чл. 13);
  • осигуряване на възможност за комуникация между платформените работници (чл. 14);
  • защита срещу неблагоприятно третиране (чл. 17) и
  • други.

Предложението за Директива предстои да бъде разгледано в подготвителните органи към Съвета и Европейския парламент, като е възможно някои от посочените елемент от съдържанието да бъдат променени преди окончателното й приемане.

 

Като част от пакета за защита на работещите чрез цифрови платформи Комисията стартира и Oбществена консултация по проект на Насоки за колективни трудови договори относно условията на труд на самостоятелно заетите лица.

 

С нея се отправя покана до гражданите, бизнеса, социалните партньори, академичните среди, правителствата и всички заинтересовани страни да дадат своя принос по проекта.

 

С насоките се дават указания за това кога самостоятелно заетите лица могат да договарят колективно без да нарушават правилата за защита на конкуренцията, предвидени в разпоредбата на чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Такъв би бил случаят, когато самостоятелно заетите лица имат трудности да повлияят на условията на труд, поради това, че те са в слаба позиция за договаряне.

 

Заинтересованите страни могат да дадат своя принос до 24.02.2022 г. на следния интернет адрес: https://ec.europa.eu/competition-policy/public-consultations/2021-collective-bargaining-2_en


[1] Относно работата чрез цифрови платформи може да прочетете в бр. 133 от месец септември 2020 г. на е-сп. „Данъци Тита“ - Работа чрез интернет платформи като предизвикателството пред трудовото право.