Промени в Кодекса на труда, свързани със създаването на регистър на заетостта и премахването на трудовата книжка

НАЙ-АКТУАЛНОТО, ВЕДНАГА - TITA.BG


Промени в Кодекса на труда, свързани със създаването на регистър на заетостта и премахването на трудовата книжка

 

Ненко Салчев, експерт в МТСП

 

Актуално към 15.10.2023 г.

 

На 26 септември 2023 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 85 от 10.10.2023 г. (ЗИД на КТ).

 

Основните промени влизат в сила от 1 юни 2025 г., с изключение на замяната на служебната книжка (§ 19, 23, 25 и 26 ЗИД на КТ), които влизат в сила на 1 юни 2026 г. (§ 29 ЗИД на КТ).

 

Основната цел на Закона е да се премахне хартиената трудова книжка, като се замени с  регистър на заетостта.

 

Предвижда се:

 

  • форматът и редът за съхранение на данните в регистъра на заетостта,
  • редът и сроковете за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства, както и
  • условията за достъп до данните в него,

 

да се определят с наредба, която следва да бъде приета от Министерския съвет в срок до 1 юни 2024 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с изпълнителният директор на Националната агенция (НАП) и председателя на Националния статистически институт (НСИ).

 

Затова по-долу в изложението ще бъде направен кратък преглед на промените, въведени със ЗИД на КТ, а цялостен коментар на промените ще бъде направен след приемане на посочената наредба.

 

В регистъра ще се вписват данните относно трудовите правоотношения на работниците и служителите, които до момента се попълват от работодателите на хартия в трудовите книжки.

 

Реализацията на тази идея е в унисон с тенденцията за развитие на електронното управление, което следва да доведе до:

 

  • намаляване на административната тежест и
  • подобряване на сигурността при съхранението и обработката на личните данни.

 

Вписването на данни в регистъра на заетостта ще осигурява проследимост на професионалния път на работниците и служителите, като ще се предотвратяват предпоставките за загуба на данните поради унищожаване на хартиената трудова книжка.

 

Според приетия закон НАП ще е отговорна да поддържа регистър на заетостта, в който се съдържат единните електронни трудови записи на работниците и служителите.

 

Регистърът на заетостта ще се изгради въз основа на данните, които към момента се съхраняват в регистъра на трудовите договори[1], поддържан от НАП.

 

Регистърът на заетостта ще съдържа единните трудови записи на работниците и служителите.

 

Според приетите промени в Кодекса на труда единен електронен трудов запис е:

 

  • електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и
  • е официален удостоверителен документ.

 

По силата на чл. 349, ал. 1 от КТ в единния електронен трудов запис ще се съдържат данни за всички основни елементи на трудовото правоотношение:

 

1. имената на работника или служителя;

2. личния идентификатор на работника или служителя (ЕГН или ЛНЧ);

3. идентификатора (ЕИК/БУЛСТАТ) и името на работодателя;

4. основанието на трудовия договор;

5. датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение;

6. срока на договора, когато е уговорен такъв;

7. датата на сключване на допълнителни споразумения;

8. датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение;

9. размера на основното трудово възнаграждение;

10. кода на заеманата длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите;

11. кода на основната икономическа дейност, в която лицето е заето, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;

12. кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици;

13. продължителността на работното време;

14. продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;

15. изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3 КТ;

16. запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс;

17. уговорения платен годишен отпуск;

18. дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението.

 

Видно от установеното съдържание на единния електронен трудов запис е, че в него ще се съдържат данни, които към момента се подават:

 

  • както до регистъра на трудовите договори,
  • така и в електронната трудова книжка.

 

Предвидено е да се подават и данни, които до момента не се подават или вписват в регистъра или трудовата книжка – например относно размера на уговорения платен годишен отпуск и на дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението.

 

Целта на вписването на тези данни в регистъра на заетостта е да се предостави възможност на следващ работодател да направи преценка относно правото на платен годишен отпуск през съответната година на назначаването.

 

Според приетите промени работодателите ще са длъжни да вписват посочените данни относно заетостта в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в 7-дневен срок от прекратяването му (чл. 62, ал. 3 КТ).

 

Работодателите и виновните длъжностни лица ще отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради невписване на прекратяването на трудовия договор в срок, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

 

Обезщетението, на което ще има право работникът или служителят, е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до вписване на прекратяването на трудовия договор (чл. 226, ал. 2 и 3 КТ).

 

Всеки работник и служител ще има право:

 

  • на достъп до единния си електронен трудов запис и
  • на информация за историята на достъпите до своя единен електронен трудов запис, с изключение на случаите:

 

- на достъп от органите на досъдебното производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и

- на Държавна агенция „Национална сигурност“,

 

които следва да бъдат определени в предстоящата наредба на Министерския съвет.

 

Родителите, настойниците и попечителите на работници и служители, ненавършили 18 години, също ще имат право на достъп до единния електронен трудов запис, но докато работниците и служителите навършат пълнолетие.

 

Работодателите ще имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, с изключение на размера на:

 

  • трудовите възнаграждения и
  • обезщетенията, които

 

работникът или служителят е получавал при предходни работодатели.

 

Регламентират се и условията, при които инспекцията по труда има право да прави вписване в единния електронен трудов запис. Тя ще има право да прави това, когато има влязло в сила съдебно решение и работодателят не е изпълнил задължението си да направи необходимите корекции или да впише данните.

 

Както беше отбелязано по-горе, в срок до 1 юни 2024 г. министърът на труда и социалната политика, съвместно с изпълнителния директор на НАП и председателя на НСИ следва да предложи на Министерския съвет наредба, която да определя:

 

 

  • форматът и редът за съхранение на данните в регистъра на заетостта,
  • редът и сроковете за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства, както и
  • условията за достъп до данните в него.

 

След това в срок до 1 юни 2025 г. изпълнителният директор на НАП е задължен да изгради регистъра на заетостта и да попълни първоначалните данни в него на база на регистъра на трудовите договори, поддържан в момента по силата на чл. 62, ал. 3 КТ, който изисква подаването на уведомление от работодателите за възникването и прекратяването на трудовото правоотношение.

 

Работодателите ще имат срок от една година след това (до 1 юни 2026 г.) да оформят действащите хартиени трудови книжки на работниците и служителите и да им ги върнат.

 

Трудовата книжка на хартия, издадена преди 1 юни 2025 г., ще продължи да се признава за официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

 

Промените предвиждат да се премахне и служебната книжка от 1 юни 2026 г., в която се вписват данните относно заетостта на държавните служители, като тези данни ще се вписват в единния електронен трудов запис.

 

За държавните служители данните следва да се впишат в регистъра по заетостта до 30 юни 2026 г.


[1] За задължението за регистриране на трудовия договор в НАП вж. Илиев, М. Трудов договор, публ. в бр. 12 от месец ноември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 13.10.2023 г.), т. 3.