Обзор на актуална съдебна практика по ЗДДС - липса на реквизити във фактурата и право на приспадане на ДК
Обзор на актуална съдебна практика по ЗДДС
Моника Петрова, данъчен експерт
Актуално към 07. 12. 2019 г.
І. Липсата на реквизити във фактурата и връзката им с правото на приспадане на данъчен кредит
В чл. 71 от ЗДДС са предвидени формалните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като съгласно т.1 лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115. Т.е. фактурата следва да притежава реквизитите, които изискват посочените разпоредби, като един от тези реквизити е предметът на доставката – количеството и вида на стоката или вида на услугата (чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС).
Внимание заслужава решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12 Petroma Transports SA, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни (т. 32). В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите.
В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.
В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.
Във връзка с визираното тълкуване на СЕС е посочената по-долу практика на ВАС.
ВАС потвърждава изводите на първоинстанционния съд, че за да се установи последващата реализация на стоките чрез осъществените от получателя облагаеми доставки и връзката между фактурираните услуги и независимата икономическа дейност на същия, е необходимо услугите и видът на стоките да са индивидуализирани в достатъчна степен.
В случая фактурите не съдържат такава индивидуализация нито на стоките, нито на услугите. Поради това и въз основа само на фактурите, без събирането на цитираните в тях договори и други съпътстващи документи не може да се признае правото на приспадане.
ВАС сочи, че неспазване изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане.
В тази връзка, ВАС приема за неоснователно твърдението на ревизираното лице, че:
- отразяването на фактурите в дневниците за продажбите на доставчиците и
- отразяването на същите в дневниците за покупките на получателя
е достатъчно, за да се приеме, че доставките са осъществени и е налице право на приспадане.
Във всички спорни фактури предметът на доставките не е уточнен чрез посочване на степента и естеството на конкретния вид услуга. Не е вписана дори дата на договора, към който фактурата препраща, нито са посочени количествата на отделните видове СМР. Във фактурите, издадени от един от доставчиците не е посочен видът на стоката/ услугата, а единствено е вписано – „ аванс по договор“ и „ плащане по договор“.
Според ВАС тези пропуски в съдържанието на фактурите не позволяват представените от ревизираното лице документи да се обвържат с конкретна доставка, за да се прецени корелацията между тях.
При липсата на предвидения в чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС задължителен реквизит в спорните фактури, то същите не могат да се квалифицират като данъчни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Поради това, според ВАС, в случая не е налице първото от кумулативно изискуемите се условия за упражняване на правото на данъчен кредит, с оглед на което следва да се приеме, че с РА законосъобразно е отказано неговото признаване.
...................................
Абонатите на списанието биха могли да видят целия обзор, публикуван в декемврийския брой на списанието, включващ практика относно:
- Обсебването на вещ третира ли са като липса за целите на корекциите на ползван данъчен кредит?
- Удостоверяване бракуването на хранителни стоки, поради изтекъл срок на годност.
- Право на приспадане на данъчен кредит в случаите на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната.
- Физическите лица, като данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС при сделки с недвижими имоти.