ЗДДС. Транспортна услуга от австрийско дружество с постоянен обект в България

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма е регистрирана за целите на ЗДДС и е получател на услуга по транспорт на стоки от Германия до България. Доставчикът на услугата по транспорт е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС в Австрия, но имащо постоянен обект на територията на България. За транспорта на българската фирма е издадена фактура с 0% ДДС.

 

Трябва ли да се издаде протокол за самоначисляване на ДДС и с каква ставка?

 

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

 

Актулано към 01. 10.2018 г.

 

Така поставеният въпрос се свежда до определяне на лицето - платец на данъка по повод извършената услуга по превоз на стоки, тъй като:

 

  • когато доставчикът не е установен на територията на страната, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, платец на данъка е получателят по доставката, а
  • когато доставчикът е установен на територията на страната, по силата на чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС той е лицето платец на данъка.

 

Лице, установено на територията на страната“ предвид § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е лице, което е със:

 

  • седалище и адрес на управление на територията на страната или
  • има постоянен обект на територията на страната.

 

Не се смята за лице установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

 

Следователно на основание изречение второ от цитираната разпоредба, независимо, че австрийското дружество разполага с постоянен обект на територията на страната, когато този обект не взима участие при извършването на транспортните услуги, то няма да се счита за установено на територията на страната по повод извършването им.

 

Следва да се счита, че съответният обект участва в доставката на услуги, ако техническите и човешките му ресурси се използват от данъчнозадълженото лице за операции, свързани с изпълнението на тези услуги на територията на България, преди или по време на изпълнението й.

 

Когато средствата от постоянния обект се използват единствено за целите на административното обслужване, като:

 

  • счетоводство,
  • фактуриране и
  • събиране на вземания

не следва да се приема, че те се използват за изпълнение на доставката на услугите.

 

От казаното следва, че за българското дружество ще възникне задължение за самооблагане по повод получената услуга, в случай че постоянният обект на австрийското дружество не взима участие при осъществяване на въпросните услуги.

 

Данъчната ставка, която следва да бъде приложена за получената транспортна услуга, е 20 на сто, тъй като става въпрос за вътреобщностен превоз на стоки.

 

И обратно, в случай, че постоянният обект на австрийското дружество взима участие при осъществяване на въпросните услуги, то последното, в качеството му на доставчик е задължено за данъка върху добавената стойност.

 

В случая, при преценка на обстоятелството, дали постоянният обект участва в доставките на услугите, следва да се имат предвид конкретните факти и обстоятелства относно договарянето и изпълнението на съответните доставки, а именно:

 

  • коя е страната по договора за доставка на услугите – дружеството или неговия постоянен обект;
  • пред кого се извършват поръчките;
  • пред кого получателите по доставките предявяват рекламациите си;
  • с кого получателите по доставките водят търговската кореспонденция;
  • към кого се извършват плащанията,

както и всички други съществени факти и обстоятелства относими към съответния договор.

 

Накрая следва да се отбележи и важното обстоятелство, че издаването на фактура с идентификационния номер по ДДС, предоставен на постоянния обект от държавата-членка по установяване на същия (в случая България), поначало означава участие на постоянния обект в доставката на стоки или услуги, извършена в тази държава-членка, освен ако съществуват доказателства за противното (чл. 53, т. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.)

 

При тази хипотеза задължението за начисляване на данъкаще е за доставчика – австрийското дружество, поради което българското дружество в качеството му на получател на услугата няма да има задължение за самооблагане във връзка с получената услуга.