Относно писмото на НАП за значими наличности на материални запаси

Относно писмото на НАП за значими наличности на материални запаси

Редакционен материал

Актуално към 04. 01. 2019 г.

В първите дни на януари, още на 04.01.2019 г., на Интернет страницата на НАП бе публикувана информация, че приходните органи започват проверки на дружества, в чиито баланси за 2017 г. има големи материални запаси (МЗ), спрямо приходите от продажби.

Според анализа на приходната администрация, при определено съотношение на МЗ и продажбите, възниква съмнение, че част от тях са отдавна продадени без документи, като не са платени дължимите корпоративен данък и ДДС.

Ще бъдат проверявани близо 13 000 дружества, като инспекторите на приходното ведомство ще извършват и инвентаризации на място, за да установят точното количество на стоките

Преди публикуването на тази информация в последните дни на м. декември 2018 г. редица фирми получиха писма от екипа на НАП, приканващи ги да извършат инвентаризация на посочените в баланса за 2017 г. налични МЗ, които са твърде значими спрямо отчетените приходи от продажба.

С писмото фирмите се приканват:

да извършат инвентаризация на МЗ в съответствие с изискванията на чл. 28 от Закона за счетоводството (ЗСч) като направят прецизен анализ на причините за разликите.

при установени липси регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) лица да извършат корекция на ползвания данъчен кредит.

при открити грешки, неотчетени в минал отчетен период относно извършено разпореждане с МЗ или липси/брак/унищожаване на МЗ да извършат корекция на вече декларираните данни в съответствие с разпоредбите на:

- чл. 126 от ЗДДС;

- чл. 75, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В случай, че посоченият ред е неприложим и при необходимост от коригиране на подадена декларация, в 30-дневен срок от получаване на писмото лицата следва да се свържат със съответния офис на ТД на НАП по регистрация за връчване на покана по чл. 103, ал.1 от Данъчно - осигурителния –процесуален кодекс.

С други думи целта е фирмите да извършат доброволна корекция в счетоводната си отчетност и да довнесат дължимите от тях данъци по ЗДДС и ЗКПО.

Имайки предвид реакцията на писмото за касовите наличности през 2017 г. може би не малко фирми ще се опитат да решат проблемите си в рамките на 2018 г. без да се връщат години назад и то най-вече отчитайки не продажби по пазарни цени (за 2018 г. или за минали години), а брак и липси на МЗ през 2018 г.

Може да се вземе решение да се тръгне и към обезценка на МЗ с цел да се намали стойността им в баланса за 2018 г., но:

отчетените през 2018 г. разходи за обезценки, следва да се посочат както в годишните финансови отчети, така и при данъчно преобразуване (на ред 3 на Колона А. Увеличение на част V от ГДД по чл. 92 от ЗКПО), като значими суми от обезценки, считаме, че биха предизвикали данъчен контрол.

ако обезценката се разпредели през минали отчетни периоди, като се отчете счетоводна грешка от разходи от обезценка за минали години, поради това, че става въпрос за данъчна временна разлика, непризната по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, данъчният финансов резултат за минали години няма да се промени и не е необходимо подаване на коригираща декларация по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО,

но така или иначе обезценените МЗ следва да са налични и обезценката им не решава проблема с фактическите им липси по време на данъчен контрол.

Освен това подобен подход би предизвикал сериозни въпроси относно счетоводната политика на предприятието, нейното оповестяване и прилагане. (Виж Решение на ВАС № 13748 от 26. 10. 2011 г., I-во отд. по адм. дело № 2474/2011 г., в което се прави опит липси на МЗ да се оправдаят с извършена обезценка, както и с техническа грешка в следствие на което е отразена по-голяма сума по салдото на сметка „Стоки” в оборотната ведомост за предходна година, която е сторнирана за периода на ревизията.)

Затова считаме за полезно да се направи кратък обзор на разпоредбите на ЗДДС и ЗКПО по отношение на третирането на липсите и брака на МЗ.

Третиране на брак и липси на МЗ по реда на ЗДДС

Важно е да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.

Предвид този текст, стоката за целите на ЗДДС е с широк обхват и там попадат както:

материали и стоки, предназначени за продажба, така и

дълготрайните активи на едно предприятие.

В § 1 на ДР на ЗДДС - т. 83 е дадено определение за дълготраен актив за целите на ЗДДС.

"Дълготрайни активи" са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице:

а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква "з", и

б) различни от посочените в буква "а" стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.

Видно от текста на буква б), дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС са стоки и услуги с данъчна основа над 5 000 лв., които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО.

Именно горният текст налага изясняването на понятието „дълготраен актив по смисъла на ЗКПО“.

В разпоредбите на:

чл. 50, ал.1 от ЗКПО се определят данъчни дълготрайни материални активи - това са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и 700 лева;

чл. 51, ал.1 от ЗКПО се определят данъчни дълготрайни нематериални активи - придобити нефинансови ресурси, които нямат физическа субстанция, ползват се през период, по-дълъг от 12 месеца, имат ограничен полезен живот и са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и 700 лева.

В тази категория попадат и начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.

Дълготрайните активи са всички придобити и контролирани от предприятието ресурси, предназначени за стопанска дейност, за отдаване под наем, за административни или за други цели, които са със стойност на придобиване, равна или превишаваща по-ниската стойност от стойностния праг на същественост за дълготраен актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и 700 лв. и се използват няколко отчетни периода. Обичайно това са сгради, земя, машини, съоръжения и оборудване и др.

За целите на ЗДДС, при покупката на стоки, предназначени за продажба (различни от недвижими имоти и превозни средства), независимо, че тяхната стойност може да е над 5 000 лв., същите няма да попаднат в обхвата на дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС и при:

липси и

бракуване

ще са приложими общите правила.

При:

липси и

бракуване

на материални запаси, приложение ще намери разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.

Регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Видно от този текст, регистрираното лице следва да върне под формата на корекция, ползвания при покупката данъчен кредит.

Начисляването на данъка се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му:

в дневника за продажбите и

справка-декларацията

за този данъчен период.

Документирането на начисляването на данъка по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано в чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС.

Издава се протокол, който следва да съдържа:

номер, дата;

име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето; основание за извършване на корекцията;

описание на стоката; начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката;

номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;

размер на дължимия данък.

Протоколът се посочва в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи" на дневника за продажбите.

Както е посочено и по-горе, при:

липси и

бракуване

на материали и стоки, предназначени за продажба, корекцията се извършва по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС и е в размер на ползвания данъчен кредит.

Само за дълготрайни активи по смисъла на § 1, т. 83 от ДР корекцията се извършва по формулите, разписани в чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

Важно е съответното задължено лице да се съобрази и с текстовете, в които се ограничава извършването на корекция – чл. 80 от ЗДДС.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, корекция по чл. 79 не се извършва за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит.

В чл. 78, ал. 1 от ЗДДС се указва, че ползван данъчен кредит е стойността на данъка, който регистрирано по този закон лице е приспаднало в годината на упражняване на право на данъчен кредит.

Пример:

Ако едно предприятие е закупило материали на стойност 4 000 лв. през м. 08. 2013 г. и е приспаднало данъчен кредит в размер на 800 лв., същите са налични, но през м. 12. 2018 г. те се бракуват, доколкото са изминали 5 години считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит (2013 г.) ще намери приложение чл. 80, ал.1, т. 4 от ЗДДС и няма да се начисли данък.

Аналогичен е и подходът и ако материалите са закупени през м. 01. 2013 г. и м. 10. 2013 г., както и в предишни години.

Пример:

За покупка на материали през 2014 г. и приспаднат данъчен кредит в съответния данъчен период, при бракуване на същите през м. 12. 2018 г., регистрираното лице следва да изготви протокол и да начисли данък в размер на ползвания данъчен кредит, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС и чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС. В случая няма да намери приложение изключението на чл. 80, ал.1, т. 4 от ЗДДС, тъй като не са изтекли 5 годни считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит.

Допълнително, в чл. 80, ал. 2 от ЗДДС също има изключения, като се указва, че корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на:

унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;
унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката;
липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали;
технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;
брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;
брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

Предвид посоченото по-горе, при липси и бракуване на материални запаси, регистрираното по ЗДДС лице дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, ако не са налице ограниченията на:

чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС или

чл. 80, ал. 2 от ЗДДС.

В разпоредбата на чл. 66, ал. 12 на ППЗДДС, в сила от 13.07.2018 г. се въведоха допълнителни правила за определянето на срока за извършване на корекции – относно спирането и възобновяването на срока, но е важно да се обърне внимание на обстоятелството, че става въпрос за корекции по чл. 79а и чл. 79б.

Тези корекции се извършват при промяна в използването на стоки и услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС. В разпоредбите на ЗДДС, считано от 01.01.2019 г. това са нормите на чл. 79а, ал. 8 и чл. 79б, ал. 7.

При извършване на корекции по чл. 79 от ЗДДС, тези текстове не са относими.

Третиране на брак и липси на МЗ по реда на ЗКПО

Ако не става въпрос за петте случаи, изрично посочени в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, а именно:

наличие на непреодолима сила;
технологичен брак;
промяна на физико-химичните свойства;
изтичане срока на годност;
търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки,

бракът, както и липсата на МЗ:

- материали,

- стоки,

- незавършено производство,

- готова продукция,

са непризнат разход за данъчни цели, т.е. посочват се в увеличение при данъчно преобразуване.

Независио от това бракът, както и липсата на МЗ следва да бъдат документирани по съответния ред с протокол/акт за бракуване или липси на МЗ.

Разбира се редът, по който се установя бракът и липсите на МЗ, е инвентаризацията.

Ще припомним, че съгласно § 1 т. 5 от § 1 на ДР на ЗСч, "инвентаризация" е процесът на:

подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата,

съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и

установяване на евентуални разлики.

Данъчнозадълженото лице или приходните органи могат да докажат фактическия размер на бракуваните и липсващите МЗ само въз основа на коректно проведена инвентаризация.

При наличие на протокол/акт за бракуване/липси на МЗ, вследствие на проведената инвентаризация, изготвен по съответния ред или друг документ, удостоверяващ брак или липса на МЗ:

в който е посочено, че бракът/липсата е за сметка на предприятието и съответно следва да се отчете като разход на предприятието и

при условие, че в заключението на комисията относно причини за бракуването или липсите не е посочено някое от петте събития, изброени в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО

следва да се имат предвид следните разпоредби, регламентиращи данъчни преобразувания:

счетоводните разходи от брак/липси на материални запаси не се признават за данъчни цели, т.е. посочват се в увеличение при данъчно преобразуване – чл. 28, ал. 2 от ЗКПО;
разходът, отчетен за възстановен по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит, ползван при доставката на бракуваните /липсващите МЗ, не се признава за данъчни цели, т.е. посочва се в увеличение при данъчно преобразуване – чл. 28, ал. 4 от ЗКПО;
счетоводните приходи, възникнали по повод на брак/липси на МЗ (от застраховки или продажби на бракуваните запаси) не се признават за данъчни цели, т.е. посочва се в намаление при данъчно преобразуване, но само до размера на непризнатите разходи - чл. 29 от ЗКПО;
разходите от последващи оценки (обезценки) на бракуваните/липсващи МЗ, отчетени и съответно непризнатите за данъчни цели през предходен период, не се посочват в намаление по общия ред на чл. 35, ал. 2 от ЗКПО в годината на отписването им, а се превръщат в постоянна данъчна разлика (чл. 35, ал. 3 от ЗКПО).

Пример за отчитане на брак/липси на материални запаси по реда на чл. 28, ал.2 от ЗКПО, при извършена обезценка в предходен период

През 2015 г. в склада на предприятие са заведени материали с отчетна стойност 10 000 лв. Ползван е данъчен кредит в размер на 2 000 лв. Към 31. 12. 2016 г. е извършена обезценка в размер на 1000 лв., тъй като нетната реализуема стойност на материалите е спаднала на 9 000 лв. (Разходите за обезценка не са признати за данъчни цели - посочени са в увеличение през 2016 г.). През м. май 2018 г. се налага стоките изцяло да се бракуват, тъй като се оказва, че са загубили потребителските си качества, поради съхранение при неподходящи условия, което не е по вина на МОЛ. На основание на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС се възстановява ползваният данъчен кредит в размер на 2000 лв. През 2018 г. м. юли материалите са продадени на вторични суровини, като са реализирани приходи в размер на 500 лв.

Данъчният ефект за дружеството през 2018 г. е следният:

Увеличение (р. 7, р. 7.2 и р. 7.3 Колона А от част V на ГДД по чл. 92 от ЗКПО):

- 9 000 лв. с отчетените за сметка на преприятието разходи за брак на материални запаси (чл. 28, ал. 2 от ЗКПО);

- 2 000 лв. с отчетеният разход за ДДС по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС (чл. 28, ал. 4 от ЗКПО).

Намаление (Колона Б от част V на ГДД по чл. 92 от ЗКПО)

- 500 лв. – приходи от вторични суровини (чл. 29 от ЗКПО).

Не следва да се извършва намаление с разходите за обезценка, отчетени през 2016 г. в размер на 1000 лв., непризнати за данъчни целипо реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО (посочени в увеличение на р. 3 Колона А от част V на ГДД по чл. 92 от ЗКПО).

Аналогични увеличения ще се извършат и при отчетен разход от липси на МЗ за сметка на предприятието, причините за които не попадат в изключенията изброени в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, като разбира се в случая няма да има приходи от вторични суровини

Пример за отчитане на брак/липси на материални запаси по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО при липса на обезценка в предходен период

Ако не бе извършена обезценка през 2016 г. и балансовата стойността на МЗ бе 10 000 лв., т.е. непроменена от дата на заприходяването им в склада, то данъчният ефект за дружеството при отчетени брак /липса през 2018 г. е следният:

Увеличение (р. 7, р. 7.2 и р. 7.3 Колона А от част V на ГДД по чл. 92 от ЗКПО):

- 10 000 лв. с отчетените за сметка на предприятието разходи за брак на материални запаси (чл. 28, ал. 2 от ЗКПО);

- 2 000 лв. с отчетеният разход за ДДС по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС (чл. 28, ал. 4 от ЗКПО).

Намаление (без случаите на липси) (Колона Б от част V на ГДД по чл. 92 от ЗКПО)

- 500 лв. – приходи от вторични суровини (чл. 29 от ЗКПО).

Приемаме, че това ще най-често срещания казус при отчитане на брак и липси на МЗ, доколкото едва ли, предприятията получили писма от НАП са правили обезценки през годините.

Какъв е реално понесеният данъчен ефект за предприятието от гледна точка на корпоративният данък, респ. данъкът по реда на ЗДДФЛ за едноличните търговци при отчитане на брак и липси на МЗ по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО?

балансова стойност 10 000 лв. на МЗ вече не се посочва в баланса, като се трансформира в счетоводен разход от 10 000 лв.

отчетен е допълнително разход от 2000 лв. за възстановен данъчен кредит;

счетоводният финансов резултат (СФР) е намален с 12 000 лв.

счетоводният разход от 12000 лв. не е признат за данъчни цели.

Ако приемем, че това единственият счетоводен разход на дружеството за 2018 г. и СФР е счетоводна загуба (12 000 лв.), данъчният финансов резултат (ДФР) е нула.

В резултат на операцията по отписване на МЗ като брак или липса по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се формира ефективно данъчно задължение по реда на ЗКПО.

Няма никакъв допълнителен данъчен ефект от гледна точка на ЗКПО, респ. ЗДДФЛ по сравнение със ситуацията, при която МЗ от 10 000 лв. продължаваха да присъстват в баланса, без да се трансформират в счетоводен разход от брак и липси.

Нещо повече даже да се констатира, че бракът и липсите би следвало да се отчетат като счетоводен разход за минали отчетни периоди и съответно е налице счетоводна грешка за минали периоди, отчетена по реда СС 8, респ. МСС 8, не би следвало да се подава коригираща данъчна декларация по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, доколкото независимо че в счетоводните регистри се извършват промени:

неотчетените своевременно счетоводни разходи биха били непризнати за данъчни цели като постоянна разлика и

ДФР за съответните минали периоди би бил непроменен.

В този случай подаването на коригираща декларация се обезмисля

Данъчният ефект при отчетен:

брак и

липси

на наличности от МЗ по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО е при ефективно дължимият ДДС за ползвания данъчен кредит.

Разбира се ситуацията би била съвсем друга, ако се стигне до ревизия от страна на приходните органи и се докаже, че в случая не е налице:

брак на МЗ или

липса на МЗ,

а неотчетени приходи от продажби за ревизираните отчетни периоди.

Тогава вече ще се определи корпоративен данък по реда на ЗКПО, респ. данък по реда на ЗДДФЛ на база на пазарните цени на липсващите, респ. бракуваните МЗ с лихви за минали периоди, респ. би могло да се наложи и имуществена санкция по чл. 261 от ЗКПО, респ. чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ. Възможно е да се приложи и разпоредбата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс

Разбира се, ако се докаже, че през миналите години, респ. и 2018 г. са били налице някои от петте изключения по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, изброени в началото, то тогава:

отчетените счетоводни разходи от липси и брак, намалили СФР за минали години, респ. и за 2018 г. биха били признати за данъчни цели;

това би довело до промяна на ДФР за съответните минали години, т.е.

- би се намалил дължимият корпоративен данък, респ. дължимият данък по ЗДДФЛ или

- увеличила данъчната загуба за минали години;

това обстоятелство изисква да се подаде коригираща декларация по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО за минали години.

Не считаме, че е удачно предприятията, натрупали огромни запаси, да изберат този път.

Всяко от обстоятелствата по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО изисква много солидно доказване от страна на данъчно задълженото лице и изключително детайлна аналитична отчетност, например:

не е достатъчно само да е налице погиване на МЗ в следствие на непреодолима сила по смисъла на на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, като пожар, наводнение и др. подобни (кражбата не е непреодолима сила), но и да се докаже, че:

- съответното лице не би могло да предотврати събитието при полагане на всички възможни усилия с грижата на добър стопанин, както

- кои именно МЗ са били в помещенията, засегнати от непреодолимата сила.

не е достатъчно само да се докаже, че е изтекъл срокът на годност на дадена стока, но и именно:

- кои партиди и

- в кои точно времеви периоди

са станали негодни за ползване и именно тогава да се отпише разходът.

В този смисъл е много показателно актуално решение на ВАС № 96 от 04. 01. 2018 г. по адм. дело № 4549/2017 г., VIII отд. В него се стига до извода, че независимо, че е очевидно стоките са негодни за употреба (става въпрос за хранителни стоки, закупени 2003 г. и бракувани 2007 г.), като това обстоятелство е признато и от данъчната администрация, доколкото бракуването им не е оформено документално така, че срокът на годност на бракуваните стоки да е установен за всяка партида и съответно бракуването да стане точно в годината на изтичането му, съответните разходи за брак са непризнати за данъчни цели. (Решението е свързано и с възстановяване на данъчен кредит по реда на ЗДДС.)

признаването на разходите за брак/и липси поради:

- изтичането на срока на годност,

- технологичен брак,

- промяна на физико-химичните свойства

следва да е в рамките на обичайните размери.

Това изисква задължително наличие на стандарти в съответното предприятие, приети въз основа на нормативен акт, като при липса на такъв могат да се въвеждат фирмени стандарти, одобрени от ръководството на предприятието, като бракът, респ. липсите следва да са в обичайните за съответната дейност размери.

В този смисъл е решение на ВАС № 5302 от 27. 04. 2017 г. по адм. № 6012/2016 г., I отд., с което се потвърждава ревизионният акт, с който не се признават за данъчни цели разходи за брак поради изтичане срока на годност, не само поради липсата на документално оформени основания за това, но и поради това, че отчетеният брак не е в обичайните размери - счита за абсолютно неприемливо признаване за данъчни цели на разходи за брак поради изтичане на срока на годност в размер на 69 % за 2011 г., 9 % за 2012 г. и 79 % за 2013 г. при обичайни размери за отрасъла, посочени от вещото лице 2-3 %. (Решението е свързано и с възстановяване на данъчен кредит по реда на ЗДДС.)

Ще допълним, че и в приведеното по-горе решение на ВАС се посочва, че с Протокол за бракуване на материални запаси № 1/31.12.2007 г. е видно, че са бракувани всички стоки, закупени от дружеството с трите фактури от 2003 г., а не в обичайните за съответната дейност размери, каквото е изискването на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО.