Директива за задължителното оповестяване на агресивни данъчни схеми

Директива за задължителното оповестяване на агресивни данъчни схеми

 

 

Иван Антонов, главен юрисконсулт Дирекция „СИДДО“

 

 

Актуално към 01. 09. 2018 г.

 

По време на българското председателство на Съвета на Европейския Съюз бе приета Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Тя е поредното изменение на правната рамка на Съюза в областта на административното сътрудничество и е известна като DAC 6.

 

Основната цел на Директивата е създаването на правила, насочени към подобряване на прозрачността и предотвратяване на агресивното трансгранично данъчно планиране, като се създадат задължения на т. нар. посредници, например:

 

  • данъчни консултанти,
  • адвокати,
  • счетоводители и др.

да разкриват потенциално агресивни схеми за данъчно планиране с трансграничен елемент.

 

След това националните данъчни органи ще обменят автоматично тази информация с данъчните органи на другите държави членки.

 

Агресивното данъчно планиране обикновено се развива по-бързо от мисленето на законодателя.

 

Структурите за данъчно планиране обичайно се състоят от договорености, които са разработени в и включват участието на различни юрисдикции и пренасочват облагаемата печалба към по-благоприятни данъчни режими или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъкоплатците.

 

Използваните данъчни схеми често са стъпка напред пред съществуващите мерки срещу избягване на данъчно облагане и мерки за прозрачност, а данъчните органи научават твърде късно за съмнителните схеми, когато отрицателните данъчни последици вече са причинили вреда на бюджета.

 

 

Как функционира автоматичният обмен на информация?

 

Компетентният орган на държава членка, в която посредник е подал информацията за подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, съобщава на компетентните органи на всички останали държави членки данни за договореността и лицата, които я използват, посредством автоматичен обмен на информация.

 

Автоматичният обмен се извършва врамките на един месец след края на тримесечието, през което информацията е подадена от посредниците.

 

Първият обмен на информация между държавите членки е предвидено да се извърши до 31 октомври 2020 г.

 

 

Връзка с проекта BEPS на ОИСР

 

Мярка 12 от проекта BEPS на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Base Erosion and Profit Shifting или BEPS) съдържа препоръки относно изготвянето на правила за задължително оповестяване на агресивни схеми за данъчно планиране, като се използва опитът на нарастващия брой страни, които имат подобни правила, и взимайки предвид административните разходи за данъчните администрации и бизнеса.

 

Окончателният доклад по мярката, публикуван през октомври 2015 г., включва преглед на съществуващите режими за задължително оповестяване и формулира препоръки за модулна рамка, която да се използва от страните, които желаят да въведат или изменят съществуващите задължителни правила за оповестяване.

 

Примери за такива режими има и в рамките на ЕС, а именно в Ирландия, Португалия и Обединеното кралство.

 

На 9 март 2018 г. ОИСР публикува и Правила за задължително оповестяване на договорености и прозрачни офшорни структури за заобикаляне на Common Reporting Standard (CRS) като част от Мярка 12.

 

Директива (ЕС) 2018/822 въвежда в европейското законодателство:

 

 

Много от типичните белези за това че една договореност подлежи на оповестяване са заимствани от Мярка 12.

 

Директивата е правен инструмент, който е задължителен за всички държави членки на ЕС (за разлика от препоръчителния характер на Мярка 12), и има потенциала да направи ЕС пионер в борбата срещу агресивното данъчно планиране.

 

 

            Какво е „подлежаща на оповестяване трансгранична договореност“?

 

Директивата дефинира няколко термина, които са от съществено значение за нейното функциониране:

 

  • „Трансгранична договореност“ означава договореност, която се отнася до повече от една държава членка или до държава членка и трета държава, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а) не всички участници в договореността са местни лица за данъчни цели в една и съща юрисдикция;

 

б) един или повече от участниците в договореността е едновременно местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция;

 

в) един или повече от участниците в договореността извършва стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция, и договореността представлява част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност;

 

г) един или повече от участниците в договореността извършва дейност в друга юрисдикция, без да е местно лице за данъчни цели или да установява място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция;

 

д) такава договореност може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.

 

Трансграничните договорености могат да бъдат два основни вида:

 

-   масово предлагани или

-   индивидуализирани.

 

  • „Масово предлагана договореност“ означава трансгранична договореност, която се изготвя, предлага на пазара, става готова за прилагане или се предоставя за прилагане, без да е необходимо съществено да се индивидуализира;
  • „Индивидуализирана договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която не е масово предлагана договореност.
  • „Подлежащата на оповестяване трансгранична договореност“ е всяка трансгранична договореност, която има най-малко един от т.нар. „типичните белези“ (hallmarks).

 

Типичните белези са изброени в Приложение 1 към Директивата и ще бъдат подробно разгледани по-долу.

 

Прави впечатление, че терминът „договореност“ не е изрично дефиниран и точният му смисъл трудно може да бъде изведен от съдържанието на останалите термини, дефинирани от Директивата.

 

Договореност не реферира към понятия като договор, споразумение или уговорка, които са сключени между посредника и данъкоплатеца, а по-скоро е неподходящ превод от английски език на думата „arrangement“.

 

Най-общо може да се приеме, че договореност е:

 

-   данъчна консултация,

-   съвет,

-   схема или

-   структура,

 

които могат да бъдат използвани за потенциално агресивно данъчно планиране или намаляване на дължимите данъци.

 

 

Кои лица имат задължение за оповестяване?

 

Основното задължение за оповестяване на трансграничните договорености е върху т. нар. „посредници“, но в определени случаи то може да бъде наложено и на данъчнозадължените лица.

 

„Посредник“ означава всяко лице, което:

 

  • изготвя, предлага на пазара, организира или
  • предоставя за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или
  • управлява нейното прилагане.

 

За да бъде посредник, едно лице следва да отговаря и на поне едно от следните допълнителни условия:

 

а) да бъде местно лице за данъчни цели на държава членка;

 

б) да има място на стопанска дейност в държава членка, чрез което се предоставят услугите във връзка с договореността;

 

в) да бъде учредено в държава членка или уредено съгласно законодателството на държава членка;

 

г) да бъде регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги, в държава членка.

 

Дефиницията на термина „посредник“ е максимално широка и не съдържа изчерпателен списък от професии или дейности.

 

Най-често срещаните посредници вероятно биха били:

 

  • адвокати,
  • счетоводители,
  • данъчни консултанти и
  • финансови експерти.

Директивата предвижда и случаи, в които няма посредник, но оповестяване на трансграничната договореност трябва да бъде направено.

 

Например:

 

  • когато данъкоплатецът сам е изготвил подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или
  • посредникът е извън юрисдикцията на държава членка.

 

 

Какъв е срокът за оповестяване?

 

Посредниците следва да оповестят в 30 дневен срок всяка информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, която им е известна, притежават или контролират.

 

Срокът започва да тече от по-ранното от следните събития:

 

а) трансгранична договореност е предоставена на данъкоплатеца за прилагане; или

 

б) трансгранична договореност е станала готова за прилагане; или

 

в) извършена е първата стъпка от прилагането ѝ.

 

Директивата предвижда, че на оповестяване подлежат и договорености, първата стъпка от които е била изпълнена след датата на влизане в сила на Директивата - 25 май 2018 година.

 

По отношение на масово предлагани договорености, посредниците следва да предоставят актуализирани данни на всяко тримесечие, които са станали известни след представянето на последния доклад.

 

Основното правило е, че посредникът оповестява информацията само на държавата членка, на която е местно лице, но в определени случаи е възможно това да бъде направено и в държава членка:

 

  • където оперира чрез място на стопанска дейност или
  • където е регистриран като член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги.

Директивата съдържа правила, които облекчават посредниците и ограничат оповестяването на информацията само до една държава членка, която от своя страна ще обмени автоматично информацията с останалите засегнати държави членки.

 

 

            Влияние на професионалната тайна върху задължението за оповестяване

 

Едно от най-важните, но и доста спорни изключения, които Директивата допуска, е държавите членки да могат да освободят посредниците си от задължението за подаване на информация относно трансграничните договорености, когато оповестяването би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното им право.

 

Това на практика означава, че когато разкриването на трансгранична договореност е защитено например от адвокатска или друга професионална тайна, посредникът не е длъжен да направи оповестяване.

 

Това изключение поставя много сериозни въпроси и предизвикателства пред ефективното функциониране на Директивата.

 

Професионална тайна съществува във всяка една държава членка и дейността на почти всички видове посредници е регулирана и защитена от професионална тайна.

 

Между различните държави членки съществуват разлики в обхвата на професионалната тайна, лицата, които са защитени от професионална тайна, и най-вече на основанията за нейното разкриване.

 

Когато посредник е освободен от задължение за оповестяване на основание професионална тайна, Директивата изисква държавите членки да въведат правила, според които посредникът незабавно следва да уведоми:

 

  • всеки друг посредник или,
  • ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице,

за това че вече те имат задължение за оповестяване.

 

Прехвърлянето на отговорността за оповестяване от посредниците към данъчнозадължените лица поставя няколко сериозни въпроса.

 

Най-важният е доколко е реалистично да се очаква, че данъчнозадължените лица ще спазват задълженията си за оповестяване.

 

Когато данъкоплатец поръча консултация или схема, насочена към избягване на данъчно облагане, вероятността сам да се разкрие пред данъчната администрация не е особено голяма. На второ място се поставя въпроса възможен ли е и какъв трябва да бъде контролът върху данъчнозадължените лица, които имат задължение за оповестяване.

 

Различното третиране на професионалната тайна потенциално може да доведе до нееднакво прилагане на Директивата.

 

В някой държави членки основната тежест на оповестяването ще бъде върху посредниците, докато в други тя ще бъде изместена върху данъчнозадължените лица.

 

Предстои да видим как държавите членки:

 

  • ще транспонират особените правила за оповестяване и
  • изключението, свързано с професионалната тайна,

във вътрешните си законодателства и как точно ще се гарантира ефективното прилагане на Директивата.

 

 

Какви данни подлежат на оповестяване?

 

Директивата съдържа списък с данни, които трябва да бъдат оповестени от посредниците, съответно включени в автоматичния обмен на информация между компетентните органи на държавите членки:

 

            1. идентификационни данни на посредниците и на данъчнозадължените лица, които включват: име, дата и място на раждане за физическите лица, данъчен идентификационен номер, държава, където са местно лице за данъчни цели и, ако е целесъобразно, лицата, които са свързани предприятия със съответното данъчнозадължено лице;

 

            2. подробности за типичните белези на трансграничната договореност;

 

            3. обобщение на съдържанието на трансграничната договореност, включително посочване на името, под което тя е позната, ако има такова, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

 

            4. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагане на трансграничната договореност;

 

            5. подробности за разпоредбите от националното законодателството, които оформят основата на трансграничната договореност;

 

            6. стойността на трансграничната договореност;

 

            7. посочване на държавата членка на съответното(ите) данъчнозадължено(и) лице(а), както и на други държави членки, които има вероятност да бъдат засегнати от трансграничната договореност;

 

            8. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, което има вероятност да бъде засегнато от трансграничната договореност, като се посочва с кои държави членки е свързано това лице.

 

На оповестяване подлежи всяка една от изброените по-горе точки, доколкото тя е приложима към съответната трансграничната договореност.

 

 

Приложение: Схема, онагледяваща процеса по оповестяване.

 

 

Ефекти от оповестяването

 

Един от основните принципи, които Директивата прокламира е, че липсата на реакция от страна на данъчна администрация по отношение на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност не означава, че тя признава валидността на тази договореност или приема нейното данъчно третиране.

 

Същевременно трябва да се отбележи, че Директивата не презюмира, че всяка договореност е насочена към избягване или отклонение от данъчно облагане.

 

Ако една договореност подлежи на оповестяване, тъй като отговаря на някой от типичните белези, това не означава, че непременно тази договореност е неприемлива и насочена към изцяло незаконосъобразно намаляване на дължимите данъци.

 

Очаква се оповестяването да има сериозен възпиращ ефект по отношение на трансграничните договорености, които са насочени към потенциално агресивно данъчно планиране. Когато данъкоплатците знаят, че техните данни и трансграничната договореност ще станат достояние на данъчната администрация, интересът към използването на такива схеми и структури за намаляване на дължимите данъци значително ще намалее.

 

Когато информация достига до данъчните органи на ранен етап, вкл. преди договореностите да започнат да се прилагат на практика, е възможно да бъде извършена превенция преди да са възникнали негативните последици за националните бюджети.

 

Данъчните администрации ще могат предварителното да изберат подходяща стратегия за извършването на съответната контролна дейност. Липсата на непосредствен отговор след оповестяването не легитимира договореността и не означава, че това е приемлива практика, която може да бъде използвана от данъкоплатците.

 

Оповестяването на трансграничните договорености се очаква да разкрие различни недостатъци и пропуски в законодателствата на държавите членки, които правят възможно използването на схеми и стратегии за агресивно данъчно планиране.

 

Държавите членки ще могат да направят своя анализ и предприемат законодателни мерки, с които да „запушат“ съответните пролуки в законодателствата си.

 

Това ще създаде условия за подобряване на данъчната политика на държавите членки, а тъй като Европейската комисия ще има достъп до част от информацията за обменяните трансгранични договорености, след анализ ще могат да бъдат взети мерки и на общоевропейско ниво.

 

 

Санкции при неспазване на задълженията за оповестяване

 

Директивата предвижда, че държавите членки трябва да установяват система от санкции, които да налагат при нарушение на националните разпоредби за задължителното оповестяване на трансгранични договорености и вземат всички необходими мерки, за да осигурят прилагането им.

 

Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

 

Тъй като Директивата все още не е транспонирана в българското законодателство, не е ясно как този въпрос ще бъде решен в България, за какви точно нарушения ще се налагат санкции и какъв ще бъде техният размер, но се очаква той да е висок.

 

 

От кога действат новите правила?

 

Държавите членки следва да приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за транспониране на Директивата, до 31 декември 2019 г.

 

Тези разпоредби следва да се прилагат от 1 юли 2020 г.

 

 

Типичните белези (hallmarks) на подлежащите на оповестяване трансгранични договорености

 

Усилията за дефиниране на понятието „агресивно данъчно планиране“, срещу което е насочена Директивата, биха могли да се окажат напразни, тъй като структурите за агресивно данъчно планиране са динамични, изключително сложни и са предмет на непрекъснато развитие и корекции в отговор на мерките за противодействие от страна на данъчните органи.

 

Затова Директивата изброява и обобщава определени характеристики или елементи на договореностите, които дават ясна индикация за наличието на избягване на данъчно облагане или на злоупотреба.

 

Тези характеристики или елементи се наричат „типични белези“ и е достатъчно дадена договореност да отговаря на някой от тях, за да бъде разглеждана като подлежаща на оповестяване пред данъчните органи.

           

Директивата съдържа пет категории типични белези:

 

А. Общи типични белези, свързани с проверката на основната полза:

 

  • Договорености, които изискват поверителност;
  • Договорености, които предвиждат хонорар в зависимост от полученото данъчно облекчение;
  • Договорености, които са стандартизирани или масово предлагани.

 

Б. Специфични типични белези, свързани с проверката за основната полза:

 

  • Договорености, които включват използването на дружества със загуба;
  • Договорености, свързани с трансформиране вида на доходи с цел избягване на тяхното облагане;
  • Договорености, които включват „превъртане“ (round-tripping) на средства и дружества без функции.

 

В. Специфични типични белези, свързани с трансгранични сделки:

 

  • Договорености, които включват транзакции със свързани предприятия от юрисдикции без данъчно облагане, използването на преференциални данъчни режими или освободени от облагане транзакции;
  • Договорености, които включват двойно приспадане на амортизации;
  • Договорености, които включват двойно освобождаване на доходи;
  • Договорености, които включват прехвърляне на активи, чиято оценка е съществено различна в различните юрисдикции.

 

Г. Специфични типични белези във връзка с автоматичния обмен на информация или действителната собственост; и

  • Договорености, които са насочени срещу задълженията за предоставяне на информация от финансовите институции;
  • Договорености, които включват използването на непрозрачни структури и прикриване на действителните собственици.

 

Д. Специфични типични белези относно трансферното ценообразуване:

 

  • Договорености, които включват използването на едностранни правила за облекчени режими (safe harbour rules);
  • Договорености, които включват прехвърляне на трудни за оценяване нематериални активи;
  • Договорености, които включват прехвърляне на функции, рискове или активи.

 

По отношение на договореностите, които отговарят на типичните белези от:

 

следва да бъде приложена и една допълнителна проверка – т. нар. „проверка за основната полза“.

 

Ако въз основа на всички относими факти и обстоятелства може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която дадено лице може с основание да очаква да извлече от дадена договореност, е получаването на данъчно облекчение, то проверката за основната полза е положителна.

 

В тези случаи договореността подлежи на оповестяване пред данъчната администрация.

 

Ако основната полза или една от основните ползи от договореността не е свързана с получаването на данъчно облекчение, то оповестяване не следва да се направи, независимо че договореността отговаря на някой от типичните белези от категория А, категория Б или категория В, т. 1, буква б), подточка i), буква в) и буква г).

 

 

Преглед на отделните категории типични белези

 

Категория А - Общи типични белези, свързани с проверката на основната полза:

 

  1. Договореност, при която съответното данъчнозадължено лице или участник в договореността, се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква от него да не разкрива как договореността може да осигури данъчно облекчение спрямо други посредници или данъчните органи.
  1. Договореност, при която посредникът има право да получи такса (или лихва, хонорар за разходи по финансиране и други такси) за договореността и тази такса е определена в зависимост от:

 а) размера на данъчното облекчение, произтичащо от договореността; или

 

б) това, дали действително е получено данъчно облекчение в резултат от договореността. Това включва задължение за посредника да възстанови частично или изцяло таксата, когато очакваното данъчно облекчение, произтичащо от договореността, не е било частично или напълно постигнато.           

  1. Договореност, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчнозадължено лице, без да е необходимо да бъде съществено адаптирана за целите на прилагането.

 

            Категория Б - Специфични типични белези, свързани с проверката за основната полза:

 

            1. Договореност, при която участник в договореността предприема изкуствено действия, които се състоят в придобиване на дружество на загуба, прекратяване на основната дейност на такова дружество и използване на неговите загуби с цел да намали своите данъчни задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускоряване на използването на тези загуби.

 

            2. Договореност, която води до преобразуване на доход в капитал, дарения или други категории доходи, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане.

 

            3. Договореност, която включва циклични повтаряеми сделки, които водят до „превъртане“ на средства, а именно чрез участието на междинни образувания, които нямат друга основна търговска функция, или чрез използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват, или имат други подобни характеристики.

 

 

            Категория В - Специфични типични белези, свързани с трансгранични сделки

 

            1. Договореност, която включва подлежащи на приспадане трансгранични плащания, извършени между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

 

            а) получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;

 

            б) въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на дадена юрисдикция, тази юрисдикция:

            i) не налага никакъв корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка; или

            ii) е включена в списък на юрисдикции на трети държави, които са били оценени от държавите членки, колективно или в рамките на ОИСР, като неоказващи съдействие юрисдикции;

            в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

            г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

 

            2. Приспадания за същата амортизация на актива са поискани в повече от една юрисдикция.

 

            3. Освобождаване от двойно данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на дохода или капитала е поискано в повече от една юрисдикция.

 

            4. Съществува договореност, която включва прехвърлянето на активи и при която е налице съществена разлика в сумите, които се разглеждат като дължими в замяна на активите в участващите юрисдикции.

 

 

            Категория Г - Специфични типични белези във връзка с автоматичния обмен на информация или действителната собственост

 

            1. Договореност, която може да доведе до нарушаване на задълженията за предоставяне на информация съгласно законодателството на ЕС за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, включително и споразумения с трети държави, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения. Тези договорености включват най-малко следното:

 

            а) използване на сметка, продукт или инвестиция, която не е или за която се твърди, че не е финансова сметка, но която има характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;

 

            б) прехвърляне на финансови сметки или активи към или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която съответното данъчнозадължено лице е местно лице;

 

            в) преквалификацията на доходи и капитали с продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;

 

            г) прехвърлянето или преобразуването на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация в рамките на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

 

            д) използването на правни образувания, форми или структури, които премахват или за които се твърди, че премахват, оповестяването на един или повече от „титулярите на сметки“ или „контролиращи лица“ при автоматичния обмен на информация за „финансови сметки“;

 

            е) договорености, които засягат или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции използват, за да спазят своите задължения за оповестяване на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или слаби режими на прилагане на законодателството срещу изпирането на пари или със слаби изисквания за прозрачност за юридически лица или правните образувания.

 

            2. Договореност, която включва верига от непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни образувания или структури:

 

            а) които не упражняват съществена стопанска дейност, която се подпомага от подходящ персонал, оборудване, активи и помещения; и

 

            б) които са учредени, управлявани, местни лица, контролирани или установени в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица един или повече от действителните собственици на активи, държани от тези лица, правни образувания или структури; и

 

            в) когато не могат да бъдат установени действителните собственици на такива лица, правни образувания или структури по смисъла на определенията в Директива (ЕС) 2015/849.

 

 

            Категория Д - Специфични типични белези относно трансферното ценообразуване

 

            1. Договореност, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими.

 

            2. Договореност, която включва прехвърляне на трудни за оценяване нематериални активи.

 

Понятието „трудни за оценяване нематериални активи“ обхваща нематериални активи или права върху нематериални активи, за които към момента на тяхното прехвърляне между свързани предприятия:

 

а) не съществуват надеждни съпоставими данни, и

 

б) към момента на встъпване в сделките прогнозите за бъдещите парични потоци или приходи, които се очаква да бъдат получени от прехвърлените нематериални активи, или допусканията, използвани при оценяването на стойността на нематериалните активи, са твърде несигурни, поради което е трудно да се предвиди степента на крайния успех на нематериалните активи към момента на прехвърлянето.

 

            3. Договореност, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци (EBIT) на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 % от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.

 

 

 

Назад