Последни изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове

Последни изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове

 

 

Мариянка Вълчанова, началник на сектор «Проверки и ревизии», отдел „Акцизна дейност“ в Митница Пловдив

 

Актуално към 04.12.2018 г.

 

Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е изменен и допълнен с § 43-49 от на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО), обнародван в ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г.. Промените са в сила от 01.01.2019 г. с изключение на разпоредбите изрично посочени в § 70  от ПЗР на ЗИД ЗКПО – т. 1, т. 2, т. 4, т. 6 и т. 9, за които са предвидени други срокове.

 

Приетите изменения и допълнения в ЗАДС са свързани с реализирането на законодателни мерки по приоритетите на данъчната политика, които включват:

 

• прецизиране на някои разпоредби с цел отстраняване на неясноти за единното им тълкуване и улесняване практическото им прилагане, както от страна на данъчнозадължените лица, така и от страна на администрацията;

• въвеждане на нови разпоредби в националното законодателство в съответствие с европейските директиви в областта на данъците, както и за привеждане на националната правна уредба предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

• разширяване на забраните и ограниченията и прецизиране на наказателните разпоредби във връзка с трайната съдебна практика;

• намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите и създаване на условия за икономическо развитие и инвестиции;

 

Най-съществените предложени и приети промените се изразяват в следното:

 

 

I. Промени в Глава първа „Общи положения“:

 

 

1. В Раздел II „Предмет на облагане с акциз на данъчнозадължени лица“ се разширява кръгът на данъчнозадължените лица с лицата подали искане за възстановяване на акциз (чл. 3, ал. 1, т. 8).

 

Направеното допълнение е с цел отстраняване на затруднения в тълкуването, че не могат да бъдат данъчнозадължени лица и съответно да се образува ревизионно производство спрямо лица подали искане за възстановяване на акциз, които не са регистрирани по ЗАДС и лицата посочени в чл. 3, ал. 2 от ЗАДС, когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпореждали с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.

 

Промяната е във връзка с чл. 104, ал. 1, 2 и 3 от ЗАДС, в който са регламентирани правомощията на митническите органи в качеството им на органи по приходите и като такива, в съответствие и с чл.129, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), при подадено искане за възстановяване на акциз могат както да извършат проверка, така и да възложат ревизия.

 

 

2. В Раздел III „Понятия“ се въвежда солидарната отговорност за събиране на задълженията за акциз в случаите на потребление на енергийни продукти извън условията на ползване на данъчно облагане (чл. 3, ал. 4). Промяната е в съответствие с чл. 21, § 4 от Директива 2003/96/на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, съгласно която държавите-членки могат да предвидят, че данъкът върху енергийните продукти и електроенергията става изискуем, когато е установено, че дадено условие по отношение на крайното предназначение, посочено в националното законодателство за целите на намалените ставки или освобождаване от заплащане, не е изпълнено.

 

Регламентира се солидарната отговорност за заплащането на акциз в случаите на чл. 20, ал. 2, т. 23:

 

• при освобождаване от заплащане на акциз - лицензираният складодържател, освободил енергийните продукти за потребление, когато е знаел или е бил длъжен да знае, че доставените на лицето енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз, в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК, е солидарно отговорен с лицето, което е потребило енергийните продукти за цели различни от целите, за които е използвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2.

• при възстановяване на акциз - лицето, на което е възстановен акцизът за енергийни продукти, доставени на лицето, което е потребило енергийните продукти за цели различни от целите, за които е използвано освобождаване от заплащане на акциз, в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2, когато е знаело или е било длъжно да знае, че доставените на лицето енергийни продукти ще бъдат използвани извън условията за освобождаване от заплащане на акциз, в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2 и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК са солидарно отговорни.

 

Промяната се налага, тъй като на практика това са две страни от една сделка, в която доставчикът е лице, на което е възстановен акцизът за енергийни продукти, доставени на лице, което не е изпълнило условие по отношение на крайното предназначение на енергийните продукти, за което е ползвано освобождаване от заплащане на акциз.

 

Въвеждат се нови определения с цел терминологичното им изясняване и формулиране, поради използването им в закона за:

 

• „Акцизни стоки с колекционерска стойност“ - акцизните стоки, произведени в ограничено количество и притежаващи качества, отличаващи ги от еднородните продукти с обичайно търговско предназначение, както и акцизните стоки, чиято цена при покупко-продажбата им предвид тяхната година на производство, състояние, търсене, предлагане или други фактори, свързани с цената на придобиване, би била значително по-висока от цената им на дребно с други еднородни продукти с обичайно търговско предназначение. Не се смятат за стоки с колекционерска стойност акцизните стоки, произведени в специализиран малък обект за дестилиране по смисъла на т. 8 (чл. 4, т. 64) и

• „Друго лице с правен интерес“ - лице, което следва да защити своите права и законни интереси с оглед на избягване на неблагоприятни правни последици в правната му сфера или засягане на конкретни негови имуществени права, изразяващи се в промяна на правното положение на заинтересувания, която би могла да настъпи в резултат от определено действие или бездействие от страна на данъчнозадълженото лице – лицензиран складодържател, в условията на прекратено действие на лиценз за управление на данъчен склад (чл. 4, т. 65). Определението за „Друго лице с правен интерес“, влиза в сила от 27. 11. 2018 г. (§ 70, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО).

 

Хипотезите на солидарна отговорност са налични и действащи в разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от ЗАДС.

 

Необходимостта от въвеждане на конкретни хипотези със съответните лица за солидарна отговорност се налага за създаване на правна сигурност и спазване на принципа на последователност и предвидимост, спрямо ангажирането на съответните субекти на публични задължения.

 

По отношение на солидарна отговорност за публични задължения следва да се има предвид, че това правоотношението се разглежда като сложно образувание с определен вътрешен строеж, тъй като спецификата на финансовите правни отношения се изразява в това, че те се структурират по вертикала, а именно като отношения на власт и подчинение.

 

Финансовите правни отношения възникват между държавата в лицето на нейните компетентни органи от една страна, и физическите, юридическите лица и организациите, от друга страна. Държавата е в качеството си на властимащ, активен субект, който е носител на материалното право да получи определена парична сума, която пасивните субекти трябва да заплатят, т.е. налице е публично вземане за акциз. Финансово-правните отношения се характеризират с двустранната си субектна организация, т.е. винаги имат две страни, но на всяка една от страните може да се позиционират един или повече правни субекти. На практика възможни са и тристранни финансови правни отношения, както и такива, при които е налице възможността на една от страните и по-специално на страната на финансовия длъжник да се конституират повече от един правен субект, т. е. налице е усложнение в субектния състав на пасивната страна във финансовото правно отношение, което се проявява и в при отговорност на няколко задължени лица за едно финансово задължение, включително и при случаите на солидарна отговорност.

 

Солидарната отговорност на длъжниците е напълно относима и съчетаема със спецификите на финансовия дълг. Няколко правни субекта могат да бъдат солидарно задължени, защото спрямо всички тях е налице общ юридически факт, т.е. общо основание за възникване на финансовото задължение, включително и когато солидарността произтича от съответната разпоредба на закона.

 

Смисълът на солидарността като правен институт, в конкретиката на ал. 4 в чл. 3 от ЗАДС е да остави без значение кредитора за разпределението на дълга между солидарните длъжници, тъй като не следва да се допуска потребление на акцизни стоки без заплащането на акциз, в случаите когато такъв се дължи.

 

Трябва да се имат предвид и редица решения на Съда на Европейския съюз свързани с тълкуване на разпоредбите на европейското законодателство относно освобождаването от акциз, касаещи доставяне на енергийни продукти свързани с въздухоплаване или корабоплаване (Решения на Съда ЕС: дело С-79/2010, дело С-250/2010, дело С-505/2010), като с допълнението на чл. 3 от ЗАДС, се създава правна хипотеза, регулираща обществените отношения с недопускането на потребление на акцизни стоки без заплащането на акциз, в случаите когато такъв се дължи.

 

 

II. Промени в Глава втора „Акцизни стоки“:

 

 

В Раздел II „Тютюневи изделия“ определението за „тютюн за пушене” следва да се тълкува в смисъл, че:

 

• изсушени, плоски, с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа,

• преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които

• съдържат глицерин и са

• годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване или ръчно нарязване,

спадат към понятието „тютюн за пушене“ в съответствие с приетото Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 6 април 2017 г. по дело C‑638/15,  с тълкуване на член 2, параграф 1, буква в) и член 5, § 1 от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (чл.12, ал.1, т. 4).

 

Във връзка с гореизложеното се въвежда изискването, лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, да декларират това обстоятелство пред компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта като редът и начинът ще бъде определен в Правилника за прилагане на ЗАДС - ППЗАДС (чл.12, ал. 9).

 

Промяната е в съответствие със синхронизиране на националното законодателство с европейската практика.

 

 

III. Промени в Глава трета „Данъчно задължение“:

 

 

1. В Раздел I „Възникване на задължение за заплащане на акциз“, е регламентирано:

 

• Възникване на задължение за акциз за всички стоки, които към момента на прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад са под режим отложено плащане на акциз, тъй като е освобождаване за потребление, с изключение на стоките, за които е издадено разрешение по чл. 53, ал. 5 (чл. 20, ал. 2, т. 9). Промените влизат в сила от 27.11.2018 г. (§ 70, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

Прецизирането е необходимо, тъй като е създадена нова разпоредба - чл. 53, ал. 5, съгласно която при издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното изпълнение, когато вложител на акцизни стоки е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, директорът на Агенция „Митници“ може да издаде разрешение за извеждане на тези стоки и въвеждането им в друг данъчен склад. При въвеждането на стоките в другия данъчен склад се счита, че същите са поставени под режим отложено плащане на акциз.

 

• С направеното изменение в чл. 20, ал. 2, т. 21, за целите на възникване на задължение за заплащане на акциз, вече не е необходимо да има установено нарушение, включително и с влязло в сила наказателно постановление, което облекчава извършването на ревизионно производство.

Преди промяната ревизиращите екипи бяха затруднени, тъй като за да образуват ревизионно производство следваше да докажат нарушение по смисъла на ЗАДС, което се установява с образуване на административно - наказателно производство, респективно издадено и влязло в сила наказателно постановление. Впоследствие, независимо, че ревизионното производство и административно-наказателното производство са две различни производства, на различни правни основания, то се търсеха зависимости при обжалване на ревизионното производство като мотив за отмяна на начисления акциз.

 

• В същата глава се регламентира още една хипотеза, при която възниква задължение за заплащане на акциз от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а именно когато се констатира неизпълнение на условие по отношение на крайното предназначение, за което е ползвано освобождаване от заплащане на акциз (чл. 20, ал. 2, т. 23).

 

2. В Раздел II „Освобождаване и възстановяване“ е въведена нова хипотеза за освобождаване от облагане с акциз на акцизни стоки с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 - в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра по повод намаляване на административната тежест (чл. 24, ал. 1, т. 3).

 

• С промяната на чл. 24, ал. 2, т. 6 е отразено в националното законодателство Решение на СЕС от 6 юни 2018 г. по дело C - 49/17, относно тълкуване на член 21, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.

 

В решението изрично се казва, че потреблението на енергийни продукти в рамките на предприятие, което ги е произвело за целите на производството на други енергийни продукти, не попада в обхвата на изключението относно възникването на данъчно задължение, предвидено в тази разпоредба, когато в положение като разглежданото в главното производство енергийните продукти, произведени в резултат на основната дейност на такова предприятие, са използвани по друг начин, освен като моторно гориво или гориво за отопление (чл. 24, ал. 2, т. 6).

 

• Предвижда се освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, използвани от лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4 за целите, посочени в удостоверението, и закупени като освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници” (чл. 24, ал. 2, т. 8). Промените влизат в сила от 27.11.2018 г. (§ 70, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

Законодателно е предвидено да се извършва проверка и да се удостоверява обстоятелството, че лицата подали съответното заявление за издаване на лиценз или регистрация не са в ограничителното условие, водещо до основание за издаване на отрицателен акт по подаденото заявление и непредставено обезпечение по реда на раздел V „Обезпечения, предоставени във връзка с непогасени публични задължения, при издаването на лицензи, разрешения и удостоверения“ от Глава пета „Обезпечения“ от ЗАДС.

 

Тази проверка затруднява и забавя административния процес, поради което с промените в чл. 24а, ал. 6, т. 13, чл. 48, ал. 2, т. 22, чл. 57б, ал. 6, т. 10, чл. 57в, ал. 2, т. 19, чл. 58а, ал. 2, т. 16 и чл. 58г, ал. 2, т. 9 се въвежда изискването за представяне на декларации от:

 

-   собствениците,

-   управителите,

-   прокуристите,

-   мажоритарните сътрудници и/или

-   акционерите,

 

в които лицата следва да декларират съответните обстоятелства.

 

С цел еднаквото третиране на лицата подали искания за възстановяване на акциз, за да е ясно, че в случаите на неотстраняване на нередовности след дадено указание, безспорно е налице хипотеза за прекратяване на производството по искане за възстановяване на акциз (чл. 27, ал. 14).

 

 

3. В Раздел III „Данъчна основа“ е прецизирана разпоредбата на чл. 28 ал. 1 с оглед Решение на СЕС по дело С-30/17, в което е постановено, че чл. 3, § 1 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на данъчната основа за облагане на ароматизирани бири по скалата на Плато следва да се взема предвид сухият екстракт в първичната мъст, без да се отчитат добавените след приключване на ферментацията овкусители и захарен сироп. В т. 37 от цитираното решение е посочено, че понятието „градус Плато“, съдържащо се в член 3, § 1 от Директива 92/83, трябва да се тълкува като мерна единица, отнасяща се за първоначалната плътност на бирата и следователно за нейната първоначална мъст.

 

За уеднаквяване и прецизиране на терминологията в ЗАДС и подзаконовите нормативни актове се заменя терминът „измерена“ с термина „изразена“ на чл. 28, ал.1, т. 8 и т. 12.

 

 

4. В Раздел V „Определяне и заплащане на акциз“ се прецизира разпоредбата на чл. 44, ал. 2 като се регламентира, че освен друго лице, различно от лицето по чл. 44, ал. 1, с писмено съгласие на длъжника, акцизът може да се заплати и:

 

• от собственика на стоката, който е вложител в данъчния склад, при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“, както и

• от друго лице, различно от горевизираните лица, при прекратено действие на лиценза за управление на данъчен склад, когато докаже правен интерес, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“. Промените са в сила от 27.11.2018 г. (§ 70, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

5. Създава се нов раздел VIII „Специален ред за уведомяване на митническите органи за акцизни стоки с колекционерска стойност“, със специален ред в чл. 45ж за уведомяване на митническите органи за:

• бутилирани алкохолни напитки и

• ограничени серии пури с колекционерска стойност

с цел преодоляване празнина в ЗАДС, установена в практиката относно колекциите от акцизните стоки, които се състоят основно от:

-   стоки без бандерол, получени като подарък или

-   закупени и въведени в страната под формата на личен багаж.

Предвижда се:

 

• уведомлението да се подава предварително, не по-късно от 3 дни от придобиването на акцизните стоки (чл. 45ж, ал. 2), като, като

• в 7-дневен срок от придобиването им акцизните стоки с колекционерска стойност се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен като при изтичане срока на валидност на бандерола, нов такъв да не се поставя.

В тази връзка е направена промяна и за да се предвиди възможност за складиране в данъчен склад на акцизни стоки с колекционерска стойност (чл. 65, ал. 3, т. 2 от Глава четвърта Раздел V „Складиране на акцизни стоки“).

 

Изисква се акцизни стоки с колекционерска стойност да се съхраняват в обекти или помещения, свързани със стопанската дейност, само ако са с бандерол и за тях е подадено уведомлението като в обекта се съхранява копие от уведомлението, ведно с приложените към него документи (чл. 45ж, ал. 4).

 

Промяната е направена в следствие на възникнали практически казуси, свързани с държането на високо алкохолни напитки без бандерол с висока колекционерска стойност при извършени проверки от митническите органи, които установяват значителни количества бутилки алкохол без бандерол, съхранявани в офиси и търговски обекти (включително питейни заведения). Същите са обявени пред митническите органи като част от лични колекции.

 

Целта на промяната е да се регламентира нормативно възможността за колекциониране на такива акцизни стоки (алкохолни напитки и пури) като се изпълнят изискванията на ЗАДС, така се равнопоставят лицата, колекциониращи акцизни стоки с производителите на акцизни стоки.

 

В случай, че колекционерите на тези стоки са изпълнили изискванията на закона, спрямо тях няма да се ангажира административно-наказателна отговорност. В тази връзка са съответните изменения в чл. 65, ал. 3, т. 2, чл. 99, ал. 1, т. 3 и чл. 99, ал. 2, т. 2.

 

Следва да се отбележи, че в закона няма правна регламентация какви следва да са действията относно акцизни стоки с колекционерска стойност, на които:

 

• има вече поставен бандерол с изтекъл срок на годност или

• е поставен чужд бандерол.

 

IV. Промени в Глава четвърта „Режим отложено плащане на акциз“:

 

 

1. В раздел II „Лицензиране“ се прецизират изискванията за лицензирания складодържател на нефт и/или продукти от нефтен произход по смисъла на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, който трябва да разполага с трайно прикрепени към земята собствени или наети съдове за съхранение, като:

 

-   за нефт и/или продукти от нефтен произход изискването е - минимален капацитет на склада 1000 куб. м. и минимална проектна вместимост на всеки съд 50 куб. м, с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки за подобряване на качеството на горивата (чл. 47, ал. 4, т. 1), като влиза в сила от 28.01.2019 г., (§ 70, т. 4 от ПЗР на ЗИД ЗКПО). а

 

-   за втечнен нефтен газ (LPG) изискването е - минимален капацитет на склада от 50 куб. м. (чл. 47, ал. 4, т. 2), като влиза в сила от 28.07.2020 г. (§ 70, т. 9 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

• Регламентирани са и изключения по отношение на лицензираните складодържатели, извършващи дейности, свързани с:

-   търсене, проучване и добив на нефт, природен газ и кондензат от природен газ;

 

-   преработката на употребявани автомобилни гуми и пластмасови изделия;

 

-   оползотворяване или обезвреждане по смисъла на Закона за управление на отпадъците на енергийните продукти с код по Комбинираната номенклатура 2710 91 и 2710 99,

 

като промените влизат в сила от 28.01. 2019 г. (§ 70, т. 4 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

• Във връзка с установени случаи, които не са обхванати законодателно, а в практиката се срещат и това са случаите, в които са налице иззети, отнети или изоставени в полза на държавата дестилационни съоръжения и др., които остават на съхранение на териториите на митниците, включително след приключили съдебни производства и чието съхранение е свързано с извършване на допълнителни разходи, са направени промени, които дават възможност да се разшири обхватът на възможностите за доказване начина на придобиване на дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол и дестилати и спиртни напитки.

 

По този начин се разширят възможностите за доказване закупуването на дестилационните съоръжения чрез представяне на документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са закупени:

 

а) от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки или

б) след проведена тръжна процедура по реда на глава двадесет и шеста от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или

в) от лице, което е извършвало дейност с дестилационните съоръжения, като лицензиран складодържател или регистрирано лице по чл. 57, ал. 1 (чл. 48, ал. 2, т. 21).

 

• Въвежда се изискването за подаване на декларации от:

-   собствениците,

-   управителите,

-   прокуристите,

-   мажоритарните собственици или

-   акционерите

 

за обстоятелствата по чл. 47, ал. 3 (чл. 48, ал. 2, т. 22).

 

• С влизането в сила на Наредба № 2 от 19.03.2018 г. за условията и реда за подаване на документи по ЗАДС по електронен път отпадна необходимостта от предоставянето на митническата администрация на имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им.

 

В тази връзка и с цел намаляване на административната тежест за:

 

-   лицензираните складодържатели,

-   регистрираните получатели,

-   временно регистрираните получатели и

-   регистрираните изпращачи

 

са направени съответните изменения в чл. 48, ал. 1, т. 8, чл. 48, ал. 2, т. 14, чл. 51, ал. 1, т. 9, чл. 57в, ал. 2, т. 7, чл. 58а, ал.2, т. 8 и чл. 58г, ал. 1, т. 5.

 

• По повод ограничаване възможността за различни тълкувания:

-   от коя дата е действието на предварителното изпълнение на решението за прекратяване на даден лиценз и във връзка с

-   избягване на затруднения при връчването на решения за отнет и/или прекратен лиценз

е направено допълнението в чл. 53, ал. 3, съгласно което се смята, че предварителното изпълнение на решението за прекратяване на даден лиценз следва да се счита от датата на издаването му.

 

• В новосъздадените ал. 5 – 8 на чл. 53 се регламентира процедура за издаване на разрешение от директора на Агенция „Митници“:

 

-   при издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното изпълнение, когато вложител на акцизни стоки е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“; или

 

-    отказ за плащане при подадено искане от лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 или 3;

 

-   за стоки освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, от лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4, което е подало искане за издаване на разрешение за освобождаване от облагане с акциз при извеждане на стоките, освободени за потребление и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител,

 

като при движението си стоките се придружават и с издаденото разрешение на директора на Агенция „Митници“.

 

С цел прецизиране на разпоредбата и във връзка с допълнението в чл. 24, ал. 2, т. 9 е регламентирано, че за стоки освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4, може да подаде искане до директора на Агенция „Митници“ за издаване на разрешение за освобождаване от облагане с акциз при извеждане на стоките, освободени за потребление и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител.

 

В 7-дневен срок от подаване на искането директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказва да издаде разрешение.

 

Разрешението за извеждане на стоките и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител се съобщава:

 

-   на лицето, подало искането, и

 

-   на лицензирания складодържател.

 

Отказът се съобщава само на лицето, подало искането, и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване (чл. 53, ал. 7).

 

Регламентирани са и други случаи в които директорът на Агенция „Митници“ може да издаде разрешение в чл.53 като при движение на стоките същите се придружават и с издаденото разрешение на директора на Агенция „Митници“ (чл. 53, ал .8).

 

Новите разпоредби на ал. 5-8 на чл. 53 са в сила от 27.11.2018 г. (§ 70, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

• Във връзка с установените в практиката случаи на надхвърлено годишно производство от 200 000 хектолитра бира за текущата година от независимата малка пивоварна и необходимостта по безспорен начин да се изясни какъв е размера на дължимия акциз е направено уточнение, че:

 

-   при издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна и

 

-   надхвърлено годишно производство от 200 000 хектолитра бира за текущата година

 

се прилага акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 1 за цялото произведено количество през годината (чл. 55а) и се въвежда изискването, че за издаване на удостоверение за регистрация на независима малка пивоварнасе подава искане до директора на Агенция „Митници“ от лице, което не е произвеждало бира и от лице, което е произвеждало бира, чието производство към датата на подаване на искането не надхвърля 200 000 хектолитра бира за текущата година.

 

 

2. В раздел III „Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители“ са направени изменения в чл. 57, чрез който се създава идентичен процесуален ред, съответстващ на останалите процедури в ЗАДС, при другите видове регистрации с цел предвиждане на идентичен ред за отстраняване на нередовностите, констатирани от страна на митническата администрация при предоставяне на документи към искането за издаване на регистрация от лицата или приключване на производството пред началника на митницата.

 

В тази връзка с § 51 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО са направени допълнения в чл. 142а и чл. 142б от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН).

 

 

3. В раздел IV „Производство на акцизни стоки“ с цел намаляване на административната тежест се създава възможност за анулиране/деактивиране на погрешно подадени искания, описи и отчети за бандероли, които към настоящия момент не беше предвидено законово основание да бъдат анулирани/деактивирани.

 

Редът е да се подаде писмено искане за анулиране от лицето до началника на компетентното митническо учреждение, заедно с новия документ, но:

 

• искането за бандероли може да се анулира преди изпращането му до отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа“ в Министерството на финансите, а

• описът за връщани бандероли може да се анулира преди да са предприети действия за установяване на автентичност на бандеролите.

Извън тези случаи, при подадено искане от лицето, от компетентното митническо учреждение могат да се изиска отстраняване на несъответствия в искането за бандероли или описът за връщани бандероли в 14-дневен срок от получаване на уведомление за отстраняване на несъответствието (чл. 64а).

 

Погрешно подадените искания, описи и отчети в системата на Агенция „Митници“ стоят необработени и изкривяват данните в модул „Бандероли“, тъй като икономическите оператори междувременно са подали нови искания, описи и отчети, които са с нови регистрационни номера, което налага създаване на ред за анулиране/деактивиране на погрешно подадени искания, описи и отчети за бандероли.

 

Съгласно настоящите изисквания на ЗАДС, продажната цена на тютюневите изделия се отпечатва върху бандерола.

 

Законовите промени, предвиждат:

 

• премахване на продажната цена на тютюневите изделия от бандерола и

• отпечатването й директно върху потребителската опаковка.

Мотивите за промените са, че настоящият режим и отпечатването на цената на тютюневите изделия върху бандерола, предполага една изключително тежка административна процедура при заявяване, поръчване и отчитане на бандеролите и съотнасянето им към конкретна разновидност на тютюневите изделия. С промяната ще се намали административната тежест за митническата администрация и за бизнеса, ще се постигне значителна оптимизация на процесите и обмена на документацията от регистрирането на цена в публичния регистър на цените на тютюневите изделия, през заявяването, получаването и отчитането на бандеролите.

 

От друга страна, за целите на контрола и събирането на дължимия акциз не е необходимо цената на тютюневите изделия да бъде отпечатвана върху бандерола. Такъв е примерът на редица страни от Европа, където цената на тютюневите изделия се отпечатва на дъното на кутията - Великобритания, Гърция, Кипър, Белгия, Люксембург, Полша, Швеция. Също така има страни в ЕС, където продажната цена не фигурира никъде върху опаковката на тютюневите изделия - нито върху акцизния бандерол, нито върху самата кутия: Румъния, Франция, Италия, Испания, Ирландия, Австрия, Хърватска, Словения, Унгария.

 

Изчисляването и събирането на акциза се извършва на база на освободени за потребление стоки. Не е необходимо нито за целите на производството, нито за целите на контрола, който Агенция „Митници“ осъществява, да има взаимосвързаност между поръчаните/ получени от производителите бандероли и детайлно посочено тютюнево изделие в неговата разновидност. С премахване на цената върху бандерола всеки производител ще може да облепва бандероли, върху който и да е продукт от своя асортимент и по този начин ще се реагира адекватно и своевременно на пазарните нужди. Отчетността на етапа на поръчани, получени и облепени бандероли може да се осъществява единствено на база общ брой получени, използвани, бракувани и изгубени бандероли.

 

Предвид това, дейността на компаниите, производители или вносители на тютюневи изделия, както и на митническата администрация ще се облекчи, което от своя страна ще се отрази положително и върху ритмичността на целия процес и потенциално може да увеличи приходите от акциз.

 

Към настоящия момент нормативно установеният процес на регистрация на продажна цена на тютюнево изделие и последващото завяване, отпечатване и получаване на бандероли, които са пряко свързани с определена регистрирана продажна цена, предвижда общо до 44 дни за извършване на тези действия от страна на отговорните държавни институции. За регистрация на продажна цена на тютюнево изделие са необходими до 14 дни и за завяване, отпечатване и получаване на бандероли - до 30 дни. Този времеемък процес често води до проблеми във веригата на доставки за пазара, предвид забавянето на производства, изчерпани количества от определени стоки редица държави в Европа тези два процеса - регистрация на цена и получаване на бандероли, са сведени във времето от 3 до максимум 14 дни.

 

С премахване на цената върху бандерола и установяването на отделен от бандеролите процес за регистрация на цена, смятаме, че този общ срок до 44 дни от заявяването до получаването на бандероли, може да бъде намален до 14 дни.

 

Новите разпоредби, регламентирани с чл. 64а, са в сила от 01.07.2019 г. (§ 70, т. 6 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

С § 52 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО са направени изменения и допълнения и в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ), относно техническите стандарти, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията от 15 декември 2017 г. относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия (ОВ, L 96/57 от 16 април 2018 г.) (чл. 35у, ал. 4, т. 5 ЗТТСТИ).

 

С предлаганите промени ще се направи значима стъпка в унисон с общата политика за намаляване на административната тежест за бизнеса чрез въвеждане на работещи и усъвършенствани механизми.

 

 

V. Промени в Глава пета „Обезпечения“:

 

 

В Раздел I „Обезпечения при режим отложено плащане на акциз“ с цел избягване на затруднения, при усвояване на суми по банкови гаранции се добавя, като се изисква, за да бъде приета банковата гаранция, е необходимо банката да се задължи да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от Централното митническо управление дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението, както и задължения за заплащане на акциз във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9, т.е. за всички стоки, които към момента на прекратяване са под режим отложено плащане на акциз (чл.80, ал. 4).

 

Предвиден е идентичен текст, имплементиращ задължението разписано за банката - солидарен поръчител в т. 2 от образеца на банкова гаранция съгласно приложение № 9д от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.

 

• Със създадените нови чл. 81в и чл. 81г се цели регламентиране на възможността да се запечатват обекти или части от тях за определен срок от митническите органи, при усвояване изцяло или частично на обезпечението, с цел да не се допуска генериране на допълнителни публични задължения.

 

Това е мярка, която принуждава чрез запечатване на обекта или част от него лицензираният складодържател да се приведе в съответствие с чл. 77 от ЗАДС, т.е. обезпечението пред митническия орган да е в размер, който да осигури заплащането на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне, или е установен при прилагането на режима отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3.

 

 

VI. Промени в Глава шеста „Документация и отчетност“:

 

 

В Раздел I „Данъчни документи“ с цел намаляване административната тежест и практическа необходимост:

 

• законово се изяснява на коя дата се издава акцизен данъчен документ и това е датата, на която:

-   акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 - за всеки получател и за всяко превозно средство, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, т. 15 - 18;

-   са установени липси на бандероли, в случаите по чл. 64, ал. 18;

-   са освободени за потребление втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продаден на физически лица, които не са еднолични търговци, като се издават обобщени акцизни данъчни документи за извършените продажби през съответния ден и продадените количества задължително се посочват на отделен ред (чл.84, ал. 7) и

 

• се пояснява, че в случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 15 - 18 акцизен данъчен документ се издава в 10-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са извършени продажбите или потреблението. (чл .84, ал. 8) 

 

VII. Промени в Глава шеста „а“ „Издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия“:

 

 

Прецизирана е разпоредбата на чл. 90б, ал. 1, за да се разшири обхватът на обектите, в които се извършва търговия с тютюневи изделия.

 

Използваното към момента понятие „бензиностанции“ е ограничително, тъй като в другите обекти за зареждане на моторни превозни средства с горива, не би следвало да се издават разрешения за продажба на тютюневи изделия.

 

С промяната ще бъде създадена нормативна възможност за издаване на разрешения за продажба на тютюневи изделия и за останалите обекти, независимо от това в обектите, в които се зареждат моторни превозни средства, какъв вид горива се продават.

 

 

VIII. Промени в Глава седма „Ограничения и забрани“:

 

• Изменен е текстът на чл. 99, ал. 6 за улеснение на лицата, предоставящи услуги за публикуване на обяви и съобщения, включително в електронен вид. С настоящата редакция лицата не могат ефективно да разграничат кои акцизни стоки следва да са с бандерол и кои не, за да премахват/филтрират конкретните обяви и съобщения.

Същевременно, с прецизирането на текста се обхващат и случаите, в които се предлагат за продажба и алкохолни напитки (вино), което представлява една голяма част от предлаганите за продажба акцизни стоки чрез интернет. С цел търговия, физическите лица произвеждат масово вина в нарушение на чл. 60 от ЗАДС, като по този начин реализират неофициални доходи и укриват данъци. От забраната е предвидено изключение за търговците, чиято обичайна дейност е легалната търговия с алкохолни напитки и същите предлагат онлайн вино, бира и спиртни напитки.

 

• Направена е актуализация в забраните, като са изключени алкохолните напитки и тютюневите изделия по чл. 45ж, които са с колекционерска стойност и на които са поставените бандероли с изтекъл срок на валидност (чл. 99, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2).

• Предлагането и продажбата на тютюневи изделия чрез интернет е забранено от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Задължително условие обаче е предлагането на акцизните стоки да става чрез електронен магазин, регистриран в НАП. В тази връзка в чл. 120, ал. 6 са предложени санкции за лицата, които нарушат чл. 99, ал. 14-16.

• Допълнителните промени в чл. 99а са продиктувани от уеднаквяване на подхода съобразно промяната чл. 99, ал. 6 (забраняват се принципно продажбите на всички акцизни стоки). Доказан факт е, че голяма част от предлаганите за продажба чрез интернет забранени акцизни стоки се доставят до съответните клиенти чрез пощенски (куриерски) услуги. По аналогия на чл. 99, ал. 6, в чл. 99а, ал. 1 са направени изключения по отношение доставките на легални акцизни стоки (стоки с платен, начислен или обезпечен акциз, както и стоки с бандерол, когато такъв е задължителен).

• С новата ал. 9 в чл. 99а се цели предоставянето на правна възможност, в случай че бъде извършена контролна покупка по реда на чл. 103, ал. 5 от ЗАДС, митническите органи да могат да указват на пощенските оператори какви действия да предприемат, така че лицето изпратило пратката да може да бъде установено в момента, когато може безспорно да му бъде вменена административнонаказателна или наказателна отговорност.

• Въвежда се забрана извеждането на акцизни стоки от данъчен склад при издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното му изпълнение, без да е заплатен дължимият акциз, като тази забрана не се прилага в случаите на чл. 53, ал. 5 и 7 (чл. 101б). Новата разпоредба е в сила от 27.11.2018 г. (§ 70, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

IХ. Промени в Глава осма „Контрол“:

 

 

За да се избегне необходимостта от продължително съхраняване в складовете на митниците на акцизни стоки, което води до необосновани разходи са разширени хипотезите, в които стоките се смятат за изоставени в полза на държавата:

 

• до сега само акцизните стоки, които в 20-дневен срок от съставянето на протокола за тяхното намиране от митническите органи при осъществявания от тях контрол се смятат за изоставени в полза на държавата,

а с промяната се допълва и друга хипотеза, че:

 

• ако в същия срок от предаването им на митническите органи не са потърсени и за тях не са представени доказателства за собствеността имсъщо

да се смятат за изоставени в полза на държавата, съгласно чл. 106а.

 

 

Х. Промени в Глава девета „Административно-наказателни разпоредби":

 

 

Раздел I „Общи разпоредби“ е създават нови наказателни разпоредби във връзка с въведените нови забрани в чл. 99, ал. 14-16 и чл. 101б:

 

• При нарушение на разпоредбите на чл. 99, ал. 14-16 да се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение наказанието да е в размер от 5 000 лв. до 15 000 лв. (чл. 120, ал. 6);

• При нарушение на разпоредбите на чл. 101б, наказанието за физически лица да е в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., или   имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, да е двойният размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. (чл. 123г, ал.1) като при повторно нарушение -  глобата да е в двойният размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – да е в двойният размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв. (чл. 123г, ал. 2)

Тази нова наказателна норма, регламентирана с чл. 123г е в сила от 27. 11. 2018 г. (§ 70, т. 1 от ПЗР на ЗИД ЗКПО).

 

• Разширява се кръгът на подлежащите на отнемане съоръжения, с което се цели ограничаване възможността за извършване на противоправна дейност с акцизни стоки чрез използването на мобилни съоръжения за съхранение и транспортиран (чл. 124 ). Чрез отнемане на съоръженията се лишават лицата от възможността да държат и пренасят акцизни стоки, предмет на нарушение, което е част от превенцията на нарушенията с акцизни стоки.

 

Преходни разпоредби:

 

С § 44 - 49 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО се въвеждат разпоредби, които дават възможност, както на икономическите оператори, така и на митническата администрация да се приведе в съответствие с изискванията на ЗАДС:

 

• § 44.

-   (1) До влизането в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване заварените към 1 януари 2019 г. производители на акцизни стоки по чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, които подадат до 1 април 2019 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.

-   (2) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, заварени към 1 януари 2019 г., са длъжни да подадат декларация по чл. 12, ал. 9 от ЗАДС в срок до 31 януари 2019 г.

 

•  § 45. В срок до 1 юли 2019 г. директорът на Агенция „Митници" служебно променя информацията, съдържаща се в издадените лицензи за управление на данъчни складове, относно заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.

• § 46. В срок до 1 юли 2019 г. началниците на митниците служебно променят информацията, съдържаща се в издадените удостоверения за регистриран получател, временно регистриран получател и регистриран изпращач, относно заличаване на лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.

•  § 47:

-   (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са придобили преди 1 януари 2019 г. акцизни стоки с колекционерска стойност и които подлежат на облепване с бандерол, са длъжни да подадат уведомление по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ЗАДС до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.

-   (2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен.

 

-   (3) Акцизните стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти, в които се извършва стопанска дейност, само с бандерол и ако за тях е подадено уведомление по реда на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва да се съхраняват в обекта.

 

• § 48. В срок до 1 юли 2019 г. лицата по чл. 57 от ЗАДС привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от същия закон.

• § 49. В срок до 1 юли 2019 г. Агенция „Митници" служебно променя информацията, съдържаща се в публичните регистри, в съответствие с чл. 45з, ал. 2 от ЗАДС.

 

От всички промени в ЗАДС се очакват допълнителни приходи за държавния бюджет и финансово въздействие върху задължените лица по ЗАДС и потребителите на акцизни стоки.