ЗДДС. Корекция на цени в съответствие с изисквания за трансферно ценообразуване

ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни се занимава с производство на стоки за бита и е част от международна група с контролираща компания, регистрирана в Австрия. Компанията - майка е и основен наш клиент, като продажбите към нея са в две различни страни – Австрия и Румъния, съответно за целите на ДДС са отразени вътреобщностни доставки към австрийски и румънски ДДС номер на същата компания.

 

Въз основа на прието от групата споразумение Global intercompany transfer price adjustments agreement, през м. август 2019 сме издали фактура на нашата компания-майка, за корекция на цените на продадените към нея стоки (ВОД) в посока увеличение през периода 01.01.2019 г. до 30. 06. 2019 г. Фактурата е за корекция на цените на стоки обект на ВОД и съответно е начислен ДДС 0% на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.

 

  1. Трябва ли и по какъв начин да се отрази тази фактура за целите на Интрастат?
  2. Трябва ли да направим корекции на стойността на изпращанията по всички подадени декларации за изпращания за периода от януари до юни?
  3. В случай, че продажбите са към два различни VAT номера и съответно изпращанията на стоката са в различни страни, трябва ли да издадем две отделни фактури за корекция на цените на стоките на двата VAT номера?
  4. Може ли за целите на ДДС, това да бъде считано за услуга, а не за ВОД, и съответно да не се правят корекции в Интрастат?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

 

Актуално към 07.10.2019 г.

 

В случая е налице корекция на договорени цени, поради което е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

 

По силата на ал. 2 от цитираната разпоредба известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.

 

На основание чл. 115, ал. 5 от закона:

 

  • при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а
  • при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.

Съгласно ал. 4 на чл. 115 от ЗДДС освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

 

  1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
  2. основанието за издаване на известието.

Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя (чл. 115, ал. 5 от закона).

 

Предвид изложеното в случая следва да се издаде дебитно известие към всяка една издадена фактура за извършената от лицето вътреобщностна доставка за периода 01.01. - 30.06.2019 г. към Румъния и Австрия.

 

По отношение на декларирането за целите на системата Интрастат е необходимо да се подадат коригиращи декларации на вече подадените за периода 01.01. – 30.06.2019 г. предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г. за прилагане на система Интрастат.

 

Съгласно цитираната разпоредба изготвяне и подаване на коригиращи декларации се извършва от Интрастат оператора в случаите, когато са възникнали нови обстоятелства, обект на деклариране по система Интрастат, след подаване на месечна декларация.

 

 

(Бел ред. Считаме, че изложеният начин на третиране в най-голяма степен съответства на разпоредбите на ЗДДС и същевременно в най-голяма степен отговоря и на новите изисквания за документация при трансферно ценообразуване, базирани на анализ на всяка отделна сделка.

 

В подкрепа на такова третиране може да се приеме и позицията на Митническа служба Мюнхен, описана във фактическата обстановка на  представено в същата рубрика съдебно дело на СЕС относно допустимост на последваща корекция на митническа стойност в резултат на последваща корекции на цените в групата в съответствие с изискванията на трансферно ценообразуване. При разглеждания казус вносителят не разпределя адаптиращата сума между отделните внесени стоки. Митническа служба Мюнхен отхвърля искането за корекция на митническата стойност на внесените стоки и съответно дължимите мита с мотива, че възприетият от жалбоподателя метод е несъвместим с член 29, параграф 1 от Митническия кодекс, който визира договорната стойност на конкретно определени стоки, а не на смесени доставки.

 

Проблемът е, че този начин на отчитане на споразумения за Intercompany transfer price adjustments е изключително трудоемък и поради това труден за реализация. Затова е важно да се има предвид, че съществува и гледна точка, че корекцията за целите на ЗДДС би могла да се извърши и с един данъчен документ – при описания казус може би два – един за Австрия и един за Румъния. 

 

Засега липсва популяризирано официално становище на приходните органи.)

Назад