КТ. Относно реда за командироване на работник или служител от друго предприятие

КТ. Въпрос. Дружество е сключило, договор за наемане на персонал с друго българско дружество. В договора е вписано, че командировките на наетия персонал са за сметка на дружеството, наело персонала.

 

Въпрос:

 

Кой следва да издава командировъчната заповед?

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 15.12.2024 г.

 

В описания случай следва да се има предвид, че в българското трудово законодателство не е предвидена възможност за сключване на договор за наем на работници и служители.

 

Единствените възможности, при които работници и служители могат да бъдат изпратени да извършват дейност в/от друго предприятие са:

 

• посредством регистрирането на предприятие, което осигурява временна работа (чл. 74е и следващите от Закона за насърчаване на заетостта – ЗНЗ);

• посредством регистрирането на предприятие, което извършва посредническа дейност (чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗНЗ) или

• при командироване.

 

В първите два случая е необходима регистрация на двата вида предприятия  (за осигуряване на временна работа или за посредническа дейност) в Агенцията по заетостта[1].

 

За да се отговори на поставения въпрос следва да се държи сметка именно за посочените три хипотези.

 

В първата хипотеза при предприятията, осигуряващи временна работа работникът или служителят се изпраща временно за извършване на работа в предприятие ползвател[2]. В тази хипотеза предприятието, което осигурява временна работа, остава работодател на работника или служителя, съответно когато е необходимо той да бъде командирован, то трябва:

 

• да издаде заповедта за командироване или
• да сключи споразумение за изменение на трудовото правоотношение, когато командироването е на територията на друга държава членка в рамките на предоставянето на услуги (вж. чл. 2 Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги).

 

За целта разпоредбата на чл. 107т, ал. 4 Кодекса на труда (КТ) въвежда изискване предприятието ползвател да отправи искане до предприятието, което осигурява временна работа, 5 работни дни преди командироването на работника или служителя.

 

В този случай предприятието, което осигурява временна работа остава и задължено да заплати командировъчни пари за периода на командироването:

 

• когато командироването е в страната или
• когато е по общия ред на чл. 121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ),

 

т. е. когато не е в рамките на предоставянето на услуги в друга държава, тъй като в този случай няма задължение за заплащане на командировъчни пари, освен в някои специфични случаи[3].

 

При втората хипотеза посредникът оказва съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа (чл. 2, ал. 2 Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа), т.е. той само посредничи между:

 

• търсещите работа лица и
• работодателите.

 

Трудово правоотношение възниква между търсещото работа лице и наелия го работодател, съответно при необходимост последният командирова работника или служителя (издава заповед, заплаща командировани и т.н.). Тъй като между посредника и търсещото работа лице не възниква трудово правоотношение тази хипотеза е неотносима за поставения в запитването въпрос.

 

В третата хипотеза, когато е сключен договор за услуга, по силата на който работодателят:

 

• е изпратил свои работници или служители в друго предприятие или
• командирова свои работници или служители за изпълнение на работа в интерес на това друго предприятие,

 

заповедта за командироване се издава от работодателя или определено от него длъжностно лице (чл. 10 Наредбата за командировките в страната (НКС) и чл. 6, ал. 2, т. 2 НСКСЧ).

 

Такъв би бил случаят например, ако едно търговско дружество е сключило договор за строително-монтажни работи, но

 

• няма свои работници и служители и
• наема подизпълнител – друго търговско дружество.

 

Работниците от второто дружество се командироват до обекта, като разходите за командировката за сметка на първото дружество (възложител).

 

И двете наредби (НКС и НСКСЧ) допускат както в запитването командировката да се извършва от едно предприятие, а разходите за нея да се поемат от друго.

 

В тази връзка при командировки в чужбина разпоредбата на чл. 4, ал. 1  НСКСЧ допуска:

 

• заповедта за командировка да бъде издадена от ръководителя на едно ведомство или предприятие, а

• разходите в левове и във валута да бъдат за сметка на друго ведомство или предприятие, в чийто интерес се осъществява командировката,

 

след предварително писмено съгласуване между страните, т.е. между:

 

- работодателя,

- работника и служителя и

- предприятието, в чийто интерес се осъществява командировката.

 

В противен случай обстоятелството, че друго лице, различно от работодателя, поема разходите за командировката, не може да се противопоставя на работника/служителя[4].

 

Затова в случай на неотложност на командировката и последваща липса на съгласуване между посочените страни, разпоредбата на чл. 4, ал. 2 НСКСЧ предвижда, че разходите за командировката следва да бъдат поети от ведомството или предприятието, издало заповедта за командировка (т.е. работодателя на командированото лице).

 

В тази връзка в описаната хипотеза командироването се извършва със заповед на работодателя, в която по силата на чл. 5, ал. 2, т. 12 НСКСЧ следва да бъде посочено наименование на ведомството или предприятието, за чиято сметка са разходите за командировка.

 

Също така заповедта за командировка следва да се издаде и в един допълнителен оригинален екземпляр, който се прилага към отчета за изразходваната валута в предприятието, за чиято сметка са извършени разходите за командировката (чл. 5, ал. 7 НСКСЧ). Това е необходимо за отчитането и законосъобразното осчетоводяване на тези разходи, от предприятието, което ги е извършило[5].

 

Малко по-различно е положението относно издаването на заповедта за командироване при командировки в страната. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 НКС допуска по изключение работник или служител да бъде командирован от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между:

 

• него,
• работодателя му и
• командироващия.

 

В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.

 

При тази хипотеза, по наше мнение в отклонение от правилото на чл. 10 НКС[6] заповедта за командировка следва да се издаде от командироващото предприятие (в чиито интерес се извършва работата). Това следва от текста на чл. 5, ал. 1 НКС, който предвижда, че „…може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие…“, т. е. предприятието, в чиито интерес се извършва работата следва да извърши всички действия по командироването (тъй като то е „командироващия“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 НКС), включително:

 

• да издаде заповед за командировката и
• да заплати командировъчните пари за нея (освен ако в тристранното споразумение не е договорено те да се заплатят от работодателя на командированото лице).

---

[1] По въпроса за отдаване на персонал без лиценз от Агенцията по заетостта вж. Илиев, М. Относно отдаване на персонал под наем от дружество, което не разполага с лиценз от Агенцията по заетостта, публ. в бр. 83 от месец ноември 2016 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.12.2024 г.).

[2] За изпращането на работници и служители от предприятия, които осигуряват временна работа, вж. Илиев, М. Видове трудови договори (Част IIІ - трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа), публ. в бр. 15 от месец февруари 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.12.2024 г.).

[3] За тези случаи вж. Илиев, М. Преглед на промените в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, въведени с ПМС № 9 от 15 януари 2021 г. (обн. ДВ, бр. 6 от 22.01.2020 г.), публ. в бр. 145 от месец февруари 2021 г. на е-сп. „Данъци ТИТА“ (достъпен към 15.12.2024 г.), т. 3

[4] По този въпрос вж. също Илиев, М., Мермерска, Л. КТ. ЗДДФЛ. Относно командироването на работници и служители на друго предприятие от фондация, публ. в бр. 21 от месец август 2023 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.12.2024 г.).

[5] Повече за командировките в чужбина, включително за хипотезата на чл. 4, ал. 1 НСКСЧ вж. Илиев, М. Изменение на трудовото правоотношение при командироване или специализация в чужбина, публ. в бр. 28 от месец март 2024 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.12.2024 г.), т. 2

[6] За командировките в страната и реда за командироване вж. Илиев, М. Изменение на трудовото правоотношение при командироване в страната, публ. в бр. 28 от месец март 2024 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.12.2024 г.), т. 2