Третиране на договор за предоставяне на персонал от чуждестранно юридическо лице на българско дружество – КТ, ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ

Казус. Българско дружество и македонско дружество са част от група предприятия. Дружествата са със статут на местни юридически лица съответно за България и Македония.

По решение на компанията-майка ще бъде извършен вътрешногрупов трансфер на служител на македонското дружество в българското дружество. Трансферът се налага поради започването на проект за строително - ремонтни дейности във връзка с недвижим имот, намиращ се на територията на България. Македонският служител ще бъде изпратен в България да изпълнява длъжността Ръководител Проект в рамките на предоставяне на услуга в предприятие от същата група предприятия за период от 15 месеца (01. 10.18 г. – 31.12.19 г.), тъй като притежава необходимата квалификация, знания и опит в областта на строително-ремонтни работи.

За целта е подписано допълнително трудово споразумение и длъжностна характеристика между македонския служител и македонското дружество към съществуващия основен трудов договор и длъжностна характеристика, в което се уточнява, че за периода на проекта служителят ще продължи да съвместява двете длъжности: по основния си трудов договор – мениджър ОСБ, и по допълнителното споразумение – ръководител Проект. В рамките на този продължителен период на проекта е предвидено регулярно служителят да се завръща до своята месторабота в Македония, също така и фиксирано по-продължително прекъсване на престоя на служителя в България през зимния сезон, съобразено с невъзможността за извършване на строително-ремонтни дейности. Договорено е, че всички разходи, свързани с регулярните пътувания на служителя от Македония до България и обратно, и по повод ползването на платен годишен отпуск, както и разходите за наем, консумацията на електричество, вода и други за наетото жилище, ще бъдат за сметка на българското дружество. Служителят ще има право да се възползва от консумацията на безплатна храна, предоставяна от българското дружество, като част от пакета социални придобивки на персонала. Договореното възнаграждение в допълнителното трудово споразумение ще бъде изплащано от македонското дружество през целия период на проекта, включително и за времето, през което служителят няма да работи по проекта. За времето на работа в България на служителя ще бъде осигурен офис, намиращ се на територията на завода на българското предприятие, както и служебен автомобил и телефон.

Между българското дружество и македонското дружество е сключен договор за услуга - предоставяне на персонал, като е уговорено възнаграждението да се формира от всички разходи на изпращащото дружество, в това число трудово възнаграждение, осигуровки, и други, в едно с надбавка в размер на 5%, като македонското дружество ще издава периодично фактури.

Въпроси:
 
  1. При така описаните обстоятелства считате ли, че е възможно македонското дружество да формира място на стопанска дейност в България заради услугата по предоставяне на персонал на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония и защо?
  2. При така описания случай какъв е режимът за облагане с данък върху доходите на трудовото възнаграждение на македонския служител за полагания труд в България и в полза на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония, и ЗДДФЛ?
  3. При какви условия би възникнало задължение за регистрация за целите на ЗДДС на македонското дружество?
  4. С оглед на факта, че българското дружество е регистрирано за целите на ЗДДС, то как се третира(място на изпълнение на сделката, данъчно събитие, дължим ДДС, документиране, и т.н.) тази услуга по предоставяне на персонал от македонското дружество на българското дружество, с оглед на разпоредбите на ЗДДС и от гледна точка на двете страни по договора за услуга в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Какъв е редът за облагане на този доход – изплатеното възнаграждение по договор за предоставяне на персонал, по смисъла на ЗКПО от гледна точка на българското дружество и на македонското дружество в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Разходите за пътни пари от Македония до България и обратно, за наем и консумативи за наетото жилище, за гориво и обслужване на служебен автомобил, за телефон, безплатна храна и други, извършвани от българското дружество във връзка с престоя в България на изпратения македонски служител, данъчно признати ли са по смисъла на ЗКПО и ако не, как следва да се обложат с данък – корпоративен данък, данък върху доходите, ДДС?
  2. Описаните по-горе –в точка 6, разходи, могат ли да се разглеждат като елемент на трудовото възнаграждение на македонския служител, и като такива следва ли да бъдат включени в облагаемия му доход?

Отговор: Моника Петрова
 
Актуално към 01. 08. 2018 г.
 
 
.......................................................................................................................................................................
 
 
 Относно въпросите, свързани с прилагането на ЗДДС
 
 
По отношение на въпрос 3 и 4:
 
От гледна точка на ЗДДС предоставянето на персонал се определя като доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8 от същия закон.
 
Тъй като в случая получателят на услугата е данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на доставката се определя по правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е:
 
  • мястото където той е установил независимата си икономическа дейност или
  • постоянният обект, за който е предназначена услугата, когато този постоянен обект се намира на място различно от мястото, където е установена независимата икономическа дейност.
От изложеното във въпроса е видно, че:
 
  • получателят е българско дружество, т.е. лице установило независимата си на територията на България и
  • услугата е предназначена за икономическата му дейност в България.
От това следва, че мястото на изпълнение на доставката по предоставяне на персонал е на територията на България.
 
При положение, че доставчикът на услугата – македонското дружество е данъчно задължено лице, което не установено на територията на България, по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС българското дружество, в качеството му на получател на услугата се определя като лице платец на данъка.
 
За получената услуга за българското дружество възниква задължение за начисляване на данъка, за което е нужно съставянето на протокол, съдържащ реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. Протоколът следва да се издаде в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем - 15 дневен срок:
 
  • от датата на данъчното събитие или
  • от дата на авансовото плащане.
По общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е завършена.
 
Но тъй като обикновено услугите, имащи за предмет предоставяне на персонал са с продължително изпълнение, то следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. По силата на тази разпоредба при доставки с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане се определя като отделно данъчно събитие, възникващо на датата, на която плащането е станало дължимо.
 
Данъчната основа на доставката се определя в размер на уговореното възнаграждение, дължимо на доставчика на услугата (чл. 26, ал. 2 от ЗДДС). В случай, че е налице някой от елементите посочени в чл. 25, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС при определянето на данъчната основа те също се вземат предвид.
 
Тъй като услугата по предоставяне на персонал не попада в обхвата на освободените доставки по глава четвърта от ЗДДС, както и в обхвата на доставките, подлежащи на облагане с нулева ставка на данъка, върху определената данъчна основа следва да бъде начислен данък върху добавената стойност, прилагайки данъчна ставка 20 на сто.
 
Издаденият протокол, подлежи на отразяване в дневника за продажбите, като:
 
 
Протоколът се отразява и в дневника за покупките в зависимост от правото на приспадане на данъчен кредит за получената услуга. При положение, че получените услуги ще се използват за осъществяване само на доставки с право на приспадане на данъчен кредит:
 
При договорите за предоставяне на персонал следва да бъде съобразено Указание № 24-00-9 от 18. 04. 2008 г. на Изпълнителния Директор на НАП, в което е посочено, че:
 
 „при преценката относно наличието на хипотеза на предоставянето на персонал следва да се съобразяват всички факти и обстоятелства на конкретния случай, като най-общо критериите биха могли са бъдат: от една страна упражняван контрол върху изпълнението на трудовите задължения (поставяне на ежедневни задачи, определяне на конкретния характер на работата в рамките на длъжностната характеристика, отчетност и т. н.) от лицето, на което се предоставя персонал и от друга страна настъпване на непосредствения резултат от престираната работна сила на предоставения персонал в патримониума също така на лицето, на което е предоставен персонал. Иначе казано чрез така предоставения персонал получателят извършва своята собствена дейност. В този смисъл извършените чрез предоставения персонал дейности се считат за извършени от лицето, което е получател по услугата за предоставяне па персонал. Ако посочените критерии не са изпълнени не следва да се приема, че е налице хипотеза на предоставяне на персонал. В случай, че клиентът получава резултат - определена извършена работа, която е осъществена от доставчика чрез наемане на лица (по същия начин това може да се реализира и чрез подизпълнители по граждански договори), е налице извършване на някакъв друг вид услуга (например консултантска, посредническа, инсталация, монтаж, обучение и т.н).“
 
Но дори и оказваната услуга от македонското дружество да се определи като консултантска, посредническа, инсталация, монтаж, обучение - мястото й на изпълнение по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС също ще е на територията на България и за нея ще важи казаното по-горе по отношение на услугата по предоставяне на персонал, при отчитане особеностите на определяне датата на данъчното събитие.
 
Казаното важи и при положение, че услугата се определи като услуга, свързана с недвижими имот, тъй като и в този случай, предвид правилото на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение ще е в България, тъй като заводът, който ще бъде ремонтиран и във връзка, с който се оказва услугата е на територията на България.
 
Единственият възможен вариант, в който за посочените по-горе услуги българското дружество да не се определя като лице платец на данъка, е услугата да се извършва от постоянен обект в България на македонското дружество.
 
Съгласно чл. 11, параграф 2, б. „г“ от Регламент № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за целите на прилагане на чл. 192а от Директивата за ДДС „постоянен обект“ означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от този регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира.
 
Предвид посоченото, за да се прецени дали е налице „постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз.
 
В случай, че македонското дружество разполага с постоянен обект на територията на България и от този обект се предоставят услугите на българското дружество, то македонското дружество се счита за лице установено на територията на България и за него са приложими разпоредбите за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, както и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за доброволна регистрация във връзка с извършваните доставки на територията на България.
 
При това положение македонското дружество, следва да документира и отчита доставките, които извършва от постоянния обект в България съобразно изискванията на ЗДДС.
 
Ако македонското дружество не разполага с постоянен обект на територията на България, независимо от обстоятелството, че извършва облагаеми доставки на услуги, съгласно чл. 95, ал. 2 от ЗДДС същото не подлежи на регистрация по този закон, тъй като данъкът е изискуем от получателя по доставката.
 
 
По отношение на въпрос 6:
.......................................................................................................................................................................
 
 
Следва:

Третиране по реда на ЗДДФЛ.
 

Безплатни публикации сряда и петък. Запиши се за е-бюлетина ни ТУК.

 
 
 
Назад