КТ. Относно преобразуването на срочен трудов договор, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ, в договор за неопределено време

КТ. Въпрос. На 03.06.2022 г. работодател сключва по изключение срочен трудов договор със свой служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 4 Кодекса на труда (КТ) със срок на договора до 29.11.2022 г.

 

На 30.11.2022 г. страните сключват допълнително споразумение, с което променят срока на трудовия договор до 31.08.2023 г.

 

На 04.08.2023 г. е сключено второ допълнително споразумение, с което срокът на трудовия договор е променен до 30.09.2024 г.

 

Въпроси:

 

1. Законосъобразно ли е срокът на срочен трудов договор да се удължава с допълнителни споразумения?

2. Ако не, какви са последиците от това?

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 15.07.2024 г.

 

По наше мнение още при сключването на трудовия договор на 03.06.2022 г., ако не тогава, то при сключването на първото допълнително споразумение на 30.11.2022 г. е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ и съответно трудовият договор по силата на чл. 68, ал. 5 КТ:

 

  • е станал такъв за неопределено време и
  • не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - поради изтичане на уговорени срок.  

 

Това е така, тъй като с трудовия договор от 03.06.2022 г. или допълнителното споразумение от 30.11.2022 г. е нарушена разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ, която предвижда, че  когато по изключение се сключва срочен трудов договор,  той може да е за срок най-малко 1 година,  освен по писмено искане на работника или служителя.

 

В описания случай няма данни служителят да е подал такова изрично писмено искане, поради което следва да се приеме, че срокът на трудовия договор не може да бъде по-кратък от 1 година, т.е. следвало е да се сключи най-рано до 03.06.2023 г.

 

Когато това изискване е нарушено както в случая  (тъй като трудовият договор  сключен за периода 03/06/2022 - 29/11/2022 г., т.е. за почти 6 месеца, а не както изисква законът за 1 година), по силата на чл. 68, ал. 5 КТ договорът се счита за сключен неопределено време.

 

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че писменото искане трябва да бъде обективирано в отделен писмен документ от работника или служителя до работодателя. Подписването на трудовия договор не е достатъчно, за да се приеме, че е налице такова съгласие за по-кратък срок на договора от страна на работника или служителя.

 

Също така, няма данни и в трудовия договор да са посочени причините по чл. 68, ал. 4 във връзка §1, т. 8 ДР на КТ, които обуславят изключението, поради което трудовият договор е сключен като срочен, което е самостоятелно нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ, водещо до прилагането на ал. 5 на същата разпоредба и приемане на договора за неопределено време[1].

 

Но дори в описания случай служителят да е дал писменото съгласие за по-кратък срок на договора и при първоначалното му сключване да са посочени причините, които обуславят изключението по чл. 68, ал. 4 КТ във връзка с §1, т. 8 ДР на КТ, то с първото допълнително споразумение от 30.11.2022 г. е нарушена отново разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ, която предвижда, че срочен трудов договор може да се сключи:

 

  •  повторно само още веднъж и то
  • за срок най-малко една година, а

 

в случая срокът на договора е продължен само за периода от 30.11.2022 г. до 31.08.2023 г., т.е. по-малко от една година.

 

Като последица, както отбелязахме по-горе, разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ предвижда, че срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТсе смята за сключен за неопределено време.


От това следва, че сключеният на 03.06.2022 г. трудов договор вече е станал такъв за неопределено време, поради което:

 

  • не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - поради изтичане на уговорения срок, а
  • ако бъде направено това, уволнението е незаконосъобразно и
  • може да бъде оспорено в двумесечен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

 

Няма пречка обаче трудовото правоотношение да бъде прекратено на някои от другите основания, предвидени в Кодекса на труда, при наличието на съответните предпоставки за това.


[1] Повече по въпроса за съгласието, изключението и като цяло за срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ вж. Илиев, М. Видове трудови договори (Част I – договор за неопределено време и определен срок; промяна на срока на трудовия договор; договор със срок за изпитване), публ. в бр. 13 от месец декември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.07.2024 г.), т. 3.1.