Дискусионно: ЗДДФЛ. ЗКПО. КСО. ЗДДС. Третиране на доходи на физическо лице от американска интернет платформа за игри

Казус. Местно физическо лице на България – български гражданин с още две физически лица от САЩ и Великобритания има профил в американска платформа за творци. Там тримата разработват игри, като българинът рисува, а другите двама пишат сценарии и диалозите в играта. В тази платформа всеки потребител, може да влезе и ако хареса нещо да изпраща пари на авторите с бутона „Donation.“ Обикновено с тези пари се надгражда играта и/или се правят нови нива, като се публикуват линкове, за да може да се играят, тестват и т.н. Пари не се получават за гледания и харесвания, а само с конкретен превод през бутона „Donation“.

Има следните особености:

- не е задължително да се направи нещо по играта срещу постъплението на пари, т.е. независимо има ли дарение или не, авторите преценяват има ли нова идея или не;

- понякога се получават пари само защото потребителите са харесали продукта;

- изпращането на пари към сметката не е под условие;

- линковете с игрите са общодостъпни - независимо изпратили ли си пари или не.

Парите постъпват в сметката на българина (той е създал профила, но и тримата създали играта фигурират като автори), българинът ги дели на три и изпраща частта на останалите двама. Разходите също се делят на три.

Реално, платформата е регистрирана и на тримата, но Paypal е на българина. Там постъпват парите, като от платформата са си удържали тяхната комисионна. Българинът приспада само таксите на Paypal.

Въпроси:

Какво е третирането на доходите от правна гледна точка? Тези доходи са авторски възнаграждения, доходи от граждански договор или дарение, тъй като създателите на играта дават достъп само до линковете за потребители (да се играе) - не разработват нива по възлагане, а ако те решат?
Какво е третирането от гледна точка на ЗДДФЛ/ЗКПО? Към момента доходът се третира като авторско възнаграждение, на тримесечие се декларира с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ, като се декларира и облага 1/3 от сумата, тъй като има договор помежду тримата автори, че всичко се дели на три, но с оглед, че цялата сума постъпва в сметката на българското местно лице, дали в 40% нормативно - признати разходи не попадат хонорарите и на другите двама?
Какво е третирането от гледна точка на КСО/ЗЗО?
Какво е третирането от гледна точка на ЗДДС? Ако се приеме, че е налице обичайна търговска дейност по възлагане (сумите са над 50 000 лв. на тримесечие) ще се трупа ли оборот за регистрация по ЗДДС. Платформата е американска, но потребители са от цял свят включително и Европейския съюз. Потребителите може да влизат с реални данни, а може и с псевдоними, може и платформата да изпраща пари, а реалният платец е невидим за нас - той ги изпраща на платформата, а тя по сметката на българското местно лице.

Отговор: Людмила Мермерска

Актуално към 01. 10. 2018 г.

1. Данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО

За целите на данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ следва се дефинира характерът на дохода, който се получава от лицата.

Споделям, гледната точка, изразена в т. 2 от отговора относно социалното осигуряване, че при начина, при който е организирано получаването на сумите не може да се приеме, че е налице:

авторско или лицензионно възнаграждение, доколкото доходите не са получени за използването на авторско право или за правото на използване на авторско право – (Виж чл. 18 от Закона за авторското право и сродните му права относно обхвата на имуществените авторски права по отношение на използването на произведение на авторското право.) Още повече, че в дефиницията на авторски и лицензионни възнаграждения, въведена в т. 8 на § 1 на ДР на ЗКПО, ползвана и за целите на ЗДДФЛ (т. 8 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ) по отношение на софтуера, каквато е компютърната игра, дори изрично е посочено, че не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване;

възнаграждение по извънтрудово правоотношение (т.н. граждански договор), по смисъла на т. 30 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, тъй като въпросните правоотношения предполагат престиране на предварително уговорен между страните определен трудов резултат;

Тогава възниква въпроса – може ли посочените доходи да се приемат за доходи от дарение, които за целите на ЗДДФЛ не са доход и съответно не подлежат на задължително деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Ако се приеме, че става въпрос за доходи от дарение лицето следва да бъде обложено за приспадащата му се 1/3 част от получените дарения по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), спазвайки разпоредбите на чл. 49, ал.1 и 2 от ЗМДТ. Конкретният размер на данъка се определя в Наредба на съответния общински съвет по постоянния адрес на лицето в при данъчна ставка от 3,3 до 6,6 на сто върху брутния размер на дарението (чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ).

И така, кога един доход може да се третира като дарение?

Общоприетата дефиниция на дарение е даден в чл. 225 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Характерно за този договор, е че той е:

безвъзмезден (дарителят не цели облага) и

едностранен (задълженията са само за дарителя).

В случая с натискане на бутона „Donation“ съответно лице изразява дарителската си воля да дари суми на създателите на играта. Актът на даряването на сумите не дава никакви допълнителни права на дарителя спрямо останалите лица, които се ползват безплатно от продукта. Срещу дарената сума дарителят не получава никаква специално насочена към него престация от страна на създателите на играта, която да го облагодетелства повече от останалите посетители на платформата, не дали такива суми.

Самите суми зависят от дарителската воля на дарителите и варират произволно без връзка с предоставена им конкретна престация.

За съвременната интернет култура е все по-характерно да се дават суми на различни сайтове, платформи или дори на „стриймъри” от отделни физически лица харесали по някаква лична причина сайта, платформата или лицето.

Действително изложените дотук аргументи, могат да бъдат основание да се приеме, че налице доход от дарение.

В случая смущаващото е, че за да бъдат получавани парични доходи наречени „дарение“, дадените лица предварително са положили немалко усилия – инвестирали са труд и финансови ресурси, за да създадат продукт (игра), който е първопричината за получаване на доходите.

Необходимо е да посоча, че в дефиницията на дарение, приведена по-горе – акцентът е само върху дарителя и едностранното и безвъзмездното даване от негова страна – без никакви последващи права за специална насочена лично към него облага. Не е дописано, че дарение не е налице, ако дадено лице преди да се получи дарението е положило усилия, с които предизвиква интереса на дарителя (!).

Прегледът на съдебна практика обаче показва, че съдът приема, че даренията са свързани или с:

личността на дареното лице, когато са в полза на физически лица, а не резултатите от дейността му (Виж включително и решение на СЕС от 03.03. 1994 г. по дело С-16/93 (R. J. Tolsma), посочено по –долу при отговора по Закова за данък върху добавената стойност, при което, за да се приеме, че доходите, генерирани от уличен музикант не попадат в обхвата на ЗДДС, се посочва, че сумите, давани от минувачите на уличния музикант не са свързани с музиката и по-скоро се дават от симпатия към самия музикант).

някаква ясна кауза, която е обявена ясно като цел на събираните суми и единствено в полза на която се разходват събраните суми – най - често да се създаде нещо, да се развие нещо, да се подкрепи нещо.

В случая сумите, въпреки че са получавани след натискане на бутона „Donation“, превежданите суми не са насочени нито:

към самите физически лица – създатели на продукта, отчитайки техни личностни характеристики и цели; нито

към ясно дефинирана кауза (в случая дарението е без условие и създателите на портфейла взимат решение какво да правят с набраните суми).

Считам, че в случая се дават суми, свързани с различна степен на ползване на създаден вече продукт:

резултат на инвестирано време и средства от неговите създатели;

популяризиран от създателите му след неограничен брой лица,

именно с цел генериране на доходи от страна на продукта за неговите създатели. Не случайно е сложен бутон „Donation“.

Доходите се генерират по популярен за съвременната интернет култура начин – без да е фиксирана твърда цена за ползване на продукта.

Считам, че само по себе си обстоятелството, че не е фиксирана твърда цена и че не всеки е задължен да плати, не означава, че не е налице инвестиране на трудов и финансов ресурс с цел получаване на печалба. В случая начина на организиране на самата процедура на генериране на доходите от дейността е съобразен със съвременната Интернет култура.

Затова считам, че е възможно да се приеме, че получаването на сумите по повод играта под форма на дарение от местното физическото лице е отклонение от данъчно облагане (по смисъла на чл. 77 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО) - за отклонение от данъчно облагане се смята и безвъзмездно предоставяне за ползване на нематериални блага, каквато е интернет играта.

Още повече, че при описаната ситуация, фактически дейността се извършва чрез дружество, създадено по реда на чл. 357 – 364 от ЗЗД, т.н. гражданско (неперсонифицирано) дружество.

Действително сумите постъпват на личната банкова сметка на българския гражданин и той се разплаща с останалите двама създатели на играта.

Взаимоотношението обаче между тримата се изразяват в съвместна дейност, свързана със създаване и поддържане на определен продукт (игра), предвиждащо разпределяне на приходите и разходите по равно.

По същество се отговаря на разпоредбата на чл. 357 от ЗЗД за създаване на гражданско дружество - с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Целта е именно стопанска – генериране на печалба/доходи за създателите на играта. Липсва ясна друга кауза.

Не е задължително договорът за съвместна дейност да е писмен. Важно е да е налице обединяване на няколко лица за съвместна дейност. Именно това е същностно за формиране на гражданско (неперсонифицирано) дружество. (В случая обаче се посочва, че е налице писмен договор, регламентиращ съвместната дейност на лицата.)

Фактът, че такова не е вписано в Регистър Булстат и че поради това липсва банкова сметка на името на дружество и съответно сумите се получават на личната сметка на българския участник, не е основание да се приеме, че не се извършва дейност като дружество по реда на ЗЗД, при това в България, доколкото управлението на дружеството фактически се извършва от България.

На основание на чл. 2, т. 4 от Закона за счетоводството дружеството следва да води счетоводство, за да определи счетоводния си резултат. Ще посоча, че в случая даже да се приеме, че става въпрос за дарения – те са счетоводен приход за дружеството.

За целите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) неперсонифицираните (гражданските) дружества се приравняват на юридическите лица (чл. 2, ал. 2 от ЗКПО).

Приходите от дарения, с изключения на случаите на дарения, пряко свързани с придобиване на данъчни амортизируеми активи, нямат специално данъчно третиране.

Затова след осчетоводяване на приходите и разходите, доколкото лицата не отчитат разходи за възнаграждения, свързани с полагане на личен труд по смисъла на т. 26, б. „и“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, би следвало:

да се формира счетоводния финансов резултат,

въз основа на него данъчният финансов резултат, подлежащ на облагане с 10 на сто корпоративен данък,

формираната след приспадане на корпоративния данък нетна печалба би следвало на база на споразумението между създателите на играта да се разпредели по равно между съдружниците в неперсонифицираното дружество като дивидент, подлежащ на облагане с 5 на сто данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. «а» от ЗДДФЛ.

Ще обърна внимание, че нито СИДДО със САЩ, нито СИДДО с Великобритания дават по благоприятно данъчно третиране на дивидентите.

....................................................................................................