ЗДДС. Подобрение на нает актив за сметка на наемателя

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество ползва складови помещения под наем. През 2017 г. са направени подобрения на наетите площи в склад „А“. За сметка на дружеството, а не за сметка на наема е заплатено изграждането на допълнителни преградни ограждения (от алуминиеви профили и мрежа, за да има движение на въздуха). Тогава дружеството не предвиждало да сменя склада. Подобрението е заведено като дълготраен актив и е ползван данъчен кредит. Разходите са в размер на 6 000 лв. без ДДС. 

 

Тази година дружеството взима решение за смяна на склада и през м. август 2018 г. стоката на дружеството е преместена в склад „Б“, където също по горната логика са изградени подобни ограждения за сметка на дружеството.

 

Огражденията в склад „А“ дружеството ги оставя там (няма да ги ползва). 

 

Въпросът е как да се определи данъчната основа за начисляване на ДДС за подобренията в склад „А“, който дружеството напуска? Ако основанието е чл. 27, ал.2. изречение 4 от ЗДДС. как да се определят „разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението“, с които да се намали „сумата на направените преки разходи“?

 

Активът е заведен за амортизиране за счетоводни цели за 8 години. Може ли да се приеме натрупаната амортизация от 1/8 от разходите за „обичайно изхабяване“ (т.е. данъчна основа 5 250 = 6 000 минус 750 )? По правилно ли е да се начисли ДДС върху пълния размер на направените разходи (т.е. да се върне на 100% ползваният ДК)? Може ли дружеството да се позове на чл. 79, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и да приложи формулата ДД=НДДС * 1/5 * БГ ( по която ще трябва да върне 4/5 от ползвания данъчен кредит). За да се ползва този член задължително ли трябва да се третира и оформи документално отписването като брак?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

 

Актуално към 01. 10. 2018 г.

 

Обект на облагане с ДДС са възмездните доставки на стоки или услуги по силата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, като безвъзмездните доставки са извън обхвата на закона, с изключение на изрично предвидените в закона случаи.

 

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив се приравнява на доставка на услуга.

 

В случая тази услуга се извършва безвъзмездно от страна на наемателя, поради което е необходимо да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 законът приравнява на възмездна доставка на услуга някои случаи на безвъзмездно извършване на такава.

 

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 3 от закона за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

 

Понятието „подобрение“ е дефинирано в § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и по смисъла на закона "подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

 

Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение.

 

Случаите на безвъзмездно извършване на услуга по подобрение на нает актив ЗДДС приравнява на възмездна доставка и като такава същата е облагаема.

 

Данъчната основа на тази доставка се определя по реда на чл. 27, ал. 2, изр. четвърто от закона и това е:

 

• сумата на направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а

• ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.

 

Начисляването на данъка се извършва с издаване на протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.

 

Данъчното събитие за тази безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по подобрение се определя по реда на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, когато извършването на подобрението не е предвидено като условие или задължение по договора и това е датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държателя/ползвателя при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива.

 

Предвид цитираната разпоредба за данъчна основа на доставката в този случай следва да се приеме стойността на направените преки разходи за извършване на подобрението, като тази стойност следва да се коригира чрез отчитане на промяната в същата:

 

• от датата на извършването на подобрението

• до датата на връщането на актива с подобрението.

 

При отчитане на тази промяна следва да се съобрази:

 

• обичайният полезен живот на извършеното подобрение и

• периодът, през който е използван активът.

Периодът на обичайния полезен икономически живот на даден актив като понятие не следва да се припокрива с периода на амортизирането на този актив за целите на счетоводството.

 

Даден актив за целите на счетоводството може да е напълно амортизиран, но същевременно този актив да е в такова състояние, което да позволява същият да бъде използван.

 

Всеки случай е необходимо да се преценява отделно съобразно характеристиките на актива и да се определи стойността на същия, като се отчете промяната в състоянието му за периода от придобиването му да датата на връщане на актива с подобрението.

 

В случай, че не може да се определи по този начин данъчната основа е пазарната цена.

 

Разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС в случая е неприложима предвид това, че е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по силата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от закона.