Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната

В аванс от ноемврийския брой на е-сп. "труд и осигуровки ТИТА"

Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната

Ненко Салчев, експерт в МТСП

Актуално към 26.10.2026 г.

В "Държавен вестник", бр. 86 от 2026 г. са приети промени в чл. 244 от Кодекса на труда (КТ), с които се изменя начинът за определяне на минималната работна заплата.

Регламентирането на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата става с обнародваното в Държавен вестник бр. 96 от 2026 г. Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

С промените в НСОРЗ се определя:

редът и начинът за определяне на минималната работна заплата за страната и за оценката на нейната адекватност;
ясен начин за изчисляване на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд.

Те ще бъдат представени последователно в изложението по-долу.

I. Промени свързани с минималната работна заплата

Минималната работна заплата (МРЗ) е един от основните механизми за гарантиране на минимални права и доходи за издръжка на работниците и служителите.

Минималната работна заплата по своята същност изпълнява едновременно две функции:

социална и
икономическа.

Социалните функции на МРЗ са насочени към защитата на най-уязвимите участници на пазара на труда, обикновено нискоквалифицирани или навлизащи за първи път на пазара на труда работници и служители, при които размерът на трудовото възнаграждение в много случаи е равен или малко над МРЗ. В тази връзка социалната функция на МРЗ е осигуряване на базов жизнен стандарт за работещите, които получават най-ниското основно трудово възнаграждение, определено от законодателството.

МРЗ има и съществена роля за макроикономическата стабилност. С размера на МРЗ са обвързани множество социални плащания, поради което увеличаването на този размер води до увеличаване на публичните разходи. Също така, работодателите не могат да начисляват и изплащат трудови възнаграждения под определения размер на МРЗ, поради което МРЗ има и функции за гарантиране на лоялната конкуренция между предприятията.

С измененията в чл. 244 от КТ от началото на 2023 г. беше въведен

механизъм, обвързващ размера на МРЗ за страната за следващата календарна година
с 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца[1].

Тази разпоредба на практика установяваше автоматичен механизъм за определяне на МРЗ, като ограничаваше възможността

както на социалните партньори,
така и на правителството да участват на практика в процеса на определяне на нейния размер.

Автоматичното нарастване на МРЗ чрез обвързване единствено със средната брутна заплата, не отчиташе ключови социално-икономически фактори, което от множество експерти се оценяваше като неефективно и водещо до съществени рискове

както за икономиката,
така и за бюджета на държавата.

Изказваха се и становища, че прилагането на автоматичната формула за определянето на МРЗ, обвързана единствено с размера на средната брутна работна заплата, е предпоставка

за повишаване на инфлацията и
за затруднения при предприятията, особено в секторите с ниска добавена стойност и в по-слабо развитите региони на страната.

Със Закона за бюджета на Република България за 2026 г. беше прието, че през 2026 г. автоматичният механизъм за определяне на МРЗ за страната няма да се прилага, а Министерският съвет следва да приеме нов механизъм, по предложение

на заместник министър-председателя и министър на финансите и
на министъра на труда и социалната политика.

Със Закона за изменение и допълнение на КТ (обн. ДВ, бр. 89 от 2026 г.) бяха приети промени в чл. 244 от КТ, с които се усъвършенства нормативната уредба относно определянето на МРЗ за страната.

Приетите промени в Кодекса на труда са:

1. В чл. 244, ал. 2 от КТ са регламентирани четири социални и икономически критерии, които да се вземат предвид при определяне на МРЗ за страната.

Тези критерии са:

покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот;
общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
темп на растеж на работните заплати;
дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.

2. С чл. 244, ал. 4 от КТ се въвежда задължение за извършване на оценка на адекватността на МРЗ.

Тази оценка следва да се извършва на всеки три години с участието на социалните партньори.

Целта е да се оценява достигнатото ниво на МРЗ спрямо определени референтни стойности, чрез което да се установява доколко прилаганият през периода механизъм за определяне на МРЗ гарантира адекватността ѝ.

Тези референтни стойности са две:

60 % от брутната медианна работна заплата;
размерът на издръжката на живота.

3. С новата ал. 5 на чл. 244 от КТ се възложи на Министерския съвет да приеме наредба, с която да се определи реда и начина за:

определяне на минималната работна заплата за страната и оценката на нейната адекватност;
осъществяване на сътрудничество и консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Регламентирането на възможност за участие на социалните партньори е едно от ключовите изменения в механизма за определяне на МРЗ.

По този начин се осигурява изпълнение на основните изисквания, залегнали в:

Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директива (ЕС) 2022/2041) и
Конвенция № 131 на Международната организация на труда относно определяне на минималната работна заплата, 1970 г.[2],

които изискват участието на социалните партньори в процеса по определяне МРЗ да е гарантирано от националното законодателство.

4. В § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на КТ се въвежда легална дефиниция за понятието „минимална работна заплата“.

За това се определя най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа.

Целта е да се осигури правна сигурност при прилагане на уредбата за работната заплата, доколкото по този начин е ясно, че минималната работна заплата е именно най-ниското основно трудово възнаграждение, за да е безспорно, че всички дължими допълнителни трудови възнаграждения, които са част от брутната работна заплата се изплащат над тази сума.

5. Във връзка с определяне на размера на издръжката на живота като референтна стойност за оценка на адекватността на МРЗ, с § 3 от закона се възлага на

председателя на Националния статистически институт да утвърди
ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот

в 9-месечен срок от влизане в сила на закона.

По този начин ще е възможно оценката на адекватността да се извършва въз основа на официални статистически данни.

Въз основа на делегираното правомощие, Министерският съвет прие промени в НСОРЗ, с които се регламентира в цялост новият механизъм за определяне на МРЗ и за оценка на нейната адекватност, който включва участието на социалните партньори.

Конкретните промени в НСОРЗ, свързани с механизма за МРЗ, са:

1. В чл. 1 и 2 от НСОРЗ са направени допълнения с цел разширяване на предметния обхват на наредбата.

До промените НСОРЗ определя

структурата и организацията на работната заплата, включително изискванията към
брутната работна заплата,
основната работна заплата и
допълнителните трудови възнаграждения.

В НСРОЗ до приемане на промените обаче не са регламентирани въпросите относно МРЗ, доколкото КТ не е предвиждал подобни изисквания.

В тази връзка е изменен и § 2 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ, като в нормативните основания за издаване на наредбата е включен и чл. 244, ал. 5 от КТ, с делегираните правомощия на Министерски съвет за приемането на този подзаконов нормативен акт.

Включването на МРЗ в предмета НСОРЗ дава възможност в един нормативен акт да се уредят всички основни въпроси относно формирането и организацията на работните заплати на работниците и служителите.

2. В новия раздел Iа. „Минимална работна заплата за страната“ се регламентира механизмът чрез който се определя МРЗ всяка година и се извършва оценка на нейната адекватност.

С разпоредбата на чл. 3а от НСОРЗ се регламентира начина, по който се определя МРЗ за всяка календарна година.

Първото основно изискване е регламентираният срок, до който МРЗ следва да се определя всяка следваща година – до 15 август на текущата година.

В чл. 3а, ал. 1 от НСОРЗ са регламентирани конкретните показатели, чрез които се измерват критериите, приети в чл. 244, ал. 2 от КТ. Показателите по всеки един от четирите критерия са:

Средногодишно изменение на индекса на цените на малка по състав кошница. С него се измерва покупателна способност на МРЗ за страната, като се взема предвид издръжката на живот (чл. 244, ал. 2, т. 1 от КТ).

Чрез този показател се отчита изменението на цените на стоки и услуги от първа необходимост.

Изменението на този показател измерва влиянието, което има изменението на цените на базовите стоки и услуги, върху покупателната способност на трудовото възнаграждение. Включването на този показател във формулата има за цел да гарантира, че инфлацията на стоките и услугите от първа необходимост се вземат предвид при определяне на МРЗ за всяка година.

Годишно изменение на брутната медианна работна заплата на наетите на пълно работно време, измерено чрез темпа на прираст. В разпоредбата има важно уточнение, че измерването се извършва въз основа на данни от административния регистър на осигурените лица, което позволява проследяването на този показател всяка година, а не както до сега на 4-годишен период.

Чрез този показател се измерва общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение (чл. 244, ал. 2, т. 2 от КТ). Показателят отчита динамиката в неравенствата в доходите.

Медианната заплата показва средното равнище на заплащане в страната. Включването на динамиката на този показател има за цел да допринесе за постигане на конвергенция на доходите, т.е. да се постига сближаване на ниските и високите доходи.

Годишно изменение на средната брутна работна заплата на наетите лица, измерено с темпа на прираст.

Чрез този показател се измерва темпът на растеж на работните заплати (чл. 244, ал. 2, т. 3 от КТ).

Изменението на този показател проследява макроикономическите изменения във връзка със заплащането и цялостните промени на пазара на труда. С него се отчита общият икономически растеж и общият темп на нарастване на възнагражденията в страната.

Средна аритметична стойност, изчислена от годишните изменения на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за период от последните 10 години. Благодарение на този показател се измерват дългосрочни равнища на производителността на труда в страната (чл. 244, ал. 2, т. 4 от КТ).

Това е основният макроикономически показател, с който се отчита реалното ниво на икономическия растеж при определянето на МРЗ. Предвиденият десетгодишен период допринася за по-добро отчитане на икономическите цикли, без данните да се влияят от моментни кризи.

Основното изискване по отношение на определянето на МРЗ е това да става в рамките на диапазон с долна и горна граница.

Долната граница е размерът на МРЗ за текущата година. Определянето по този начин на долната граница гарантира, че МРЗ не може да се понижава, независимо от конкретните икономически и социални условия в страната през предходните години. Приетото изискване за долна граница е в съответствие и с изискванията на чл. 244, ал. 3 от КТ, с която изрично се регламентира, че определената минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година.

Горната граница се определя въз основа на формула. Формулата включва претеглените стойности на четирите показателя, които измерват регламентираните в чл. 244, ал. 2 от КТ критерии.

Прието е всеки един от показателите да е с равно тегло – по 25%. По този начин във формулата се осигурява баланс между социалните и икономическите функции на МРЗ.

Показателите, които се използват във формулата се определят въз основа на официални данни, предоставени от Националния статистически институт, което

изключва субективизъм и
предоставя възможност за проследяване на всеки един от тях въз основа на официален и проверим източник.

В чл. 3б от НСОРЗ е регламентиран редът за определяне на МРЗ за страната, като се предвижда да включва два етапа.

Първият етап е на преговори между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите за определяне на размера на МРЗ за следващата година.

Този етап започва след като министърът на труда и социалната политика поставя началото на преговорите. Това може да стане след 1 април на всяка календарната година, когато Националният статистически институт трябва да представи всички необходими данни за определяне на горната граница от диапазона.

Въз основа на данните социалните партньори трябва да проведат преговори, като може да определят размера на МРЗ за следващата година или да не постигнат съгласие по него. Преговорите трябва да приключат до 15 май.

След това организациите на работниците и служителите и на работодателите, участвали в преговорите за определяне на МРЗ за страната, следва да изготвят доклад до министъра на труда и социалната политика за резултатите от преговорите. Докладът трябва да се предаде до 31 май.

Вторият етап включва определянето на МРЗ от Министерския съвет.

Министерският съвет следва да определи размера на МРЗ за следващата година до 15 август на текущата година в рамките на предвидения диапазон от долна и горна граница.

Когато има постигнато споразумение между организациите на работниците и служителите и на работодателите Министерският съвет следва да вземе предвид доклада от техните преговори.

Когато представителните организации на работниците и служителите и на работодателите не представят доклад, Министерският съвет определя минимална работна заплата за страната за следващата година в рамките на диапазона без да е необходимо да се съобразява с преговорите между социалните партньори.

В чл. 3в от НСОРЗ се регламентира редът за извършване на оценка на адекватността на МРЗ.

Тази оценка ще се извършва на всеки три години, за да се преценява достигнатото ниво на МРЗ спрямо регламентираните в чл. 244, ал. 4 от КТ референтни стойности, които са гаранция за нейната адекватност.

Оценката на адекватността ще се извършва от комисия.

Комисията ще се създава за всяка една оценка от министъра на труда и социалната политика, като в нея ще участват и социалните партньори. Комисията ще извършва оценка на адекватността на МРЗ за предходната година, като оценява съотношението ѝ към:

60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата за наетите на пълно работно време за предходната година;
размера на издръжката на живот за предходната година.

Оценката ще се извършва въз основа на официални статистически данни, предоставени от председателя на Националния статистически институт.

II. Промени, свързани с допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд

В чл. 8 от НСОРЗ е регламентиран минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

Това възнаграждение се изплаща при положен труд между 22:00 и 06:00 часа[3].

В чл. 8 от НСОРЗ е регламентиран минималният му размер за всеки час или за отработена част от него в посочения времеви интервал.

Преди промените разпоредбата на чл. 8 от НСОРЗ определяше, че минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е

не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но
не по-малко от 0,51 евро.

Това водеше до възможност за неправилно тълкуване, доколкото в разпоредбата се посочваха на практика два различни минимални размера, макар и безспорно да следваше да се прилага по-високият от тях.

За 2026 г. МРЗ е в размер на 620,20 евро, поради което минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е 0,93 евро.

В тази връзка допълнителното условие в чл. 8 от НСОРЗ, че възнаграждението за нощен труд не може да бъде по-малко от 0,51 евро, освен че е излишно с оглед значително по-високия размер на МРЗ, създаваше предпоставка за спорове.

Затова с приетите промени в чл. 8 от НСОРЗ това изискване се заличава. По този начин вече е ясно определено, че минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е не по-малко от 0,15 на сто от МРЗ за страната.

Благодарение на направените промени се гарантира устойчивост при прилагането на нормативната уредба, доколкото е ясно, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е обвързан единствено с размера на МРЗ.

[1] За същността на МРЗ и нейното определяне по реда, действащ преди разглежданите промени вж. Илиев, М. Трудово възнаграждение (част I – същност; правна уредба; основни понятия – основна и минимална работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения, брутно и нетно трудово възнаграждение), публ. в бр. 47 от месец октомври 2025 г.на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 26.10.2026 г.), т. 2.

[2] Ратифицирана със закон, обн. ДВ. бр.12 от 06.02.2018 г.

[3] За това допълнително трудово възнаграждение вж. Илиев, М. Трудово възнаграждение (част II – видове допълнителни трудови възнаграждения), публ. в бр. 48 от месец ноември 2025 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 26.10.2026 г.), т. 2.