Третиране на договор за предоставяне на персонал от чуждестранно юридическо лице на българско дружество – КТ, ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ

Казус. Българско дружество и македонско дружество са част от група предприятия. Дружествата са със статут на местни юридически лица съответно за България и Македония.

По решение на компанията-майка ще бъде извършен вътрешногрупов трансфер на служител на македонското дружество в българското дружество. Трансферът се налага поради започването на проект за строително - ремонтни дейности във връзка с недвижим имот, намиращ се на територията на България. Македонският служител ще бъде изпратен в България да изпълнява длъжността Ръководител Проект в рамките на предоставяне на услуга в предприятие от същата група предприятия за период от 15 месеца (01. 10.18 г. – 31.12.19 г.), тъй като притежава необходимата квалификация, знания и опит в областта на строително-ремонтни работи.

За целта е подписано допълнително трудово споразумение и длъжностна характеристика между македонския служител и македонското дружество към съществуващия основен трудов договор и длъжностна характеристика, в което се уточнява, че за периода на проекта служителят ще продължи да съвместява двете длъжности: по основния си трудов договор – мениджър ОСБ, и по допълнителното споразумение – ръководител Проект. В рамките на този продължителен период на проекта е предвидено регулярно служителят да се завръща до своята месторабота в Македония, също така и фиксирано по-продължително прекъсване на престоя на служителя в България през зимния сезон, съобразено с невъзможността за извършване на строително-ремонтни дейности. Договорено е, че всички разходи, свързани с регулярните пътувания на служителя от Македония до България и обратно, и по повод ползването на платен годишен отпуск, както и разходите за наем, консумацията на електричество, вода и други за наетото жилище, ще бъдат за сметка на българското дружество. Служителят ще има право да се възползва от консумацията на безплатна храна, предоставяна от българското дружество, като част от пакета социални придобивки на персонала. Договореното възнаграждение в допълнителното трудово споразумение ще бъде изплащано от македонското дружество през целия период на проекта, включително и за времето, през което служителят няма да работи по проекта. За времето на работа в България на служителя ще бъде осигурен офис, намиращ се на територията на завода на българското предприятие, както и служебен автомобил и телефон.

Между българското дружество и македонското дружество е сключен договор за услуга - предоставяне на персонал, като е уговорено възнаграждението да се формира от всички разходи на изпращащото дружество, в това число трудово възнаграждение, осигуровки, и други, в едно с надбавка в размер на 5%, като македонското дружество ще издава периодично фактури.

Въпроси:
 
  1. При така описаните обстоятелства считате ли, че е възможно македонското дружество да формира място на стопанска дейност в България заради услугата по предоставяне на персонал на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония и защо?
  2. При така описания случай какъв е режимът за облагане с данък върху доходите на трудовото възнаграждение на македонския служител за полагания труд в България и в полза на българското дружество по смисъла на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Македония, и ЗДДФЛ?
  3. При какви условия би възникнало задължение за регистрация за целите на ЗДДС на македонското дружество?
  4. С оглед на факта, че българското дружество е регистрирано за целите на ЗДДС, то как се третира(място на изпълнение на сделката, данъчно събитие, дължим ДДС, документиране, и т.н.) тази услуга по предоставяне на персонал от македонското дружество на българското дружество, с оглед на разпоредбите на ЗДДС и от гледна точка на двете страни по договора за услуга в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Какъв е редът за облагане на този доход – изплатеното възнаграждение по договор за предоставяне на персонал, по смисъла на ЗКПО от гледна точка на българското дружество и на македонското дружество в случай, че:
-   македонското дружество няма място на стопанска дейност в България;
-   македонското дружество има място на стопанска дейност в България.
  1. Разходите за пътни пари от Македония до България и обратно, за наем и консумативи за наетото жилище, за гориво и обслужване на служебен автомобил, за телефон, безплатна храна и други, извършвани от българското дружество във връзка с престоя в България на изпратения македонски служител, данъчно признати ли са по смисъла на ЗКПО и ако не, как следва да се обложат с данък – корпоративен данък, данък върху доходите, ДДС?
  2. Описаните по-горе –в точка 6, разходи, могат ли да се разглеждат като елемент на трудовото възнаграждение на македонския служител, и като такива следва ли да бъдат включени в облагаемия му доход?

Отговор: Людмила Мермерска
 
Актуално към 01. 08. 2018 г.
 
 ............................................

Относно въпросите, свързани с прилагане на ЗКПО
 
 
По отношение на въпрос 1:
 
При описания казус, третиран като вътрешногрупов трансфер за целите на трудовото законодателство, се посочва, че става въпрос за предоставяне на персонал от страна на македонското на българското дружество.
 
Ако сключеният договор между двете дружество не само по форма, но и по съдържание може да класифицира като договор за предоставяне на персонал, то в този случай македонското дружество, страна по договора, съгласно утвърдената данъчна практика не би могло да формира място на стопанска дейност в България (Виж т. 2 от част III на Указание № 24-00-9 от 18. 04. 2008 г. относно данъчното облагане и задължителното осигуряване при т. нар. договори за осигуряване на персонал.)
 
Затова отговорът на въпроса дали ще се формира или не МСД от страна на македонското дружество в България изисква да се изясни дали действително става въпрос:
 
  • за договор за предоставяне на персонал, а не
  • за договор за предоставяне на „обичайна“ услуга от страна на самото македонско дружество, свързана с дейността на българското дружество (например, надзорна дейност във връзка със строително - ремонтна дейност), при която македонското дружество би могло да формира място на стопанска дейност
Опит за разграничаване договорите за предоставяне на персонал от други видове правоотношения, при които едно лице извършва определени услуги за друго лице е направен в Указание № 24-00-9 от 18. 04. 2008 г. на Изпълнителния Директор на НАП (Виж раздел ІІ).
 
В Указанието е посочено, че най-общо критериите при преценката относно наличието на хипотеза на предоставянето на персонал биха могли са бъдат:
 
  • от една страна упражняван контрол върху изпълнението на трудовите задължения от лицето, на което се предоставя персонал, т.е. предприятието – ползвател, според терминологията, възприето в КТ, което се изразява в::
-   поставяне на ежедневни задачи,
-   определяне на конкретния характер на работата в рамките на длъжностната характеристика,
-   отчетност и т. н. и
 
  • от друга страна настъпване на непосредствения резултат от престираната работна сила на предоставения персонал в патримониума също така на лицето, на което е предоставен персонал, т.е. предприятието - ползвател. Иначе казано чрез така предоставения персонал получателят извършва своята собствена дейност. В този смисъл извършените чрез предоставения персонал дейности се считат за извършени от лицето, което е получател по услугата за предоставяне па персонал.
Ако посочените критерии не са изпълнени не е налице хипотеза на предоставяне на персонал.
 
Доколкото е налице и действаща Спогодба между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО с Македония) следва да се има предвид, че аналогичен подход за разграничаване на договорите за представяне на персонал от „обикновените“ договори за услуги е възприет и в Коментарите към Модела на ОИСР на данъчна спогодба (Коментарите), които са общоприето средство и от данъчната администрация, и от съда за тълкуване на действащите СИДДО, по които България е страна.
 
В § 8 към чл. 15 “Доходи от трудови правоотношения” от Коментарите е направен анализ на договорите за предоставяне на персонал, като в § 8.14 е пояснено, че за да се прецени дали действително става въпрос за договор за предоставяне на персонал може да се обърне внимание на следните допълнителни фактори:
 
  • Кой има право да възложи на индивида по отношение на начина, по който работата трябва да се извършва;
  • Кой контролира и носи отговорност за мястото, на което се извършва работата;
  • Дали възнаграждението на физическото лице се начисляват пряко от формалния (юридическия) работодател на предприятието, на което се предоставят услугите;
  • Кой предоставя инструменти и материали, необходими за работата на лицето;
  • Кой определя броя и квалификацията на лицата, извършващи работа;
  • Кой има право да избере лицето, което ще извършва работа и да прекрати договорните споразумения, сключени с това лице за тази цел;
  • Кой има право да налага дисциплинарни наказания, свързани с работата на това физическо лице;
  • Кой определя празниците и работен график на това лице.
Ще посоча, че ако дейностите, изброени във въпросителна форма, са:
 
  • прерогатив на предприятието, при което полага труд, персоналът, нает официално от чуждестранното лице, действително става въпрос за договор за предоставяне на персонал;
  • прерогатив на чуждестранното лице, изпратило свой персонал във връзка с договорени услуги (консултантски, образователни, инженерни т.н.) в българско предприятие – не е налице договор за предоставяне на персонал, а обичаен граждански договор за предоставяне на съответните услуги.
Също допълнително обстоятелство, което следва да се има предвид, е как се формира възнаграждението по договора.
 
При договорите за предоставяне на персонал, възнаграждението в полза на чуждестранното лице, предоставило персонала, се базира преди всичко на трудовите възнаграждения на наетите лица и печалбата му се изчислява като процент от тези възнаграждения
 
В § 8.15 към чл. 15 на Коментарите е потвърден същият подход относно възнагражденията по договори за предоставяне на персонал, като е допълнено, че при договорите за услуга - възнаграждението на персонала, нает от чуждестранната фирма - страна по договора може да бъде само един от многото фактори, взети под внимание (но не и ключовият фактор), например, консултантска фирма начислява на клиента възнаграждение на база почасова ставка за времето, прекарано от неин служител за извършване на определената задача, но тази ставка се базира и на различни други разходи на предприятието, които нямат връзка с конкретното възнаграждение на лицето за полагания труд.
 
По нататък в Коментарите (§ 8.16 – 8.24) са посочени различни примери, с които се илюстрира разликата между двата вида договори.
 
Ще допълня, че в § 39 към чл. 5 „Място на стопанска дейност“ от последната редакция на Коментарите от 21. 11. 2017 г. също се посочва, че при наличие на командироване на персонал в рамките на многонационална компания, който извършва дейност ясно свързана с дейността на дружеството, в което е командировано, е важно да се извърши анализ в съответствие с този изложен в § 8.13 и 8.15 към чл. 15, за да се разграничат тези случаи от случаите, при които командироващото дружество извършва своя собствена дейност (и допълнение на автора - би могло да се формира МСД)
 
От представената информация е видно, че:
 
  • основание за сключване на договора е обстоятелството, че българското дружество няма квалифициран служител, който да ръководи съответния проект за строително - ремонтни дейности. Именно такъв му е предоставен от македонското дружество.
  • възнаграждението, дължимо от българското дружество се формира по начин типичен за договорите за предоставяне на персонал.
Тези две характеристики могат да се приемат като типични за договорите за предоставяне на персонал.
 
Също така, ако задачите в проекта за строително - ремонтни дейности във връзка с недвижим имот, за който е изпратен македонският специалист, са зададени от българското дружество - това още едно доказателство в посока на дефиниране на договора като договор за предоставяне на персонал.
 
За да се отговори обаче, категорично, че става действително въпрос за договор за предоставяне на персонал и съответно липсват основания за формиране на МСД във връзка с предоставаната услуга би следвало договорът внимателно да се тества от гледна точка на:
 
  • характеристиките, посочени в цитираното Указание на НАП, както и
  • изброените в § 8.14 към чл.1 5 от Коментарите въпроси, изброени по-горе.
Ако са налице отклонения – съществува данъчeн риск.
 
Също така може да видите и:
 

Безплатни публикации сряда и петък. Запиши се за е-бюлетина ни ТУК.

 
Назад