Относно работата на украински граждани по граждански договори в Република България и дължимите осигуровки

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Относно работата на украински граждани по граждански договори в Република България и дължимите осигуровки

Михаил Илиев, Димитър Бойчев

Актуално към 15.04.2022 г.

Относно достъп до българския пазар на труда:

Достъпът до българския пазар на труда е уреден в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и в правилниците за тяхното прилагане.

Тази уредба:

предоставя равен достъп до пазара на труда в България и равно третиране на граждани на други държави-членки на ЕС, на държави – страни по Споразумението за ЕИП и Конфедерация Швейцария като българските граждани, но

поставя определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави.

Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България, само ако:

пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответно разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или

след издаване на съответно разрешение/становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда или регистрация/деклариране на заетостта в Агенция по заетостта.

В закона са уредени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда в зависимост от характера на работа и заетостта, която гражданите на трети държави желаят да упражняват на територията на страната, а именно:

Единно разрешение за пребиваване и работа;
Синя карта на Европейския съюз;
Разрешение за сезонна заетост;
Разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер;
Разрешение за работа и Разрешение за извършване на дейност на свободна практика.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗТМТМ предвижда, че на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:

има трудов договор с местен работодател;
е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
извършва дейност на свободна практика.

В допълнение към това, разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ предвижда, че когато достъпът до пазара на труда на гражданин на трета държава е разрешен, за да работи:

по трудово правоотношение или

като командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България,

той може да работи само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа (чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ).

Така на практика разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ изключват възможността гражданин на трета държава, чиято заетост подлежи на разрешение, регистрация или деклариране по ЗТМТМ, да работи по т. нар. граждански договори в България, като например: договор за изработка, услуга, поръчка и други, освен ако сключва такива договори като част от дейността му на свободна практика.

По отношение на украинските граждани следва да се има предвид, че с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила (Решение (ЕС) 2022/382) беше задействана Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (Директива 2001/55/ЕО).

По силата на чл. 2 от Решение (ЕС) 2022/382 право на временна закрила по Директива 2001/55/ЕО имат следните категории лица, разселени от Украйна на или след 24 февруари 2022 г., вследствие на военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на тази дата:

а) украински граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г.;

б) лица без гражданство и граждани на трети държави, различни от Украйна, които са се ползвали от международна закрила или равностойна национална закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г.;

в) членове на семейството на лицата, посочени в букви а) и б).

Всяко лице, което попада в някоя от посочените групи има право да му бъде издадено разрешение за пребиваване в България за целия срок на закрилата в съответствие с чл. 8 от Директива 2001/55/ЕО.

В съответствие с чл. 4, пар. 1 от Директива 2001/55/ЕО продължителността на временната закрила следва да бъде за първоначален срок от една година. Освен когато е прекратена при условията на член 6, параграф 1, буква б) от нея, временната закрила следва да бъде продължавана автоматично на шест месеца за максимален срок от една година.

Разпоредбата на чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО предвижда задължение за държавите членки да разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с:

намиране на работа или
упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на
дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит.

Към гражданите на Украйна, ползващи се с тази закрила са приложими и общите разпоредби на законодателството, отнасящи се до:

заплащането на труда,
достъпа до системите за социално осигуряване,
заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии,
други условия, свързани със заетостта, както и
достъп до социално подпомагане (чл. 12 и 13, пар. 2 от Директива 2001/55/ЕО).

В изпълнение на Решение (ЕС) 2022/382 на 10 март 2022 г. Министерският съвет прие Решение № 144 за предоставяне на временна закрила на разселени лица от украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България.

Предвид посоченото по-горе може да се направи извод, че сключването на граждански договор с гражданин на трета държава за работа на територията на България може да бъде възприето от контролните органи (инспекцията по труда) като заобикаляне на режима на пребиваване и работа на граждани на трети държави на територията на страната, уреден в ЗЧРБ и ЗТМТМ и лицето, приело на работа такова лице да бъде санкционирано за незаконно наемане на работа на чужденци.

Това ограничение не следва да се прилага:

за граждани на други дръжави-членки на ЕС, които имат равен достъп до заетост в България като българските граждани и

за украински граждани, които имат издадено разрешение за временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, които имат свободен достъп до пазара на труда, включително възможност да упражняват свободна професия.

Приложимо осигурително законодателство и задължителни осигурителни вноски:

По въпросите в областта на социалното осигуряване, България и Украйна прилагат договор, който е в сила от 01.04.2003 г.

Договорът се прилага на територията на двете договарящи страни (териториален обхват) спрямо лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които лица се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях (основание чл. 3(1) от него).

Важно е да се подчертае, че договорът се прилага за законодателството, посочено в чл. 2 от него (материален обхват), което по отношение на България включва:

обезщетение при временна неработоспособност и майчинство;
пенсия за осигурителен стаж и възраст;
пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест;
наследствени пенсии;
обезщетения при безработица;
помощ при смърт.

С други думи, в материалния обхват на договора по отношение на България е включено законодателството, свързано със задължителните осигурителни вноски във:

фонд “Общо заболяване и майчинство”,
фонд “Пенсии”,
фонд “Трудова злополука и професионална болест” и
фонд “Безработица” на държавното обществено осигуряване (ДОО).

А това на свой ред означава, че сред уредените с договора въпроси не попада законодателството, свързано с вноските за задължително здравно осигуряване в България.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от договора (чл. 6 и чл. 7 от него), при условие, че е налице трансгранична ситуация (движение между договарящите страни, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора). В конкретния случай изглежда ще е налице такава трансгранична ситуация, тъй като гражданин на една от договарящите страни (Украйна) ще полага труд на територията на другата договаряща страна (България).

Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване (основание чл. 6 (1) от договора). Тъй като украинският гражданин ще работи само в България, приложимото спрямо него осигурително законодателство по договора би следвало да е българското. Но само по отношение на задължителните осигурителни вноски, съответстващи на рисковете, които попадат в материалния обхват на въпросния договор. Респективно, по силата на договора (и при съобразяване с българското осигурително законодателство), възложителят би следвало да прави осигурителни вноски за лицето във фонд “Пенсии” на ДОО[1].

За останалите обаче задължителни осигурителни вноски (тези, които не са включени в материалния обхват - в случая вноските за задължително здравно осигуряване) би следвало да се прави допълнителна преценка съобразно националното осигурително законодателство на България. Това означава, че за украинския гражданин ще е валиден общият ред за задължително здравно осигуряване на чужденците съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и това е така, защото задължителните здравноосигурителни вноски не са сред уредените с договора въпроси.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са тези от чуждите граждани, на които е разрешено:

дългосрочно или
постоянно

пребиваване в България. Съответно и задължението за здравно осигуряване на такива лица лица в най-общия случай възниква от датата на получаване на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване в България (основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).

В контекста на последните свързани с Украйна събития, може да се отбележи и друго основание за евентуално попадане сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, а именно чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗЗО (лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище).

Към момента на изготвяне на настоящия отговор, лицата с предоставена временна закрила не са изрично посочени сред задължително осигурените в НЗОК, но на 13.04.2022 г. във връзка с уреждане на статута относно здравното осигуряване на украинските граждани, на които е предоставена временна закрила, се прие Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, чието обнародване предстои.

[1] Осигурените във фонд “Пенсии” на ДОО, които са родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Още за работата на украински граждани в България може да прочетете в материала: "Заетост на украински граждани в Република България".