Основни задължения на страните по трудовото правоотношение (I част – основни задължения на работника и служителя)

Основни задължения на страните по трудовото правоотношение

(I част – основни задължения на работника и служителя)

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 15.09.2023 г.

Трудовото правоотношение e синалагматично и се характеризира с насрещни права и задължения на страните по него, като на задължението на една страна съответства съответно право на другата.

Основните задължения на страните по трудовото правоотношение са уредени в Глава шеста на Кодекса на труда (КТ).

Посочените в нея задължения са общи, тъй като се отнасят за:

всички работници и служители и
всички работодатели,

независимо от характера на извършваната работа от работника и служителя и икономическата дейност, която осъществява работодателят.

Тези права и задължения са доразвити в други части от Кодекса на труда, както и в специални закони, в които са уредени специфични изисквания за определени длъжности, като например:

за педагогическите специалисти в детски градини, училища или центрове за подкрепа за личностно развитие (чл. 216, ал. 1 Закона за предучилищното и училищното образование),
за академични длъжности във висши училища (чл. 15, ал. 2 Закона за развитието на академичния състав в Република България);
за лица, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация (чл. 12, ал. 1 Закона за администрацията и чл. 107а КТ);
за директори и заместник-директори на регионални здравни инспекции (чл. 9, ал. 2 и 6 Закона за здравето) и т.н.

По-долу в изложението ще бъдат разгледани общите задължения на работника и служителя, уредени в Глава шеста на КТ, а в следващите два броя на списанието:

23 от месец октомври, и
24 от месец ноември 2023 г.,

ще бъдат представени и основните общи задължения на работодателя.

Основните общи задължения на работника и служителя са уредени в разпоредбите на:

чл. 124 и
чл. 126 КТ.

Първо, по силата на чл. 124 КТ работникът или служителят е длъжен:

да изпълнява работата, за която се е уговорил, и
да спазва установената трудова дисциплина.

Под изпълнение на уговорената работа се има предвид трудовата функция, уговорена в трудовия договор, със задълженията, конкретизирани в длъжностната характеристика. Тази работа следва да се изпълнява точно, в срок и качествено.

При определени обстоятелства работодателят може едностранно да променя характера на тази работа или мястото, на което се извършва (вж. чл. 120 – 121а КТ). В този случай работникът и служителят няма право да откаже нейното изпълнение, когато са спазени законовите изисквания за такава промяна.

Спазването на установената трудова дисциплина намира израз в подчинеността на работника и служителя на работодателя и неговите задължения:

да спазва реда в предприятието и
да изпълнява законните нареждания на последния (вж. по-долу т. 7).

Второ, що се отнася до задълженията на работника и служителя, уредени в разпоредбата на чл. 126 КТ тяхното съдържание е почти огледално на съставите на дисциплинарни нарушения, уредени в чл. 187 КТ, за които работникът или служителят може да бъде подведен под дисциплинарна отговорност[1]. Затова и неизпълнението на всяко от тях може да доведе до тази неблагоприятна правна последица за него.

По силата на чл. 126 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:

1. Да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време (чл. 126, т. 1 КТ)

Тези задължения са свързани със спазването на режима на работното време – неговото начало и край. Работникът и служителят следва да не закъснява за работа и да не напуска работното си място преди края на работния ден.

Продължителността на работния ден и седмица се уговаря в трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ), а разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието (чл. 139, ал. 1 КТ).

2. Да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество (чл. 126, т. 2 КТ)

Тук са обхванати две самостоятелни задължения на работника и служителя:

Първо, да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи. Работникът и служителят трябва да се явява на работа свеж, отпочинал и трезвен, в добро физическо и психическо състояние, което му позволява да изпълнява качествено възложената работа.

При някои високорискови работи, като на пилоти, шофьори, локомотивни машинисти и други е допустимо провеждането на тестове преди започване на работа.

При преценка на това кое „явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи“, е от значение констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука (вж. Решение № 372 от 17.03.2014 г. на ВКС, ІV г. о.).

Поради това дори и употребата на напитки с ниско съдържание на алкохол, като например изпиването на една бира, в зависимост от организма на съответния работник или служител би могло да доведе в определени случаи до неизпълнение на това задължение от негова страна.

За пример би могло да бъде дадено патологичното алкохолно опиянение, при което дори приемът на малко количество алкохол има тежки последици върху физическата и психическа годност на работника и служителя.

Затова преценката следва да се прави за всеки конкретен случай.

Второ, забрана за употреба през работното време на алкохол или друго упойващо вещество (наркотици и други психотропни вещества), които водят до нарушение на физическото и психическото състояние.

Това задължение се отнася само за през работно време. Работодателят не може да санкционира работника или служителя за употребата на алкохол или друго упойващо вещество в извън работно време, освен ако това впоследствие води до неизпълнение на първото задължение - да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи.

Такъв би бил случаят например, ако работник и служител – шофьор, вечерта (извън работното му време) употреби прекомерно високо количество алкохол, което не се обработва от организма му до сутринта и той се явява на работа нетрезвен и неотпочинал, което не позволява да изпълнява трудовите си задължения.

Важно е да се има предвид, че тези задължения се отнасят за целия период на работното време (от началото до края на работния ден), включително и за периода на командироване на работника и служителя, през който период той също следва да изпълнява възложените му трудови задължения със заповедта за командировка (вж. Решение № 60285 от 19.01.2022 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

При неизпълнение на някое от тези две задължения от страна на работника и служителя по силата на чл. 199 КТ работодателят има правото да го отстрани временно от работа, докато той възстанови годността си (физическа и психическа) за изпълнение на възложената работа.

По своята правна същност отстраняването от работа представлява принудителна дисциплинарна и превантивна мярка, с която се цели да се опази животът и здравето на работника или служителя, неговите колеги и други (трети) лица.

Тази мярка е акт на работодателя, с който временно се преустановява изпълнението на трудовото правоотношение, но без същото да се прекратява.

Въпреки че не е посочено изрично в разпоредбата на чл. 199 КТ, в този случай отстраняването се прави със заповед на работодателя[2].

Примерен образец на заповед за временно отстраняване от работа (образецът е примерен и следва да бъде адаптирани за конкретния случай).

3. Да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа (чл. 126, т. 3 КТ)

Работникът и служителят следва през работно време да изпълнява работата, за която се уговорил, като влага необходимите усилия и енергия за това. Това задължение включва в себе си забраната през работно време работникът или служителят да извършва лични дейности, като например:

провеждане на лични разговори по телефон,
пазаруване,
ползване на нерегламентирани почивки,
ползване на социални мрежи, като Facebook, Instagram и т. н., когато употребата им не е свързана с неговите трудови задължения, и
други подобни дейности, които са извън трудовите му задължения.

4. Да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество (чл. 126, т. 4 КТ)

Това задължение се отнася до личната производителност на работника и служителя и се свежда до това той:

да изработва качествено уговореното количество продукция съгласно утвърдените трудови норми или
да извършва качествено съответните трудови операции и да постига заложените му резултати.

Възложените задачи следва да се изпълняват качествено в пълен обем. При частично неизпълнение, когато работникът и служителят изпълнява качествено само част от своите задължения и възложените му задачи, но не изпълнява или изпълнява незадоволително останалите, също е налице неизпълнение на задължението по чл. 126, т. 4 КТ и трудовото му правоотношение може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за изпълнение на възложената работа (вж. Решение № 320 от 07.03.2016 г. на ВКС, ІV г. о.).

5. Да спазва техническите и технологическите правила (чл. 126, т. 5 КТ)

Тези правила указват начина, по който следва да бъде извършена съответната работа. В това отношение работникът и служителят има задължение:

да спазва предписанията за работа с машини, съоръжения и предоставените му инструменти и
да спазва последователността на съответните трудови операции,

които са установени в технически и технологични правилници, инструкции и правила, издадени от работодателя, държавни органи или производителите на определени машини и съоръжения, които се използват в производството на работодателя.

Пример за неизпълнение на това задължение и в частност на последователността на трудовите операции е, когато служител на МВР допусне регистрация на лек автомобил:

без да бъде проверена неговата изправност и
без да бъде доказана неговата автентичност,

което е в кръга на служебните му задължения по длъжностна характеристика, с които е бил надлежно запознат (вж. Решение № 331 от 24.10.2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

6. Да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 126, т. 6 КТ)

Правилата за здравословни и безопасни условия на труд са уредени в:

Кодекса на труда (чл. 275 - 290 КТ),
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и
подзаконовите нормативни актове, издадени за тяхното прилагане,
както и в някои отраслови и браншови нормативни актове.

С тях се цели да се опази животът и здравето на работника или служителя, а в чести случаи и на неговите колеги и други трети лица.

Това задължение е общо посочено в чл. 126, т. 6 КТ и конкретизирано в други части на Кодекса на труда и в други нормативни актове, като се свежда до изискването работникът и служителят например:

да носи лични предпазни средства и специално работно облекло (чл. 284 КТ във връзка с чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗЗБУТ),
да работи съгласно утвърдените правила за работа с машини и съоръжения (чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ),
да използва правилно и по предназначение и да не отстранява, прекъсва, изключва или променя самоволно средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите, инструментите, предприятието или сградата (чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗЗБУТ)
и други.

Запознаването с правилата за здравословни и безопасни условия на труд се прави посредством провеждането на задължителен инструктаж преди постъпването на работника и служителя на работа (чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗЗБУТ), без направата на който работодателят няма право да го допусне до работното му място.

7. Да изпълнява законните нареждания на работодателя (чл. 126, т. 7 КТ)

Това е основно задължение на работника и служителя, което произтича от задължението му да се постави на разположение на работодателя за изпълнение на възложената работа, което включва и задължението той да спазва указанията на работодателя за изпълнение на тази работа.

Нарежданията на работодателя следва да са законни, т.е. да съответстват на действащите правни норми.

Работникът или служителят има право да откаже:

изпълнението на незаконни нареждания, както и
изпълнението на трудовите задължения, които създават сериозна и непосредствена опасност за неговите живот или здраве (чл. 283 КТ).

В първата хипотеза, нареждането следва да се отнася до трудовите задължения на работника или служителя и да съответства на действащото законодателство.

Не е допустимо работодателят да изисква изпълнението на други граждански, семейни или морални задължения.

Във втората хипотеза, по силата на чл. 283 КТ работникът и служителят е длъжен да уведоми незабавно прекия ръководител, като продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността.

По силата на чл. 22, ал. 1 ЗЗБУТ в този случай работодателят или прекият ръководител има задължение незабавно да установи основателността на отказа и да предприеме необходимите мерки за отстраняването на опасността.

Пример за неправомерен отказ на работника и служителя да изпълнява трудовите си задължения е неоснователното му отсъствие и неучастие в катедрен съвет на университет, на който е член (вж. Решение № 637 от 28.10.2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

Пример за правомерен отказ на работника и служителя да изпълнява трудовите си задължения е отказа на помощник-машинист на влак поради сгъстен график за работа и преумора да откаже да изпълни възложената му нова смяна (вж. Решение № 116 от 17.05.2022 г. на ВКС, ІV г.о.).

8. Да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения (чл. 126, т. 8 КТ)

Работникът и служителят има задължение да опазва повереното му от работодателя имущество за изпълнение на възложената работа, като не допуска неговото увреждане, включително разпиляване, похабяване на материали, суровини и други средства.

Или с други думи той трябва да полага грижата на добрия стопанин за опазване на повереното му имущество от работодателя.

Обемът на това имущество и основанието, на което е предоставено на работника и служителя се определят от характера на трудовата му функция, като това задължение:

в едни случаи е част от характера на трудовата функция, например магазинери, касиери и други, а
в други, то е само част от неговите трудови задължения да опазва материалите, суровините и инструментите, с които изпълнява възложената му работа[3].

Не е налице неизпълнение на това задължение, когато вредата е резултат на нормален производствено-стопански риск (чл. 204 КТ).

Това е такъв риск, който:

съпътства производствения процес,
присъщ и обичаен е за осъществяваната стопанска дейност на работодателя, при конкретните материални и организационни условия за нейното осъществяване, и
не зависи от поведението на работника или служителя.

Класически пример за такъв риск са фирите, уредени във финансовоконтролното законодателство, при които:

вредите настъпват от действието на химически, физически, биохимични и други подобни обективни природни процеси, които
водят до изпаряване, изсушаване, свиване, изгниване, развала и други.

Не е налице неизпълнение на това задължение и когато вещите на работодателя са погинали по обективни причини, като например наводнение, пожар, престъпление (например кражба или грабеж), които работникът и служителят не е имал възможност да предотврати (Решение № 22 от 08.04.2020 г. на ВКС, ІV г. о.).

9. Да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието (чл. 126, т. 9 КТ)

Тук са очертани три самостоятелни задължения за работника и служителя, неизпълнението на всяко от които би могло да послужи за основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Първото е задължението за лоялност към работодателя и забраната да се злоупотребява с неговото доверие. То е следствие от наличието на доверие между работника и служителя и работодателя, което предполага трудовото правоотношение.

В съдебната практика се приема, че работникът и служителят не е изпълнил това свое задължение, когато:

използва гласуваното му доверие, като възползвайки се от служебното си положение извърши преднамерени действия с цел извличане на имотна облага;
без да е извлечена имотна облага, извърши действия, компрометиращи оказаното му доверие;
с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено (вж. Решение № 108 от 27.04.2015 г. на ВКС, III г.о.; Решение 513/12 от 14.01.2013 г. на ВКС, IV г.о. и други).

Като пример за злоупотреба с доверието на работодателя могат да бъдат посочени:

източването на служебно гориво от шофьор,
дребни кражби на имущество на работодателя,
извършване на стопанска дейност като едноличен търговец от лице, работещо по трудово правоотношение в държавната администрация
и други.

Второто задължение за работника и служителя е да не разпространява поверителни за работодателя сведения.

То се изразява във въздържане от разпространение на информация за работодателя относно:

негови контрагенти,
трудови възнаграждения на работниците и служителите,
технология на производство,
търговска тайна
и други.

Това задължение не се отнася по принцип за всичката служебна информация, а само за тази, която е поверителна.

За да бъде опредена като такава, работодателят трябва предварително да определи изрично коя информация, ставаща достояние на работниците и служителите при изпълнение на трудовите им задължения, счита за поверителна и да я доведе до тяхното знание.

Това може да бъде направено посредством:

трудовия договор,
нарочна декларация,
заповед на работодателя,
с правилника за вътрешния трудов ред или
посредством сключването на споразумение за конфиденциалност.

Едва след като бъде запознат със съдържанието и обхвата на информацията, която работодателят счита за поверителна, за него възниква задължението да не я разпространява.

Когато работникът и служителят не изпълни това свое задължение работодателят може да потърси обезщетение на причинените му вреди, вследствие на разпространената информация по правилата на:

имуществена отговорност (чл. 203-212 КТ), през време на съществуването на трудовото правоотношение,
както и след прекратяването му, по правилата на деликтната отговорност в нейния специален състав:

- по чл. 105, ал. 3 Закон за защита на конкуренцията или

- по чл. 10 Закона за защита на търговската тайна - при неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна (вж. Решение № 50077 от 11.05.2023 г. на ВКС, ІV г. о.).

Третото задължение за работника и служителя е да пази доброто име на предприятието.

То се изразява в задължението за работника и служителя да не разпространява информация за работодателя пред трети лица, която би могла да злепостави работодателя и да се отрази неблагоприятно на развиваната от него стопанска дейност, като се намалява доверието в него и се отблъскват клиентите и контрагентите му.

Пример за неизпълнение на това задължение би бил работник и служител, който обяснява на клиенти на работодателя недостатъците и/или липсата на предимства на произвеждана и продавана от последния стока, което отблъсква клиентите от нейното закупуване.

10. Да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения (чл. 126, т. 10 КТ)

Тук отново са обхванати две самостоятелни задължения на работника и служителя:

Първо, да спазва вътрешните правила, приети в предприятието. Това са правилата в правилника за вътрешния трудов ред в предприятието и други вътрешни актове на работодателя, като например правилници, инструкции, заповеди и т.н.

Второ, да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения.

Това задължение изисква работникът и служителят да не отклонява излишно вниманието на останалите работници и служители и да не възпрепятства, било то:

като бездейства и не указва съдействие на колегите си за изпълнение на възложената им работа или
като с конкретни действия им пречи за това.

11. Да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя (чл. 126, т. 11 КТ)

Тук отново са предвидени две самостоятелни задължения, които са продължение на предходното задължение на работника и служителя да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения.

Първото е да съгласува работата си с останалите работници и служители. Това изисква работникът и служителят да изпълнява работата в последователността и реда, които налага вътрешното разпределение на труда в предприятието, като съчетава своите усилия с тези на останалите работници и служители. Това е особено важно в работи и дейности, които се изпълняват съвместно от няколко работника и служителя.

Второто е да оказва помощ на останалите работници и служители в съответствие с указанията на работодателя.

Обикновено всеки работник и служител извършва самостоятелно трудовите операции, които са му възложени. В случаите обаче на аварии или дейности, които изискват съчетаване на усилията на повече от един работник и служител, всеки работник и служител е длъжен да помага на останалите за извършване на съответната дейност. За целта е необходимо работодателят да даде съответни указания за това.

12. Да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1 КТ (чл. 126, т. 12 КТ)

Това задължение се отнася до ограничен кръг работници и служители – тези, които работят в държавната администрация, в това число и общинската.

С него се цели да се предотврати възможен конфликт на интереси при изпълнението на държавна служба, когато работникът или служителят:

би се оказал в йерархическа връзка на ръководство и контрол със свой близък роднина или
извършва несъвместима с държавната служба дейност, като например едноличен търговец, народен представител, ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия и т.н.

Задължението на работника и служителя е да декларира това обстоятелство пред органа по назначаването, който в този случай е длъжен да прекрати трудовия договор с лицето без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ.

Посоченият по-горе списък от задължения на работника и служителя е неизчерпателен. Това обстоятелство се потвърждава от разпоредбата на чл. 126, т. 13 КТ, която предвижда задължение за него да изпълнява и всички други задължения, които произтичат:

от нормативен акт,
от колективен трудов договор,
от трудовия договор и
от характера на работата (в който случай задълженията се описват в длъжностната характеристика).

Работникът и служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно (чл. 125 КТ), като добросъвестността се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 КТ).

Затова и в случаите, в които работодателят твърди, че работникът и служителят е действал недобросъвестно следва да докаже това. Най-често тази необходимост възниква в спорове за реализиране на имуществената[4] или дисциплинарната отговорност[5] на работника или служителя.

[1] За дисциплинарната отговорност вж. Илиев, М. Трудова дисциплина и дисциплинарна отговорност на работника и служителя (I част), (II част) и (III част), публ. съответно в бр. 108, 109 и 110 от месеците октомври, ноември и декември 2018 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпни към 15.09.2023 г.).

[2] По въпроса за временното отстраняване от работа вж.: Салчев, Н. КТ. Отстраняване от работа на работник с грипоподобни симптоми или отказ от предпазни средства, публ. в бр. 135 от месец октомври 2020 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.09.2023 г.); Илиев, М. Трудова дисциплина и дисциплинарна отговорност на работника и служителя (II част), публ. в бр. 109 от месец ноември 2018 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.09.2023 г.)

[3] В този смисъл вж. Мръчков, В. в Мръчков, В. Средкова, Кр., Василев, Ат. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд. С., 2016, с. 390.

[4] За имуществената отговорност на работника и служителя вж. Илиев, М. Имуществена отговорност. Първо изд. 2019 г., пулб. в рубриката „Е-книги“ на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.09.2023 г.), т. III.

[5] За дисциплинарната отговорност вж. Илиев, М. Трудова дисциплина и дисциплинарна отговорност на работника и служителя (I част), (II част) и (III част), публ. съответно в бр. 108, 109 и 110 от месеците октомври, ноември и декември 2018 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпни към 15.09.2023 г.).