Предложение за изменение на Директива 2009/38/ЕО по отношение на създаването и функционирането на европейските работнически съвети

НАЙ-АКТУАЛНОТО, ВЕДНАГА - TITA.BG

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/38/ЕО по отношение на създаването и функционирането на европейските работнически съвети

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 30.01.2024 г.

На 24 януари 2024 г. Европейската комисия (ЕК) представи Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/38/ЕО по отношение на създаването и функционирането на европейските работнически съвети и ефективното прилагане на правата за транснационална информация и консултиране (изменящата директива)[1].

Целта на предложената ревизия е да се справи с недостатъците на основната Директива 2009/38/ЕО за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (Директива 2009/38/ЕО, основната директива) и по този начин да подобри ефективността на рамката за информиране и консултиране на работниците и служителите на транснационално ниво, без да се засягат правилата и практиките на ЕС и националните правила и практики относно участието на работниците и служители на национално ниво.

По-конкретно предложението има за цел да отстрани следните основни недостатъци, констатирани при прилагането на Директива 2009/38/ЕО:

Първо, обхвата на Директива 2009/38/ЕО.

Поради изключения от нейния обхват, директивата не се прилага за приблизително 350 предприятия с общностно измерение, в които съществуват споразумения за транснационално информиране и консултиране. Това според ЕК прави регулаторната рамка сложна и фрагментирана, създавайки различни нива на защита за работниците и служителите в предприятия с общностно измерение. Предложението има за цел да се избегнат неоправдани разлики в минималните права на информиране и консултиране на служителите на транснационално ниво.

Второ, осигуряването на балансирано участие и представителство на мъжете и жените в европейските работнически съвети.

Трето, гарантиране на по-ефективен процес на информиране и консултиране на европейските работнически съвети и тяхното ресурсно осигуряване.

В някои случаи ЕК е констатирала, че липсва реален, своевременен и съдържателен диалог между ръководството на предприятието и европейския работнически съвет. Такъв е особено случаят, когато ръководството не успява да предостави обоснован отговор на становищата на европейския работнически съвет, преди да приеме решение по транснационални въпроси.

Някои европейски работнически съвети също така са изправени пред правна несигурност относно покритието на техните разходи и относно условията, при които ръководството може да изисква поверително третиране на информация или да откаже да разкрие определена информация на европейския работнически съвет.

Четвърто, подобряване на ефективното прилагане на Директива 2009/38/ЕО.

ЕК е констатирала, че носителите на права съгласно основната директива не винаги разполагат с ефективни средства за защита и достъп до правосъдие, за да защитят правата си. Освен това неспазването на изискванията за предоставянето на транснационална информация и провеждането на консултации често не се санкционира с достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

Във връзка с така поставените цели и установени пропуски, някои от по-важните изменения, предложени от Комисията, включват:

предоставяне на равни права на работниците и служителите от мултинационални компании, работещи в ЕС/ЕИП, да поискат създаването на нов европейски работнически съвет: предлага се изключенията от основната директива да бъдат премахнати, като за тази цел се предлага да бъде заличен чл. 14 от нея, което според оценките на ЕК ще позволи на 5,4 милиона работници и служители в 320 мултинационални компании с вече съществуващи споразумения да поискат създаването на европейски работнически съвети. Със създаването на новата разпоредба на чл. 14а се предоставя двугодишен срок (от дата, на която държавите членки трябва да транспонират изискванията на изменящата директива в националите си законодателства) за страните по действащи споразумения да ги предоговорят, за да отразят новите промени;

изясняване на определението за „транснационални въпроси“ с изменение на разпоредбата на чл. 1, пар. 4 от основната директива, като се установява презумпция за транснационалност на въпроса, която обхваща

- не само случаите, при които може да се очаква, че мерките, обмислени от ръководството, ще засегнат работници в повече от една държава членка, но също и

- случаите, при които такива мерки може да се предполага, че ще засегнат работници само в една държава членка, но последствията от тези мерки ще засегнат работници в поне още една държава членка, както понастоящем е посочено в съображение 16 от директивата. По този начин ще се гарантира, че европейските работнически съвети допълват и не се припокриват с работата на националните органи за информиране и консултиране. Ясната дефиниция ще допринесе да се определи кога европейските работнически съвети трябва да бъдат консултирани и информирани;

гарантиране, че работниците и служителите в мултинационалните компании се консултират своевременно и съдържателно по въпроси, които ги засягат и по-конкретно:

- с промяна в чл. 9 от основната директива се предвижда членовете на европейските работнически съвети да получат обоснован отговор на своето становище, преди ръководството на компанията да приеме решение по транснационални въпроси;

- с промяна на чл. 8 от основната директива се изисква ръководството на компанията да предоставя мотиви, когато поверителността е посочена като причина за ограничаване на по-нататъшното споделяне на информация или за неразкриване на информация по транснационални въпроси;

гарантиране, че европейските работнически съвети разполагат с необходимия капацитет, за да изпълняват своите функции: в тази връзка с промяна в разпоредбата на чл. 6, пар. 2 от основната директива се предвижда споразуменията за европейски работнически съвети да уточняват разпределените финансови и материални ресурси, например по отношение на експерти, съдебни разходи и обучение;

укрепване на баланса между половете: в тази връзка с промяна в чл. 6, пар. 2 от основната директива се изисква всеки път, когато се (пре)договаря споразумение за европейски работнически съвет, да се въведат разпоредби за постигане, доколкото е възможно, на балансиран състав по пол. Това включва изискване за активно преследване на баланса между половете в специалните органи за преговори, които преговарят за споразумение за европейски работнически съвет с ръководството на предприятието с общностно измерение;

подобряване на достъпа до правни средства за защита: държавите членки трябва да уведомят Комисията за начина, по който европейските работнически съвети могат да започнат съдебни и, когато е приложимо, административни производства. С разпоредбата на чл. 11 от основната директива се предвижда държавите членки да въведат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за прилагане на директивата.

Предложението за Директива предстои да бъде разгледано в подготвителните органи към Съвета и Европейския парламент, като някои от посочените елементи от посоченото по-горе съдържание най-вероятно ще бъдат променени преди окончателното му приемане.

Окончателно приемане на изменящата директива ще породи необходимост от промени основно в Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, с който понастоящем са въведени в националното законодателство изискванията на Директива 2009/38/ЕО.

Предложение за Директива за изменение на Директива 2009/38/ЕО по отношение на създаването и функционирането на европейските работнически съвети

[1] За европейските работнически съвети и процедурата за информиране и консултиране в многонационалните предприятия вж. Илиев, М. Представителство на работниците и служителите, публ. в бр. 10 от месец септември 2022 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 1 февруари 2024 г.), т. 4.