Коментар на промените в Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (обн. ДВ. бр. 27 от 24 март 2023 г.)

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 15.04.2023 г.

На 22 март 2023 г. Министерският съвет прие съответно:

Постановление № 44 за изменение и допълнение на Наредбата за командировките в страната (приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г.) и
Постановление № 45 за изменение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г.).

И двете постановления (№ 44 и 45) бяха обнародвани в ДВ. бр. 27 от 24 март 2023 г., като в тях не е указан срок за влизането им в сила, поради което съгласно правилото на чл. 5, ал. 5 Конституцията на Република България те влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник, т.е. от 28 март 2023 г.

Една от съществените промени и в двете Наредби – за командировките в страната (НКС) и за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), е свързана с актуализирането на размера на командировъчните пари, които:

за командировките и специализациите в чужбина не са променяни от влизането в сила през 2004 г. на НСКСЧ, а
за командировките в страната последната промяна на размера на дневните пари е от 1 януари 2008 г., когато той е определен на 20 лева.

Действащите преди измененията промени в командировъчните пари не отразяваха настъпилите сериозни обществено-икономически промени в стандарта на живот и разходите за издръжка не само в България, но и по света, което в някои случаи създаваше затруднения за осигуряването на адекватно настаняване и реалното компенсиране на разходите за издръжка на командированите работници и служители, докато изпълняват трудовите си задължения в друго населено място, извън мястото на постоянната си работа.

Освен промени в командировъчните пари, в двете наредби са направени и промени за подобряване на правната уредба и намаляване на административната тежест. По-многобройни са те в НКС.

Всички отбелязани промени ще бъдат предмет на изложението по-долу.

I. Промени в Наредбата за командировките в страната

Промените в НКС могат да бъдат обособени тематично в следните групи:

дневни пари;
пътни пари;
квартирни пари;
кръг на лицата, които не се считат командировани;
облекчаване на административните изисквания при командироване;
прецизиране на правилата за отчетност и контрол върху разходването на командировъчни пари;
прецизиране на други разпоредби.

Те ще бъдат разгледани последователно в изложението по-долу.

1. Една от основните промени в НКС е свързана с увеличаването на размера на и прецизирането на уредбата на дневните пари при командироване в страната.

1.1. С промяна в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 НКС е предвидено увеличение на дневните пари от 20 на 40 лева на ден, а с променя на разпоредбата на чл. 21 НКС се разширява възможността за командироващия да заплаща по-висок размер на дневните пари – до 200 на сто от предвидения в чл. 19, ал. 1 НКС размер 40 лева на ден, т.е. до 80 лева на ден.

Отпадат условията, които действаха до промените, за заплащане на дневни пари в размер на до 200 на сто, само:

при придружаване на чуждестранни гости;
при провеждане на международни прояви;
за отразяване посещението на чуждестранни официални правителствени делегации - журналисти, кореспонденти и др.;
при съвместно изпълнение на обекти и задачи с чуждестранни специалисти.

Съгласно изменената разпоредба на чл. 21 НКС по-висок размер на дневните пари вече се заплаща:

по преценка на командироващия, на друг колективен орган за управление на предприятието или
когато това е уговорено в колективен трудов договор или в споразумение със синдикална организация на държавните служители.

По този начин с промените се разширява и обхватът на въпросите, които могат да са обект на колективно трудово договаряне, което ще допринесе за развитие на социалния диалог[1].

Доколкото промените запазват възможността за заплащането на по-висок размер на дневните пари по преценка на командироващия, струва ни се, че остава приложима константната съдебна практика, съгласно която издадената на основание чл. 215 Кодекса на труда (КТ) наредба от Министерски съвет може да определи само минималните размери на обезщетението при командироване (Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о.).

Следователно и за в бъдеще работодателят не е ограничен в своята преценка да заплати на работниците и служителите си дневни пари във връзка с командировка в по-голям размер от предвидените в чл. 19, ал. 1 и чл. 21 НКС размери.

Това би могло да има отражение върху третирането на дневните пари над двукратния им размер за целите на осигурителното и данъчното право, но от гледна точка на трудовото няма пречка да бъдат заплащани такива по-високи размери[2].

1.2. С промяна в разпоредбата на чл. 23 НКС се предвижда, че дневни пари не се заплащат само при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката.

Отпада ограничението, което беше предвидено в тази разпоредба преди промените, да не се заплащат дневни пари, когато командировката се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство.

Поради това след промените, задължението на командироващия да заплати дневни пари отпада само при ползване на целодневна безплатна храна. Дори работникът или служителят да е командирован от постоянното си място на работа в населеното място, където фактически живее той или неговото семейство, вече има право на дневни пари.

2. Прецизира се уредбата и на пътните пари.

2.1. С промяната в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НКС се предвижда, когато командированият използва лично моторно превозно средство, да се изплащат пътни пари равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско), а не както до преди промените – разхода за най-икономичния режим на движение, т.е. само за извънградско движение, което както правилно се отбелязва в доклада на министъра на труда и социалната политика водеше до невъзможност да се покриват реалните разходи за гориво[3].

2.2. Отново по отношение на пътните пари се прави промяна в чл. 13, ал. 2 НКС, с която се предвижда, че при ползване на лично моторно превозно средство в заповедта за командировка задължително се посочват:

данните за маршрута и
разстоянията в километри по пътната мрежа, а не

както преди промените по „републиканската пътна мрежа“, което не отразяваше различните видове пътища, уредени в чл. 3 Закона за пътищата, който предвижда, че освен републикански има и местни пътища, които също следва да бъдат включени в заповедта за командировка.

2.3. Пак по отношение на пътните пари се отменя разпоредбата на чл. 14 НКС, която предвиждаше на лицата, командировани да придружават чуждестранни гости, да се заплащат пътни пари по цени на превоз, ползван от гостите.

Предвид липсата на изискване в НКС да се пътува по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут (каквото изискване например е предвидено в чл. 12 и 13, ал. 2 НСКСЧ за командировките в чужбина), то по силата на чл. 11 НКС следва да бъдат заплатени пътните пари в реален размер (освен в хипотезата на чл. 13 НКС, когато се ползва лично моторно превозно средство, в който случай, както посочихме по-горе в т. 2.1, се заплащат по разходни норми на производителя), като няма пречка по своя преценка командироващият да предостави пътни пари за билет за пътуване бизнес класа.

Начинът на пътуването, видът на превозното средство и размерът на пътните пари следва да бъдат посочени в заповедта за командироване (чл. 9, ал. 1, т. 6 и 7 и чл. 12, ал. 1 НКС).

2.4. Накрая, отново по отношение на пътните пари, с промяна в разпоредбата на чл. 18 НКС се урежда задължение за командироващия при командироване с продължителност повече от 1 месец, по искане на командированото лице, да му разреши:

най-малко един път месечно, през някой от почивните и празничните дни,

да се завръща в мястото на постоянната си работа,
като му бъдат заплатени пътните разноски.

Преди промените това беше възможност, която се предоставяше по преценка на командироващия, като липсваше и изискването за получаване на искане от страна на командирования работник или служител.

Видно от редакцията след промените, за да възникне задължението за командироващия е необходимо да е направено искане от работника или служителя. Когато такова не е направено, следва да се приеме, че командироващият няма задължение служебно да му предостави това право.

3. Прецизира се и уредбата на квартирните пари.

3.1. В тази връзка се отменя разпоредбата на чл. 28 НКС, която предвиждаше на командирования за придружаване на чуждестранни гости или специалисти квартирни пари да се заплащат по документ за действително платената сума за едно легло за нощуване в хотела, в който са настанени чуждестранните гости или специалисти.

И преди и след промените на общо основание по силата на чл. 26 НКС на командирования следва да се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платените (вкл. за данъци и такси) срещу представен документ, издаден по установения ред, но не повече от утвърдената сума за една нощувка.

3.2. Прецизира се и разпоредбата на чл. 27 НКС, която след промените предвижда, че не се заплащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна нощувка в мястото на командировката.

Тази редакция заменя утежнената редакция на чл. 27, която действаше до промените, която уреждаше изчерпателно случаите, при които не се дължаха квартирни пари, като предвиждаше, че: „Не се заплащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира, когато командировката е в населеното място, където живее командированият или семейството му, и в случая по чл. 24, ал. 2“.

След промените се разширяват случаите, при които не се дължи заплащане на квартирни пари до всеки случай, при който работникът или служителят ползва безплатна нощувка, независимо от основанието.

Това може да е някое от основанията действали до промените, като например защото е ползвана безплатна държавна или обществена квартира, защото работникът или служителят е отседнал при близки или роднини или пък е настанен в болнично заведение в хипотезата на чл. 24, ал. 2 НКС, но и при всеки друг случай, при който се ползва безплатно настаняване, като например, защото нощувката е заплатена от организатора на събитието.

По наше мнение обаче, в хипотезата на чл. 24, ал. 2 НКС, преди и след промените на чл. 27 НКС работодателят е този, който следва да покрие евентуални неустойки към мястото за настаняване за периода, през който работникът и служителят е бил в болнично заведение и поради това е ползвал безплатно настаняване по смисъла на изменения чл. 27 НКС (с уточнението, че настаняването в този случай не е напълно безплатно, тъй като по силата на чл. 37, ал. 1 Закона за здравното осигуряване във връзка с § 1 ПМС № 230 от 26.09.2012 г. за определяне размера на сумите, заплащани от здравноосигурените лица за посещение при лекар, лекар по дентална медицина и за болнично лечение, приети с Постановление № 193 на Министерски съвет от 2012 г., за всеки ден болничен престой осигурените лица заплащат потребителска такса в размер на 5.80 лева).

Това следва от общия принцип на трудовото право за закрила на работника и служителя като икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение. Не следва, когато работникът и служителят по обективни причини (заболяване и настаняване в болница) не е могъл да изпълнява задачите, възложени със заповедта за командировка, да поема разходите за настаняване, които в определени случаи биха могли да бъдат и значителни суми.

4. С промяна на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 НКС се прецизира кръгът на лицата, които не се считат командировани, съответно нямат право на командировъчни пари по наредбата.

По силата на изменената т. 3 не се считат за командировани лицата, които „изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места“.

Действащата до промените разпоредба на чл. 6, ал. 1, т. 3 НКС предвиждаше, че не се считат за командировани лицата, които „пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори“.

Това, както правилно отбелязва и министърът на труда и социалната политика в доклада, внесен в Министерския съвет, създаваше „…условия за неправилно тълкуване и прилагане, особено с оглед вида на правоотношението, което следва да имат лицата, за да не се считат за командировани“[4].

Характерът на работа на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 3 НКС, работещи като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други подобни, е свързан с пътуване между различни населени места.

Също така, по силата на чл. 66, ал. 3, in fine КТ мястото на работа на тези лица следва от характера на работа, т.е. мястото им на работа е съответното превозно средство, с което извършват дейността си, поради което при тях не е налице промяна на мястото на постоянната работа по смисъла на чл. 121 КТ, съответно не се считат за командировани[5].

5. Облекчават се административните изисквания по отношение на командироването.

5.1. В тази връзка с допълнение в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 НКС се въвежда изрична възможност заповедта за командировка да се създава и като електронен документ.

В този случай е необходимо да бъдат спазени изискванията на:

Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Въпреки че не е изрично посочено в НКС, вероятно поради пропуск на законодателя, необходимо е на общо основание да се спазят и изискванията на Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (Наредба за електронното трудово досие)[6].

По наше мнение и преди промените на основание посочената Наредба за електронното трудово досие беше възможно издаването на заповед за командироване в електронен вид. Този извод се потвърждава от разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от посочената наредба, която предвижда, че сред електронните документи, които могат да бъдат част от трудовото досие на работника или служителя, са и едностранни документи, създадени от работодателя, каквито са именно отделните видове заповеди, включително за командироване[7].

Тук е необходимо да се направи уточнението, че когато работодателят създава електронни документи, включително заповеди за командироване, те трябва да са подписани задължително с квалифициран електронен подпис (чл. 7, ал. 4 Наредба за електронното трудово досие).

5.2. С промяна в чл. 9, ал. 1, т. 8 НКС се отменя задължението в заповедта за командироване да се посочва „необходимостта“ от съставяне на отчет за извършената работа, което не съответстваше на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, изр. 1 НКС, която предвижда задължение за командирования в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа.

И преди и след промените отчетът за извършената работа е задължителен. След промените по силата на чл. 9, ал. 1, т. 8 НКС в заповедта за командировка следва да се посочи само видът на отчета (например доклад, протокол и т.н).

5.3. Отменя се разпоредбата на чл. 10, ал. 2 НКС, която изискваше задължително заповедта за командировка или командировъчното удостоверение да се завери и датира от упълномощено служебно лице и да се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето.

Вместо това в чл. 9, ал. 1 НКС се създава нова т. 10, с която се предоставя възможност на командироващия да прецени дали е необходима заверка на заповедта с подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на командироването или не и ако е необходимо, това обстоятелство следва да бъде посочено в заповедта за командироване.

Тази промяна следва да бъде приветствана, тъй като в някои случаи, когато командироването е в извън населени места заверяването на заповедта за командировка поставя значителни затруднения, а при издаването на заповед за командироване в електронен вид това е и практически невъзможно[8].

6. Прецизират се и правилата за отчетност и контрол върху разходването на командировъчни пари.

6.1. В тази връзка разпоредбата на чл. 30 НКС:

се привежда в съответствие с терминологията на Закона за публичните финанси, като терминът „Бюджетните предприятия, включително и тези на извънбюджетна сметка“ се заменя с „Бюджетните организации“ и
отразява обстоятелството, че средствата за командироване могат да са и от Европейския съюз.

По силата на променения чл. 30 НКС „Бюджетните организации изплащат командировъчни пари в размерите, определени съгласно наредбата, и в рамките на утвърдените им за тази цел средства с бюджетите и разчетите за сметките за средства от Европейския съюз за съответната година“.

6.2. Разпоредбата на чл. 32, т. 3 НКС се променя, като се прецизира съдържанието на сметката, която се изготвя за дължимите суми, с оглед включване на данни за размера на пътните, дневните и квартирните пари, а не както преди промените „сметка за дължимите суми или авансов отчет“.

По силата на изменената разпоредба на чл. 32, т. 3 НКС:

„Командировъчните пари се изплащат срещу представяне на:

1. заповед за командировка, а в случаите по чл. 8, ал. 2 и 3 - командировъчно удостоверение;

2. препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка;

3. сметка за дължимите пътни, дневни и квартирни пари или авансов отчет, когато преди заминаването е получен служебен аванс, към която се прилагат документи за извършени разходи:

а) документ за платените пари за нощуване; размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия; утвърденият размер може да бъде по-голям от първоначално определения със заповедта за командировката;

б) билет или друг документ, удостоверяващ извършените пътни разходи; билетът или протоколът за самолетен билет, и/или бордната карта се представят, когато пътуването е извършено със самолет“.

7. Прецизират се и някои други разпоредби:

7.1. С промяната в § 2 ПЗР на НКС се прецизира едно от основанията за приемане на наредбата, с което се отразява обстоятелството, че с промените в Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 105 от 2016 г.), в нормата на чл. 215 КТ са създадени алинеи и основанието за приемане на наредбата вече се явява ал. 1 на чл. 215 КТ.

7.2. Прецизира се и § 4 ПЗР на НКС, като в него се предвижда, че министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите дават само указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност, а не както преди промените, че упражняват и контрол за прилагане на НКС.

Контролът за прилагане на наредбата се упражнява от:

инспекцията по труда в частта, засягаща трудовото законодателство, като спазването на реда за командироване, изплащане на дължимите командировъчни пари и т.н.;
Националната агенция за приходите - в частта, отнасяща се до отчитането на командировките и установяването на евентуални задължения за данъци и осигурителни вноски върху изплатените командировъчни пари;
Агенцията за държавна финансова инспекция, по отношение изплатените и отчетени командировъчни пари от бюджетни организации.

Това обстоятелство е изрично уточнено със създаването на новия § 6 ПЗР на НКС, съгласно който: „Контролът по прилагането на наредбата се осъществява по компетентност от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Националната агенция за приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция“.

II. Промени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина

Промените в НСКСЧ могат да бъдат обособени тематично в следните групи:

увеличаване на размерите на дневните и квартирни пари;
пътни пари;
разширяване на възможностите за заплащане на квартирни пари по фактически размери;
пояснение на видовете транспорт, обхванат от дневните пари;
прецизиране на други разпоредби.

Те ще бъдат разгледани последователно в изложението по-долу.

1. Една от основните промени в НСКСЧ като в НКС е свързана с увеличаването на размера на дневните и квартирните пари при командироване в чужбина, уредени в Приложение № 2 към НСКСЧ.

И тук следва да се има предвид съдебната практика, съгласно която издадената на основание чл. 215 Кодекса на труда (КТ) наредба от Министерски съвет може да определи само минималните размери на обезщетението при командироване (Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о.), поради което няма пречка работодателят да определя и по-високи от предвидените в наредбата.“[9].

В този случай това би могло да има отражение върху третирането на дневните пари над двукратния им размер за целите на осигурителното и данъчното право, но от гледна точка на трудовото няма пречка да бъдат заплащани такива по-високи размери.

Освен, че са увеличени размерите, размерът на дневните и квартирните средства за всички държави в Приложение № 2 се посочва в евро, а не както преди измененията, в зависимост от държавата на командироване в евро, австралийски долари, щатски долари, английски лири, швейцарски франкове или йени.

Тази промяна обаче, както отбелязва и министърът на финансите в своя доклад до Министерския съвет (с.3), „…не възпрепятства изплащането, по преценка на съответно ведомство, на командировъчните средства в съответния им еквивалент в някои от по-широко разпространените валути (например при командировки и специализации в САЩ – в щатски долари или в Швейцария – в швейцарски франкове и пр.)

От това следва, че командироващите ведомства или предприятия имат две възможности:

да изплатят командировъчните пари в евро и работникът или служителят сам да обмени предоставените му средства в официалната разплащателна валута на държавата, в която е командирован, или
да изплатят командировъчните пари в официалната разплащателна валута на държавата на командироване съгласно размерите в евро, посочени в Приложение № 2 към НСКСЧ.

По наше мнение, когато командировъчните средства се изплащат във валута, различна от евро, това следва да бъде отразено в заповедта за командироване.

Тук е необходимо да се изясни и още един въпрос, който би могъл да възникне в практиката, когато е взето решение за изплащане на командировъчните пари в местната валута на приемащата държава, предвид постоянно променящите се курсове на валутите, а именно към кой момент следва да бъде направено превалутирането.

В първия случай, когато средствата са изплатени в евро, работникът и служителят е този, който определя кога да обмени предоставените му командировъчни пари в местната валута на приемащата държава.

Когато обаче командироващото ведомство или предприятие вземе решение да изплати командировъчните пари в местната валута на приемащата държава, тогава по наше мнение превалутирането от евро в местната валута на приемащата държава следва да бъде направено съобразно официалния обменен курс на еврото, публикуван от Българската народна банка, към деня на изплащане на средствата, а не към деня на издаване на заповедта за командироване, когато двата дни не съвпадат.

Това е така, тъй като по принцип заповедта за командировка предхожда изплащането на командировъчните пари, поради което моментът на изплащането им на работника или служителя е по-близък до началната дата на командироване, съответно отразява най-актуалния обменен курс.

2. Премахва се правомощието, което беше предоставено с разпоредбата на чл. 16, ал. 4 НСКСЧ на министъра на финансите да разрешава на длъжностни лица от държавната администрация, изпълняващи важни задачи, да пътуват с билет бизнес класа при продължителност на полета повече от 5 часа.

За в бъдеще всички тези служители, с изключение на лицата посочени в Приложение № 1 към НСКСЧ и чл. 16, ал. 2 НСКСЧ (заместник-министри, главните секретари на министерствата и други), които имат право на билет бизнес класа, могат да пътуват само икономична класа, независимо от продължителността на полета и задачите, които изпълняват.

3. Освен осъвременяване на размерите на квартирните пари, с промяна в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 и отмяна на разпоредбата на чл. 37, ал. 5 НСКСЧ се разширяват възможностите за ръководителите на ведомства и предприятия в случай на необходимост да изплащат квартирни пари по фактически размери.

В тази връзка отпада ограничението в чл. 17, ал. 2 НСКСЧ, действащо до промените, когато е взето решение от ръководителите на ведомства и предприятия да изплащат квартирни пари по фактически размери, заплащаните квартирни пари да не бъдат „…по-високи от двойния размер на определените в Приложение № 2, при участие в големи международни прояви и при условие, че е представена покана от организаторите, съдържаща информация за цените, предлагани от хотелите за участниците“.

Съгласно редакцията на тази разпоредба след промените: „Ръководителите на ведомства и предприятия в случай на необходимост могат да изплащат квартирни пари по фактически размери“.

Премахва се и правомощието, предвидено в чл. 37, ал. 5 НСКСЧ на министъра на финансите или определено от него длъжностно лице да „….разрешава по изключение на ведомствата - разпоредители с бюджетни кредити, да изплащат квартирни пари по фактически размери“.

Поради това след промените ръководителите на ведомства и предприятия са свободни да преценят дали и кога квартирните пари да бъдат изплащани по фактически размери.

Също така, предвид промените в чл. 17, ал. 2 НСКСЧ квартирните пари вече могат да надхвърлят двукратния размер, предвиден в Приложение № 2 към НСКСЧ.

4. По отношение на дневните пари, освен че е осъвременен техният размер, предвиден в Приложение № 2 към НСКСЧ, с промени в разпоредбата на чл. 18 НСКСЧ е направено пояснение на видовете транспорт, който се покрива от тези пари.

В тази връзка, в разпоредбата на чл. 18 НСКСЧ вече не се използва понятието „вътрешен градски транспорт“, а само „градски транспорт“, поради което в дневните пари се включват както:

средствата за храна, така и
средствата за пътуване:

- в рамките на населеното място на командировката и

- от летището до населеното място на командировката и обратно.

С промени в чл. 18, ал. 1 НСКСЧ се пояснява, че в случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката или обратно превишават 30 на сто от размера на дневните пари за деня на съответното пътуване, тези разходи са за сметка на ведомството или предприятието и се отчитат срещу представен разходооправдателен документ.

По този начин се отстранява оформилата се различна практика на възстановяване на средства за пътуване и за вътрешен градски транспорт в деня на пътуване от летището до населеното място и обратно, когато общата сума на средствата за вътрешноградски и междуградски транспорт надхвърляше 30 на сто.

След промените, за прилагането на чл. 18, ал. 1 НСКСЧ се вземат предвид само средствата за междуградски транспорт, т.е. за придвижване от летището до населеното място и обратно, но не и средствата за вътрешен градски транспорт в деня на съответното пътуване.

Струва ни се, че сходно разрешение обаче би било оправдано да се предвиди в бъдеще и за средствата за вътрешен градски транспорт, тъй като има държави, като например Великобритания, в които цената на билет за еднократно пътуване с градски транспорт в Лондон е значителна и хипотетично при няколко пътувания в рамките на един ден работникът или служителят би могъл да изразходи голяма част от дневните си пари за пътуване.

С променената ал. 2 на чл. 18 НСКСЧ се предвижда средствата за междуградски транспорт да бъдат определени заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка.

По отношение на маршрута, той не може да бъде друг освен от съответното летище до съответното населено място на командировката.

По отношение на транспорта в заповедта може да бъде посочено такси, метро, влак, рейс и т.н.

5. Направени са и някои други промени, с които се цели да се отразят настъпили промени в законодателството.

5.1. В тази връзка вместо „разпоредители с бюджетни кредити“, се използва терминът „разпоредители с бюджет“, с което терминологията, използвана в НСКСЧ, се привежда в съответствие със Закона за публичните финанси.

5.2. Изменя се и препратката в дефиницията за „ведомства“ по § 1, т. 1 ДР на НСКСЧ, която вече препраща към действащия Закон за счетоводството, а не към отменения Закон за счетоводството (отм. ДВ. бр. 95 от 2015 г.).

5.3. Прецизира се и едно от основанията за приемане на НСКСЧ, тъй като след промените в Кодекса на труда (обн. ДВ. бр. 105 от 2016 г.), в нормата на чл. 215 КТ бяха създадени алинеи и основанието за приемане на НСКСЧ вече е ал. 1 на чл. 215 КТ.

5.4. Накрая, с промяна в § 7 ПЗР на НСКСЧ отпада правомощието на министъра на финансите да дава указания по прилагането на НСКСЧ, което според министъра на финансите е „обусловено както от предложените с § 2, 3 и 4 от проекта на постановление промени в наредбата (бел. авт. промените в чл. 16, 17 и 18 НСКСЧ), така и от обстоятелството, че в основата и същността си предметът на правно регулиране на наредбата, произтичащ и от законовите основания, въз основа на които е приета, засяга аспекти на трудовите и служебните правоотношения, т.е. въпроси, които са извън сферата на компетентност на министъра на финансите“[10].

[1] Вж. Доклада на министъра на труда и социалната политика, с. 4

[2] Вж. Илиев, М. Относно заплащането на по-висок размер на командировъчни пари при командировки в страната, публ. в бр. 15 от месец февруари 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.).

[3] Вж. Доклада на министъра на труда и социалната политика, с. 3

[4] Вж. Доклада на министъра на труда и социалната политика, с. 2

[5] Допълнително по въпроса за лица, които не се считат за командировани вж. Илиев, М., Бойчев, Д., Мермерска, Л. КТ. КСО. ЗДДФЛ. Относно разлики при командироване в страната на лице по трудов договор по КТ и по договор за управление и контрол, публ. в бр. 16 от месец март 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.).

[6] По този въпрос вж. Захариев, М. Критичен коментар на някои моменти от Наредбата за електронното трудово досие, публ. в бр. 11 от месец октомври 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.); Салчев, Н. Изисквания при електронна обмяна на документи между работника или служителя и работодателя, публ. в бр. 162 от месец октомври 2021 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.); Илиев, М. Коментар на Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, публ. в бр. 104 от месец юни 2018 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.); Илиев, М. Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя, публ. в бр. 72 от месец декември 2015 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.).

[7] По отношение на документите, които могат да са част от електронното трудово досие вж. Илиев, М. Коментар на Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, публ. в бр. 104 от месец юни 2018 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.); Илиев, М. Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя, публ. в бр. 72 от месец декември 2015 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.).

[8] Вж. Доклада на министъра на труда и социалната политика, с. 3

[9] Вж. Илиев, М. Относно заплащането на по-висок размер на командировъчни пари при командировки в страната, публ. в бр. 15 от месец февруари 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.); Илиев, М. Димчев, Б. Попова, Ев. КТ. КСО. ЗДДФЛ. Командировъчни пари на шофьори на камиони извън страната, публ. в бр. 11 от месец октомври 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 28.03.2023 г.).

[10] Вж. Доклада на министъра на финансите до Министерския съвет, с. 3