КТ. Относно задължението на работодателя за предоставяне на безплатна храна по чл. 285, ал. 1 КТ и Наредба № 11 от 2005 г.

КТ. Въпрос. Дружество от група предприятия предоставя безплатна храна по Наредба № 11 от 2005 г. на база на списък, предоставен от службата трудова медицина. Храната се предоставя на две основания:

 

  • за всички длъжности на основание чл. 2, ал. 2, т. 4  Наредба № 11 от 2005 г., поради това че обектът е отдалечен и няма възможност за хранене, и
  • за част от длъжностите на основание чл. 2, ал. 2,  т. 2, поради работа на 12 - часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време.

 

От месец декември 2022 г. на територията на предприятието заработва комплекс за столово хранене, който е собственост на едно от дружествата в групата предприятия, което е предоставило стола под наем на външен изпълнител. Работници и служители се хранят в него, като всеки си заплаща консумацията.  Поради това от месец януари 2023 г. службата по трудова медицина изготвя нов списък, в който попадат само длъжностите чл. 2, ал. 2,  т. 2  Наредба № 11 от 2005 г. за работа на 12 - часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време и се премахват тези по чл. 2, ал. 2, т. 4  Наредба № 11 от 2005 г. за отдалечен обект без възможност за хранене.

 

В допълнение към безплатната храна по решение на ръководството на всички работници и служители, включително и на лицата по договори за управление и контрол, се предоставят по 10.00 лв. на отработен ден ваучери за храна.

 

Въпроси:

 

1. Възниква ли задължение за работодателя да предоставя безплатна храна по Наредба № 11 от 2005 г., ако е налице само една от хипотезите на чл. 285, ал. 1 Кодекса на труда, а именно  специфична „организация на труда“, но не и „специфичен характер“ на труда?

2. Ако е достатъчно едно от условията, а именно специфична „организация на труда“ за предоставяне на безплатна храна от работодателя може ли на тези лица да се предоставя безплатна храна по 2,00 лв. на отработен ден и по 1,00 лв. за ободрителни напитки за нощна смяна под формата на ваучери? В тази връзка какво е значението на предоставяните ваучерите за храна по 10 лева на отработен ден.

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 15.02.2023 г.

 

Като част от задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по силата на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигурява безплатна храна и/или добавки към храната за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.

 

Работите, които имат специфичен характер или изискват специфична организация на труда и които съответно попадат в обхвата на чл. 285, ал. 1 КТ са определени изчерпателно в Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Наредба № 11 от 2005 г.).

 

За прилагане на Наредба № 11 от 2005 г. министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издадоха Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Указание от 2006 г.).

 

В т. I от Указанието от 2006 г. се указва, че тези две условия (специфичен характер и организация на труда) трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 КТ, за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

 

Както посочихме и в предходен брой на списанието[1] обаче това становище не се споделя в преобладаващата съдебната практика по данъчни дела, в която се приема, че тези две хипотези:

 

  • специфичен характер“ и
  • организация на труда

 

са отделни и самостоятелни, а не кумулативни, поради което наличието на една от тях е достатъчно за възникване на задължението на работодателя да предостави безплатна храна по силата на посочената разпоредба (Решение № 2268 от 01.04.2019 г. на Административен съд - София-град (нямаме данни дали е влязло в сила); Решение № 4607 от 12.04.2017 г. на ВАС, I отд.; Решение № 4630 от 11.04.2018 г. на ВАС, І отд.).

 

Що се отнася конкретно до основанието за предоставяне на безплатна храна по чл. 2, ал. 2, т. 4 Наредба № 11 от 2005 г. в т. I, т.1.4 от Указанието от 2006 г. се посочва, че за „отдалечени обекти“ могат да се считат тези работни обекти, които са отдалечени така, че работещите нямат достъп до заведение за обществено хранене или обект за търговия с храни на достъпни цени през определеното за тази цел време.

 

Поради това за отпадане на задължението на работодателя да предоставя безплатна храна на това основание не е достатъчно само да е открито заведение или обект за търговия с храни в близост до работното място на работниците и служителите, но и предлаганите в този обект храни да са на достъпни цени.

 

Нито в Наредба № 11 от 2005 г., нито в Указанието от 2006 г. се пояснява какво следва да се разбира под „достъпни ценипо смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 Наредба № 11 от 2005 г., затова дали цените на предоставяните в близост до работното място на работниците и служителките храни са на достъпни цени следва да се преценява за всеки конкретен случай в консултация с комитетите и групите по условия на труд и службата по трудова медицина в предприятието.

 

По силата на чл. 140, ал. 3 КТ и чл. 3 Наредба № 11 от 2005 г. по време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки.

 

Съгласно т. IV, т. 2 от Указанието от 2006 г. тези напитки “…включват черен и зелен чай, кафе и други кофеинсъдържащи напитки. Освен тях може да се предлагат натурални сокове - зеленчукови, плодови, плодово-зеленчукови, млечно-кисели, млечно-плодови, слабоминерализирани води и др.“.

 

В допълнение към това разпоредбата на чл. 140, ал. 3 КТ също изисква при работа през нощта да се предоставя безплатна храна, която както посочихме в предходен брой на списанието [2] не попада в обхвата на безплатната храна по чл. 285, ал.1 КТ и Наредба № 11 от 2005 г.

 

В този случай по силата на чл. 9 Наредба № 11 от 2005 г., когато има съвпадение (натрупване) на основания, като например:

 

  • при работа на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време,
  • който включва работа през нощта,

 

работниците и служителите имат право на такава храна само на едно основание, т.е. на основание чл. 140, ал. 3 КТ или на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 Наредба № 11 от 2005 г. Това е изрично уточнено в т. IV, т. 1 от Указанието от 2006 г. Основанието за предоставяне на безплатната храна следва да бъде посочено в заповедта на работодателя, с която се предоставя тя.

 

Необходимо е да се направи и още едно уточнение. По силата на чл. 4, ал. 2 Наредба № 11 от 2005 г. работниците и служителите имат право на безплатна храна и/или добавки към нея само за дните, когато работят при условията на чл. 2 Наредба № 11 от 2005 г. Поради това при сумирано изчисляване на работното време те имат право на такава храна за работните дни по график.

 

По отношение на формата на предоставянето на безплатна храна в т. II от Указанието от 2006 г. се пояснява, че:

 

При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене.

 

В този случай по силата на т. II, т. 3, когато храната се предоставя под формата на ваучери за храна със съдържанието на ваучера трябва да се „…гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата“.

 

По наше мнение няма пречка тонизиращите и ободряващи напитки също да бъдат предоставяни под формата на ваучери.

Важно е да са спазени:

 

1) редът за предоставянето им, който изисква:

 

  • направата на оценка на риска от работодателя,
  • провеждането на предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина и
  • издаването на писмена заповед, в която да се определят:

 

- работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея и

- видът и стойността на храната и/или добавките към нея (чл. 7 Наредба № 11 от 2005 г.), както и

 

2) нормативно установеният размер:

 

  • на безплатна храна и/или добавки към нея, която не може да бъде по-малко от два лева на ден за работник или служител и
  • на тонизиращите и ободряващите напитки, който е не повече от един лев на смяна (чл. 5 Наредба № 11 от 2005 г.).

 

Накрая, предвид посоченото в запитването решение на ръководството на предприятието да предоставя „по 10.00 лв. на отработен ден ваучери за хранаследва да се има предвид, че както сме посочвали и в предходни броеве на списанието безплатната храна по чл. 285 КТ и  Наредба № 11 от 2005 г. следва да се различава от ваучери за храна, които:

 

  • не са насочени към безопасността и здравето на работниците и служителите, а
  • по-скоро имат характер на социална придобивка или допълнително трудово възнаграждение в натура в зависимост от начина, по който са предоставени.

[1] Вж. Илиев, М., Бойчев, Д, Мермерска, Л.  КТ. КСО. ЗДДФЛ.  Относно предоставянето на безплатна храна по чл. 140 ал. 3 КТ,  публ. в бр. 13 от месец декември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2023 г.).

[2] Вж. Илиев, М., Бойчев, Д, Мермерска, Л.  КТ. КСО. ЗДДФЛ.  Относно предоставянето на безплатна храна по чл. 140 ал. 3 КТ,  публ. в бр. 13 от месец декември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2023 г.).


Бел ред. Относно възможността за едновременно предоставяне на безплатна храна по Наредба № 11 и социални придобивки „поевтиняване на храна“ вж. материала: ЗКПО. Представяне на безплатна храна по Наредба № 11 и социални придобивки „поевтиняване на храна“ от бр. 179 на е- сп. "Данъци ТИТА".