Данъчна практика относно третиране на възнаграждения на персонал, изпратен на работа в чужбина от българско предприятие

Актуално към 01. 07. 2014 г.

Публикация от сп. „Данъци ТИТА“. Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

Въпрос: Българско дружество има намерение да командирова свои служители дългосрочно в Румъния, Турция и Австрия. Служителите ще пребивават и работят там повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или приключващ през съответната данъчна година, и това е известно от самото начало на тяхното командироване. Командированите служители запазват трудовите си правоотношения с българското дружество и ще продължат да получават възнагражденията си от него през целия период на командироването си. Българското дружество ще фактурира разходите, свързани с възнагражденията на своите служители съответно на румънското, турското и австрийското дружество. В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. Възможно ли е доходите на дългосрочно командированите работници да не се облагат авансово в България и това да стане от първия месец на работата им в съответната държава, ако още от самото начало е известно, че лицата ще пребивават там повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период?

2. Възможно ли е да се извърши прихващане на недължимо внесения данък при годишното преизчисляване на доходите по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, за сметка на общата сума на дължимия данък за другите служители, работещи в България, както и възможно ли е това да става през следващите месеци, ако това се налага поради недостатъчен размер на дължимите данъци от служителите в месеца, в който се прави годишното преизчисляване.

3. Какви документи е необходимо да се изискат и представят като доказателство, че лицата са платили данък в другата държава?

Отговор: В разяснение на приходните органи (разяснение № 26-О-42 от 02. 04. 2012 г. на ЦУ на НАП) при отговора на:

1. първия въпрос, е посочено, че трудовото възнаграждение на физическите лица, които полагат труда си в Румъния, Турция и Австрия, изплатено от български работодател, подлежи на облагане в Румъния, Турция и Австрия, ако престоят на лицата превишава 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, съгласно чл. 15 от СИДДО с Румъния и чл. 14 от СИДДО с Австрия или когато престоят на лицата превишава 183 дни в рамките на всяка календарна година съгласно чл. 15 от СИДДО с Турция.

Доколкото лицата запазват качеството си на български местни лица съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с посочените държави, то това означава, че те като местни лица се облагат не само за доходите си с източник страната, но и за доходите си с източник чужбина. Затова България има право да ги обложи и за тези доходи, като следва да приложи предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане във всички случаи, в които доходът на лицата може да бъде обложен съгласно тази СИДДО в другата държава.

В тази връзка е направена следната диференциация:

при наличие на СИДДО освобождаване на българското предприятие - работодател от задължението за авансово облагане по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ и годишно уравняване на дохода по чл. 49 от ЗДДФЛ на дългосрочно командированите работници и служители на работа в чужбина е налице само, ако съответната СИДДО предвижда спрямо доходите от трудови правоотношения да се прилага методът за избягване от двойно данъчно облагане „Освобождаване с прогресия“. Това е така, тъй като при този метод обложените в чужбина доходи са освободени от облагане в България. В този случай България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността. Затова когато се планира дългосрочно командироване на лицата в тези държави е възможно да не се удържа и внася ежемесечно данъка върху трудовите им доходи съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ. При описания казус този метод е регламентиран в СИДДО с Румъния и Австрия. (Виж чл. 24, ал. 1 на СИДДО с Румъния и чл. 23, ал 1 и 3 на СИДДО с Австрия).

в случаите, при които СИДДО предвижда двойното данъчно облагане на доходите спрямо доходите от трудови правоотношения да бъде избегнато чрез прилагане на метода „Данъчен кредит“ се изисква българското предприятие да извърши авансово облагане по чл. 42 от ЗДДФЛ и годишно уравняване на дохода по чл. 49 от ЗДДФЛ на дългосрочно командировани работници и служители, като ефективно внесеният в чужбина данък може да се приспада от българския данък при всяко удържане на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, но само след представяне на удостоверение за размера на платения за съответния период данък в чужбина. При описания казус този метод е регламентиран в СИДДО с Турция (Виж чл. 22 на СИДДО с Турция). (Б. ред. Облагане няма да се извърши само, ако съответният служител е предоставил своевременно удостоверение от данъчните власти в съответната страна, че му е удържан данък, равен или превишаващ българския, респ. ако данъкът в чужбина е по-малък да се приспадне и да се довнесе разликата.) В случай, че при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения се установи разлика за възстановяване и тук следва да се процедира по реда регламентиран в чл. 49, ал. 6 и 7 на ЗДДФЛ.

2. втория въпрос, е посочено, че в случай, че българският работодател е удържал авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ на дългосрочно командировани работници, независимо, че в съответната СИДДО е регламентиран метод за избягване от двойно данъчно облагане „Освобождаване с прогресия“, то този данък може да се възстанови по реда и при условията на чл. 49, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ. При описания казус това се отнася за работниците, командировани в Румъния и Австрия.

3. третия въпрос е посочено, че в общия случай, размерът на внесения в чужбина данък се удостоверява с документ, издаден от данъчните власти на съответната държава. От друга страна, за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане «Освобождаване с прогресия», е възможно да не се представя удостоверение за размера на внесения в чужбина данък (чл. 50, ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ). При описания казус това се отнася за работниците, командировани в Румъния и Австрия.

Виж целия текст на разяснение № 26-О-42 от 02. 04. 2012 г. на ЦУ на НАП.

Въпрос: Българско дружество е командировало физически лица в Белгия за срок от 2 години, считано от 01. 07. 2011 г., като след 01. 01. 2012 г. подоходният данък ще се плаща в Белгия, тъй като лицата, работят повече от 6 месеца в Белгия. Какви са задълженията на българското предприятие - работодател от гледна точка на ЗДДФЛ при описания казус?

Отговор: В разяснение на приходните органи (разяснение № М-94-Л-6 от 21. 05. 2012 г. на ЦУ на НАП) при отговора на поставения въпрос е посочено, че съгласно чл. 15 от СИДДО с Белгия трудовото възнаграждение, изплатено от български работодател за труд, положен на територията на Белгия, подлежи на облагане в Белгия, ако:

1. престоят на лицата превишава 183 дни в рамките на данъчната година или

2. възнаграждението е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят формира в Белгия (доп. ред. независимо от продължителността на престоя на конкретното лице).

В този случай България на основание на чл. 23, ал. 2, б. „а” и „в” от СИДДО с Белгия. ще е длъжна да освободи от облагане възнагражденията на командированите лица, при условията на метода „Освобождаване с прогресия” от самото начало на дейността. В тази връзка, допустимо е в случаите, в които се планира дългосрочно командироване на лицата да не се удържа и внася ежемесечно данъка върху трудовите доходи на тези лица съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ. В случай, че българският работодател вече е удържал данък върху дохода от трудово правоотношение, то този данък се възстановява по реда и условията на чл. 49, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ.

По аргумент на противното, ако:

престоят на лицата в Белгия не надвиши 183 дни в рамките на данъчната година и
възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят има в Белгия,

съгласно чл. 15, ал. 2 от СИДДО с Белгия за Белгия не възниква право да облага доходите за труда, положен на нейна територия. Доколкото Белгия няма право да облага доходите на командированите лица, в този случай българското предприятие - работодател е задължено да удържа авансов данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.

В разяснението на приходните органи се пояснява, как следва да се изчислява продължителността на престоя на отделното лице, за да се прецени дали е възможно то да бъде освободено от облагане на основание на чл. 15, ал 2 от СИДДО с Белгия (б. ред. - разбира се, ако липсва формирано място на стопанска дейност, за сметка на което е изплатеното възнаграждение, тъй като в този случай Белгия винаги има право да облага).

За целите на чл. 15, ал. 2 от СИДДО дните на престой - включват всички дни на физически престой в Белгия (вкл. дни на пристигане и отпътуване, почивни дни, болнични дни) и се изключват всички дни, прекарани извън Белгия (вкл. отпуски и командировки). (Б. ред. – този начин на изчисляване на продължителността на престоя за целите на определяне на времевия праг, от който зависи облагането или липсата на облагане в чужбина е приложим за всички СИДДО, по които България е страна.)

Виж целия текст на разяснение № М-94-Л-6 от 21. 05. 2012 г. на ЦУ на НАП.

Виж още "Относно авансовото облагане по реда на ЗДДФЛ на възнагражденията на български местни лица, изпратени на работа в чужбина от български работодател".