Изменение на трудовото правоотношение при командироване в страната

Изменение на трудовото правоотношение при командироване в страната

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Актуално към 15.02.2024 г.

В предходните два броя на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ представихме:

едностранното изменение на трудовото правоотношение от работодателя при престой, производствена необходимост и непреодолими причини[1] и

изменението на трудовото правоотношение от работодателя по предписание на медицински орган при бременност и кърмене, намалена работоспособност и серопозитивност към вируса на СПИН[2].

В тези случаи се променя мястото и/или характера на работа на работника или служителя.

В един случай обаче се променя само мястото на работа на работника или служителя. Това е случаят на командироване.

Уредбата на командироването се съдържа в:

чл. 121 и чл. 215, ал. 1 Кодекса на труда (КТ);

Наредбата за командировките в страната (НКС) и
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).

В този брой ще разгледаме командироването в страната, а в следващия от месец март 2024 г. – командироването и специализациите в чужбина.

Специалната хипотеза на командироване и изпращане в рамките на предоставянето на услуги, уредена в специална наредба, при която освен мястото на работа се изменят и някои други елементи на трудовото правоотношение, ще бъде предмет на самостоятелно изложение в по-следващия брой от месец април 2024 г. на списанието.

1. Общи положения на командировките

По своята правна същност командироването представлява едностранно изменение на мястото на работа на работника или служителя от работодателя.

По силата на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 КТ когато нуждите на предприятието налагат работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

Дали нуждите на предприятието налагат изпълнението на определена трудова функция извън мястото на постоянната работа на работника или служителя се преценява от работодателя по целесъобразност, като работникът или служителят е длъжен да изпълни заповедта за командироване.

Определящо за командировката е изпълнението на възложената работа извън мястото на постоянната работа на работника или служителя. За да е налице обаче командироване е необходимо не само изпълнението на работата да е извън мястото на постоянната работа, но и възложената работа да е извън границите на населеното място или местност, където е обичайното място на работа на работника или служителя.

Когато работникът или служителят е преместен да изпълнява възложената работа в рамките на населеното място или местност, в което обичайно работи, макар и в друго предприятие, не е налице командироване (арг. от чл. 6, ал. 1, т. 2 НКС).

Когато е необходимо продължителността на командировката да бъде по-голяма от 30 календарни дни без прекъсване, разпоредбата на чл. 121, ал. 2 КТ изисква да бъде дадено писмено съгласие от работника или служителя за това.

Без да бъде дадено такова съгласие, работодателят не може да командирова работника/служителя за срок по-дълъг от 30 календарни дни, а ако направи това може да бъде подведен под административнонаказателна отговорност за нарушаване на трудовото законодателство.

Съгласието следва да бъде дадено изрично, като това може да бъде направено посредством подписването на декларация от работника или служителя, с която изразява съгласието си пред работодателя да бъде командирован за период по-дълъг от 30 календарни дни.

Следва да се има предвид обаче, че не е достатъчно работникът или служителят само да подпише заповедта за командировка. Самото подписване на заповедта не изразява съгласието му да бъде продължително командирован, а само удостоверява обстоятелството, че той е запознат с нея.

Необходимо е да се отбележи и че законът не поставя условия за минимален период на прекъсване между две командировки. Затова, ако съгласие не е дадено от работника или служителя, работодателят би могъл да го върне на мястото на постоянната му работа за един ден и на следващия отново да го командирова за 30 календарни дни без прекъсване.

Основното задължение на работодателя, предвидено в чл. 215, ал. 1 КТ, е за периода на командироване да заплати на работника или служителя пътни, дневни и квартирни пари (чл. 215, ал. 1 КТ).

С пътните пари се покриват разходите за пътуване от мястото на обичайната работа до населеното мястото на командироване.

Дневните пари осигуряват издръжка за храна в рамките на населеното място на командировката.

Квартирните пари са средствата за подслон на работника и служителя в населеното място на командировката.

Размерът на тези пари е различен в зависимост от това дали командировката е в страната или в чужбина.

Важно е да се отбележи, че командировъчните пари се заплащат в допълнение към брутното трудово възнаграждение на работника или служителя и нямат характера на възнаграждение, а на компенсационни плащания[3]. Те имат за цел да компенсират завишените разходи на работника или служителя, които възникват за него при изпълнение на възложената му работа в друго населено място, извън мястото, където той обичайно осъществява своята дейност, което обикновено е и мястото, където живее.

При командировка работникът и служителят има субективно право да получи тези пари, а отказът от тях е недействителен[4].

Примерен образец на декларация за съгласие за командироване с продължителност над 30 календарни дни без прекъсване (образецът е примерен и следва да бъде адаптирани за конкретния случай).

2. Условия и ред за командироване в страната

Командироването в страната е уредено в Наредбата за командировките в страната.

Тази наредба определя:

условията за командироване в страната,
размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни),
редът за отчитането им, както и
правата и задълженията на командироващите и командированите лица.

По отношение на условията за командироване е необходимо да се отбележи, че разпоредбата на чл. 6 НКС урежда някои хипотези, които не се считат за командироване. Те обхващат лицата, които:

извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и други. Причина за това изключение е, че работата на тези работници и служители е свързана с пътуване, което създава особености по отношение на определянето на място на постоянна работа, която не може да бъде ограничена в границите на определено населено място или местност, за да може при излизането извън тези граници да е налице командироване. По силата на чл. 66, ал. 3 КТ мястото на работа на тези лица се определя от характера на работа[5];

изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение – това изключение е самоопределящо се. След като работата се извършва в рамките на населеното място, където е мястото на работа на работника или служителя, което обикновено е и мястото, където той живее, не възникват допълнителни завишени разходи за изпълнение на възложената работа, свързани с пътуване, храна и нощуване, които да бъдат компенсирани.

изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места – тук изключението е сходно като първото за лицата, за които пътуването, включително между отделни населени места, е част от трудовата им функция. По силата на чл. 66, ал. 3 КТ мястото на работа на тези лица също се определя от характера на работа.

По отношение на реда за командироване, командироването се извършва с предварително издадена писмена заповед на работодателя. С изменения и допълнения на НКС от 2023 г. беше изрично предвидено, че заповедта може да се създава и като електронен документ съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

По наше мнение такава възможност съществуваше и преди посочените промени по силата на Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от която изрично предвижда възможност за създаване на едностранни документи от работодателя (каквато е заповедта за командироване) в електронен вид.

В този смисъл посоченото изменение и допълнение на НКС беше излишно, тъй като на практика дублира правната уредбата на посочената наредба за електронните документи.

По принцип заповедта следва да бъде издадена предварително, т.е. преди командироването на работника или служителя. При особени обстоятелства обаче, когато се налага незабавно заминаване, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НКС позволява командироването да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който обаче в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.

Съдържанието на заповедта е посочено в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НКС, като то включва:

наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;

трите имена и длъжността на командированото лице;

мястото на командироването;

задачата, за която лицето се командирова;

времетраенето на командировката – в тази връзка е необходимо да се има предвид, че по силата на чл. 2 НКС командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни, поради това за всички посочени дни работодателят има задължение да заплати командировъчни пари;

командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право (вж. по-долу т. 3);

начина на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари – с личен или служебен автомобил, самолет, влак и т.н. (вж. по-долу т.3.1);

вида на отчета за извършената работа – дали работникът или служителят следва да направи доклад, рапорт, докладна записка или да състави друг документ, в който да обективира резултатите от командировката и извършената по време на нея работа (вж. по-долу т. 4);

необходимостта от заверка на заповедта с подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на командироването – работодателят би могъл да изиска такава заверка като доказателство за присъствието на работника и служителя, например при командироване с цел участие в симпозиум, семинар, обучение и т.н.

Когато през време на командировката е необходимо да бъдат променени някои от нейните първоначални условия, това следва да бъде направено посредством издаването на нова заповед (чл. 9, ал. 2 НКС).

Промяната може да включва всички елементи на условията на командировката – продължителността на командировката, свързаните с тази промяна командировъчни пари, населеното място на командироване и т.н.

Примерен образец на заповед за командировка в страната (образецът е примерен и следва да бъде адаптирани за конкретния случай).

3. Размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни)

3.1. Пътни пари

С пътните пари се покриват разходите на командирования:

за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, както и
превозните разноски за обществен транспорт в чертите на населеното място.

Когато няма възможност да се нощува в мястото на командировката и поради това на командирования се разрешава да нощува в съседно селище следва да му се заплатят съответните пътни разноски за пътуване от мястото на командироване до съответното селище, където нощува (чл. 17 НКС).

Когато до населеното място на командировката има повече от един вид транспорт (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и други), видът на превозното средство се определя по преценка на командироващия, като се вземат предвид:

условията на превоза,
естеството на извършваната работа,
необходимото време
и други фактори.

Това е въпрос, който се решава по целесъобразност от работодателя с оглед спецификите на конкретния случай.

Важно е обаче видът на превозното средство да се посочи в заповедта за командировка (чл. 12 НКС), тъй като това е определящо за размера на разходите за пътуване и тяхното отчитане.

Когато се постигне договорка между работодателя и работника или служителя за това, е възможно командированият да пътува с лично моторно превозно средство.

В този случай му се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за комбиниран режим на движение (градско и извънградско).

За целта по силата на чл. 13, ал. 2 НКС е необходимо в заповедта за командировка задължително да се посочат данните:

за вида и марката на личното моторно превозно средство;
за разхода, вида и цената на горивото;
за маршрута и разстоянията в километри по пътната мрежа, по които се установяват пътните пари.

Когато в превозното средство на командирования с него пътуват и други командировани лица, командироващият изплаща пътни пари само на командирования. Това е логично, тъй като в противен случай би се получило неоснователно обогатяване на лицата, които пътуват с командирования, за сметка на работодателя, тъй като те реално няма да извършени разходи за транспорт.

В Наредбата за командировките в страната са уредени някои хипотези, при които не се заплащат пътни пари или се заплащат, но в намален размер.

Те са уредени в разпоредбите на чл. 15 и 16 НКС.

Съгласно тях на командированите не се заплащат пътни пари, когато:

ползват безплатен превоз;
се намират в мястото на командироването на друго основание или
за връщане в мястото на постоянната работа, когато виновно не се завърнат своевременно след изпълнение на служебната задача.

В първите два случая командированите лица не са извършили целенасочени разходи за пътуване до мястото на командировката, тъй като или ползват безплатно пътуване или защото вече по някаква причина са на мястото на командировката, например били са на почивка в населеното място, в което веднага след почивката следва да бъдат командировани.

Третият случай е израз на забраната за съчетаване на служебни командировки с лични пътувания[6]. Затова и основно задължение на командирования е да се върне в мястото на постоянната си работа веднага след изпълнение на задачата, за която е бил командирован, и изтичане на срока на командировката. Ако той не направи това, работодателят няма задължение да му покрие разходите за пътуване за връщане.

Командировъчните пари се изплащат в намален размер, когато командированите имат право на пътуване по намалени тарифи, независимо дали са се възползвали от тях, като например студенти, пенсионери, хора с увреждания и други, които понякога за определени превозни средства имат право намалени тарифи за пътуване.

Освен за отиване и завръщане от командировката в нейното начало и край, по силата на чл. 18 НКС на командированите за повече от 1 месец лица се разрешава:

не по-малко от един път месечно
през някой от почивните и празничните дни,

да се завръщат по тяхно искане в мястото на постоянната си работа, като им се заплащат пътните разноски за това.

Видно обаче от разпоредбата на чл. 18 НКС завръщането се прави по искане на работника или служителя. Без да е направено такова искане, работодателят няма задължение да го върне в мястото на постоянната му работа.

3.2. Дневни пари

Дневните пари покриват разходите за храна на командирования по време на командировката.

Наредбата за командировките в страната диференцира техния размер в зависимост от това дали командированият нощува или не в мястото на командировката, а именно:

40 лева за всеки ден от командировката, когато нощува и
50 на сто, т.е. 20 лева, когато не нощува в мястото на командировката (чл. 19, ал. 1 и 2 НКС).

Разпоредбата на чл. 21 НКС обаче допуска:

по преценка на командироващия,
на друг колективен орган за управление на предприятието или когато това е уговорено в колективен трудов договор или в споразумение със синдикална организация на държавните служители,

на командирования да се заплащат дневни пари в размер до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 НКС, т.е. 80 лева.

Тук е важно да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика, издадената на основание чл. 215 от КТ наредба от Министерския съвет може да определи само минималните размери на обезщетението при командироване (Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о.).

Това се подкрепя и от разпоредбите на:

чл. 228, ал. 2 КТ, който предвижда, че размерите на обезщетенията^{^[7]} по чл. 215 КТ се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери и

чл. 244, ал. 1, т. 2 КТ, който предвижда, че Министерският съвет може да определя само минималните размери на обезщетенията (включително на командировъчните пари) по трудовото правоотношение.

Това поставя под въпрос доколко чл. 21 НКС и предвидения в него максимален размер на „до 200 на сто“ съответства на посочените разпоредби от Кодекса на труда и поради това доколко следва да се прилага[8].

Затова по наше мнение работодателят не е ограничен в своята преценка да заплати на работниците и служителите си дневни пари в по-голям размер от предвидените в чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 НСК размери.

Заплащането на командировъчни пари в по-висок размер би могло да има отражение върху тяхното третиране за целите на осигурителното и данъчното право, но от гледна точка на трудовото няма пречка да бъдат заплащани такива[9].

В закона са уредени няколко случая, при които дневни пари не се дължат, а именно:

за дните, през които командированият се е завърнал в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други (чл. 19, ал. 3 НКС);

в случаите, когато работникът или служителят е командирован за повече от един месец и по негово желание се е възползвал от възможността да се завърне през почивни или празнични дни в мястото на постоянната си работа (чл. 18, изр. 2 НКС);

при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката (чл. 23 НКС),

когато през време на командировката се разболее и постъпи в болнично заведение (чл. 24, ал. 2 НКС).

В първите два случая основанието е завръщането в мястото, където обичайно работи работникът и служителят и поради това липсва основание за покриване на разходи за храна, тъй като работникът и служителят се завръща към ежедневната си работна среда и средата, в която живее.

В третия случай се предоставя безплатна храна, поради което работникът и служителят няма разходи за хранене, които да бъдат компенсирани, каквато е целта на дневните пари. Важно е обаче да се има предвид, че задължението на работодателя да заплати дневни пари отпада само при предоставянето на целодневна (сутрин, обед и вечер) храна. Ако храната е осигурена само за едно от трите хранения, работодателят следва да заплати дневни пари.

Сходно като при третия е положението и при четвъртия случай, при който се предполага, че за престоя в болницата на работника или служителя ще бъде осигурена храна, поради което отново липсва основание за заплащане на командировъчни пари.

3.3. Квартирни пари

С квартирните пари се осигурява подслон за командирования в мястото на командировката.

По силата на чл. 26 НКС тези пари се заплащат в размер на действително платените (вкл. за данъци и такси) срещу представен документ, издаден по установения ред, но не повече от утвърдената сума за една нощувка.

Тук е необходимо да се отбележи, че сумата за една нощувка се утвърждава от командироващия и нейният размер следва да бъде посочен в заповедта за командироване.

Тази разпоредба изрично забранява компенсацията между отделните нощувки.

Поради това при утвърдена сума за една нощувка например 100 лева при двудневна командировка не е допустимо работникът или служителят да бъде настанен една вечер в стая за 150 лева, а през втората в стая за 50 лева, за да може да се получи обща сума от 200 лева за двата дни командировка, тъй като сумата се определя за една нощувка и е еднаква за всички нощувки.

Квартирни пари не се дължат, когато:

командированият се е завърнал в мястото на постоянната си работа (чл. 18 във връзка с чл. 26, ал. 1 НКС) и
е ползвана безплатна нощувка в мястото на командировката (чл. 27 НКС).

Тук хипотезите са сходни като при липсата на задължение за заплащане на дневни пари, поради което препращаме към направеното по-горе изложение (вж. т. 3.2.).

4. Ред за отчитане на командировките

След приключване на командировката Наредбата за командировките в страната въвежда правила за отчитане на извършената работа и разходваните за нея командировъчни пари.

По силата на чл. 29, ал. 1 НКС командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Въпреки че посочената разпоредба не поставя изрично изискване за формата на отчета, предвид обстоятелството, че командироването се извършва с писмена заповед то и отчетът следва да бъде в писмена форма.

Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета, т.е. дали го приемат или не, евентуално да изискат неговото допълване.

Такъв отчет не е необходим за командированите, които отчитат резултатите от работата си в отделен документ, като например в ревизионен акт, следствен протокол и други подобни документи, които се издават обикновено от контролни органи.

Освен резултатите от командировката, наредбата изисква да бъдат отчетени и изразходваните командировъчни средства.

По силата на чл. 32 НКС това се прави със:

заповед за командировка, а в случаите по чл. 8, ал. 2 и 3 НКС - командировъчно удостоверение;

препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка;

сметка за дължимите пътни, дневни и квартирни пари или авансов отчет, когато преди заминаването е получен служебен аванс, към която се прилагат документи за извършени разходи:

- документ за платените пари за нощуване - размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия, като утвърденият размер може да бъде по-голям от първоначално определения със заповедта за командировката;

- билет или друг документ, удостоверяващ извършените пътни разходи - билетът или протоколът за самолетен билет, и/или бордната карта се представят, когато пътуването е извършено със самолет.

Примерен образец на доклад от командировка в страната (образецът е примерен и следва да бъде адаптирани за конкретния случай).

[1] Вж. Илиев, М. Изменение на трудовото правоотношение при престой, производствена необходимост и непреодолими причини, публ. в бр. 25 от месец декември 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.).

[2] Вж. Илиев, М. Изменение на трудовото правоотношение при бременност, кърмене и намалена работоспособност, публ. в бр. 26 от месец януари 2024 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.).

[3] Вж. Василев, Ат. в Мръчков, В, Средкова, Кр., Василев, Ат. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд., С., 2016, с. 725; Мръчков, В. Трудово право. 9 изд. С., 2015, с. 435 – 438; Василев, Ат. Обезщетения по трудовото правоотношение, С., 1997, с. 26 и 27.

[4] По този въпрос вж. Илиев, М. Относно невъзможността за отказ от заплащане на дневни пари, публ. в бр. 19 от месец юни 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.).

[5] По въпроса за мястото на работа вж. Илиев, М. Трудов договор, публ. в бр. 12 от месец ноември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.), т. 2.

[6] По този въпрос вж. Илиев, М., Мермерска, Л. Съчетаване на командировка в чужбина с частно пътуване, публ. в бр. 115 от месец май 2019 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.).

[7] В правната доктрина се приема единодушно, че командировъчните пари нямат характер на обезщетение, въпреки че Кодексът на труда използва тази терминология за тях, тъй като не обезвреждат причинени на работника или служителя вреди. По своята правна същност те представляват компенсационно плащане, което е насочено към компенсиране на допълнителните разноски на работника или служителя, свързани с изпълнението на възложената му работа в друго населено място – по този въпрос вж. Василев, Ат. в Мръчков, В, Средкова, Кр., Василев, Ат. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд., С., 2016, с. 725; Мръчков, В. Трудово право. 9 изд. С., 2015, с. 435 – 438; Василев, Ат. Обезщетения по трудовото правоотношение, С., 1997, с. 26 и 27.

[8] По този въпрос вж. Илиев, М. Относно (не)възможността на Министерския съвет да определя максимални размери на командировъчните пари, публ. в бр. 18 от месец май 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.); Атанасова, Ал. Относно размера на дневните командировъчните пари по реда на Наредбата за командировките в страната, който се третира като необлагаем доход, публ. в бр. 18 от месец май 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.);

[9] По въпроса за заплащане на по-висок размер на командировъчните пари вж. Илиев, М. Относно заплащането на по-висок размер на командировъчни пари при командировки в страната, публ. в бр. 15 от месец февруари 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.02.2024 г.).