КТ. КСО. Относно ползването на отпуск от лица по ДУК

Казус. Лице е назначено за управител на дружество по договор за управление и контрол.

Въпроси:

1. Ако в договора за управление и контрол е уговорено, може ли управителят да ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ?

2. Този период може ли да му се зачете за осигурителен стаж?

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев

Актуално към 15.04.2024 г.

I. Относно възможността за уговаряне на отпуск:

Няма пречка в договор за управление и контрол да се уговаря ползването на различни видове отпуски, като например платен годишен отпуск и обезщетения при неизползването на такъв отпуск, отпуск за отглеждане на дете и т.н.

Такава клауза е възможна и допустима по силата на принципа за свободата на договаряне, предвиден в чл. 9 Закона за задълженията и договорите.

В договора обаче следва да се уредят всички елементи, свързани с ползването на подобен отпуск, тъй като не е възможно по аналогия да се прилага уредбата на трудовото законодателство.

Това е така, тъй като за лицата, работещи по договори за управление и контрол е неприложима закрилата, предвидена в българското трудово законодателство и по-специално в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове, издадени за неговото прилагане.

Това се отнася и за закрилата, свързана с работното време, почивките и отпуските.

Затова, когато в договор за управление и контрол е уговорено ползването на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ към този отпуск са неприложими:

редът за ползване на отпуска, уреден в чл. 49 – 49г Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и
правните последици, предвидени в Кодекса на труда, свързани с този отпуск, като например освобождаване на работника и служителя от задължението да изпълнява възложената му работа, зачитане на времето на отпуска за трудов стаж и т.н.

Това следва от обстоятелството, че правоотношението, което се създава между:

управител на търговско дружество и
дружеството, което управлява,

не е трудово, а мандатно правоотношение, което се урежда от разпоредбите на гражданското и търговското право, дори и договорът за управление да е озаглавен като „трудов“.

Това становище се застъпва трайно в съдебна практика на Върховния касационен съд (Решение № 222 от 10.05.2019 на ВКС, I т.о.; Решение № 241 от 16.10.2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 204 от 28.07.2014 г.; Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС, ІV г.о.и други).

Важно е да се отбележи, че дори и през период на евентуално уговорен отпуск, управителят може законосъобразно да изпълнява действия по управление и представителството на дружеството, тъй като по силата на чл. 141, ал. 6 Търговския закон (ТЗ) за трети лица той е управител докато е вписан в Търговския регистър, а в закона не е предвидена възможност за ограничаване на представителството му през период на отпуск, когато е договорен такъв в договора за управление и контрол.

Нещо повече, разпоредбата на чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ изрично предвижда, че ограниченията на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица, освен евентуални клаузи в дружествения договор, свързани с изискване за колективно представителство (извършване на действия само заедно) в хипотеза на повече от един управител.

II. Относно социалното осигуряване:

Времето на неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване).

Предвид характера на правоотношенията обаче, това изглежда не се отнася за управителите на търговски дружества.

В контекста на гореизложеното, за целите на държавното общественото осигуряване от съществено значение спрямо такъв период би било, ако лицето действително не упражнява трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (и респективно не му се начислява/изплаща възнаграждение като резултат от полаган на това основание труд).

При наличие на такава хипотеза, социалното осигуряване на управителя за този период вероятно би следвало да се прекъсва, което съответно да намира отражение в т. 15. Последен ден в осигуряване от декларация образец № 1 по Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

А в случай, че за въпросния период не подлежи на здравно осигуряване на някое от другите основания, посочени в Закона за здравното осигуряване, то такова лице изглежда би следвало да прави здравни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от закона.