КТ. КСО. ЗДДФЛ. Относно минималните ставки на заплащане на шофьори при командироване в рамките на предоставянето на услуги

Казус. Българско дружество с предмет транспортна дейност командирова шофьори в Германия и Франция, където са установени минимални часови ставки за заплащане на шофьорите.

 

Въпрос:

 

1. Заплащаните минимални часови ставки считат ли се за част от възнаграждението на шофьора за съответния месец?

2. Дължат ли се осигурителни вноски върху тях?

3. Дължи ли се данък по реда на ЗДДФЛ върху тях?

 

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев, Людмила Мермерска

 

Актуално към 15.09.2023 г.

 

1. По отношение на трудовоправните аспкети:

 

Уредбата на командироването в рамките на предоставянето на услуги се съдържа в няколко директиви на Европейския съюз.

 

Директива 96/71/ЕО урежда командироването в рамките на предоставянето на услуги, като в чл. 3, пар. 1 предвижда минимален набор от условия на труд, включително възнаграждение, които следва да бъдат предоставяни на командированите работници и служители съгласно законодателството на приемащата държава.

 

През 2014 г. беше приета Директива 2014/67/ЕС, която урежда процедурата за прилагане на Директива 96/71/ЕО, като въвежда мерки за сътрудничество между контролните органи на държавите членки и подобряване на контролната дейност за спазване на правилата за командироване.

 

През 2018 г. беше приета Директива (ЕС) 2018/957, с която беше променена основната Директива 96/71/ЕС, като беше разширен обхватът на минималното ядро от условия на труд, които трябва да бъдат предоставяни на командированите работници съгласно законодателството на приемащата държава.

 

По-конкретно:

 

  • беше уредено дългосрочното командироване (над 12 месеца, който срок може да бъде удължен до 18 с мотивирано уведомление от доставчика на услуги до компетентните институции в приемащата държава);
  • беше въведено задължение за заплащане на възнаграждение, а не само на минимални ставки на заплащане;
  • бяха уредени случаите, при които се заплащат добавки, свързани с командироването;
  • беше въведено задължение за спазване на условията за настаняване на работниците и служителите и други[1].

 

Конкретно за шофьорите от международния автомобилен транспорт през 2020 г. беше приета Директива (ЕС) 2020/1057, която определи специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт спрямо общите правила за командироване, уредени в Директива 96/71/ЕС и Директива 2014/67/ЕС[2].

 

По-конкретно в Директива (ЕС) 2020/1057 са уредени случаите, при които се приема, че шофьорите са командировани в рамките на предоставянето на услуги по смисъла на чл. 1 Директива 96/71/ЕС .

 

По смисъла на Директива (ЕС) 2020/1057 за командировани се считат шофьорите, извършващи:

 

 

тъй като в тези два случая се приема, че е налице достатъчна връзка с територията на приемащата държава членка (Съображение 13  Директива (ЕС) 2020/1057).

 

В тези два случая командироването на водачи от български работодатели следва да се извърши по реда на:

 

 

Това не се променя от факта, че все още българският законодател не е въвел в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2020/1057, въпреки че срокът й за транспониране изтече на 02.02.2022 г., тъй като това обстоятелство не възпрепятства:

 

  • контролните органи на останалите държави членки да изискват нейното прилагане от българските работодатели, командироващи шофьори в описаните случаи, нито пък
  • самите шофьори да се позовават на директивата и да изискват да им бъдат предоставени условията на труд по чл. 3 Директива 96/71/ЕС, (изменена с Директива (ЕС) 2018/957) включително възнаграждение, съгласно законодателството на приемащата държава членка.

 

В тази връзка Съдът на Европейския съюз приема, че директива, която не е транспонирана, може да произведе пряко действие, когато:

 

 

По смисъла на Директива (ЕС) 2020/1057 не се считат за командировани шофьорите, които извършват:

 

 

И тъй като в тези случаи не е налице командироване в рамките на предоставянето на услуги, при командироване на шофьори от български работодател в друга държава членка командироването следва да се извърши по реда на:

 

 

Този ред следва да е приложим и при командироване в трети държави (които не са държави членки на ЕС).

 

При него работодателят не е задължен да се съобразява със ставките на заплащане в приемащата държава членка.

 

Конкретно по поставения въпрос, при командироване в рамките на предоставяне на услуги едно от основните задължения на работодателя е да заплати на командирования работник възнаграждение в съответствие със законодателството на приемащата държава (вж. чл. 3, пар. 1, б. „в“ Директива 96/71/ЕС, изменен с чл. 1, т. 2, б. „а“  Директива (ЕС) 2018/957).

 

За целите на Директива (ЕС) 2018/957 понятието „възнаграждение“ се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са задължителни по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с чл. 3, параграф 8 Директива 96/71/ЕС (изменен с чл. 1, т. 2, б. „а“  Директива (ЕС) 2018/957).

 

В тази връзка часовите ставки на заплащане на шофьорите, определени в законодателствата на Германия и Франция за немските съответно френските шофьори, са част от възнаграждението на командирования шофьор за съответния месец на командироване.

 

Всички други плащания, като например евентуално уговорени дневни или квартирни пари по чл. 2, ал. 2, т. 8 и чл. 5 Наредбата за командироването и изпращането следва да бъдат заплащани в допълнение към възнаграждението[3].

 

В тази връзка е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 1, пар. 2, б. „в“ Директива (ЕС) 2018/957, която предвижда, че „Специфичните добавки, свързани с командироването,

 

  • се смятат за част от възнаграждението,
  • освен ако са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи.

 

Без да се засяга параграф 1, буква з), първа алинея работодателят възстановява на командированите работниците такива разходи в съответствие с националното право и/или практика, приложими към трудовото правоотношение.

 

Когато в реда и условията на работа, приложими за трудовото правоотношение,

 

  • не се посочва дали и кои елементи на специфичната добавка, свързана с командироването, трябва да се изплатят като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването или които са част от възнаграждението,
  • тогава цялата добавка се счита за платена като възстановяване на разходи.“.

 

 

2. По отношение на осигурителните вноски:

 

Осигурителни вноски по българското законодателство се дължат върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава само в определени хипотези по отношение на лица по чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

В тази връзка на първо място е важно да се подчертае, че лица по чл. 6а от КСО са тези, които едновременно са командировани както:

 

  •  по реда на чл. 121а от КТ, така и
  • по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.

 

За всеки случай правим това уточнение, защото моделът на трудова активност на международните шофьори не винаги, но по-често съответства на предвиденото в чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (Осъществяване на дейност в две или повече държави членки), а ако международните шофьори не са командировани по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (в рамките само на една държава членка), то същите не би следвало да се третират като лица по чл. 6а от КСО, в т.ч. по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава (което на свой ред предполага, че при това положение би следвало да се прилага общият ред, предвиден в КСО, а не специалният режим на чл. 6а от кодекса).

 

Ако международните шофьори все пак са лица по чл. 6а от КСО, то друг съществен аспект е, че осигурителни вноски се дължат върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава само когато:

 

  • действителните доходи от трудова дейност на лицата (получените или начислените и неизплатени възнаграждения) са по-малки от въпросните минимални ставки на заплащане на труда в приемащата държава,
  • както и при неначислени възнаграждения.

 

В противен случай (когато получените или начислените и неизплатени възнаграждения са по-големи от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава), осигурителните вноски се правят върху действителните доходи от трудова дейност на международните шофьори (т.е. върху получените или начислените и неизплатени възнаграждения), а не върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава.

 

В това отношение не е без значение и изложеното в частта, касаеща трудовоправните аспекти, тъй като съобразяване ставките на заплащане на международните шофьори със законодателството на приемащата държава (като част от възнаграждението, което работодателят е длъжен да изплаща) може да окаже влияние върху действителните доходи от трудова дейност на лицата, респективно да се отрази при формиране на техния осигурителнен доход (с уговорката, разбира се, че при всички случаи осигурителни вноски се дължат само до максималния месечен размер на осигурителния доход).

 

 

3. По отношение на задължението за внасяне на данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

 

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е:

 

  • трудовото възнаграждение и
  • всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя,

 

с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

 

Съгласно т. 5, б. „б“  на ал. 2 на чл. 24 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

 

Имайки предвид изразеното становище в частта, касаеща трудовоправните аспекти, съгласно което часовите ставки на заплащане на шофьорите, определени в законодателствата на Германия и Франция за немските съответно френските шофьори са част от възнаграждението на командирования шофьор за съответния месец на командироване, посочените суми следва да се включат в облагаемия доход на лицето за съответния месец.

 

Считам, че липсва нормативно основание часовите ставки на заплащане на шофьорите, определени в законодателствата на Германия и Франция за немските съответно френските шофьори, да се третират като дневни командировъчни пари по смисъла на т. 5, б. „б“ на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и съответно да се изключат от обхвата на облагаемия доход по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.

[1] Повече за тази директива вж. Илиев, М. Някои акценти от европейския дневен ред в областта на труда и социалната политика, публ. в бр. 106 от месец август 2018 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.09.2023 г.), т. I., 1.

[2] За тази директива вж. Илиев, М. Относно Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт, публ. в бр. 133 от месец септември 2020 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.09.2023 г.).

[3] Още по този въпрос вж. Илиев, М. Казус относно третиране на командировки на шофьори в Германия и транспортна услуга, публ. в бр. 78 от месец юни 2016 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 06.09.2023 г.).

Назад