ЗЮЛНЦ. ЗКПО. Наредба № Н-18. Документиране на членски внос на сдружение

Казус. Регистрирали сме сдружение с нестопанска цел в частна полза съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което се занимава със спорт и танци. Целта на сдружението е популяризиране на различни видове танцови изкуства и близки до тях спортове.
 
Членовете се приемат в сдружението на основание на попълнена молба до управителя и автобиография. След приемането в сдружението същите дължат членски внос, който се събира ежемесечно. При получаване на членския внос на лицето се издава Приходен касов ордер (от прошнурован и подписан от управителя кочан) и полученият членски внос се записва в Книгата за членски внос. Събраният членски внос периодично се отчита на управителя и се внася в Касата на сдружението.
 
Членовете на сдружението често са канени за изнасяне на шоу програми. Това е отделено счетоводно в аналитична сметка - Приходи от стопанска дейност. За изнесените програми се издават фактури, които се плащат на сдружението по банков път. Често има и изяви, които са с чисто рекламна или благотворителна цел, за които сдружението не получава плащане.
 
В сдружението са назначени няколко инструктора основно на втори трудов договор, на непълно работно време. Някой са членове на сдружението и внасят членски внос, други не са членове. Гласуваните заплати се изплащат от членския внос и от приходите от стопанска дейност. Управителят на сдружението работи на трудов договор като такъв на 2 часов работен ден.
 
Разходите, които има сдружението за наем, консумативи, костюми и т.н. се осчетоводяват пропорционално на приходите от членски внос и стопанска дейност. Много често самите членове на сдружението сами финансират изработката на костюмите си, за което Сдружението не получава фактура, нито извършва плащане.
 
Въпроси:
 
  1. Може ли членския внос да е различен за отделните членове на сдружението?
  2. Може ли членския внос да се внася на части, в рамките на месеца, за който се отнася при положение, че в Устава на сдружението е фиксирано 10-то число на месеца?
  3. Правилно ли е организирано събирането и отчитането на членския внос. Необходимо ли е да се издават членски карти на членовете на сдружението?
  4. При така описаната дейност има ли сдружението нужда от касов апарат?
  5. При проверка от страна на НАП за наличните в залата парични средства достатъчно доказателство ли са издадените приходни касови ордери за събрания членски внос?
  6. Правилно ли се отнасят разходите на сдружението към стопанската и нестопанската дейност?
 
Отговор: Александра Атанасова, Людмила Мермерска
 
Актуално към 01. 11. 2018 г.
 
По отношение на въпроси 1, 2, 3 и 5:
 
Юридическите лице с нестопанска цел се учредяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
 
При учредяването на сдружението учредителите приемат устав на сдружението, в който са регламентирани редица въпроси, между които тези свързани с членския внос, както и правата и задълженията на отделните членове, прекратяване на членството, както и отпадане на членството.
Задължителното съдържание на устава е посочено в чл. 20 от ЗЮЛНЦ.
 
Съгласно чл. 25, т. 10 от ЗЮЛНЦ общото събрание взема решения относно дължимостта и размера на членския внос или на имуществените вноски.
 
В случай, че нямате изрична уредба в устава относно размера и срока за внасяне на членския внос, то трябва да свикате общо събрание, което да вземе решение относно:
 
  • срока за внасяне и
  • размера на членския внос.
Ако сте възложили с устава правото на управителния съвет да взема решенията, свързани с размера и срока за внасяне на членския внос, то тогава решението за членския внос може да бъде взето по бързо и лесно именно от управителния съвет.
 
В чл. 25, ал. 2 от ЗЮЛНЦ са посочени въпросите, които не могат да бъдат възлагани за решаване от други органи освен от общото събрание. Членският внос и срокът за неговото внасяне не е в кръга на тези въпроси.
 
Когато говорим за членство в сдружението би следвало членският внос да бъде в еднакъв размер за всички членове.
 
В ЗЮЛНЦ липсва изискване, че членският внос трябва да бъде в еднакъв размер за всички членове. Ако обаче се приеме различен размер на членския внос за членовете на сдружението, то логично следва извода, че е налице неравнопоставеност между отделните членове.
 
Събирането и отчитането на членския внос се извършва правилно, ако внасянето на членския внос е на лице, посочено от управителния съвет, което:
 
  • трябва да събира членския внос,
  • да отразява плащането в книгата за членския внос и
  • да издава съответния документ за внесен членски внос към сдружението,
  • да отчита събрания членски внос.
Ако обаче членският внос се събира от инструкторите по танци, то тогава това вече не е членски внос, а заплащане на такса за уроците по танци.
 
Това ще се установи и при проверка на НАП в залата, ако там се открият парични средства.
 
По мое мнение независимо, че тези плащания са обосновани с приходен касов ордер за платен членски внос:
 
  • ако този ордер се издава от инструктора по танци, а не от касиера (лице натоварено от сдружението да събира членския внос) и
  • ако тези парични суми се намерят в залата, а не в офиса на сдружението,
то следва изводът, че сдружението извършва стопанска дейност. За реализирането приходи от стопанска дейност се дължи данък, който органите по приходите могат да определят по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
 
 
По отношение на въпрос 4:
 
Ако става въпрос именно за събиране на членски внос (а не  заплащане на такса за уроците по танци), то членският внос не е плащане във връзка с продажби на стоки или услуги и поради тази причина не следва да се издава фискална касова бележка от ФУ (чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин или касова бележка от ИАСУТ).
 
В този смисъл са и разяснение № 3_3264 от 15.11.2011 г. на Дирекция «ОУИ» - Велико Търново и разяснение № 5_ 53-04-355 от 10.05.2014 г. на Дирекция «ОДОП» - София.
 
 
По отношение на въпрос 6:
 
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО, счетоводно отчетените неразпределяеми разходи по смисъла на § 1, т. 17, б. "б" от ДР на ЗКПО, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.
 
За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между:
 
  • приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и
  • всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 30, ал. 2 от ЗКПО).
Членският внос не е приход от стопанска дейност на юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка има последователна данъчна практика.
 
Поради това неразпределяемите разходи следва се разпределят пропорционално на приходите от:
 
  • членски внос (приходи с нестопанска цел) и
  • стопанска дейност,
както и Вие сте подходили.
 
Проблемът, е доколко ще може да се докаже по време на ревизия, че действително във всички случаи, в които дадено плащане се документирана като членки внос, действително става въпрос за членски внос, свързан с идеалните цели на сдружението, а не за търговска дейност, свързана с продажба на услуги от сдружението.
 
Както е посочено по-горе, ако членският внос се събира от инструкторите по танци, то тогава това вече не е членски внос, а заплащане на такса за уроците по танци.
 
 
Виж още в ноемврийския брой на списанието от адвокат Александра Атанасова: