КТ. Относно размера на платения годишен отпуск при трудов договор за допълнителен труд за 2 часа дневно
КТ. Въпрос. Работодател е наел двама работника или служителя по основно трудово правоотношение за работа при пълно законоустановено работно време от 8 часа дневно. Единият от тези работници и служители има трудов договор за допълнителен труд за 2 часа дневно със същия работодател, а вторият с друг също за два часа дневно.
Въпроси:
1. Колко дни платен годишен отпуск се полага на двамата служители по двата трудови договора?
2. Едновременно ли е необходимо да се подават молби за отпуск по двата трудови договора?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
Актуално към 15.10.2024 г.
В описания случай е необходимо да се има предвид обстоятелството, че при наличието на два трудови договора (основен и допълнителен) всеки един тях е самостоятелен и независим от другия, дори и да са сключени между едни и същи лица, поради което за страните възникват отделни (самостоятелни) права и задължения, включително платен годишен отпуск, по всеки един от двата договора.
От това следва и че ползването на отпуска се разрешава от работодателя по всяко от правоотношенията (основно и допълнително), независимо че той е един и същ, което налага:
- работникът или служителят да подаде две отделни заявления и
- от работодателя да се издават две отделни заповеди за разрешаване на ползването по всяко от правоотношенията.
Отпускът по двете правоотношения може да се ползва едновременно или по различно време. При едновременно ползване, ако размерът на отпуска по договора за допълнителен труд е по-малък от този по основния, разликата може да се допълни с неплатен отпуск по чл. 160 Кодекса на труда (КТ) по договора за допълнителен труд, със съгласието на работодателя.
В тази връзка по отношение на размера на платения годишен отпуск следва да се има предвид, че:
- съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 4 КТ неговият минимален размер при пълно законоустановено работно време е 20 работни дни, а
- при непълно работно време (какъвто е описаният случай по отношение на договорите за допълнителен труд) по силата на чл. 23, ал. 2 Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Редът и начинът за изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 КТ и чл. 9 Наредбата за трудовия стаж.
Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като по силата на разпоредбата на чл. 355, ал. 2 КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
Поради това и работниците и служителите с непълно работно време имат право на „пълен“ размер платен годишен отпуск, при условие че, непълното им работно време се равнява на минимум половината от законоустановеното за тях работно време, т.е.:
- минимум 4 часа, а
- за работниците и служителите с намалено работно време (вж. чл. 137 КТ) - половината от намаленото им работно време.
При трудов договор с работно време 2 часа на ден, времето, което се признава за трудов стаж по този договор, се изчислява и набира по часове (до 8 часа), дни и месеци, което на практика означава, че за да бъде признат един ден трудов стаж, трябва да са отработени 4 дни, т.е. размерът на платения годишен отпуск е 1/4 от „пълния“ минимален размер от 20 работни дни (в този смисъл е и практиката на Министерството на труда и социалната политика – вж. Отговор на МТСП от 18/07/2023 г. (ID:2094) относно размера на платения годишен отпуск по договор за допълнителен труд на 2 часа).
Предвид гореизложеното, всеки един от работниците и служителите има право на:
- минимум 20 работни дни платен годишен отпуск по основното трудово правоотношение и