ЗДДС. Третиране при отказ от придобиване на лизингован автомобил от финансово дружество
ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС, но извършващо само освободени доставки (застрахователен брокер) е лизингополучател по договор за финансов лизинг на лек автомобил през 2017 г. Договорът за лизинг е с опция за придобиване на собственост. Не е получена пълна фактура за цялата стойност на лизингования автомобил, а всеки месец се фактурира главница и лихва. Данъчен кредит не е ползван при сключване на договора за лизинг – поради това, че извършва само освободени доставки.
През 2018 г. по споразумение между лизингодателя и лизингополучателя, активът се връща на лизингодателя, като същия се продава веднага на трето лице, което встъпва в нов лизингов договор, но на цена приближаваща първоначалната цена на МПС.
Лизингодателят се задължава да преведе на лизингополучателя печалбата от разликата между остатъка по лизинговия договор и цената, на която се лизингова към третото лице.
При положение, че не е ползван данъчен кредит за актива, може ли при връщане на автомобила лизингополучателя да се възползва от чл. 50, т. 1 от ЗДДС и да издаде фактура без ДДС на лизингодателя?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
През 2018 г. по споразумение между лизингодателя и лизингополучателя, активът се връща на лизингодателя, като същия се продава веднага на трето лице, което встъпва в нов лизингов договор, но на цена приближаваща първоначалната цена на МПС.
Лизингодателят се задължава да преведе на лизингополучателя печалбата от разликата между остатъка по лизинговия договор и цената, на която се лизингова към третото лице.
При положение, че не е ползван данъчен кредит за актива, може ли при връщане на автомобила лизингополучателя да се възползва от чл. 50, т. 1 от ЗДДС и да издаде фактура без ДДС на лизингодателя?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
Актуално към 01.08.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, освободена е доставката на стоки или услуги, които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос.
За да е приложима нормата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за съответното лице е важно да са изпълнени следните изисквания:
- регистрираното лице да е получател по доставка на стока или услуга, за която доставчик е начислил ДДС, но не е приспаднат днъчнекреддит (ДК), тъй като се извършват освободени доставки,
- регистрираното лице да извършва последваща доставка със същия предмет.
Предвид така посоченото, считам, че текста за освободена доставка ще намери приложение, когато предметът на доставката е един и същ – купува се определена стока или услуга, която се използва за освободени доставки /не е налице право на приспадане на данъчен кредит/ и впоследствие същата /стока или услуга/ е предмет на доставка.
Относно договор за лизинг:
Съгласно разпоредбите на ЗДДС, договорите за лизинг за целите на този закон се разделят на две:
- доставка на услуга – наемен договор, като документирането е с издаването на фактури за съответната сума ежемесечно, и
- доставка на стока. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Специфичното в тази хипотеза е, че при предаването на автомобила се издава фактура и се начислява ДДС – за цялата стойност.
Предвид посоченото и обстоятелството, че се издават фактури ежемесечно, може да се приеме, че е налице доставка на услуга – наем на автомобил.
При прекратяването на договора и връщането на автомобила, не би следвало да възникват допълнителни задължения за лизингополучателя - ползвателя на автомобила.
Както е посочено, по споразумение между лизингодателя и лизингополучателя, активът се връща и лизингодателя сключва договор с трето лице, което е предмет на отделна доставка, като първия лизингополучател не е участник в тази доставка.
Доколкото е посочено, че лизингодателят се задължава да преведе на лизингополучателя печалбата от разликата между остатъка по лизинговия договор и цената, на която се лизингова към третото лице, считам, че това представлява отделна доставка.
За да се прецени приложимия данъчен режим, следва да се дефинира доставката и след това да се определи и данъчната ставка.
Ако се заплаща възнаграждение за отказ от право за придобиване на автомобил – по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС, ще е налице доставка на услуга. Тази услуга е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
В случая, считам, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не може да намери приложение.
Това е така, тъй като освободена е доставката на стоки или услуги, които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос. В тази хипотеза биха попаднали – наем за автомобил или покупка на автомобил - при последващо разпореждане с тях.
В случая е ползван автомобил под наем, а последващата доставка е „отказ от право на придобиване“.
Доставка не е предоставяне под наем, а отказ от права, която услуга е облагаема и следва да се начисли ДДС за нея.
.