ЗДДС. Право на ДК при командироване

ЗДДС. Въпрос. Имам ли право на данъчен кредит за гориво по фактура на името на дружество при командировка на служител за използваното гориво, ако пътуването е осъществено с личен автомобил на служителя?

 

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

 

Актуално към 01. 04. 2018 г.

 

В конкретния случай, е необходимо да се обсъдят разпоредбите на ЗДДС, както относно:

 

Съгласно общите разпоредби на ЗДДС, право на данъчен кредит е налице при осъществяването на облагаеми доставки.

 

В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са посочени някои изключения, при които право на данъчен кредит не е налице. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадене за придобит лек автомобил и консумативите за него.

 

В чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС се указва, че ал. 1, т. 2 от закона не се прилага – ограничението при приспадането на данъчен кредит - за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица.

 

Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС регламентира, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 от закона, когато стоките или услугите са предназначени:

 

Предвид така посочените разпоредби на ЗДДС, за гориво при командировка на служител при пътуване с личен автомобил няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит. Това е така, тъй като текстът на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС предвижда изключение на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона, но не и за тази на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС.

 

Доколкото в чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС е регламентирано правото на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица, следва да се изясни понятието „транспорт”, за да може да се прецени, кога тази разпоредбя ще е приложима.

 

Относно понятието „транспорт“ в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС няма дефиниция.

 

Транспортът е придвижването на хора и стоки от едно място до друго или още – превоз.

 

Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, с договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

 

В чл. 367 от Търговския закон (ТЗ) се указва, че с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Съгласно чл. 369 от ТЗ, превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието.

 

Предвид горните текстове, считам, че не би следвало консумативите за поддръжка на автомобил да се въвеждат в понятието „транспорт“, независимо от факта, че горивото е необходимо за извършването на придвижването на автомобила от едно място до друго.

 

Разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС е изключение във връзка с ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а именно - стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

 

От друга страна, при консумативите за леки автомобили са налице ограничителните условия на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, а тази разпоредба не попада в изключенията на чл. 70, ал. 3 от ЗДДС.

 

Предвид посочените разпоредби, във връзка с текста на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, считам, че ще може да се упражни право на приспадане на данъчен кредит за предоставени транспортни услуги на командирования служител.

 

По този начин, нормата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС няма да е приложима при покупка на гориво както:

 

които са на командированите лица.

 

Това е така, тъй като горивото е стока по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС и не би могло да се определи като „транспорт“.

 

В случай, че фирмата:

 

-        лек или

-        такъв, който не попада в определението лек, и

 

ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за горивото съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

 

В резюме, съгласно разпоредбите на ЗДДС, няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит за гориво, ако транспортът на командирования служител се осъществява със собствения му лек автомобил/ товарен автомобил с над 5 места, доколкото горивото не попада в „транспорт“.

 

В същото време, смятам, че при това третиране на казуса, съобразено с разпоредбите на ЗДДС, е налице разминаване с практиката на Съда на ЕС във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит.

 

Според нея, режимът на приспадане цели да освободи изцяло предприемача от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на всички негови икономически дейности.

 

Общата система на ДДС гарантира неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО обвързва съществуването на правото на приспадане единствено с условието придобитите стоки и услуги да се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане (Решение по дело С-124/12 на СЕС).

 

В разрез с принципа на неутралитет на ДДС е да се вмени в тежест на данъчнозадължено лице данък, свързан с разходи, които са направени за нуждите на икономическа дейност, която сама по себе си подлежи на облагане с ДДС.

 

Съгласно практиката на СЕС, данъчнозадълженото лице може да се ползва от правото на приспадане за разходите, направени за нуждите на неговото предприятие, като това съответства на целите на системата на ДДС за гарантиране на правната сигурност и за правилното и ясно прилагане на разпоредбите на директивата.

 

Ако въпросът се сведе до това, кога ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за гориво за автомобил, то ще е при ползването на:

 

когато същите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.