КТ. КСО. Относно реда за командироване за извършване на ремонтни дейности в Германия по договор между две български дружества

Казус. Българско дружество (изпълнител) има сключен договор с друго българско дружество за ремонтни дейности с място на изпълнение на задачата в Германия.

Българското дружество (изпълнител) трябва да изпрати свои служители на място в Германия за изпълнение на задачата по договора за срок от 8 седмици.

Въпроси:

1. По кой ред следва да бъдат командировани работниците и служителите и дали е необходимо да се уведомява немската страна за това?

2. Необходимо ли е да се издаде удостоверение за приложимо законодателство А1?

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

Актуално към 15.01.2024 г.

I. Трудовоправни аспекти

По наше мнение, описаният случай попада в хипотезата на чл. 121а, ал. 1, б „а“ Кодекса на труда (КТ), доколкото е налице ситуация, при която:

български работодател командирова работници и служители
в друга държава членка (Германия)
за предоставяне на услуга (извършване на ремонтни дейности)
за лице, което извършва дейност в тази държава членка (Германия).

Това се потвърждава от разпоредбата на чл. 1, пар. 3, б. „а“ Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (въз основа на която е приета разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, б. „а“ КТ), която предвижда, че директивата се прилага доколкото предприятията, установени в една държава членка, предприемат една от следните транснационални мерки:

„а) командироват работници на територията на държава-членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между командироващото предприятие, и страната, за която са предназначени услугите, действаща в тази държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване…“.

Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че европейската уредба на командироването на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги има за цел, освен да осигури закрила на командированите лица, още да осигури и равнопоставени условия за предоставянето на услуги на единния европейски пазар (вж. Съображения 1 и 4 Директива 2018/957/ЕС за изменение на Директива 96/71/ЕО) между:

местните доставчици на услуги в приемащата държава членка (в случая Германия) и
тези от други държави членки, които предоставят услуги в нея посредством командироване на работници и служители.

От запитването не става ясно за кого се извършват ремонтните дейности, т.е. кой е получателят на услугите – дали:

българското дружество, което като възложител е сключило договор с изпълнител от България, който командирова свои работници и служители за предоставяне на услугата, или
местно физическо или юридическо лице в Германия, на което българското дружество извършва ремонтни дейности посредством наемането на подизпълнител от България, който командирова свои работници за целта.

И в двата случая следва да бъдат спазени правилата за командироване в рамките на предоставянето на услуги по чл. 121а КТ.

В първия случай получател на услугата е българското дружество, което извършва дейност в Германия по смисъла на чл. 1, пар. 3, б. „а“ Директивата 96/71/ЕО, макар и да не е установено там.

Но дори и да е налице вторият случай - хипотеза на подизпълнение, след като:

работодателят, командироващ работници и служители от България на територията на Германия, е
подизпълнител на изпълнител, извършващ дейност в Германия, независимо че изпълнителят също е българско дружество,
командированите работници и служители следва да бъдат третирани еднакво като немските (както ако изпълнителят /българското дружество/ беше наел за подизпълнител немско дружество) по отношение на условията на труд, посочени в чл. 3, пар. 1 Директивата 96/71/ЕО, допълнени през 2018 г. с Директива 2018/957/ЕС.

В тази връзка следва да се отбележат и разпоредбите на чл. 12, пар. 1 и 2 Директива 2014/67/ЕС, които предвиждат възможност (и задължение за сектора на строителството) при веригите от подизпълнители изпълнителят, на когото работодателят (доставчикът на услуги), обхванат от член 1, параграф 3 от Директива 96/71/ЕО, е пряк подизпълнител, да може, в допълнение към работодателя или вместо него, да бъде подвеждан под отговорност от командирования работник, във връзка с всякакви неизплатени нетни възнаграждения, съответстващи на минималните ставки на заплащане, и/или дължими вноски към общи фондове или институции на социалните партньори, доколкото те са уредени в член 3 Директива 96/71/ЕО.

Посочената разпоредба позволява, ако в конкретния случай е налице хипотеза на подизпълнение, командированите работници и служители да държат солидарно отговорни своя работодател и дружеството, на което последният е подизпълнител, т.е. и двете български дружества, за неизплатени възнаграждения и/или дължими вноски към общи фондове или институции на социалните партньори.

Предвид посоченото по-горе, по наше мнение преди командироването е необходимо да бъде сключено допълнително споразумение към трудовия договор, в което да бъдат уговорени условията на труд, посочени в чл. 2, ал. 2 Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата).

По силата на чл. 6, ал. 1 от посочената наредба тези условия на труд не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава (в случая Германия) със:

законови,
подзаконови или
административни разпоредби,
колективни трудови договори,
арбитражни решения,

обявени за общоприложими по съответния ред.

За улесняване на прилагането на правилата за командироване и достъпа до информация за условията на труд с разпоредбата на чл. 5 Директива 2014/67/ЕС беше създадено задължение за всички държави членки:

да публикуват приложимите към командированите на тяхна територия работници и служители условия на труд на единни национални уебсайтове и в допълнение
да определят лица за контакт в бюрото за връзка, които са натоварени с обработката на искания за информация.

Информация за единните национални уебсайтове във всяка държава членка и определените бюра за връзка може да намерите на единния европейски информационен портал Your Europe.

Конкретно за Германия:

единен национален уебсайт;
бюро за връзка:

- Generalzolldirektion Direktion VII - Finanzkontrolle Schwarzarbeit

Directorate VII of the Central Customs Authority - Financial Control of Undeclared Work

General Customs Directorate Directorate VII - Financial Control of Clandestine Employment

- Josef-Lammerting-Allee 24-34

DE-50933 Köln

- Central Customs Authority

- [email protected]

- +49 228 303 48959

Към този орган може да задавате въпроси за приложимите условия на труд към командированите работници и служители в описания случай.

Също така е необходимо преди командироването да бъде подадена декларация за командированите работници и служители пред немските власти в съответствие с чл. 9, пар. 1 Директива 2014/67/ЕС. Декларацията за Германия се подава електронно след регистрация на следния портал: https://www.meldeportal-mindestlohn.de/Meldeportal/form/display.do?%24context=0FC91E5AE5A3E0678ED7 (съдържа се упътване и на български език).

II. Приложимо осигурително законодателство

След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки, които са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Въпросните регламенти се прилагат пряко и на територията на всички държави членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Определяне на приложимото осигурително законодателство е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004.

Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на осигурителното законодателство на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16 от него), при условие че е налице трансгранична ситуация (т.е. пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

В конкретния случай изглежда ще e налице трансгранична ситуация, защото граждани на държава членка (България) ще бъдат изпратени от установено в България предприятие, за да работят на територията на друга държава членка (Германия).

Основното правило е, че лицата са подчинени на осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (lex loci laboris). Това е така на основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, според който „спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка“.

Но в Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е предвидено и евентуално запазване на приложимото осигурително законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава членка.

Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие че:

предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че
не е изпратено да замества друго командировано лице.

Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

От друга страна обаче, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото осигурително законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.

Първото задължително изискване е преди командироването лицето да е подчинено на осигурителното законодателство на изпращащата държава членка (в случая България);

Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си (т.е. т.нар. съществена дейност) на територията на изпращащата държава членка.

Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.

Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.

Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.

В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото осигурително законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава членка. По отношение на България компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е Националната агенция за приходите (НАП).

Предприятие, установено в България, което командирова заети лица, за да работят на територията на друга държава членка (в случая Германия) е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (на основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009).

Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236).

При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, институцията, при наличие на основание, издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (удостоверение А1).

Документът би доказал принадлежността на командированите лица към системата за социална сигурност на изпращащата държава членка (България), респективно, че за работниците не се дължат осигурителни вноски по законодателството на приемащата държава членка (Германия)[1].

[1] Но ако поради някаква причина не са изпълнени задължителните условия за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, то спрямо командированите заети лица би следвало да се прилага основното правило (lex loci laboris), т.е. осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия ще се полага трудът.