ЗКПО. Ползване на счетоводни услуги за съставяне на ГФО при липса на дейност и задължение за подаване на ГДД по чл. 92

ЗКПО. Въпрос. Фирма е част от холдингова структура. Съгласно изискванията на Закона за счетоводството, годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит и в тази връзка е съставен финансов отчет.

 

През 2018 г. фирмата не е осъществявала дейност съгласно критериите, посочени в т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. За 2018 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

 

През м. юни е получена покана от НАП за доброволно подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, тъй като било установено, че дружеството е осъществявало дейност. От телефонен разговор дружеството разбира, че подаването на Декларация Образец № 1 за лице, което е назначено на допълнителен трудов договор, за да състави и подпише годишния финансов отчет, НАП счита за осъществяване дейност. Препоръката е или да се подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО, или да се иска разрешение от НОИ за анулиране на Декларация Образец № 1.

 

След като разходът на фирмата за възнаграждение на счетоводителя не е свързан с инвестиции, производство и/или продажба и не е покупка на услуги с цел получаване на доходи и печалби, трябва ли да считаме, че са нарушени разпоредбите на ЗКПО и е било необходимо да подадем ГДД по чл. 92 от ЗКПО?

 

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

 

Актуално към 01.07.2019 г.

 

Предприятията, определени с разпоредбата на чл. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) са задължени да спазват изискванията на цитирания закон и приложимите счетоводни стандарти.

 

С нормата на чл. 27 от ЗСч от законодателя, е установено предприятията да съставят:

 

  1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период;
  2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон;
  3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието

Според съдържанието на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗСч "предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

 

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

 

Считано от 01.01.2019 г. нормата на ал. 4 на чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е променена.

 

Спрямо разпоредбата действала през 2018 г. е налице разширяване на кръга данъчно задължени лица, които са задължени да подават годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО.

 

Съдържанието на ал. 4 на чл. 92 от закона е необходимо да се разгледа, като се отделят и посочат:

 

  • кои лица са задължени да подават декларация и
  • кои могат (не са задължени) да подават по свой избор след преценка и решение на лицето/та, които имат съответната представителна власт.

В разпоредбата на ал. 4 в изречение първо е посочено, че годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността (статистическа форма за отчетност по чл. 20 от Закона за статистиката) не подаватданъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч.

 

В изречение второ е регламентирано, че годишна данъчна декларация се подава, когато:

 

  • за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на ЗСч, възникне задължение за корпоративен данък или
  • данък върху разходите, както и
  • когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

От така записания в ЗКПО текст на правната норма е видно, че задължително се подава ГДД по чл. 92 от ЗКПО при задължение:

 

  • за корпоративен данък и
  • данък върху разходите.

В другите случаи данъчно задълженото лице преценява:

 

  • дали да подаде ГДД или
  • да не подава такава.

Даже в случай, че са отчетени разходи, които формират счетоводна и данъчна загубапри условие, че лицата са спазили изискванията на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч могат (не са задълженида подават ГДД.

 

Фактът, че загубата не е декларирана няма да създаде данъчен проблем в бъдеще време, когато стане възможно пренасянето й по реда и условията Глава единадесета „Пренасяне на данъчна загуба“, тъй като пренасянето не е обвързано с декларирането й, а с нейното формиране.

 

Относно други данни, които данъчно задълженото лице може да декларира или не, когато не е извършвало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч, е приложима разпоредбата на чл. 217, ал. 4 от ЗКПО.

 

Съгласно текста на изречение второ в сила от 01.01.2019 г. лицата, които за предходната година (2018) не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за избор на облагане на разходите в натура с годишната данъчна декларация за текущата година (2019). С този текст законодателят дава възможност на тези лица, които не са имали дейност и не са подали декларация само и единствено, за да заявят своя избор, при започване на дейност през текущата 2019 година, да декларират избора си и формирания данък върху разходите с подаване на ГДД след изтичане на текущата 2019 година.

 

От дадени примери е видно, че данъчно задължените лица могат в определени от закона случаи да правят избор относно подаване на ГДД по чл. 92 и да не подават такава.

 

До тук се посочиха норми от ЗСч и ЗКПО, които са относими към задължението за съставяне на годишен финансов отчет по смисъла на ЗСч и приложимия счетоводен стандарт за представяне на финансовите отчети, както задължението, така и възможността за избор при подаване на ГДД с оглед направените промени от началото на 2019 г.

 

Видно от цитираните норми подаването на ГДД по чл. 92 е обвързано с конкретно разписани задължителни критерии за определяне на факта дали едно данъчно задължено лице е извършвало дейност.

 

В осигурителното законодателство няма законова норма, която да дава определение за осъществяване на дейност.

 

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване е упражняването на трудова дейност. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието трудова дейност. Упражняването на трудова дейност се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Следователно за целите на осигурителното законодателство извършването на икономическа дейност и трудова дейност в рамките на предприятието се доказва със средствата, предвиден в ДОПК.

 

От изложеното дотук става ясно, че счетоводното и данъчното законодателство са независими от правилата и изискванията на осигурителното законодателство при определяне дали едно предприятие е извършвало икономическа дейност.

 

Докато при първите две извършването на дейност се обвързва с отчитане на приходи или подготовката за отчитане на приходи или задължително увеличение на финансовия резултат, то за целите на осигуряването в практиката е възприето да се счита, че дейност се извършва в някои случаи, когато се начисляват само разходи при извършване на трудова дейност.

 

В този смисъл не е удачно да се смесват и прехвърлят разбиранията, свързани с прилагането на един вид законодателство към данъчно задължени лица, които за поведението си имат ясно разписани критерии, и които правила им дават право на избор по отношение на подаване или неподаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

 

В заключение, ако предприятието е начислило само разход за възнаграждение на лице наето по допълнителен трудов договор за да състави и подпише годишния финансов отчет (задължение по реда на чл. 27 от ЗСч), но изпълнява изискванията на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч, т.е. няма дейност (приход), както и, когато не е формирало задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, може да избере и да не подаде годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО.

 


За абонатите на списанието виж друг интересен казус по ЗКПО и КТ:

 

КТ. ЗКПО. Възможност за командироване за обучение по реда на НСКСЧ по граждански договор