ЗДДФЛ. КСО. Годишно изравняване по чл. 49 от ЗДДФЛ и декларация обр. № 6

Казус. Фирма изплаща заплатите, осигуровките и данък върху личните доходи (ДОД) за м. декември 2018 г. на 28.12.2018 г. Във връзка с годишното изравняване на доходите за 2018 г. до 31.01.2019 г. като основен работодател към 31.12.2018 г. дружеството ще включи по представени документи за:

 

-         данъчни облекчения за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2018 г., представени до 31.12.2018г. включително;

-         данъчни облекчения за ТЕЛК;

-         доходи от предходни работодатели през 2018 г., за които сме информирани, но чакаме още служебните бележки;

-         доходи от допълнителни трудови договори, като ние сме основен работодател към 31.12.2018 на служителите - за тях чакаме бележки към края на м. януари 2019 г.

 

Срокът за подаване на Декларация обр. № 1 и № 6 за осигурителни вноски за доходи, отнасящи се м. декекври 2018 г. е до 25.01.2019 г.  Срокът за подаване на Декларация обр. № 6 за данъка за доходи изплатени през м. декември 2018 г. е 25.01.2019 г. 

 

Ние като основен работодател към 31.12.2018 г. сме задължени да направим годишно изравняване до 31.01.2019 г.Предвид наличието на данъчни облекчения, както и документи, които чакаме до 30.01.2019 г. за доходи от 2018 г. при други работодатели, как трябва да се отрази годишното изравняване за 2018г. в Декларация обр. № 1 и № 6 - клетка 8.1. Вид плащане – 9, месец, година, дата на изплащане?

 

От друга страна заплатите. осигуровките и ДОД за м. януари 2019 г. ще бъдат изплатени на 31.01.2019 г. Съответно декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6 за данък чл. 42 ЗДДФЛ ще бъдат подадени до 25.02.2019 г. за суми, изплатени през м. януари 2019 г.

 

До момента от събраните документи и направените изчисления във връзка с годишното изравняване за 2018 г. се получава резултат, в който годишният размер на данъка е по-нисък от авансово удържания данък през годината (основно заради и след включване на годишните данъчни облекчения за деца по чл. 22в ЗДДФЛ за 2018 г.).

 

Във връзка с описаното и най-вече, че заплатите и осигуровките и ДОД за м. декември 2018 г. са изплатени през м. декември 2018г., правилно ли е годишното изравняване за 2018 г. да стане със заплатите през м. януари 2019 г., които ще бъдат изплатени на 31.01.2019 г., също като срокът за годишно изравняване?

Как е правилно да бъде включено годишното изравняване в декларация обр. № 6 за данъка по чл. 49 от ЗДДФЛ и какво трябва да се посочи в клетките за вид плащане, месец и дата?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

 

Актуално към 19. 01. 2019 г.

 

1. В хипотезата на чл. 49, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

 

Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година(основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ).

 

На първо място би било добре да се има предвид, че в тази хипотеза срокът за подаване на декларация образец № 6 не е обвързан с едновременно с подаване на декларация образец № 1.

 

Декларацията образец № 6 за данъка по чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ, се подава на самостоятелно основание - в срок до 25 февруари на следващата година (основание чл. 3, ал. 3, т. 5, б. “б” от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите), при съблюдаване на следните специфични особености:

 

• вид плащане (полето на т. 8 от декларацията) - попълва се код 9;

• месец и година (т. 9 от декларацията) - отбелязва се месец 12 и годината, за която се отнася данъкът (в случая 2018);

• когато в т. 8 е попълнен код за вид плащане 9, т. 10 - 15 и т. 17 от декларацията не се попълват;

• дата на изплащане/начисляване (т. 18 от декларацията) - посочва се датата на удържане на данъка по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ.

 

2. В хипотезата на чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ:

 

Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (основание чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ).

 

Тази хипотеза не формира сума на дължим данък, който да подлежи на деклариране с декларация образец № 6 (в това число с горепосочения код за вид плащане - 9). А възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица (основание чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ).

 

В конкретния случай сумата на възстановения през м. януари 2019 г. данък по годишното изравняване за 2018 г., съответно отразена във ведомостта за същия месец, ще намали размера на задължението, което се декларира с код за вид плащане 8 в декларация образец № 6 за удържания през месеца данък по чл. 42 от ЗДДФЛ (и евентуално през следващите месеци, но до изчерпване размера на възстановената сума).

 

Изложеното по горепосочените две хипотези не оказва влияние върху попълването в декларация/и образец № 1 на:

 

• т. 31. Начислен месечен облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ - касае трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, начислени за съответния месец (с изключение на необлагаемите доходи, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ) и

• т. 31.А. Начислен месечен данък - размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Това е така, защото въпросните две хипотези касаят цялата 2018 г., а не месечен облагаем доход по чл. 24от ЗДДФЛ, респективно начислен от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ по отношение на конкретен месец, за който се подава декларацията.

 

В заключение, по-скоро като напомняне ще отбележим, че за разлика от задължителните вноски, данъкът по ЗДДФЛ не участва при съпоставката между данните от декларация образец № 6 и декларации образец № 1 с оглед преценка относно наличие на равенството, което е необходимо, за да бъдат приети въпросните декларации (основание чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите).

 

В проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 2005 г. (които ще са в сила от 01.01.2019 г.) не са предвидени промени, които да оказват влияние върху всичко изложено до тук, но все пак правим уточнението, че настоящият отговор е изготвен единствено на база сега действащата Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., тъй като очакваните промени все още не са факт (Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 2005 г. все още не е обнародвана и влязла в сила).