Дискусионно: Относно (не)възможността на Министерския съвет да определя максимални размери на командировъчните пари

Най-актуалното, винаги - TITA.BG

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 15.05.2023 г.

Повод за настоящото изложение са повдигналите се в практиката спорове относно това:

1) дали предвидените в наредбите за командироването максимални размери на командировъчните пари са задължителни за работодателите или те биха могли едностранно да определят по-високи от тях и свързания с това въпрос;

2) доколко Министерският съвет има компетентност да определя максимални размери на командировъчни пари

По-конкретно тези въпроси се отнасят до прилагането на разпоредбите на:

чл. 17, ал. 1 Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ);

чл. 31, ал. 6 НСКСЧ и приложения № 3, 3а, 3б и 3в към НСКСЧ и

чл. 21 Наредбата за командировките в страната (НКС)[1].

Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 НСКСЧ предвижда възможност за ръководителите на предприятия при командировки в чужбина да определят размери на дневните пари, различни от определените в приложение № 2 към НСКСЧ, които не могат да превишават двойния им размер.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ предоставя възможност на ръководителите на предприятия да определят размери на командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в към НСКСЧ, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

В посочените приложения № 3, 3а, 3б и 3в са предвидени размери на командировъчните пари за тези лица до определен размер, посочен в тези приложения.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 НКС предвижда възможност при командировки в страната:

по преценка на командироващия, на друг колективен орган за управление на предприятието или
когато това е уговорено в колективен трудов договор или в споразумение със синдикална организация на държавните служители,

на командирования да се заплащат дневни пари в размер до 200 на сто от минималния размер на дневните пари по чл. 19, ал. 1 НКС, който е 40 лева (т.е. при 200 на сто от 40 лева - 80 лева)[2].

И двете наредби са издадени на основание чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), който предвижда делегация за Министерския съвет да определи условията и размерите на пътните, дневните и квартирните пари, които се заплащат на работниците и служителите в допълнение към трудовото им възнаграждение, при командироване по чл. 121, ал. 1 КТ (§ 6 ПЗР на НСКСЧ и § 2 ПЗР на НКС).

Същевременно обаче разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ предвижда, че размерите на обезщетенията[3] по чл. 215 КТ се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

Това позволява на страните по трудовото правоотношение да уговорят и по-висок размер на командировъчните пари от определените от Министерския съвет.

Също така по силата на чл. 244, ал. 1, т. 2 КТ Министерският съвет може да определя само минималните размери на обезщетенията (включително на командировъчните пари) по трудовото правоотношение.

Именно това поставя въпроса за съответствието на:

разпоредбите на чл. 17, ал. 1, 31, ал. 6, приложения № 3, 3а, 3б и 3в към НСКСЧ и чл. 21 НКС и предвидените в тях предвидените максимални размери на командировъчните пари

с разпоредбите на чл. 228, ал. 2 и чл. 244, ал. 1, т. 2 КТ.

През годините се формира правилна според нас константа съдебната практика, която приема, че разпоредбата на чл. 17, ал. 1 НСКСЧ и максималният двукратен размер на дневните пари, предвиден в нея, противоречи на разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ, а с това и на акт от по-висока степен (Кодекса на труда), поради което на основание чл. 15, ал. 3 Закона за нормативните актове не се прилага (Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 421 от 13.07.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.).

Това становище, застъпено в съдебната практика, се възприема и в правната доктрина[4].

Хипотезата на чл. 17, ал. 1 НСКСЧ е идентична с разпоредбата на чл. 21 НКС, тъй като и двете на практика уреждат максимални размери на командировъчните дневни пари.

Поради това по наше мнение посочената по-горе съдебна практика, формирана по прилагането на чл. 17, ал. 1 НСКСЧ, е приложима и по отношение на чл. 21 НКС, която разпоредба също не следва да се прилага, тъй като и тя не съответства:

не само на чл. 228, ал. 2 КТ, но и

на чл. 244, ал. 1, т. 2 КТ, който делегира на Министерския съвет правомощието да определя само минимален размер на обезщетенията по Кодекса на труда (включително на командировъчните пари).

По отношение на разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ и предвидената в нея възможност работодателят да определя размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в към НСКСЧ, предвид посоченото и както сме отбелязвали и в предходни броеве на списанието, тя следва да се тълкува в смисъл, че:

въпреки използваният в тези приложения израз „до“ определен размер,

те определят минимални размери на командированите пари, като работодателят може да определя само по-високи от предвидените в тях, но не и по-ниски.

Това становище се застъпва в преобладаващата част от съдебната практика (вж. например Решение № 267001 от 16.12.2021 г. на СГС (нямаме данни дали е влязло в сила); Решение № 264010 от 17.06.2021 г. на СГС (нямаме данни дали е влязло в сила); Решение № 129 от 07.07.2016 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС, IV г.о. и други).

Предвид посоченото по-горе, по първите два въпроса, поставени за обсъждане в настоящото изложение, следва да се приеме, че при действащата правна уредба от гледна точка на трудовото право:

1) няма пречка работодателят да заплаща и по-високи размери на дневните пари от максимално предвидените в чл. 17 НСКСЧ, чл. 21 НКС и приложения № 3, 3а, 3б и 3в към НСКСЧ, тъй като

2) по силата на чл. 228, ал. 2 във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 2 КТ Министерският съвет може да определя само минимални, но не и максимални размери на командировъчните пари.

Разпоредбата на чл. 21 НКС обаче повдига въпроси не само от трудовоправна гледна точка, но и от данъчноправна.

По-конкретно те са свързани с определяне на двукратния размер на дневните командировъчните пари, който се третира като необлагаем доход съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5, б. "б" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за лицата по трудово правоотношение по смисъла на ЗДДФЛ и съответно за лицата по правоотношения, които не са трудови съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ. В тази връзка е материалът: "Относно размера на дневните командировъчните пари по реда на Наредбата за командировките в страната, който се третира като необлагаем доход", публикуван в настоящия брой.

[1] Този въпрос не се поставя за командированията в рамките на предоставянето на услуги, при които е възможно, но не задължително уговарянето на дневни и квартирни пари – по този въпрос вж. Илиев, М. КТ. Пътни, дневни и квартирни при командировка по чл. 121а от КТ, публ. в бр. 104 от месец юни 2018 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.05.2023 г.).

[2] Преди промените от месец март 2023 г. разпоредбата на чл. 21 НКС определяше конкретни хипотези, при които можеше да се заплащат до 200 на сто от размера на командировъчните пари по чл. 19, ал. 1 НКС – за тези промени вж. Илиев, М. Коментар на промените в Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (обн. ДВ. бр. 27 от 24 март 2023 г.), публ. в бр. 17 от месец април 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.05.2023 г.), т. 1.1.

[3] В правната доктрина се приема единодушно, че командировъчните пари нямат характер на обезщетение, въпреки че Кодекса на труда използва тази терминология за тях, тъй като не обезвреждат причинени на работника или служителя вреди. По своята правна същност те представляват компенсационно плащане, което е насочено към компенсиране на допълнителните разноски на работника или служителя, свързани с изпълнението на възложената му работа в друго населено място – по този въпрос вж. Василев, Ат. в Мръчков, В, Средкова, Кр., Василев, Ат. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд., С., 2016, с. 725; Мръчков, В. Трудово право. 9 изд. С., 2015, с. 435 – 438; Василев, Ат. Обезщетения по трудовото правоотношение, С., 1997, с. 26 и 27.

[4] Вж. Василев, Ат. в Мръчков, В, Средкова, Кр., Василев, Ат. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд., С., 2016, с. 725