ЗКПО. ДОПК. ЗХУ. Третиране на компенсационната вноска чл. 38, ал. 6 от ЗХУ по реда на ЗКПО

ЗКПО. ДОПК. ЗХУ. Третиране на компенсационната вноска чл. 38, ал. 6 от ЗХУ по реда на ЗКПО

Казус: Какво е третирането на компенсационната вноска чл. 38, ал. 6 от ЗХУ – като задължение по нормативен акт или като санкция за нарушение на нормативен акт, т.е. като признат разход по чл. 11 от ЗКПО или непризнат разход по чл. 26, т. 6 от ЗКПО?

Отговор: Людмила Мермерска, Михаил Илиев

Актуално към 01. 09. 2019 г.

На 5 декември 2018 г., Народното събрание прие новия Закон за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) – ЗХУ, който отмени действащия до влизането му в сила Закон за интеграция на хората с увреждания - ЗИХУ (§2 ПРЗ на ЗХУ).

На 29 март 2019 г. беше приет и Правилникът за прилагане на Закона за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 27 от 2.04.2019 г., в сила от 1.04.2019 г.) - ППЗХУ.

Със Заповед № 3-0595 от 14.06.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в изпълнение на делегацията на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗХУ, бяха утвърдени Вътрешни правила за извършване на специализирани проверки от контролните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за прилагане на квотата за назначаване на хора с трайни увреждания (Вътрешни правила), публикувани на сайта на инспекцията

С разпоредбата на чл. 38 от ЗХУ се въвежда нормативно задължение за работодателите да назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно определена квота.

Механизмът на определяне на квотите е подробно анализиран в материала: „Коментар на задължението на работодателя за назначаване на хора с трайни увреждания по квоти, въведено със Закона за хората с увреждания» от септемврийския брой на списанието.

Налице са две законови възможности за освобождаване от задължението за изпълнение на квота, регламентирана в чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, а имено:

при наличие на определени обстоятелства, посочени в ал. 3 на чл. 38. Тези обстоятелства обаче следва да се удостоверят от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ал. 4 на чл. 38 от ЗХУ);

при прилагане на алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с Правилника за прилагането на Закона за хората с увреждания - ППЗХУ (ал. 5 на чл. 38 от ЗХУ).

В случай че работодателите:

не са наели хора с трайни уреждания по определената квота;

не са освободени от посоченото задължение на основание чл. 38, ал. 3 ЗХУ или

не са приложили алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания по чл. 38, ал. 5 от ЗХУ,

то съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 6 от ЗХУ те дължат ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

По този начин работодателите, които по една или друга причина не са успели дa изпълнят задължението си по чл. 38, ал.1 от ЗХУ да назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно определената квота, изпълняват задължение да подкрепят с финансови средства процеса на социално приобщаване на хората с увреждания, чрез финансиране с посочените компенсационни вноски на програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на хората с трайни увреждания.

Компенсационната вноска няма санкционен характер.

Нейното невнасяне в срок обаче е въздигнато в административно нарушение, за което на основание чл. 97, ал. 1 от ЗХУ на работодателя може да бъде наложена глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 4000 до 10 000 лв.

Нарушенията по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ се установяват с акт за установяване на административно нарушение, издаден от длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (чл. 101, ал. 1, т. 2 от ЗХУ във връзка с чл. 29, ал. 7 на ППЗХУ).

Условията и редът за изпълнение на квотните задължения за работодателите и алтернативните мерки по чл. 38, ал. 5 от ЗХУ, включително редът по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, се определят с правилника за прилагането на закона (чл. 41 , ал. 5 от ЗХУ).

Редът за внасяне на компенсационни вноски е регламентиран в чл. 29, ал. 4- 6 от ППЗХУ, а имено:

1. Работодателите, които след изтичане на регламентирания в разпоредба на чл. 22, ал. 3 от ППЗХУ 3-месечен срок не са изпълнили квотата, не прилагат алтернативни мерки по чл. 38, ал. 5 ЗХУ и за които не са налице обстоятелствата за освобождаване по чл. 38, ал. 3 от ЗХУ, са длъжни ежемесечно да заплащат компенсационна вноска в нормативно определения размер, за периода на неизпълнение (чл. 29, ал. 4 от ППЗХУ).

2. Компенсационната вноска подлежи:

на доброволно внасяне или

на принудително събиране по установения ред в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) (чл. 29, ал. 5 от ППЗХУ)

Компенсационните вноски от работодателите се превеждат по сметка на инспекцията по труда, посочена в чл. 13 от Вътрешни правила.

3. Заплащането на компенсационни вноски по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ не отменя задължението за наемане на хора с трайни увреждания (чл. 29, ал. 6 ППЗХУ). Тази разпоредба цели да насърчи работодателите да продължават да полагат усилия за наемане на хора с трайни увреждания, независимо от внасянето на компенсационни вноски.

При така описаните нормативни разпоредби, считаме, че цитираните компенсационни вноски имат характер на публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК, а именно други вноски, установени по основание и размер със закон.

Имайки предвид характера на компенсационните вноски при условие, че лицето изпълни задължението си по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, компенсационната вноска следва да бъде признат разход на основание на чл. 11 от Закона за корпоративното подоходно облагае (ЗКПО):

«разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго».

Не се признава за разход за данъчни цели обаче санкцията, регламентирана в чл. 97 от ЗХУ при невнасяне на компенсационна вноска, наложена с наказателно постановление, издадено от органите на инспекцията по труда. Тази санкция е друг вид публично държавно вземане, регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК.

В тази връзка разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО предвижда, че:

„не се признават за данъчни цели разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения“

Следва да се отбележи, че в ЗХУ и правилника за неговото прилагане липсва разпоредба, която да указва заплащане на лихви при неизпълнение в срок на задължението за внасяне на компенсационна вноска.

Поради това, според нас не е изпълнено условието, предвидено в разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК – размерът на лихвата да е определен в закон, поради което върху забавеното плащане на компенсационни вноски не могат да бъдат начислявани лихви.

Като последица от това следва, че посочената разпоредба на чл. 26, т. 6 от ЗКПО остава неприложима за компенсационните вноски, в частта относно лихвите.

Пропуск в ЗХУ и правилника за неговото прилагане е обстоятелството, че изрично не е регламентиран срок, в който вноските следва да бъдат внесени по сметка на инспекцията по труда.

При липсата на изрични указания и предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗХУ предвижда заплащането на ежемесечна вноска, то според нас следва да се приеме, че вноската следва да бъде внесена най-късно до последното число на месеца, за който се отнася. Когато този ден е неприсъствен, вноската следва да бъде внесена най-късно в следващия след него присъствен ден (агр. от чл. 22, ал. 7 от ДОПК).

Важно е да се има предвид, че доколкото, както посочихме по-горе, цитираните компенсационни вноски имат характер на публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК, макар върху тях да не се дължи лихва, ако те не се внасят в срок и придобият характер на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения:

работодателят може да загуби право на преференциално третиране на социалните разходи, регламентирани в:

- чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "а" - разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" (виж чл. 208 от ЗКПО) и

- чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" - разходи за ваучери за храна (виж чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).

данъчнозадължното лице по реда на ЗКПО може да загуби право на за преотстъпване на корпоративния данък, съответно на намаляване счетоводният финансов резултат по реда глава двадесет и втора „Преотстъпване и освобождаване от облага с корпоративен данък“ (виж чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО).

Същото се отнася и при невнасяне в срок на санкцията по чл. 97 от ЗХУ за незаплащането в срок на дължимите компенсационни вноски, доколкото има характер на публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК.

Работодателят може да загуби и възможността да ползва финансиране по програми и мерки за заетост на хора с увреждания при установено нарушение на разпоредбата на чл. 38 ЗХУ (чл. 36, ал. 3 ЗХУ).

Накрая следва да се има предвид, че съгласно § 3 от ПЗР на ППЗХУ работодателите, задължени да изпълняват квота по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ през 2019 г. предприемат съответни действия за назначаване на хора с трайни увреждания в тримесечен срок от обнародването на правилника в „Държавен вестник“. Правилникът е обнародван на 2.04.2019 г., поради което работодателите следва до 02.07.2019 г. да предприемат съответните действия за изпълнение на квотите. Работодателите, които след изтичане на този срок не са изпълнили квотата, не прилагат алтернативни мерки и за които не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 3 от ЗХУ, са длъжни ежемесечно да заплащат компенсационна вноска в нормативно определения размер, за периода на неизпълнение. (В посочения тримесечен срок компенсационна вноска не е дължима.)